Решение по дело №1770/2016 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№            /                2016г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на седми декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

при участието на секретаря Г.С.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

в.гр.дело № 1770 по описа за 2016г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно. Образувано е по жалба на Н.Д.Н. срещу Решение № 2427/20,06,2016г., постановено по гр.д. № 14893 по описа за 2015г. на Варненският районен съд, с което е допусната делба на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в град Варна, ул. „Беласица“ № 28, ет. 2, с идентификатор по КК № 10135.1501.814.4.2,  в сграда № 4 по КК, със застроена площ от 55,97 кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 със застроена площ от 7,42кв.м., както и съответните 10,7924 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху  поземлен имот с идентификатор по КК № 10135.1501.814, ведно с прилежащото ПАРКОМЯСТО № 7 във вътрешния двор на сградата с площ от 12кв.м., съсобствен между страните по силата на дарение обективирано в н.а. № 191 том ІV рег.№ 10784 дело № 775/17.12.2013г. и по силата на Решение № 2387/19.11.2013 год., постановено по гр.д.№ 2254/2013г. по описа на ВОС, с което е обявен за окончателен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД сключен на 06.05.2008г. предварителен договор за покупко продажба на процесния недвижим имот, между съсобственици  и  при квоти, както следва: за И.Н.И. - 1/2 ид.ч. и за Н.Д.Н.  - 1/2ид.ч.

Въззивницата инвокира доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Претендира неговата отмяна и  постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемата  И.Н.И. изразява становище за неоснователност на жалбата.

В исковата молба и последвалите молби уточнения И.Н. И.твърди, че с ответницата Н.Д.Н.  са собственици на по 1/2ид.ч. от недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в град Варна, ул. „Беласица“ № 28, ет. 2, с идентификатор по КК № 10135.1501.814.4.2,  в сграда № 4 по КК, със застроена площ 55,97 кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 със застроена площ от 7,42кв.м., както и съответните 10,7924 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху  поземлен имот с идентификатор по КК № 10135.1501.814, ведно с прилежащото ПАРКОМЯСТО № 7 във вътрешния двор на сградата с площ от 12кв.м.

Съсобствеността възникнала след извършено дарение и обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко продажба на имот, както следва:

Процесният имот първоначално е бил собственост по силата на покупко продажба обективирана в н.а. № 15/25.04.2008г. на М. В. Н. и Д. Н. Н.,  в режим на СИО.

Н. А. Н. предявил иск за парично вземане срещу М. В. Н., по който било образувано  гр.д.№ 127/2010год. по описа на Силистренски окръжен съд. По предявеният иск било допуснато обезпечение - възбрана върху ½ ид. част от процесния имот, вписана на 17.06.2010г. от ЧСИ. След проведеното принудително изпълнение върху възбранената ½ ид.ч., същата била възложена на взискателя Н. А. Н. с Постановлението от 02.09.2013г. на ЧСИ Н.Денчева, съставено по изп.д.№ 20138070400233 на ЧСИ Н.Денчева,  вписано на 11.11.2013г. в Служба по вписванията. Впоследствие придобитата чрез възлагане 1/2ид.ч. Н. А. Н. прехвърлил чрез дарение обективирано в н.а. № 191 том ІV рег.№ 10784 дело № 775/17.12.2013г., на майка си И.Н.И..

Излага, че предявила срещу Д. Н. иск за делба, по който било образувано гр.д. № 647/ 2014 год. по описа на ВРС, който бил отхвърлен, т.к. в хода на производството ответника възразил, че съсобственост не е налице, защото сключил предварителен договор с дъщеря си Н.Н. за продажба на целия недвижим имот. С влязло в сила на 06.12.2013 год. Решение № 2387 от 19.11.13г. по гр.д.№ 2254/2013г. на Варненския окръжен съд, предварителният договор бил обявен за окончателен.

Претендира да бъде допусната делба между нея и приобретателя по обявеният за окончателен предварителен договор, при твърдяните квоти.

Ответницата Н.Д.Н.  изразява становище за допустимост но неоснователност на иска.

Възразява, че съсобственост с ищцата не е налице, т.к. придобила собствеността върху целия процесен имот по силата на обявения за окончателен предварителен договор за покупко продажба на имот по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с влязлото в сила Решение № 2387/19.11.2013г.  постановено по гр.д.№ 2254/2013 г. по описа на ВОС.

В условие на евентуалност възразява, че придобила собстввеноста върху целия имот по давност, чрез владение осъществявано с намерение за своене през периода от сключване на предварителния договор - 06.05.2008 г. до датата на постъпване на отговора - 10.02.2016г., като го е придобила към  6,05,2013г.

Възразява, че Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.09.2013г. и дарението обективирано в н.а. № 191/2013г. са нищожни, т.к. са вписани вписано след вписване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен. Затова Н. А. Н. е придобил от несобственик, поради което не е могъл да прехвърли чрез дарението правата си на майка си И.Н.И..

Претендира искът за делба да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания по правилността на обжалваното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното и формира следните правни изводи:

Не е спорно и съдът въз основа н.а. № 15, том четвърти, peг. № 5706,нот.дело № 606 от 25.04.2008 год. и Удостоверение за граждански брак № 06839/25.01.1975г. приема за установено, че по силата на покупко продажба М. В. Н., по време на бракът си с Д.  Н. Н., са придобили в режим на СИО собствеността върху недвижим имот, а именно:

АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в град Варна, ул. „Беласица“ № 28, ет. 2, с идентификатор по КК № 10135.1501.814.4.2,  в сграда № 4 по КК и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-03-1267/15.05.2012 г. на началника на СГКК - Варна, със застроена площ от 55,97 кв.м., състоящ се от спалня, стая, дневна с кухненски бокс, баня-тоалет, коридор и две лоджии, при граници: североизток имот № VII-14, асансьор и стълбище, северозапад - стълбищен коридор, асансьор и вътрешен двор, югозапад - имот № XI-16, югозапад - ул. „Беласица“, отдолу - офис № 1 и проход, отгоре - ап.№ 4, а по скица - под обекта - имот с идентификатор № 10135.1501.814.4.11, над обекта - № 10135.1501.814.4.4, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 със застроена площ от 7,42кв.м., при граници: североизток - изба № 1, северозапад - вътрешен двор, югозапад - изба № 3, югоизток - избен коридор, отгоре - офис № 2, както и съответните 10,7924 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху  поземлен имот с идентификатор по КК № 10135.1501.814, при съседи: имоти с №№ по КК 10135.1501.812,  10135.1501.813, 10135.1501.929, 10135.1501.1188, 10135.1501.808, 10135.1501.809, 10135.1501.810,  ведно с прилежащото ПАРКОМЯСТО № 7 във вътрешния двор на сградата с площ от 12кв.м.,при граници: югоизток-паркомясто № 8, североизток-имот № VІІ-14, северозапад-паркомясто № 6, югозапад-двор-маневрена площ.

От Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на Служба по Вписванията - гр.Варна от 11.04.2014г. се установява, че на 17.06.2010г. е вписана възбрана по отношение на 1/2ид.ч. от имот -  апартамент № 2, находящ се в град Варна,ул. Беласица № 28 ет.2, с идентификатор 10135.1501.814.4.2, с площ от 55,97 кв.м., ведно с Изба № 2 с площ 7,42 кв.м., в сграда в УПИ VІІІ-15, кв. 317, от кредитор Н. А. Н., срещу длъжник М. В. Н..

Видно от  Придружително писмо от 11,11,2013г. и Постановление за възлагане на недвижим имот от 02.09.2013 год. на ЧСИ Надежда Денчева, на Н. А. Н. е възложена ½ ид.ч. от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в град Варна, ул. „Беласица“ № 28, ет. 2, с идентификатор по КК № 10135.1501.814.4.2,  в сграда № 4 по КК, със застроена площ от 55,97 кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 със застроена площ от 7,42кв.м., както и съответните 10,7924 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху  поземлен имот с идентификатор по КК № 10135.1501.814, ведно с прилежащото ПАРКОМЯСТО № 7 във вътрешния двор на сградата с площ от 12кв.м.Постановлението за възлагане е влязло в сила на 11.11.2013г. и е вписано в Служба по вписванията на 11.11.2013г.

Видно от н.а. № 191, том четвърти,peг № 10784, нот.дело №  775 от 17.12.2013 год., вписан в Службата по вписване на 17.12.2013 год. с вх № 29592, акт № 142, том LXXIII, № 167113, Н. А. Н. е прехвърлил чрез дарение в полза на майка си И.Н.И., собствеността върху придобитата по силата на Постановлението за възлагане ½ ид.ч. от гореописания имот.

Видно от влязлото в сила на 06.12.2013г. Решение № 2387 от 19.11.2013 год., постановено по гр.д.№ 2254/2013г. по описа на ВОС,  е обявен за окончателен сключения на 06.05.2008г. Предварителен договор сключен между М. В. Н. и Д. Н. Н., за покупко продажба на процесния недвижим имот, на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.

Съгласно гореописаното Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на СВ при ВРС от 11.04.2014г. исковата молба, по която е образувано гр.д. № 2254/2013г. по описа на ВОС, е вписана на 14.08.2013г., а влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД  на 12.02.2014г., т.е. в законоустановения шестмесечен срок, за да се запази действието на вписаната искова молба.

От удостоверението от СВ при ВРС се установява, че възбраната вписана в полза на Н. А. Н. на 17.06.2010г., предхожда вписването на исковата молба на ответницата по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД - на 14.08.2013г.,  а на 11.11.2013г. е вписано Постановлението за възлагане на недвижим имот на Н. А. Н..

Не е спорно и след извършена служебна справка се установява, че възбраната вписана в полза на Н. А. Н. върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, е по висящият му иск, по който е образувано гр.д.№ 127/2010г. по описа на Окръжен съд-Силистра. С решение № 152/09.11.2011г.,  постановено по гр.д. № 321/2011г. по описа на Апелативен съд-Варна, поправено с Решение № 193/09.12.2011г., е отменено решение № 7/19.03.2011г. на Силистренски ОС, постановено по гр. д. № 127/2010г., в частта, с която е отхвърлен предявения от Н. А. Н. срещу М. В. Н. иск за горницата над 19 321.73 лв. до претендирания размер от 74 305.21 лв., дължим по договор за влог, на осн. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 250 вр. чл. 252 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен акцесорният му иск на осн. чл. 86 от ЗЗД за горницата над 2 659.17 лв. до претендирания размер от 9 528.20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 26.03.2009 г. - 09.06.2010г., както и за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 11.06.2010 г. до окончателното й заплащане, като вместо него  М. В. Н. е осъдена да заплати на Н. А. Н. сумата 54 983.48 лв., дължима по договор за влог, сключен между страните за периода 13.07.2005 г. – 30.05.2008 г., на осн. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 250 във вр. чл. 252 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.06.2010 г. до окончателното й заплащане, както и да заплати сумата от 6 869.03 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода 26.03.2009 г. - 09.06.2010г., и 7 179.32 лв. разноски по делото за двете инстанции.

Видно от определение № 1066/20.09.2012г. , постановено по гр.д.№ 564/2012г. по описа на ВКС , решение № 152/09.11.2011 година , постановено по гр.д.№ 321/2011г. по описа на Апелативен съд-Варна не е допуснато до касационно обжалване.

При така установеното съдът намира следното:

От Събраните доказателства се установява, че вписването на възбраната в полза на праводателя на И.Н.И. на 17.06.2010г.,  предхожда вписването на исковата молба на Н.Д.Н.   на 14.08.2013г. по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Решението е влязло в сила на 07,12,2013г.

Налагането на възбрана върху недвижим имот има за цел да осигури възможността върху него да бъде насочено принудително изпълнение за дълг на длъжника. Една от последиците на възбраната е непротивопоставимостта спрямо взискателя и присъединилите се кредитори на последващо прехвърляне или учредяване на вещни права върху възбранения имот – чл. 453, т. 1 ГПК. Спрямо него извършените разпореждания с възбранения имот са недействителни, на основание разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК, която брани правата на кредитора, вписал възрана върху имот, да иска изнасянето му на публична продан с цел удовлетворяване на паричното си вземане, което е сторено в случая.

В хода на изпълнителното производство е извършена публична продан, която с влизане в сила на постановлението за възлагане е породила вещно-прехвърлителен ефект за 1/2ид.ч. от процесния имот. Другата 1/2ид.ч. е останала собствена на съпруга недлъжник по изпълнението. Следователно с договора за дарение И.Н.И. е придобила от купувача на публичната продан собствеността върху 1/2ид.ч. от имота. Това е така независимо, че исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД на ответницата е вписана след Постановлението за възлагане, т.к. решението по исковата молба, подлежащо на вписване, е непротивопоставимо на постановлението за възлагане, извършено по повод вписаната възбрана.

Поради изложеното следва да се приеме, че влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е произвело конститутивният си ефект само спрямо притежаваната от обещателя по предварителния договор 1/2ид.ч. от процесния имот и в резултат техен собственик е Н.Д.Н..

Въззиваемата Н.Д.Н. не е установила главно и пълно възражението си за придобиване на собствеността по давност.

Въз основа изложените мотиви съдът приема за установено, че И.Н.И. и Н.Д.Н. са съсобственици на процесния имот на твърдяното в исковата молба основание – по дарение и в резултат на обявен за окончателен предварителен договор за покупко продажба на имот, при квоти по 1/2ид.ч. Следователно искът е основателен и подлежи на уважаване.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2427/20,06,2016г., постановено по гр.д. № 14893 по описа за 2015г. на Варненският районен съд.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните, с касационна жалба пред Върховен касационен съд, гр.София, при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

            2,