№ 2694
гр. Бургас, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря Е. Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120105361 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Й. С. Й. против И. Д. С., с
която е предявен собственически иск по отношение на автомобил.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска, като
моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Към месец февруари 2013 г. ищецът е титуляр на безсрочен депозит „***“ в
„Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), като по него има наличност в
размер на 195 044,50 лева.
Й. С. Й. и И. Д. С. сключват граждански брак на *** г. След брака съпругата приема
фамилното име Й.а.
На *** г. „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) прехвърля сумата
от 196 000 лева от депозита на ищеца към сметка на Фонд за гарантиране на влоговете в
банките (за краткост Фондът), която сметка е в „Банка ДСК“ АД. На *** г. Фондът
прехвърля сумата от 196 000 лева, получена от банката в несъстоятелност, по сметка на
ищеца в „Банка ДСК“ АД.
Към дата 13.01.2015 г. по сметка на ищеца в „Централна кооперативна банка“ АД има
10 лева. На 14.01.2015 г. и 17.02.2015 г. по тази сметка се преведени от друга сметка на
ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД общо 69 990 лева. От 17.02.2015 г. средствата по тази сметка
варират, като към 05.09.2015 г. остават 13 795,99 лева. След тази дата салдото се увеличава,
като няма доказателства внесените средства да са лични на ищеца – към дата 11.04.2016 г.
салдото е 19 297,53 лева.
1
На 19.04.2016 г. на ищеца е преведена от Доброволен пенсионен фонд „Алианц
България“ сумата от 54 165,24 лева по сметка с IBAN *** в „Първа инвестиционна банка“
АД. Веднага почти цялата сума, а именно 54 165 лева, е прехвърлена в сметка на ищеца в
„Централна кооперативна банка“ АД. Така салдото по сметката в „Централна кооперативна
банка“ АД става 73 462,53 лева. На 09.05.2016 г. от сметката е изтеглена сумата от 10 000
лева, като към същата дата остават 63 277,57 лева. На 12.05.2016 г. от сметката в „Централна
кооперативна банка“ АД ищецът прехвърля в сметка с IBAN *** в „Първа инвестиционна
банка“ АД сумата от 13 320 лева. Към същата дата в „получаващата“ сметка има 156,98 лева,
като по делото няма доказателства тези средства да са лични на ищеца.
На 12.05.2016 г. ищецът „захранва“, като внася на каса, друга своя сметка в „Първа
инвестиционна банка“ АД с IBAN *** със сумата от 7 400 лева, като по делото няма
доказателства за произхода на средствата. Веднага след това той прехвърля тези средства в
сметка с IBAN *** в същата банка.
На *** г. е сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство
между „***“ ЕООД, продавач, и Й. С. Й., купувач, с нотариална заверка на подписите на
страните, по силата на който продавачът прехвърля собствеността на купувача върху товарен
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** срещу цена от 15 000 лева, която е платена
по банков път от банкова сметка с IBAN *** в „Първа инвестиционна банка“ АД, с титуляр
ищецът. След сделката автомобилът е регистриран на името на ищеца, като
регистрационният му номер вече е ***.
С решение № ***/*** г. по гр. дело № ***/2022 г. по описа на БРС, в сила от същата
дата, бракът между страните е прекратен, като е одобрено постигнато споразумение между
тях, според което след развода съпругата възстановява предбрачното си фамилно име С..
Споразумението не съдържа клаузи, уреждащи разпределяне ползването или собствеността
на придобитото от съпрузите движимо и недвижимо имущество, с изключение на
ползването на семейното жилище.
Към настоящия момент процесният автомобил е във владение на ответника.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС, вр. чл.23, ал.1 от СК – аргумент
от Решение № 50006 от 3.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2022 г., I г. о. Това е така,
защото ищецът иска да бъде прието за установено, че е индивидуален собственик на товарен
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** на основание пълна трансформация на
лично имущество, и да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху автомобила.
Според Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2022 г.,
ОСГК когато недвижим имот, придобит по време на брака, е заплатен със средства от влог
на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите законов
режим на общност (това не е спорно по делото), счита се, че имотът е съпружеска
имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. При спор за
собствеността съпругът-титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите,
установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК.
Ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по смисъла на това понятие,
произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК.
Независимо че решението касае недвижим имот, тълкуването, което е дадено, следва
да намери приложение и в настоящия случай.
Спорът по настоящото дело е концентриран върху обстоятелството какъв е
произходът на средствата, вложени при придобиване правото на собственост върху вещта,
като в тежест на предявилото иска лице е да установи размера на личните средства, които е
притежавало към момента на осъществяването на придобивния способ /в случая договор за
2
покупко-продажба/, както и каква част от тези средства са вложени при придобиване
правото на собственост върху автомобила.
Констатацията на съда каква част от средствата от продажната цена са лични на
ищеца не може да почива на предположение.
С оглед приетото в цитираното ТР следва, че на установяване по делото подлежи
дали сумата от 15 000 лева, която е преведена на продавача от банковата сметка с IBAN ***
в „Първа инвестиционна банка“ АД, представлява лични средства на ищеца. В този смисъл,
от значение е произходът на средствата в тази банкова сметка, а не в други такива, с титуляр
ищецът. Следва да се отбележи и обстоятелството, че тази банкова сметка е разплащателна, а
не влогова.
На следващо място, парите са измерител на стойност, а не индивидуално определени
вещи (така и Решение № 218 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2016 г., I г. о.). След
внасянето на парични средства в банкова сметка, кредиторът има вземане срещу банката за
опредЕ. стойност, а не вземане за конкретни вещи – същите банкноти, които е предал на
банката.
По делото няма доказателства наличната към 10.05.2016 г. сума от 156,98 лева в
банковата сметка с IBAN *** в „Първа инвестиционна банка“ АД да представлява лични
средства на ищеца. Няма доказателства и постъпилата на 12.05.2016 г. сума от 7400 лева да
представлява лични средства на ищеца, защото е внесена на каса, без доказателства за
произхода на средствата, и впоследствие прехвърлена по сметката, от която става плащането
на цената. Обстоятелството, че на 09.05.2016 г. ищецът е изтеглил на каса от сметката си в
„Централна кооперативна банка“ АД общо 10 000 лева е индиция, но не доказва
твърдението, че 7400 лева са „част“ от тази сума.
По отношение на сумата от 13 320 лева отново не може да се направи категоричен
извод, че тя представлява лични средства на ищеца, а не е набрана по време на брака. Това е
така, защото парите са измерител на стойност, а не индивидуално определени вещи. Както
вече се посочи, след прехвърляне на средства общо в размер на 69 990 лева по сметката в
„Централна кооперативна банка“ АД, на 05.03.2015 г. по тази сметка се прехвърлени 12
3890,40 лева, като няма доказателства това да са лични средства на ищеца. Впоследствие
салдото по сметката намалява до 13 795,99 лева към 05.09.2015 г., впоследствие се увеличава
до малко над 20 000 лева (20 576,33 лева към 05.11.2015 г.), като няма доказателства
„увеличението“ да е с лични средства на ищеца, и към дата 11.04.2016 г. е 19 297,53 лева.
Вярно е, че на 19.04.2016 г. по тази сметка са прехвърлени 54 165 лева, които следва да се
приемат за лични на ищеца, тъй като са получени от доброволен пенсионен фонд, но не
може да се установи по правилата на формалната логика, че 13 320 лева, които се
прехвърлени по сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД, са част именно от тези 54 165
лева, защото не се касае за вещи.
Така не може да се изведе категоричен извод и че прехвърлените 13 320 лева в
сметката, от която е направено плащането на цената, са лични средства на ищеца. Все
поради факта, че парите са измерител на стойност, ищецът не доказа по безспорен начин
каква част от цената в размер на 15 000 лева е платена от сумата от 156,98 лева, налична по
банковата сметка към 10.05.2016 г., и от сумата от 20 720 лева, преведена на 12.05.2016 г.
Налага се изводът, че по делото не се събраха категорични доказателства ищецът да е
заплатил автомобила изцяло с лични средства, поради което искът следва да бъде отхвърлен
в неговата цялост, тъй като ответникът има право да владее вещта, защото има
собственически права.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото само ответникът има право на разноски, които са в размер
на 1250 лева, изплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. С. Й., ЕГН – **********, против И. Д. С., ЕГН –
**********, иск по чл.108 от ЗС, вр. чл.23, ал.1 от СК за приемане за установено по
отношение на ответника С., че товарен автомобил марка „***“, модел „***“, номер на рама
***, с рег. № ***, закупен на *** г. по време на брака на страните, е лична собственост на Й.
С. Й., ЕГН – **********, като придобит изцяло с лични средства, и да бъде осъдена И. Д.
С., ЕГН – **********, да предаде владението върху автомобила.
ОСЪЖДА Й. С. Й., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. Б. ****, да заплати на
И. Д. С., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ****, сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4