Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 536
29.06.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 367 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С.В.Г., с посочен
адрес: ***, подадена чрез адв. В.Л., с посочен съдебен адрес: ***,
против Решение № 49/21.02.2023г., постановено по АНД №1132/2022г. по
описа на Районен съд Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. На първо място се
навеждат доводи, че в обжалваното решение липсват мотиви. Освен това се сочи,
че въз основа на събраните по делото доказателства може да се обоснове
категоричен извод, че деянието на санкционираното лице е несъставомерно от
субективна страна, в случая незнанието на основни факти от състава на вмененото
нарушение се субсумира в хипотезата на фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК, изключваща както умисъла, така и непредпазливостта. Твърди се също, че
атакуваното решение е постановено в несъответствие и при неправилно приложение
на закона. Коментират се разпоредбите на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на чл.175 ал.3
от ЗДвП и се сочи, че ангажирането на административнонаказателната отговорност
по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал виновно – да е
знаел или поне да е допускал, че управляваното МПС е без регистрация. Излагат
се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че санкционираното лице
не е допуснал виновно вмененото му нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото
не е установен субективния елемент от нарушението, описано в атакуваното
наказателно постановление като управление на превозно средство с прекратена
регистрация. Сочи се, че по делото липсват доказателства, които, анализирани в
своята съвкупност, по несъмнен начин да водят до извода, че жалбоподателят е
управлявал превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от
движение, поради което не се установявала субективната страна на нарушението.
Вината, като елемент от административното нарушение, не можело да се
предполага, а тежестта по установяването ѝ законодателят възложил на
наказващия орган. Сочи се, че след като наказващият орган не доказал надлежно
уведомяване в съответствие с посочената норма, незаконосъобразно пристъпил към
ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Моли се за
отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково като правилно
и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение №49 от 21.02.2023г., постановено
по АНД №1132/2022г., Районен съд – Хасково потвърждава
Наказателно постановление №22-1253-001784 от 23.11.2022г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ Хасково при ОДМВР Хасково, с което за нарушение на чл.140
ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП, на С.В.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че по делото не е спорно, че жалбоподателят С.Г. не е собственик на управлявания
от него лек автомобил „Рено Сценик“ рег. №********, който принадлежи на друго
лице. Това МПС било с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“ още преди
проверката, също и в момента на проверката. По тази причина Гаранционен фонд е
изпратил уведомление по чл.574, ал.11 от
Кодекса за застраховане на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково и с оглед
чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрацията на МПС била служебно
прекратена от 05.05.2022г. Това означавало, че на
21.05.2022г. около 03:40 часа, С.Г. е управлявал МПС със служебно прекратена
регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП,
а така нарушил задължението си по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съдът е счел, че жалбоподателят не е
действал умишлено. В решението съдът е коментирал разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН и е посочил, че няма изрично предвидено от закона изключване на
непредпазливото извършване на нарушението по чл.143, ал.10, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочил е също, че чл.143, ал.10 от ЗДвП изисква собственикът на МПС да
се уведоми за служебно прекратената регистрация. Наказаният водач на МПС – С.Г.,
не бил собственик на коментирания лек автомобил и на него не е било изпратено
съобщение за служебно прекратената регистрация. Това означавало обаче, че С.Г.
действал непредпазливо – при несъзнавана непредпазливост /груба небрежност/.
Нарушителят не е искал, нито е допускал настъпването на последиците, но е
могъл, бил е в състояние да ги предвиди, т.е. ако е бил добросъвестен и е
мобилизирал своя капацитет, би могъл да предвиди общественоопасните последици – например, да
се осведоми от собственика, преди да започне да управлява МПС. Поради
изложеното съдът е приел, че наказателното постановление следва да се потвърди.
Административен
съд - Хасково намира, че съдебното решение е постановено при правилно установена
фактическа обстановка, но направените изводи не съответстват на установеното по
делото и на материалния закон.
По делото не е налице спор относно това, че на 21.05.2022г.
около 03:40 часа , в гр. Х.., на ул. ***, С.В.Г. е управлявал лек автомобил „Рено Сценик“ с
рег. № ********, собственост на друго лице, като при извършена проверка е
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от
05.05.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, т.е. Г. е управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
В чл.140, ал.1 от ЗДвП е
посочено, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, а нормата на
чл.175, ал.3 от ЗДвП посочва, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200лв. до 500лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
При решаване на настоящия спор, обаче следва да се
вземе предвид Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС
по тълк. д. №3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
съгласно което не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство,
чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за
движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното
превозно средство.
С оглед разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ,
тълкувателното постановление е задължително за органите на съдебната власт.
В настоящия случай не са представени доказателства
собственикът на МПС, което при проверката е управлявал Г., да е бил уведомен,
че регистрацията на това МПС е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП. Съгласно приетото в постановлението, когато незнанието се явява
резултат от неизпълнено административно задължение по чл.143 ал.10 от ЗДвП за
уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация на автомобила, тогава липсва както умисъл, така и
небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост. Поради това неправилно в конкретния случай районният съд е установил
наличието на субективната страна на административното нарушение, като е приел,
че водачът е бил в състояние да предвиди общественоопасните последици от
извършеното нарушение при липса на информация за извършеното прекратяване на
регистрацията.
Предвид изложеното, проверяваното решение следва да
бъде отменено, като се отмени и процесното наказателно постановление.
С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено
искането на касационния жалбоподател да бъдат присъдени направените разноски по
делото, които са в размер на 500.00 лева – договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение (л.5).
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №49 от 21.02.2023г. на Районен съд – Хасково,
постановено по АНД №1132 по описа на същия съд за 2022г., като вместо това
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1253-001784 от 23.11.2022г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ Хасково при ОДМВР Хасково, с което
за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, на С.В.Г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на С.В.Г. ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.