РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Пловдив, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20255001000302 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №5217/22.04.2025г. от Н. А. М., ЕГН
**********, с адрес: *** – чрез пълномощника и адв. С. Ч. против решение
№76/13.03.2025г., постановено по търг.д. № 55/2024г. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора, в частта с която е отхвърлен предявения от Н. А. М. против
Застрахователна компания “Лев инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания вследствие ПТП от
18.04.2023г. за разликата над 60 000 лева до претендирания размер от 80 000
лева, в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху това
обезщетение за периода от 18.04.2023г. до 27.07.2023г., в частта с която е
отхвърлена претенцията за законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от 23.20 лева над размер от 1.65 лева до претендирания
размер от 2.35 лева и за периода 24.04.2023г. до 27.07.2023г., като
неоснователни и е осъдена Н. А. М. да заплати на Застрахователна компания
“Лев инс“ АД сумата 976 лева – разноски в първоинстанционното
производство съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете.
1
Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
занижено и не съответства на критерия за справедливост с оглед на характера
и степента на уврежданията, тяхната специфика, обстоятелството, че се касае
за множество такива, невъзможността за пълно възстановяване, дългия период
на лечение и възстановяване, отражението върху психо - емоционалното и
съС.ие. Твърди се, че при определяне на обезщетението съдът не е взел
предвид застрахователните лимити, конкретните икономически условия и
съдебната практика при сходни случаи. Иска се решението в обжалваната част
да бъде отменено, а претенцията за обезщетение за неимуществени вреди да
бъде уважена за разликата над 60 000 лева, т.е. да бъдат присъдени още 20 000
лева, претенцията за законна лихва да бъде уважена от датата на деликта, а
върху обезщетението за имуществени вреди да се присъди законна лихва от
датата на извършване на разхода.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1
от ЗАдв.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Застрахователна
компания“Лев инс“ АД – гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67 А - чрез
пълномощника на дружеството адв. П. П., с който се изразява становище за
нейната неоснователност. Претендира потвърждаване на решението и
присъждане на разноски, сторени във въззивното производство.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса
за застраховането.
Ищцата Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: *** – чрез пълномощника и
адв. С. Ч. твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 18.04.2023г. в с. Т., причинено противоправно от Д.Г.П. при
управление на лек автомобил „О.“ модел „А.“ с рег. № ***. Посочва, че
същият при движение на заден ход на ул. „З.“, е нарушил правилата за
движение по пътищата като се е движил със скорост, несъобразена с
конкретната пътна обстановка и законовите ограничения, не е бил внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, не се е убедил, че пътят
зад превозното му средство е свободен и че няма да създаде опасност за
движението, не е наблюдавал пътя по време на движението си назад и не е
2
осигурил лице, което да му сигнализира за опасност, вследствие на което ПТП
като блъска Н. А. М. и и причинява телесни увреждания. В тази връзка
твърди, че водачът П. е нарушил изискванията, произтичащи от разпоредбите
на чл.20 ал.2, чл.21 ал.1 от ЗДвП, чл.5, ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1,
чл.40 ал.1 и 2 и чл.116 от ЗДвП и чл.94 ал.1 и 2 от ППЗДвП.
Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при
ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица с №******, валидна
към датата на процесното събитие.
Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматични увреждания, в
областта на главата, таза, десния крак и дясното рамо: изразяващи се в травма
на глава, гръден кош и корем, мозъчно сътресение, фрактура на L4 прешлен,
спондилоза, спондилоартроза и остеохондроза, спондилолистеза, дискова
херния L3-L4, L4-L5 и L5-S1, фрактура на предна латерална и медиална стена
на десен максиларен синус с наличие на хеморагично еквивалентно
съдържимо в него, фрактура на процесус зигоматикус вдясно, наличие на
течно еквивалентно съдържимо в ляв максиларен синус, хемосинус
максиларис декстра, ляв максиларен синуит. Вследствие на тези увреждания
за продължителен период от време е била трудно подвижна, изпитвала болки.
Походката и понастоящем е нестабилна, оплаква се от световъртеж и силно
главоболие. Слухът и е намалял значително и трудно разбира речта на
околните. За известен период от време е била поставена в зависимост от
близките си, тъй като не е можела да се обслужва сама и се е нуждаела от
чужди грижи и помощ. Твърди, че в резултат на ПТП и е причинен и
психически дискомфорт и емоционален стрес. Тя е неспокойна през деня и
има безсъние през нощта, станала уплашена и асоциална. Претърпяното
произшествие е довело до остра стресова реакция и душевно разстройство у
ищцата. Твърди, че повече от година след произшествието, тя не е
възстановена.
Твърди, че като резултат от ПТП е претърпяла и имуществени вреди в
размер на 23.20 лева, изразяващи се в разходи, свързани с лечението за
заплащане на потребителска такса.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника Застрахователна компания “Лев инс“ АД – гр.
3
София. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя с молба-
претенция вх. №7351/28.07.2023г. Твърди, че ответникът не е определил, нито
е заплатил обезщетение до предявяване на иска на 05.02.2024г.
Моли съда да осъди ответника Застрахователна компания“Лев инс“ АД
– гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67 А, ЕИК ********* да и заплати
80 000 лева, частично от 120 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания и негативни психо – емоционални промени, причинени в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.04.2023г.,
причинено противоправно и виновно от Д.Г.П. при управление на лек
автомобил „О.“ модел „А.“ с рег. № *** и чиято отговорност е обект на
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица с №*****, сключена с
ответника, с период на действие от 22.02.2023г. до 22.02.2024г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2023г. /датата на
увреждането/до окончателното изплащане, сумата 23.20 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за потребителска
такса във връзка с лечението и, ведно със законната лихва, считано от
24.04.2023г. /датата на извършване на разхода/ до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на неимуществените вреди на ищцата би било в размер на 60 000
лева. Присъдил е законната лихва, считано от 28.07.2023г. – датата на
предявяване на застрахователната претенция. Претенцията за имуществени
вреди е уважил изцяло в претендирания размер от 23.20 лева, но е отхвърлил
искането за заплащане на законна лихва върху тази сума над размер от 1.65
лева до претендирания размер от 2.35 лева и за периода 24.04.2023г. –
27.07.2023г.
Ответникът Застрахователна компания“Лев инс“ АД – гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ №67 А, ЕИК ********* – чрез пълномощника адв. П. П.
оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и
твърденията за противоправно поведение на застрахования водач. Оспорва
наличието на описаните н исковата молба вреди. Счита, че липсва причинно-
следствена връзка между вредите – доколкото ги има - и ПТП. Претенцията за
4
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева,
частично от 120 000 лева, счита за несправедливо завишена и неотговаряща за
критериите за справедливост. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, като твърди, че тя се е движила по
пътното платно, а не по наличните тротоар и банкет, както и не в посока,
противоположна за движение на пътните превозни средства и по възможност
– най-близо до лявата граница на платното за движение, както и че не е
упражнила визуален контрол към посоката на движение, от която да идвали
автомобилите. Твърди, че е предприела пресичане на платното за движение не
по пешеходна пътека и без да се съобрази с приближаващото пътно превозно
средство, пресякла е платното по диагонал, с което ненужно е удължила пътя
и времето за пресичане, респ. без да има необходимост, е спряла на пътното
платно и по този начин е поставила водача в невъзможност да мине покрай
нея. Твърди, че тя е навлязла внезапно на пътното платно и е предприела
пресичане при ограничена за нея видимост.
С допълнителна искова молба ищцата поддържа вече изложените
твърдения и аргументи, като във връзка с оспорения механизъм на ПТП и
противоправното поведение на застрахования водач. Оспорва направените
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна.
С допълнителен отговор ответникът поддържа вече обективираните в
първоначалния отговор възражения и твърдения.
Видно от представената застрахователна претенция /стр.12-13 от делото
на ОС/ищцата е отправила молба – застрахователна претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение. Застрахователната претенция е получена от
ответника на 28.07.2023г. – видно от поставения входящ номер от страна на
ответника. Не се спори, че обезщетения за неимуществени вреди и
имуществени вреди не са заплатени на ищцата. Горното води до извод за
наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките
искове на ищцата против застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек
автомобил „Опел“ модел „Астра“ с рег. № *** с полица „Гражданска
отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Това се установява и от представената справка от информационната система
5
на Гаранционен фонд /стр.11 от делото на ОС/. Следователно е налице
валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС,
за който се твърди да е причинител на увреждането. Д.Г.П. като водач на лекия
автомобил се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на
застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо
застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка
“Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица /стр.56-57 от делото на ОС/ водачът Д.Г.П. при управление на лек
автомобил „Опел“ модел „Астра“ с рег. № *** извършва маневра движение на
заден ход, без да се е убедил, че пътя зад него е свободен и блъска
преминаващата по улицата пешеходка. ПТП е реализирано при ясно време, на
суха настилка и дневна светлина, на 18.04.2023г. около 16 часа.
На водача на МПС е съставен и Акт за установяване на
административно нарушение №GA *** от 29.01.2024г.
Видно от заключението на допуснатата съдебна автотехническа
експертиза от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача на лекия автомобил, който преди да започне
движението назад, не се е убедил, че пътят зад автомобила е свободен, а по
време на движението си назад, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
автомобила и по този начин е създал опасност за движещата се зад него
пешеходка, която към този момент е била с гръб по посока на движението му.
Вещото лице посочва, че водачът е имал възможност да предотврати
ПТП при наличната си скорост на движение от 9 км/ч, като преди да
предприеме движение назад се убеди, че пътят зад МПС е свободен и няма да
6
създаде опасност за пострадалата, а по време на движението си назад,
непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила и предприеме своевременно
спиране, когато възникне опасност за движението.
С оглед на изложеното да се приеме, че Д.Г.П. е действал виновно и
противоправно, тъй като като водач на лек автомобил „Опел“ модел „Астра“ с
рег. № ***, преди да започне движението назад, не се е убедил, че пътят зад
автомобила е свободен, а по време на движението си назад, не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад автомобила и по този начин е създал опасност за
движещата се зад него пешеходка, която към този момент е била с гръб по
посока на движението му, от което и настъпва ПТП с пострадал Н. А. М..
Противоправното и поведение се изразява в нарушение на чл.5 ал.1 от
ЗДВП, съгласно която всеки участник в движението по пътищата:1. с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението и на
чл.40 ал.1 и 2 от ЗДвП, съгласно която преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
В случая водачът П. не се е съобразил с тези изисквания.
Не може да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, поради това, че се е движила по пътното платно, тъй
като – видно от заключението на автотехническата експертиза тротоарът от
двете страни на пътя е затревен, неравен и по него се ходи трудно. Към
момента на удара тя е близост до западната граница на платното за движение
– на около метър – метър и половина от нея. Тя е нямала видимост към лекия
автомобил и е нямала техническа възможност да предотврати ПТП. Вещото
лице е категорично, че тя не се е намирала в т.нар „мъртва зона“ на видимост
на водача на МПС. Видимостта му е била неограничена и той е имал
възможност да възприеме движещата се зад автомобила пешеходка по време
на движението си на заден ход и то от разС.ие най-малко от 26 метра.
Няма никакви доказателства по делото ищцата да е предприела
пресичане на платното за движение, без да се съобрази с приближаващото
пътно превозно средство, да е пресякла е платното по диагонал, с което
7
ненужно е удължила пътя и времето за пресичане, респ. без да има
необходимост, да е спряла на пътното платно и по този начин да е поставила
водача в невъзможност да мине покрай нея, нито че е навлязла внезапно на
пътното платно и е предприела пресичане при ограничена за нея видимост.
Възраженията за съпричиняване се явяват неоснователни.
От заключението на допуснатата съдебно медицинска експертиза се
установява каква е била поставената диагноза на пострадалата при ПТП и
предприетото лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е
прогнозата за тях. На ищцата са били причинени: контузия на главата,
контузия на шията, контузия на гръдния кош, контузия на корема, контузия на
крайниците - дясна раменна става, мозъчно сътресение, компресивна
фрактура на 4-ти лумбален прешлен, спондилолистеза между 3- ти и 4-ти
лумбален прешлен, хемосинус на десен максиларен синус, счупване на
ябълковидната кост/зигоматикуса/, вдясно и счупване на предностраничната и
средната страна на десния максиларен синус.
Интензивността на болката от причинените травми към момента на
увреждането, по време на лечението и понастоящем са следните:
Контузия на главата - болки до 3-4 ден, покрито от аналгетична терапия,
понастоящем с епизодични оплаквания от главоболие.
Контузия на шията - болки до 3-4 ден, покрито от аналгетична терапия,
понастоящем с епизодични оплаквания при движение на шията.
Контузия на гръдния кош - болки до 5 ден, покрито от аналгетична
терапия, понастоящем с епизодични оплаквания при движение на торса.
Контузия на корема - болки до 3 ден, покрито от аналгетична терапия,
понастоящем без оплаквания.
Контузия на крайниците - дясна раменна става - болки до 10 ден,
покрито от аналгетична терапия, понастоящем с епизодични оплаквания при
натоварване на горния крайник.
Мозъчно сътресение - отзвучава до 4-та седмица, болки до 3-4 ден,
покрито от аналгетична терапия, понастоящем без оплаквания.
Компресивна фрактура на 4-ти лумбален прешлен - болки до 2-та
седмица, покрито от аналгетична терапия и имобилизация, понастоящем
ограничени движения в областта на снагата.
8
Спондилолистеза между 3-ти и 4-ти лумбален прешлен - болки до 2-та
седмица, покрито от аналгетична терапия и имобилизация, понастоящем
ограничени движения в областта на снагата.
Хемосинус на десен максиларен синус - болки до 5 ден, покрито от
аналгетична терапия, понастоящем без оплаквания
Счупване на ябълковидната кост /зигоматикуса/, вдясно - болки при
дъвкателни действия до 2-та седмица, покрито от аналгетична терапия,
понастоящем без оплаквания.
Счупване на предностраничната и средната страна на десния
максиларен синус - болки до 5 ден, покрито от аналгетична терапия,
понастоящем без оплаквания.
Заболяванията спондилоза, спондилоартроза и остеохондроза,
спондилолистеза, дискова херния са посочени като дегенеративни възрастови
промени на опорно-двигателния апарат, оплакванията от световъртеж и
главоболие са симптоми, които могат да бъдат причинени от различни
заболявания на централната нервна система. Същите не съответстват на
травмите получени при ПТП. Относно синдрома на вертебробазиларната
артериална система се посочва, че това е нарушение на проходимостта на
вертебралните артерии и базиларната артерия и най- често съпровожда
възрастово наличието на атеросклероза в тях. При пострадалата, нейната
възраст, това е нормален епизод в живота на същата. Налице е значително
намаляване на слуха - дясно ухо - 60 децибела, ляво ухо - 65 децибела. Тези
изброени телесни увреждания на ищцата, не могат да бъдат включени като
увреди в резултат на процесното ПТП. Изключение може да се направи за
спондилолистезата и посочените дискови хернии, които биха могли да бъдат
причинени в резултат на ПТП, освен ако не се докаже по-ранното им
съществуване.
В съдебно заседание на 08.10.2024г. вещите лица, участвали в състава на
медицинската експертиза, са уточнили, че при пациенти в напреднала възраст,
с много допълнителни заболявания, травмите при ПТП биха могли да
обострят заболяванията, а това пък удължава периода на възстановяване. При
ищцата е било налице заболяване на съдовата система на мозъка и при
съчетание с травмата на главата, това е утежнило съС.ието и. Като
травматично увреждане вследствие ПТП може да се посочи снижаването на
9
четвъртия лумбален прешлен и разместването.
Проведено е медикаментозно лечение. През първите две седмици е
имала ограничения при движение, хранене и самообслужване и до края на
втория месец ограничение при движенията на снагата и самостоятелно
хигиенно обслужване. При ищцата не е възможно пълно възстановяване,
поради наличието на предходни и настоящи спондилоартрозни и
остеохондрозни промени, дискови хернии, вертебробазиларни синдроми.
От заключението може да се направи извод, че не всички оплаквания на
ищцата, описани в исковата молба, са последици от травмите, получени при
ПТП. Световъртежът, главоболието, намаления слух не са преки увреди от
процесното ПТП. Заболяванията спондилоза, спондилоартроза и
остеохондроза са дегенеративни възрастови промени на опорно-двигателния
апарат и също не се дължат на ПТП. Връзка с него биха могли да имат
сподилолистезата и дисковата херния.
При ищцата дегенеративният процес е съществувал, но процесното
ПТП и получената при него травма е усложнило това съС.ие с получаване на
дискова херния и разместване.
По делото е прието и заключение на вещото лице д-р Р.Б.Д. - Р. по
допусната съдебно – психиатрична експертиза. От него се установява, че при
ищцата е налице разстройство в адаптацията, изразяващо се в повишена
тревожност, емоционална лабилност, нарушени сън и апетит. Тази
симптоматика е продължила около два – три месеца след ПТП. Впоследствие
са се засилили проявите на паметово – интелектуален упадък, световъртеж,
забравяне, ограничаване на контакти и интереси, невъзможност за справяне с
обичайни дейности. Емоционалната и лабилност и невъзможност за
задържане на емоциите е свързано с мозъчно – съдовото и заболяване, което
предшества ПТП. Травмите при ПТП са ускорили напредването на
атеросклеротичния процес. Към момента на прегледа на лицето от вещото
лице се установява съдова деменция с умерена тежест. Касае се за заболяване
с прогресиращ ход и до каква степен претърпяното ПТП е довело до
влошаване на менталното и съС.ие, е невъзможно да се определи. Данните за
мозъчно –съдовите промени са от преди ПТП, но тогава е функционирала по –
добре, справяла се е в ежедневието си без чужда помощ, била сравнително
автономна.
10
Показанията на разпитаните свидетели Н.С.Н. – внук на ищцата и С.
Н.Р. – син на ищцата са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи
извод, за това, че ищцата вследствие на ПТП е била хоспитализирана, имала
болки и цялото и лице било в кръв. Пострадала е ръката и лицето и, имала е
болки в краката, кръста, таза, врата и главата. За период от около два месеца и
малко са и помагали в къщи за хранене и обслужване. Сега ходи с помощта на
бастун. Не може да спи, страхува се от коли.
Свидетелските показания следва да бъдат кредитирани, тъй като, макар
че свидетелите са съответно внук и син на ищцата, те са подкрепени от
другите събрани по делото доказателства – медицинска експертиза,
психиатрична експертиза и писмени такива, а и свидетелите имат
непосредствени впечатления от съС.ието и след инцидента и понастоящем.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки
и страдания за основателен. Същата е претърпяла болки и страдания, особено
в първите дни и седмици след инцидента. Възстановителният процес е
продължил около два месеца. Пълно възстановяване при ищцата е
невъзможно, но това се дължи и на напредналата възраст и на многото
допълнителни заболявания, които има. Все пак следва да се отбележи, че
травмите при ПТП са обострили заболяванията и удължили възстановителния
период. Това навежда на извод за основателност на заявената претенция за
обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия около два месеца възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, настъпилото, но не - пълно
възстановяване, възрастта на пострадалата, която предполага по-дълго
възстановяване, сериозното отражение на ПТП върху психичното съС.ие на
ищцата, но и обстоятелството, че същата има съществуващи към датата на
ПТП заболявания, които също влияят върху негативната здравословна
картина при нея, както и социално – икономическата обстановка в страната
към датата на ПТП – април 2023г., съдът счита, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60
000 лева е справедливо. Ето защо решението, в частта с която е отхвърлен
предявения от Н. А. М. против Застрахователна компания “Лев инс“ АД иск за
11
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания вследствие ПТП от 18.04.2023г. за разликата над 60 000 лева до
претендирания размер от 80 000 лева, се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлена претенцията за
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от
18.04.2023г. до 27.07.2023г. и в частта с която е отхвърлена претенцията за
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 23.20 лева над
размер от 1.65 лева до претендирания размер от 2.35 лева и за периода
24.04.2023г. до 27.07.2023г., като неоснователни. Иска се претенцията за
законна лихва да бъде уважена от датата на деликта, а върху обезщетението за
имуществени вреди да се присъди законна лихва от датата на извършване на
разхода. Съгласно чл.498 л.3 от ГПК увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда САМО ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Задължение на увреденото лице е да отправи искането си за заплащане на
обезщетение първо към застрахователя. Разпоредбата на чл.496 от КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне на застрахователя по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване. Именно във връзка с горните предвиждания е и разпоредбата на
чл.497 от КЗ, която урежда отговорността на застрахователя за заплащане на
лихва за забава върху застрахователното обезщетение и на която правилно се е
позовал първоинстанционния съд. По аргумент от същата застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на обезщетението, ако не го е
определил или изплатил в срок. В случая не се спори, че такова не е било
определено и заплатено. Съгласно чл.429 ал.3 от КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
12
В случая на 28.07.2023г. ищцата е предявила пред ответника своята
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди. Законна лихва
върху размера на обезщетение за неимуществени вреди се дължи считано от
28.07.2023г. до изплащането му, тъй като 28.07.2023г. се явява най-ранна дата
по смисъла на чл. 429 от КЗ. Ето защо и в частта, с която е отхвърлена
претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
периода от 18.04.2023г. до 27.07.2023г. и в частта с която е отхвърлена
претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от
23.20 лева над размер от 1.65 лева до претендирания размер от 2.35 лева и за
периода 24.04.2023г. до 27.07.2023г., решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
От страна на Застрахователна компания“Лев инс“ АД – гр. София се
претендира присъждане на разноски за производството през въззивната
инстанцшия, но не са ангажирани никакви доказателства за сторени такива,
поради което не следва да се присъждат.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №76/13.03.2025г., постановено по търг.д. №
55/2024г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е
отхвърлен предявения от Н. А. М. против Застрахователна компания “Лев
инс“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания вследствие ПТП от 18.04.2023г. за разликата
над 60 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева, в частта, с която е
отхвърлена претенцията за законна лихва върху това обезщетение за периода
от 18.04.2023г. до 27.07.2023г., в частта с която е отхвърлена претенцията за
законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 23.20 лева над
размер от 1.65 лева до претендирания размер от 2.35 лева и за периода
24.04.2023г. до 27.07.2023г., като неоснователни и е осъдена Н. А. М. да
заплати на Застрахователна компания “Лев инс“ АД сумата 976 лева –
разноски в първоинстанционното производство съразмерно на уважената и
13
отхвърлена част от исковете.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14