Решение по НОХД №1552/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 874
Дата: 19 ноември 2025 г. (в сила от 5 декември 2025 г.)
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20252120201552
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Бургас, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. А. - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
в присъствието на прокурора Щ. В. Д.
като разгледа докладваното от ЯНА Д. А. - МИТЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20252120201552 по описа за 2025 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Х. П., ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на
29.09.2023г., в ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
***, peг. №***, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/, а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение и чл.37, ал.3: „Водачът на пътно превозно средство, излизащо
на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се
движат по този път“, извършвайки маневра- обратен завой по посока на движение към
гр.Бургас от уширение на пътното платно, предназначено за паркиране на автомобили,
намиращо се на ул. „Захари Зограф“, по посока на движение към с.Братово, не пропуснал
ИЕПС „Mukuta 10” управлявано от Е. Н. И., с посока на движение към с.Братово, като
допуснал пътнотранспортно произшествие с водача на ИЕПС- Е. Н. И., вследствие на което
по непредпазливост му причинил, средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна
травма-счупвания по черепа /фротнално и фронтопариетално, темпорално/, епидуларен
кръвоизлив, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и
счупване на десен максиларен синус, счупване на максила /горна челюст/, предна и задна
стена на фронтален синус, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок
повече от 30 дни - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б.”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от
1
НК, вр. чл.25, ал.1 и чл. 37, ал.3 от ЗДвП, като на основание чл.78а НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
НЕ НАЛАГА на подсъдимия Д. Х. П., ЕГН: **********, кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Д. Х. П., ЕГН:
**********, да заплати разноски в размер на 980,10 лева /деветстотин и осемдесет
лева и десет стотинки/ по сметка на ОД на МВР гр. Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.2 от НПК подсъдимия Д. Х. П., ЕГН:
**********, да заплати 330,00 /триста и тридесет/ лева, представляващи сторените в
хода на съдебното производство разноски, както и 5,00 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Бургас.

ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 2 бр. дискове, приложени на
л.99 и л.101 от досъдебното производство, да останат приложени по делото за срока на
съхранение на същото, след което да бъдат унищожени по реда на ПАС.

ВРЪЩА вещественото доказателство 1 брой ИЕПС “Makuta 10”, намиращо се
на съхранение във 02 РУ-Бургас на пострадалия Е. Н. И., ЕГН: **********.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от
днес пред БОС.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение № 874 / 19.11.2025г. по НОХД №1552/2025г. по описа на
РС-Бургас

Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по
Досъдебно производство №434 ЗМ-697/2023г. по описа на 02 РУП при ОДМВР- Бургас,
пр.вх.№ 15563/2023г., пор. №2461/2023г. по описа на БРП, по който е образувано
производство срещу подсъдимия Д. Х. П., ЕГН: **********, за извършено от него
престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, буква „б.”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.
чл.25, ал.1 и чл.37, ал.3 от ЗДвП.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 29.09.2023г., в
гр.Бургас, кв. Долно Езерово, ул. „Захари Зограф“ № 80, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, peг. №***, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а
именно: чл.25, ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение и чл.37, ал.3: „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна
територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е
длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този
път“, извършвайки маневра- обратен завой по посока на движение към гр.Бургас от
уширение на пътното платно, предназначено за паркиране на автомобили, намиращо се на
ул. „Захари Зограф“, по посока на движение към с.Братово, не пропуснал ИЕПС „Mukuta
10” управлявано от Е. Н. И., с посока на движение към с.Братово, като допуснал
пътнотранспортно произшествие с водача на ИЕПС Е. Н. И., вследствие на което по
непредпазливост му причинил, средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна
травма-счупвания по черепа /фротнално и фронтопариетално, темпорално/, епидуларен
кръвоизлив, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и
счупване на десен максиларен синус, счупване на максила /горна челюст/, предна и задна
стена на фронтален синус, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок
повече от 30 дни.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда
на глава XXVIII НПК, тъй като в хода на разпоредителното заседание по делото БРС
намери, че са налице предпоставките по чл.78а НК, обосноваващи протичане на
производството именно по този ред.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа повдигнатото обвинение,
което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000лв. Счита, че на основание чл.78а, ал.4 НК не следва да се налага
кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
Защитникът на обвиняемияя също моли съда подзащитният му да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в минимален
размер, като спрямо него не се налага кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“.
Обвиняемият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, като посочва, че
работи в сферата на транспорта и не реализира високи доходи, поради което и моли да му се
наложи минимално наказание „Глоба“ и да не му се налага наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС“.
1
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият Д. Х. П. е роден на *******, **********, ЕГН: **********. Същият е
правоспособен водач с категории „С, В, DE, М, D, AM, ТКТ, BE и СЕ“, с последно издадено
СУМПС №******г., валидно до 15.01.2026г.
На 29.09.2023г., около 16:30 часа, обвиняемият Д. П. бил помолен от своята колежка в
„ЗСК Лозово“ АД – свидетелката Р. Н. да я закара до дома й в гр.Бургас, кв.“Долно Езерово“.
Той се съгласил, след което се качил на един от служебните автомобили на търговското
дружество - лек автомобил марка и модел „Фолксваген Кади“, с рег. №*** и заедно с Н.
потеглили към кв.“Долно Езерово“. Влизайки в този квартал, П. продължил да управлява
лекия автомобил по ул.“3ахари Зограф“, на която улица спрял на предвидено за тази цел
уширение на пътното платно, по посока на движение с.Братово.
След като свидетелката Р. Н. слязла от автомобила, обвиняемият взел решение да
направи маневра „обратен завой“ от уширението, на което бил спрял, по посока гр.Бургас. В
същото време свидетелят Е. Н. И. преминавал по същата улица - „Захари Стоянов“, в
близост до уширението, на което бил спрял обвиняемия, управлявайки индивидуално
електрическо превозно средство (ИЕПС) марка и модел “Makuta 10”.
Пътният участък в тази му част бил прав, разделен на две ленти за движение с линия
„М1“. Обвиняемият започнал маневрата „обратен завой“ по посока на движение гр.Бургас,
макар започвайки маневрата същият да не се бил убедил, че лентите за движение са
свободни и извършването на маневрата няма да създаде пречки, затруднения или опасност за
другите участници в движението. В същият момент видимостта му напред и назад не е била
ограничена от други участници в движението. Той навлязъл от уширението в пътната си
лента и преминал през непрекъснатата разделителна линия, без да пропусне движещото се в
пътната лента по посока с.Братово ИЕПС “Makuta 10”, управлявано от пострадалия Е. И..
Възприемайки движещото се по негова посока МПС, свидетелят И. преценил, че няма
възможност да реагира с аварийно спиране и опитал неуспешно да извърши спасителна
маневра като отклонил превозното си средство на ляво.
Между двете превозни средства се реализирал удар, засягащ предната лява странична
част на лекия автомобил марка и модел „Фолксваген Кади“, с рег.№***, управляван от
обвиняемия Д. П. и предната дясна част на ИЕПС “Makuta 10”, управлявано от свидетеля Е.
И..
Вследствие на удара И. изгубил контрол върху управляваното от него ИЕПС и паднал
на асфалта като в резултат от настъпилото пътно-транспортно произшествие той получил
следните травматични увреждания: палпаторна болезненост в областта на травмата -
охлузване в ляво фронто - париетално, периорбитален хематом в ляво, палпаторна болка в
ляв горен крайник в областта на раменната става, както и в десен долен крайник в областта
на ингвиналната гънка, импресионно счупване фронтално и фронтопариетално, счупване на
горен ръб на лява орбита, импресионно фрагментно счупване в ляво темпорално, фрактура
на фронтална кост в ляво с ход към горна стена на лява орбита, носни кости и предна стена
на десен максиларен синус, епидурален хематом в ляво фронтопариетално с ширина 10 мм,
счупване на максила, лява орбита, предна и задна стена на фронтален синунс, черепно -
мозъчната травма. Счупванията по черепа /фронтално и фронтопариетално, темпорално/,
както и епидуралният кръвоизлив, са наложили да бъзе приложено оперативно лечение -
медико- биологичният критерии на тези увреждания е разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Счупванията на лицевите кости - нос, счупване на горен ръб на лява
2
орбита, причиняват на пострадалия по отделно временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като е необходимо проследяване състоянието наносните кости и след
поне 6 месеца след приключване на лечение, нова консултация и преценка на състоянието, с
оглед промяна в съдебномедицинската квалификация. Счупване на десен максиларен синус,
счупване на максила /горна челюст/, предна и задна стена на фронтален синунс, водят до
трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни. Описаните
охлузвания, травматични очила /кръвонасядания по клепачите на двете очи/,
субконюнктивална хеморагия причиняват на И. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
За настъпилото пътно-транспортно произшествие били подадени сигнали до ЕЕН тел.
112 от страна на обвиняемия и на други граждани, в следствие на което на място
пристигнали полицейски служители на Второ РУП гр.Бургас.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – Е. Н. И. /л.37-38 от делото и прочетените такива на осн. чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК показания на л.52 от ДП/ и Р. А. Н. /л.38-39 от делото и
прочетените такива на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК показания на л.33 от ДП/; от
писмените и веществените доказателства както следва: епикриза /л.54-56 от ДП/,
медицинска документация /л.111-146 от ДП/, констативен протокол за ПТП и карта за
регистрация на ПТП /л.104-108 от ДП/, справка за нарушител/водач /л.102-103 от ДП/,
протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум /л.62-66 от ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства /л.67-67 от ДП/, допълнително споразумение към трудов договор
и длъжностна характеристика /л.49-51 от делото/, автотехническа експертиза /л.77-93 от
ДП/, допълнителна автотехническа експертиза /л.44-46 от делото/, повторна автотехническа
експертиза /л.67-84 от делото/, съдебномедицинска експертиза №615/23г. на вещите лица д-р
С. Ш. /л.70-73 от ДП/, протокол за доброволно предаване /л.98 от ДП/, 2 бр. дискове /л.99 и
л.101 от ДП/, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество
приложени по делото писмени доказателства.
При възприемане на горната фактическа обстановка БРС взе предвид показанията на
свидетелите Е. Н. И. и Р. А. Н., като намери същите за последователни, логични и водещи до
установяване на едни и същи факти. Същите са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и
допълващи се, поради което следва да се кредитират изцяло, тъй като кореспондират
останалия доказателствен материал по делото, в това число записа от охранителни камери
на Община Бургас. Свидетелите излагат една и съща обстановка, като по същество
изложеното от тях не се оспорва от защитата.
Настоящият състав цени изцяло и посочените по – горе и приложените по делото
записи от охранителни камери на Община Бургас, представляващи веществено
доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като имат характеристиката на
предмет, върху който са оставени следи от престъплението. В свои решения ВКС е имал
повод да отбележи, че този вид доказателства - записи от технически средства са: „най-
коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото
запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и
нагласи“ /Решение №368/11г. по н.д. № 1778/11г. на IIн.о. на ВКС/ и именно поради това,
значението им за установяване на обективната истина не следва да бъде омаловажавано от
съда. Несъмнено е също така, че е налице значителна като обем и последователна съдебна
практика, че такива записи могат да бъдат годно доказателство в производството и да се
ползват за изясняване на релевантни за изхода му факти. Константно е схващането, че
3
направени снимки/записи от охранителни камери, съдържащи информация за деянието,
представляват годно веществено доказателство и трябва да бъдат ценени от решаващите
съдилища. Тези записи са т.нар. „случайни“ - не са създадени с цел да обслужват
производството или да заместят извършени, при нарушения на съответната разпоредба на
процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото те съдържат съществена за
изхода на производството информация и достоверността им може да бъде проверена чрез
различни легални процесуални способи, те не могат, а и не бива да бъдат изключвани от
доказателствената съвкупност (в този смисъл виж Решение №170/19.07.2013г. на ВКС, ІІІ
н.о., Решение №185/10.04.2012г. на ВКС, ІІІ н.о. Решение № 384/22.12.2014г. по дело №
1103/2014г. на ВКС, НК, I н.о., Решение №602/20.02.2012г. на ВКС, ІІІ н.о., Решение
№116 по НОХД № 766/2009г. на ІІІ н.о на ВКС и др.). В конкретния случай записите са
направени от охранителни камери на Община Бургас. В такъв случай, по мнение на съда
записът може да се ползва легално в производството, още повече че той беше предмет на
оглед в хода на съдебното следствие, а обвиняемият и защитникът му не оспорват
достоверността на заснетите изображения. Въз основа на този запис съдът придоби
непосредствени впечатления от разигралите се събития, които изцяло кореспондират с
показанията на пострадалия и свидетелката Н., писмените доказателства по делото и
заключенията по изготвените по делото експертизи. На този запис изключително ясно се
вижда как управляваният от обвиняемия автомобил удря ИЕПС, като
съприкосновението между двете превозни средства е очевидно.
Съдът кредитира изцяло и следните писмени доказателства: епикриза /л.54-56 от
ДП/, медицинска документация /л.111-146 от ДП/, констативен протокол за ПТП и карта за
регистрация на ПТП /л.104-108 от ДП/, справка за нарушител/водач /л.102-103 от ДП/,
протокол за оглед на местопроизшествие ведно с албум /л.62-66 от ДП/ и протокол за оглед
на веществени доказателства /л.67-67 от ДП/, от които се установява по безспорен начин
механизмът на настъпване на ПТП, конкретната пътна обстановка към момента на
реализиране на същото и претърпените телесни увреди от страна на пострадалия в
следствие на него.
За установяване на конкретните увреждания е изготвена по ДП и Съдебномедицинска
експертиза №615/23г. на вещите лица д-р С. Ш. /по отношение на която страните се
съгласиха изрично да не се изслушва в хода на съдебното следствие/, на която БРС дава
вяра, като намира същата за компетентно извършена и отговаряща достатъчно пълно и ясно
на поставените й въпроси. От заключението на вещото лице се установява, че пострадалият
И. е получил черепно-мозъчна травма-счупвания по черепа /фротнално и фронтопариетално,
темпорално/, епидуларен кръвоизлив, довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота, както и счупване на десен максиларен синус, счупване на максила /горна челюст/,
предна и задна стена на фронтален синус, довело до трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за срок повече от 30 дни.
Съдът основа присъдата си и напредявения на страните в съдебно зседание компакт
диск с надпис: „Д. Езерово – ПТП 29.09.2023г.“/ л.99 от ДП/. От съдържанието на същия се
констатира, че обвиняемият е направил обаждане на телефон 112, в хода на което е уведомил
контролните органи за настъпилото ПТП.
Съдът намери във връзка с изготвените по делото автотехническа експертиза /л.77-93
от ДП/, допълнителна автотехническа експертиза /л.44-46 от делото/ и повторна
автотехническа експертиза /л.67-84 от делото/, че вещите лица по тях компетентно и в
рамките на своите знания са дали отговор на поставените им въпроси. БРС основа
решението си главно на изготвеното по делото заключението на повторната експертиза,
което намери че то отговаря най - пълно на всички поставени към вещите лица въпроси.
Съобразно същото максималната съобразена и разрешена скорост за движение на
индивидуални електрическо превозно средство е до 25 км/час. Предвид това вещото лице е
4
посочило, че при движение със скорост 25 км/час и спазване на разпоредбите на ЗДвП
велосипеди и ИЕПС да се движат в най-дясната /за тях/ част от платното за движение ПТП
не би възникнало. Изложеното навежда към извода за наличие на съпричиняване, при което
пострадалият също е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат.
Констатирано е също така, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Кади“ с
peг. № * **** **, Д. Х. П. е имал обективна възможност да предотврати възникването на
ПТП, при условие, че е извършил маневрата „завиване в обратна посока“ след като се е
убедил, че би могъл да извърши маневрата безопасно. Водачът на автомобила П. би
следвало при навлизане на платното за движение на улицата от крайпътна територия да
пропусне всички движещи се по платното за движение превозни средства. Експертът
посочва също така, че в района на местопроизшествието пътната маркировка забранява
навлизането на пътната лента за насрещно движение. Скоростта на движение на лек
автомобил марка и модел „Фолксваген Кади“ с peг. № * **** ** непосредствено преди
възникването на ПТП и в момента на удара е била около 14,4 км/час, а опасната му зона за
спиране при движение с тази скорост на сух асфалтов път е 5,8 метра и се изминава за 1,45
сек. При движение на Индивидуално електрическо превозно средство марка и модел
“MUKUTA 10” със скорост 25 км/час опасната зона за спиране би била 16 метра. В същото
време опасната зона за спиране Индивидуално електрическо превозно средство марка и
модел “MUKUTA 10” Юзт/ при движение със скорост 36 км/час на сух асфалтов път е 28,8
метра и се изминава за 4,77 сек. С оглед на изложените констатации на вещото лице, следва
да се заключи, че настъпването на ПТП е в пряка причинно – следствена връзка с
поведението на обвиняемия П., който е извършил маневрата „завиване в обратна посока“,
без да се е убедил, че би могъл да я реализира безопасно.
Всички тези посочени по – горе доказателства, на които съдът даде вяра навеждат
към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към повдигнатото му
обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение възприетата от
съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от съда доказателства. От
изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на вмененото във вина на
обвиняемия деяние по чл.343, ал.1, буква „б.”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.25, ал.1 и
чл.37, ал.3 от ЗДвП.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по – горе фактическа обстановка, настоящият състав
счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на
състава на престъплението по чл.343, ал. 1, буква „б.”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.
чл.25, ал.1 и чл.37, ал.3 от ЗДвП, за което му е повдигнато обвинение, доколкото на
29.09.2023г., в гр.Бургас, кв. Долно Езерово, ул. „Захари Зограф“ № 80, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кади“, peг. №***,
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/, а именно: чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение и чл.37, ал.3: „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други
подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат
5
по този път“, извършвайки маневра- обратен завой по посока на движение към гр.Бургас от
уширение на пътното платно, предназначено за паркиране на автомобили, намиращо се на
ул. „Захари Зограф“, по посока на движение към с.Братово, не пропуснал ИЕПС „Mukuta
10” управлявано от Е. Н. И., с посока на движение към с.Братово, като допуснал
пътнотранспортно произшествие с водача на ИЕПСЕ. Н. И., вследствие на което по
непредпазливост му причинил, средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна
травма-счупвания по черепа /фротнално и фронтопариетално, темпорално/, епидуларен
кръвоизлив, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и
счупване на десен максиларен синус, счупване на максила /горна челюст/, предна и задна
стена на фронтален синус, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок
повече от 30 дни.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен
състав. Престъплението по чл.343 НК предвижда увреждането по непредпазливост на хора и
имущество, в следствие неизпълнението на правилата за движение. Престъплението е от
вида на “резултатните” престъпления и от категорията на общоопасните.
Разпоредбата на чл.343, вр. чл.342 НК е бланкетна, като за съставомерността на
деянието препраща към правилата за движение по пътищата, уредени в специалния Закон за
движение по пътищата. Съгласно трайно установената съдебна практика бланкета може да
бъде запълнен само с такова нарушение на правилата за движение по пътищата, което се
намира в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат /в
този смисъл Решение №289/18.01.2017 г., I НО, постановено по наказателно дело №
1237/2016 г., ВКС/. В случая е запълнена така посочената бланкетна норма посредством
посочване на конкретно нарушениете норми от ЗДвП, както следва - чл.25, ал.1 от ЗДвП и
чл.37, ал.3 от ЗДвП.
От обективна страна се установява, че обвиняемият П. е нарушил обществените
отношения, визирани и защитавани от глава ХІ, раздел ІІ на НК, “Престъпления по
транспорта и съобщенията“. Обект на същите са обществените отношения, свързани с
транспортната безопасност, а именно защитеността на участниците в движението от
увреждане на техните живот, здраве и имущество. По – конкретно обвиняемият П. е
нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.37, ал.3 от ЗДвП. Именно в следствие
нарушаване правилата на ЗДвП е настъпил и съставомерният резултат - допуснал пътно-
транспортно произшествие с пострадал водач на ИЕПС „Mukuta 10”.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се
установява и наличието на съставомерния по чл.343, ал. 1, буква „б.”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1
от НК престъпен резултата – причинена средна телесна повреда. В случая по – тежкото
увреждане „поглъща“ по –лекото такова, поради което и се прие, че пострадалият е получил
средна телесна повреда. Практиката на върховната ни инстанция и в тази насока е
константна, като се приема, че при причиняване на различни по характер телесни
уврежданияна едно и също лице, деянието се квалифицира с оглед най – тежкото
увреждане, защото по – тежкия резултат поглъща по – лекия.
В аспект на гореизложеното, а и за пълнота на изложението, съдът държи да
отбележи, че в случая не се касае за деяние извършено при условията на чл.15 НК. Както
вече беше посочено, деецът е имал обективна възможност да забележи ИЕПС. При това
положение обвиняемият П. е имал възможността да избегне настъпването на ПТП, като
основна причина за неговото възникване е, че обвиняемият преди да предприеме маневрата
„обратен завой“, не се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Ето защо, съдът намира, че липсват основания за изключване на вината му при
условията на чл. 15 НК.
Престъплението по чл. 343 НК се отличава със усложнена форма на психическото
отношение на дееца. От една страна той съзнава, че извършва нарушение на ЗДвП. В
6
процесния случай това е изводимо както от обективните находки по делото- установени от
автотехническите експертизи, така и от наличния запис от охранителни камери на Община
Бургас. Към съставомерния резултат, обаче, деецът се отнася непредпазливо - не е
предвиждал настъпването на общественоопасния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го
предвиди. В процесния случай задължението на обвиняемия да предвиди настъпването на
съставомерните последици се извежда от качеството му на правоспособен водач на МПС.
Конкретната му възможност да го предвиди пък следва от особеностите на заобикалящата
среда, в която не са били налице фактори, които да възпрепятстват ефективното възприемане
на пътната обстановка, респективно спазване на посочените по – горе правила.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до три години или „Пробация“.
В същото време по отношение на П. са налице законово предвидените предпоставки
за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1) за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; 2) с
извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3) към
процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4) не са налице множество
престъпления. Останалите отрицателни предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК са неприложими
по настоящото обвинение.
Предвид това, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В
разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от хиляда до
пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
от него други криминални прояви (действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е
визирано осъждане за престъпление от общ характер). На следващо място, същият е семеен
и работи, като непосредствено след настъпване на ПТП е останал на място, подал е сигнал
за настъпилото пътно-транспортно произшествие на телефон 112 и дори е помогнал за
качване на пострадалия в пристигналата на място линейка. Обвиняемият демонстрира също
така добро процесуално поведение, като изрази в съдебно заседание съжаление за
стореното, което по мнение на настоящия съдебен състав не е формално. Единственото
отегчаващо вината на дееца обстоятелство е същественото отражение, което ПТП-то е имало
върху здравето на пострадалия и множеството наранявания, които той е получил в следствие
на него. Всичко това навежда към извода, че процесното деяние съставлява инцидентна
проява и П. не е склонен да върши общественоопасни деяния, в това число и от процесния
вид. Изложеното очертава ниската обществена опасност на дееца, като се констатира и
невисока обществена опасност на самото деяние, предвид наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия. Поради тези съображения, съдът счита, че спрямо обвиняемия следва
да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства в минималния размер, а именно – глоба в размер на по 1000 лева.
В допълнение следва да се изтъкне, че в настоящия случай не може да бъде
наложено на обвиняемия наказание „глоба“ в размер под така определения от съда. Както
беше посочено по – горе в чл.78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева. В тази насока следва да се имат предвид разясненията, дадени в
Постановление №7 от 1985г., където в т.6 изрично е посочено, че действително в
7
производството по Глава XXII, раздел пети НПК, когато се решават въпросите за
освобождаване от наказателна отговорност с приложението на чл. 78а НК, се прилага
Общата част на Наказателния кодекс. При определяне на административното наказание
обаче се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл.27 ЗАНН, а не чл. 55 НК.
Изложеното изключва възможността за налагане на наказание под изрично предвидения и
наложен от съда минимум от 1000лв. Единственото изключение от това правило е въведен в
новоприетата разпоредба на чл.375а, ал.2 НК (ДВ, бр. 48 от 2023 г.), в която е предвидено, че
при постигане на споразумение между страните, може да се наложи административно
наказание глоба под минималния размер, предвиден в чл.78а, ал.1 от Наказателния кодекс,
както и да не се наложи кумулативно предвиденото наказание. Понастоящем обаче не сме
изправени пред така посочената хипотеза, доколкото липсва постигнато между страните и
одобрено от съда споразумение за решаване на делото.
БРС намери също така, че не следва да налага на подсъдимия Д. Х. П., ЕГН:
**********, кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство. В тази връзка съдът се солидаризира с изнесените от държавното
обвинение доводи, че налагането на това наказание би възпрепятствало обвиняемия да
полага труд, доколкото заеманата от него длъжност предполага извършването на дейност по
управление на МПС. Отделно от това БРС намери, че в случая е налице и съпричиняване от
страна на пострадалия, което също следва да бъде отчетено при извършване на преценка,
дали за превъзпитаване на обвиняемия е необходимо налагането на наказанието лишаване от
право да управлява моторно превозно средство. Констатира се също така, че макар
обвиняемият да е правоспособен водач от 1984г. и да упражнява дейността по управление на
МПС по занятие има издадени изключително малък брой ЕФ и НП /7 ЕФ и и НП/, което
води до извода, че той поначало спазва правилата за движение по пътищата.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По веществените доказателства:
Накрая съдът се произнесе и по веществените доказателства както следва:
постанови веществените доказателства - 2 бр. дискове, приложени на л.99 и л.101 от
досъдебното производство, да останат приложени по делото за срока на съхранение на
същото, след което да бъдат унищожени по реда на ПАС.
върна вещественото доказателство 1 брой ИЕПС “Makuta 10”, намиращо се на
съхранение във 02 РУ-Бургас на пострадалия Е. Н. И., ЕГН: **********.

По разноските:
Накрая съдът се произнесе и по разноските, като:
осъди на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Д. Х. П., ЕГН: **********, да
заплати разноски в размер на 980,10 лева /деветстотин и осемдесет лева и десет
стотинки/ по сметка на ОД на МВР гр. Бургас.
осъди на основание чл.190, ал.2 от НПК подсъдимия Д. Х. П., ЕГН: **********, да
заплати 330,00 /триста и тридесет/ лева, представляващи сторените в хода на
съдебното производство разноски, както и 5,00 /пет/ лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Бургас.
8

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


9
Съобщи за изтекли лични данни