РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен,
13.05.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на девети май , през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Т. БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Д. Б. и в присъствието на прокурора ………………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр.
дело № 268 по описа за 2019 год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно обжалване.
С решение № 16-2 от 13.03.2019г. ,постановено по
гр.д.№ 368/ 2017г. Районен съд-Кнежа оставя без уважение направеното искане на
осн.чл.248 от ГПК с вх.№576/25.02.2019г. от адв.С.Ч. от ПАК,процесуален
представител на ищците Е.А.Г.,К.А.С. и А.Н.А. с посочени ЕГН-та ,с която се
иска изменение на съдебно решение №16/12.02.2019г. ,постановено по
Гр.д.№368/2017г. по описа на РС-Кнежа в частта за разноските в насока да не се
присъждат направените от ответницата Т. Н.А. разноски за адвокатски хонорар по
сметка на адв.С.Ш. в размер на 800лв./осемстотин лева/,поради липса на писмен
документ за това като неоснователно .
С решение № 16-3 /
14.03.3019г. ,постановено по гр.д.№ 368/2017г. Районен съд-Кнежа оставя без
уважение направеното искане с вх.№
577/25.02.2019г. от адв.С.Ч. ,процесуален представител на ищците Е.А.Г. , К.А. С. и А.Н.А. за допълване на съдебно решение № 16/ 12.02.2019г., постановено по гр.д.№ 368/2017г. по описа на
РС-Кнежа , като неоснователно.
Тези две
решения са били съобщени на ищците Е.А.Г.,К.А.С. и А.Н.А.,чрез
пълномощника им адв.С.Ч. , на 18.03.2019г.
На 29.03.2019г., е подадена въззивна жалба от Е.А.Г.,К.А.С.
и А.Н.А.,чрез пълномощника им адв.С.Ч.,насочена
и срещу двете решения на РС-Кнежа .
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261
от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса
за въззивното обжалване.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по
делото- Т. Н.А. чрез пълномощника и адв.С.Ш. ,според който въззивната жалба е неоснователна.Изразено е подробно
становище по всички развити във въззивната жалба оплаквания. С писмения отговор на въззивната жалба е
представено копие от преводно нареждане от „***********“ –В. за извършен превод
на сумата 800 лв. от Т.Н. на С.Ш.
,изпълнено на 08.08.2017г.
Плевенски окръжен
съд , с определението си от 19.04.2019г.
постановено по реда на чл. 267 от ГПК е
приел ,че следва да бъде прието като писмено доказателство по делото
въпросното преводно нареждане ,тъй като същото се представя по относим спорен въпрос - в подкрепа на твърдението на
ответника по въззивната жалба ,че действително е заплатен по банков път
адвокатски хонорар в размер на
договорените 800лв. Други доказателствени искания не са направени нито с
въззивната жалба ,нито с писмения и отговор.
І. По обжалването на решение № 16-2 от 13.03.2019г. ,постановено по
гр.д.№ 368/ 2017г. с което Районен съд-Кнежа оставя без уважение
направеното искане на осн.чл.248 от ГПК с вх.№576/25.02.2019г. от адв.С.Ч. от
ПАК,процесуален представител на ищците Е.А.Г.,К.А.С. и А.Н.А. с посочени ЕГН-та
,с която се иска изменение на съдебно решение №16/12.02.2019г. ,постановено по
Гр.д.№368/2017г. по описа на РС-Кнежа в частта за разноските в насока да не се
присъждат направените от ответницата Т.Н.А. разноски за адвокатски хонорар по
сметка на адв.С.Ш. в размер на 800лв./осемстотин лева/,поради липса на писмен
документ за това като неоснователно:
Преди всичко следва
да се посочи, че по искане за изменение на решение в частта за разноските,
съдът съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК се произнася с ОПРЕДЕЛЕНИЕ за разноските
,което се постановява в закрито заседание.Както се вижда ,в конкретния
случай РС-С. се е произнесъл със съдебен акт, наречен решение ,което се явява формално нарушение на нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК.Плевенски окръжен съд ,обаче ,приема ,че това нарушение не води нито до
нищожност ,нито до недопустимост на обжалвания съдебен акт ,тъй като ако се
изключи формално грешното му наименование ,то иначе не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила на чл. 248, ал.1 , 2 и 3 от ГПК . Съдът е
надлежно сезиран от страна по делото , заинтересована да иска такова изменение
на решението в частта за разноските; спазена е процедурата по чл. 248, ал.2 от ГПК да са съобщи на противната страна за
исканото изменяване на решението в частта за разноските и накрая е постановен съдебен акт в закрито
заседание от 13.03.2019г. и е връчен
надлежно на страните по делото. Поради това ,Плевенски окръжен съд намира ,че
не следва процесният съдебен акт да бъде обезсилван само поради това ,че е
наречен решение ,тъй като по характера си той всъщност представлява
определение,постановено при спазване на
процесуалния ред на чл. 248 от ГПК.
Поради това
въззивната инстанция намира ,че няма процесуална пречка да се извърши проверка
за правилността на обжалвания съдебен акт.Спорният въпрос в случая е свързан с
това следва ли претендираните от ответника Т.Н.А. деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.да бъдат включени в общия размер на
присъдените в нейна полза деловодни разноски или не ?Както се вижда от протоколите за
проведените по делото съдебни заседания пред РС-Кнежа ,действително пред този
съд до приключване на съдебното дирене по делото,което е станало в с.з. на
29.01.2019г. този ответник не е представил писмени доказателства за това ,че
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. действително е било
заплатено на адв.Ш. по банков път ,така както е предвидено в договора за правна
защита /вложен на л. 36 от делото на РС-Кнежа / .Пред въззивната инстанция
,обаче , е представено преводно нареждане от 08.08.2017г. за превеждане на
сумата 800лв. с посочено основание „хонорар „ в полза на адв.С.Ш. , с наредител
на банковата операция Т.Н.А.. Като взе предвид това писмено
доказателство ,което не е оспорено от противната страна по делото ,Плевенски
окръжен съд намира ,че е доказано надлежно извършването на деловодни разноски
за адвокатски хонорар от Т.Н. в претендирания размер от 800лв. ,както е
посочен в договора за правна защита и в списъка с разноските по чл. 80 от ГПК.
Поради тези съображения ПлОС приема , че правилно РС-Кнежа е включил и тези
800лв. –адвокатски хонорар при определяне на дължимите в полза на ответника по
делото деловодни разноски , а впоследствие
правилно е отказал да измени решението си в частта му, касаеща
присъдените деловодни разноски .Поради
тези съображения , следва обжалваното решение № 16-2 от 13.03.2019г./ с
характер на определение по чл. 248, ал. 3 от ГПК/ ,постановено по гр.д.№ 368/
2017г. на Районен съд-Кнежа да бъде
потвърдено.
ІІ. По обжалването на решение № 16-3 / 14.03.3019г. ,постановено по гр.д.№
368/2017г. с
което Районен съд-Кнежа оставя без уважение направеното искане с вх.№ 577/25.02.2019г. от адв.С.Ч.
,процесуален представител на ищците Е.А.Г. , К.А. С. и А.Н.А. за допълване на съдебно решение № 16/ 12.02.2019г., постановено по гр.д.№ 368/2017г. по описа на
РС-Кнежа , като неоснователно.
Това решение на
РС-Кнежа според въззивната инстанция е валидно и допустимо ,но по същество е
неправилно ,поради което и на осн. чл.271 , ал.1 от ГПК Плевенски окръжен съд
следва да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като постанови
друго ,което в конкретния случай означава
да уважи искането за допълване на
съдебно решение № 16/ 12.02.2019г.,
постановено по гр.д.№ 368/2017г. по описа на РС-Кнежа по предявеното искане по сметките на осн. чл.
346 от ГПК,което искане е било направено от
А.А. чрез пълномощника му адв.С.Ч. в първото след допускането на делбата
съдебно заседание, което е проведено на 20.11.2018г. и с което се претендира сумата 2 767,40 лв. с която се е
увеличила стойността на делбения имот в резултат на извършените в него
ремонти и подобрения .
Самият РС - Кнежа
в мотивите на обжалваното си решение№ 16-3 / 14.03.3019г. ,постановено по
гр.д.№ 368/2017г. е посочил
,че „съдът въз основа на изложеното счита ,че е пропуснал изрично да се
произнесе по направеното искане за уравнение на сметки между съделителите
,което е било заявено в първото по втората фаза
ос.з. на 20.11.2018г. във връзка със заявените подобрения на процесния
имот от страна на ищеца А.А. .“ По този начин самият първоинстанционен съд
признава ,че са налице условията за постановяване на допълнително решение след
като липсва произнасяне по част от спорния предмет на делото. Въпреки това,обаче,
РС-Кнежа е отхвърлил искането за допълване на решението мотивирайки се с това
,че за периода от 2010г. до завеждане на делото на 21.06.2017г. а и след това
останалите съделители / извън А. / не са ползвали имота ,нито пък са дали
съгласие за безвъзмездното му ползване само от съделителя А. ,както и че не са получавали от него наеми съобразно
полагащите им се дялове след което е приел ,че вземането на А.А. за увеличената
стойност на имота се компенсира със вземанията на другите съделители за
дължимите от него наеми за ползването на целия имот. По този начин , РС-Кнежа се
е произнесъл по същество на искането за допълване / а не го е оставил без разглеждане / ,като е
отхвърлил това искане , извършвайки служебно прихващане на предявеното от А.А.
вземане на осн. чл. 346 от ГПК с вземания на другите съделители в процеса
,каквито вземания обаче те не са предявяли пред съда ,т.е съдът не е бил
надлежно сезиран с такива насрещни вземания от другите съделители ,нито пък с
възражения за прихващане с такива техни вземания срещу претенцията на А. по чл.
346 от ГПК. Извършвайки такова
недопустимо прихващане ,РС-Кнежа всъщност преди това е приел ,че вземането на А.Н.А.
съществува в предявения размер ,доколкото може да се прави прихващане само
между насрещни валидни и изискуеми
вземания.
Поради това
,РС-Кнежа неправилно е отхвърлил претенцията на А.А. ,като преди това ,в
мотивите на решението си самият
първоинстанционен съд е приел за установено ,че този съделител е направил подобрения на обща стойност 2507,77 лв. възприемайки изцяло заключението
на вещото лице Т.Лазарова в това отношение. Съобразно това заключение и
съобразявайки дяловете на съсобствениците на имота , РС-Кнежа дори е посочил
каква част от стойността на тези подобрения следва да заплати всеки един от
съделителите , а именно : Е.А.Г. – 626,94 лв. равняващи се на неговите 3/12
ид.части от имота ;К.А.С. – 626,94лв. , равняващи се на нейните 3/12 ид.части
от имота и Т.Н.А. -835,92 лв. равняващи се на нейните 4/12 ид.части от имота.
Съгласно ТР №85/1968г. и ППВС 6 / 1974г. отношенията между съсобственици по
повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 от ЗС и чл. 74 от ЗС в
случаите когато съсобственикът е
променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си . В
останалите случаи ,когато извършва подобренията в качеството на владелец на своята
част и държател на частите на другите съсобственици , отношенията следва да се
уредят по реда на чл. 30 , ал. 3 от ЗС ,ако подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици , по реда на чл. 59 от ЗЗД ,ако те са се
противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие ако
липсва съгласие на останалите съсобственици.В конкретния случай ,съдът намира
,че такова съгласие на останалите съсобственици не е доказано да е било налице
,т.е. липсва, поради което отношенията следва да се уредят при условията на чл.
61,ал.2 от ЗЗД според който заинтересованите / другите съделители / отговарят
само до размера на обогатяването им.
Това обогатяване се равнява на увеличената стойност на дела на всеки от останалите трима съделители ,която
увеличена стойност както беше посочено по-горе е определена от самия РС-Кнежа
на базата на общата увеличена стойност
на имота ,посочена от в.л.Л.-2507,77 лв.
Другите съделители
не са заявили никакви искания по сметките срещу А.А. ,поради което такива
неправилно са били предмет на обсъждане от РС-Кнежа в мотивите на
допълнителното му решение и с тях неправилно е извършено прихващане на
вземанията на този съделител срещу останалите трима за да бъде отхвърлено
искането.
Заедно с това следва
да се отбележи ,че не е било заявено по надлежен ред увеличение на претенцията
по чл. 346 от ГПК –от предявения размер
2767,40лв. до размер на 3009,32лв. / с вкл.ДДС / ,както се претендира
впоследствие в писмената защита по делото ,представена от адв.Ч. , а и дори
такова да беше заявено ,то би било неоснователно в този размер,тъй като в случая не се касае за облагаема по ЗДДС
сделка за да се начислява ДДС върху увеличената стойност на имота.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че искането за постановяване на
допълнително решение с произнасяне по искането по чл. 346 от ГПК направено от А.А.
срещу останалите съделители за сумата с която се е увеличила стойността на
процесния недвижим имот ,съобразно
дяловете им в имота, е основателно и следва да бъде уважено до размер на общо 2 089,80лв.. За горницата над 2
089,80лв. лв. до претендираните
2767,40лв. искането по сметките на осн. чл. 346 от ГПК следва да бъде
отхвърлено като неоснователно. Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение № 16-2 от
13.03.2019г. / с характер на
определение по чл. 248,ал.3 от ГПК / , постановено
по гр.д.№ 368/ 2017г. Районен съд-Кнежа.
ОТМЕНЯ обжалваното решение № 16-3 / 14.03.3019г.
,постановено по гр.д.№ 368/2017г. на Районен
съд-Кнежа,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ДОПЪЛВА на осн. чл. 250 от ГПК решение № 16 от
12.02.2019г., постановено по гр.д.№ 368/2017г. на РС-Кнежа, като ОСЪЖДА на осн. чл. 346 от ГПК съделителите
Е.А.Г., ЕГН-**********, К.А.С. с
ЕГН- ********** и Т.Н.А., с ЕГН- **********
да заплатят на А.Н.А. ,с ЕГН- ********** съразмерната на техния дял от имота сума, с
която се е увеличила стойността на недвижимия имот в резултат на извършените от
А.Н.А. подобрения ,както следва : Е.А.Г. да заплати сумата 626,94 лв. ,равняващи се на неговите 3/12
ид.части от имота ;К.А.С. да заплати 626,94лв.
, равняващи се на нейните 3/12 ид.части от имота и Т.Н.А. да заплати 835,92 лв. равняващи се на нейните 4/12
ид.части от имота или общо сумата
2 089,80лв. , като ЗА РАЗЛИКАТА до общо претендираните 2767,40лв. ОТХВЪРЛЯ
искането , като неоснователно.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :