Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2039 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „С.“ ЕООД срещу отказ № 20190531091147/16.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията да бъде вписано наименованието на юридическо лице – публично дружество, действителен собственик на заявителя. Застъпен е довод, че дружеството, едноличен собственик на капитала оперира на регулиран пазар, поради което се подчинява на специфични правила, обезпечаващи специфична степен на прозрачност по отношение на собствеността. Смята, че като публично дружество като вписан вече по партидата на дружеството, е освободен от задължението да огласява физическите лица – действителни собственици. Позовава се и на установена вече практика на регистърната администрация в противовес на обжалвания отказ. Иска се отказът да бъде отменен и да бъде указано вписване на заявеното обстоятелство.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя, от чието име е инициирано и регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че заявеното за вписване обстоятелство не позволява разкриване на действителните собственици – физически лица, съответстващо и на съдържанието на поле 550. Прието е за недопустимо като действителен собственик да бъде вписано юридическо лице.
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес за бъде осигурена достоверност на посочени в закон обстоятелства като подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице да дали заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване – т. 2. Понеже регистърното производство е призвано да обслужва обществения интерес наложително е изграждане на конкретен критерий, който да обезпечава еднозначното му идентифициране. В контекста на бързината и процесуалната икономия логично е преценката да бъде ресурсно подкрепена от структурирана информация в електронен вариант, на което е призван да отговори и ползваната от длъжностното лице по регистрация информационна система на търговския регистър. Като инструмент, призван да обезпечи реализацията на обществения интерес неговата функционалност не е в състояние да го дефинира.
Както правилно отчита и длъжностното лице по регистрацията основа за дефиниране на подлежащия на осигуряване със средствата на регистърното производство публичен интерес е законът. Съответно на правилата е и съотнасянето на националния закон към Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета, транспонирана със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Допусната е обаче грешка при определяне смисъла на регламентацията. Изискването за огласяване на физическите лица, стоящи зад абстрактно съществуващото юридическо лице пряко е доразвито със съображение 14. Изрично е посочено, че точна и актуална информация за действителния собственик е ключов фактор при разкриването на престъпници, които в противен случай биха могли да скрият своята самоличност зад дружествена структура. За да бъде предотвратена така идентифицираната опасност държавата членка е задължена да събира информация за действителния собственик, да я съхранява в централен регистър и да осигури достъп до нея на компетентните органи, звената за финансово разузнаване в ЕС и други лица, които са в състояние да докажат законен интерес във връзка с изпирането на пари, финансирането на тероризма и съответните предикатни престъпления. Държавата членка е овластена както да определи как да организира визирания централен регистър, съответно администрирането му – като централна база данни, търговски или друг централен регистър, така и да осигури желания своевременен обмен на информация за действителния собственик на правни образувания, идентифицирани според естеството на осъществяваната от тях дейност. Нормата на чл. 63 ал. 4 ЗМИП очертава подлежащите на отразяване данни, относими към действителния собственик на правното образувание съответно – физическо лице и юридическо лице. Разграничени са и данните, които подлежат на обявяване по партидата на задълженото лице (чл. 63 ал. 4 т. 2 ЗМИП). Предвидената алтернативност за подлежащите на вписване данни съответно на физическо лице за контакт, ако не съществува трайна административна връзка между българската държава и действителния собственик на капитала, изключват кумулирането им. Регламентацията сочи на възприет подход от българската държава при опосреден чрез юридическо лице контрол върху дейността на задължен по закона правен субект, идентифициране на действителния собственик да става по партидата на притежателя на капитала. В тази насока и нормата на чл. 63 ал. 5 ЗМИП изрично свързва задължението за обявяване на действителния собственик с обстоятелството, че той не съвпада с обявения притежател на капитала. Когато яснотата за физическите лица, чиито икономически интереси стоят зад дейността на притежателя на капитала не следва и от информацията по неговата партида, те подлежат на обявяване по партидата на задълженото лице. Изключение от това правило обаче е предвидено за дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността (§ 2 ал. 1 т. 1 ДРЗМИП). Следователно по отношение на така очертания правен субект не е предвидено огласяване на данните за физическите лица, осъществяващи контрол върху дейността му. Налице е алтернативна форма за обезпечаване на публичния интерес, огласен с Директива 2015/849 – чрез друг централен регистър. Поради тази причина и длъжностното лице по регистрацията не дължи да изследва визираното в изключението изискване за адекватност на регистър извън неговия контрол на изискванията за оповестяване. Следователно безпредметно остава обсъждането на специалните правила в тази насока, установени със Закона за публичното предлагане на ценни книжа в настоящото производство.
Желаната публичност обаче налага изрично деклариране на обстоятелството, дерогиращо вмененото задължение за огласяване на действителния собственик именно в търговския регистър. Дължимата проверка от длъжностното лице по регистрацията е ограничена до документалната обоснованост на подлежащия на обявяване акт – чл. 21 т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ. В случая законът предписва установяване на обстоятелствата посредством декларация. При тези съображения настоящият състав споделя съдебната практика, очертаваща като необходимо, но и достатъчно декларираното обстоятелство, че едноличният собственик на капитала на „С.“ ЕООД е публично дружество.
Мотивиран от изложеното съдът
ОТМЕНЯ отказ № 20190531091147/16.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише обстоятелството, заявеното обстоятелство със заявление Б7 вх. № 20190531091147, че „С.Т.“ АД е публично дружество.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за изпълнение.
СЪДИЯ: