№ 1124
гр. С...я, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С...ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110211376 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от ЗД „б.и.С“ АД, ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление гр.С...я, бул.“Д.Б.р“ №... представлявано
заедно от С.С.П. и К.Д. К..ов, чрез адв.М.Г. от САК, против наказателно
постановление №Р-10-585/16.07.2021 г., издадено от заместник-председател
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което е
наложена на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от
КЗ, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Оспорва твърдяното нарушение да е извършено при условията на
повторност. Твръди се, че разпоредбата на чл.108 от КЗ влиза в сила на
01.01.2016 г., като относимо за повторността за нарушение на чл.108 от КЗ,
по смисъла на параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, е единствено нарушение на
чл.108 от същия кодекс от 01.01.2016 г., извършено в срок от една година от
влизане в сила на НП по повод на това нарушение. Счита, че в НП, за което са
1
наведени съждения за преходно налично нарушение от същия вид, се
релевират твърдения за нарушение по смисъла на чл.107 от КЗ /отм./, като
счита, че квалификацията на нарушението като повторно извършено и
налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за нарушение на чл.108,
ал.1 от КЗ, представлява правоприлагане вследствие на тълкуване и аналогия
на закона, което е недопустимо в административно-наказателното
производство.
Твърди, че неправилно е наложена санкция за нарушение, извършено в
условията на „повторност“ по реда на чл.644, ал.1 от КЗ, доколкото сочи, че
разпоредбата на чл.644 от същия кодекс визира два състава на
администативно нарушение – общ по ал.1, т.2 и квалифициран по ал.2, който
е по-тежкия състав и по който е наложена санкцията на дружеството, но в
АУАН не се съдържа описание на фактите, довели до приложението на този
квалифициран състав на нарушение и които обуславят съставомерност на
деянието. Твръди, че повторността е елемент от обективна страна на
квалифицирания състав, като горния пропуск съставлява нарушение на чл.42,
т.4 от ЗАНН, във вр. с чл.84 от ЗАНН, във вр. с НПК. Твърди, че процесния
АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на
чл.108 от КЗ, като липсват данни да е налице предишно нарушение от същия
вид, но с процесното НП се навеждат фактически твърдения за „повторност“
и на дружеството е наложена санкция за нарушение по реда на
квалифицирания състав на чл.644, ал.2 от КЗ.
Навежда доводи, че предвид гореизложеното процесното НП не
съответства на фактическата обстановка, описана в АУАН и на дружеството е
наложено наказание за нарушение, което не му е било предявено по
установения в ЗАНН ред. Счита, че това е нарушило правото му защита, тъй
като е било лишено от възможност да се запознае с фактическите твърдения
на административния орган в хода на производството, съответно – да разбере
за какво точно деяние ще бъде наказано и своевременно да направи своите
възражения. Твърди, че НП противоречи и на принципа „reformation in peius“,
доколкото с него е наложена санкция на дружеството за по-тежко деяние от
първоначално установено, като освен това дружеството е поставено в по-
неблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния,
отличаващи се с по-голяма степен на обществена опасност от
2
административните нарушения.
Навежда доводи за нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, поради
неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като случая
касае застраховка „Гражданска отговорност“ и следва да се приложат
разпоредбите на чл.496 и следващите от КЗ, които уреждат именно тази
хипотеза, а не общата разпоредба на чл.108 от КЗ.
Навежда доводи за допуснати и други процесуални нарушения в хода
на административно-наказателното производство. Като такова сочи
неправилно определената дата на извършване на нарушението. Счита, че
наложеното наказание не съответства на целите на административното
наказание по чл.12 от ЗАНН, и по-конкретно на тежестта и характера на
извършеното нарушение.
На самостоятелно основание счита, че извършеното административно
нарушение се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и наказващият
орган не е следвало да налага наказание, доколкото от евентуалното деяние не
са произтекли общественоопасни последици, а към момента на съставяне на
АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно
обезщетение.
Моли съда да отмени на посочените основания обжалваното НП.
Алтернативно се иска да бъде преквалифицирана наложената санкция от
такава по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ и да бъде
наложена минималната законова санкция.
Жалбоподателят, надлежно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същество на делото.
Ответната страна по жалбата – КФН, чрез процесуалния си
представител – юрк.Кирил Слабов, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да потвърди процесното НП. Счита, че наложеното
санкция над минималния размер е основателно, при вземане предвид на
закъснението от над четири месеца и произнасянето на застрахователя едва
след уведомяване от КФН, че започва проверка. Навежда доводи, че е налице
повторност, поради което няма основание за квалифициране на случая като
маловажен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
3
КФН.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Процесното НП е връчено на упълномощено лице от
жалбоподателя на 22.07.2021 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне, а жалбата е изпратена на 26.07.2021 г., видно от отразената дата на
приложената товарителница/, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На основание постъпила в КФН жалба с вх.№..../....2021 г. от Й. В. М. в
която се съдържат оплаквания, относно забавено изплащане на
застрахователно обезщетение по заведена пред ЗД „б.и.с“ АД претенция
№..../....2020 г. на основание договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица
№BG/02/120002974721 и настъпило застрахователно събитие - ПТП,
вследствие на което е увреден лек автомобил „О.О.“ с рег.№...., с писмо на
КФН изх.№.... от 27.05.2021 г. са изискани от ЗД „б.и.с“ АД писмени
обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по
процесната претенция. Отговорът на дружеството постъпил в КФН на
02.06.2021 г., с писмо вх.№.... на КФН.
Проверка и анализ на представената документация от
застрахователното дружество била извършена от свидетелката Св. В. Ал.,
заемаща длъжността „старши експрет“ в отдел „Правоприлагане“, Дирекция
“ЗН“ при КФН. В хода на проверката, свидетелката А. установила, че на
....2020 г. в ЗД „б.и.с“ АД е предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение №...., вследствие на подадено от Й. В.
Миколашев уведомление за настъпило застрахователно събитие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на
основание сключен договор за задължителна отговорност „Гражданска
4
отговорност“, обективирана в полица №BG/02/120002974721 и настъпило
застрахователно събитие - ПТП, вследствие на което е увреден лек автомобил
„О.О.“ с рег.№.....
Свидетелката А. установила, че на същата дата – ....2020 г., заедно със
завеждане на претенцията, са били представени от ползвателят на
застрахователна услуга всички документи, необходими за установяване на
претенцията по основание и размер, че са извършени два огледа на увредения
автомобил - на 17.11.2020 г. и на 20.11.2020 г., както и че на 17.11.2020 г.,
ползвателят на застрахователната услуга - Й. Миколашев е представил
удостоверение за банкова сметка и фактура за ползвана пътна помощ.
Свидетелката А. констатирала още, че на 01.12.2020 г. с писмо изх.
№ОК-727797/01.12.2020 г., ЗД „б.и.с“ АД е уведомило ползвателя на
застрахователни услуги, че уврежданията на автомобила представляват
„тотална щета“ по смисъла на чл.390 от КЗ, поради което са изискани
доказателства за прекратена регистрация на лек автомобил „О.О.“ с рег.№....,
както и че на 16.12.2020 г. са представени доказателства за прекратена
регистрация на увреденото МПС, след която дата застрахователят не е
изисквал допълнителни доказателства или изискуеми по силата на закон
документи, относими към основанието и размера на претенцията.
Свидетелката А. установила от представените два броя заверени копия
от преводно нареждане, че ЗД „б.и.с“ АД е изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 1006.19 лева на 31.05.2021 г. по банкова сметка на Й.
В. Миколашев.
За така направените констатации, компетентно длъжностно лице:
старши експерт Св. В. Ал., в присъствието на двама свидетели при съставяне
на акта по реда на чл.40, ал.3 от ЗАНН, съставила АУАН №Р-06-
510/08.06.2021 г., против ЗД „б.и.с“ АД за това, че за застрахователното
дружество е възникнало задължение в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ – 16.12.2020 г., но не
по-късно от 12.01.2021 г. включително, окончателно да се произнесе по
претенцията, като определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. ЗД „б.и.с“ АД се
е произнесло, чрез изплащане на застрахователно обезщетение по претенция
№.... на 31.05.2021 г. – извън рамките на заканоустановения срок, с което е
5
нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ.
Актосъставителят посочил, че нарушението е извършено на 13.01.2021
г. в гр.С...я и е установено на 02.06.2021 г. в хода на извършената проверка по
преписката, образувано по подадената жалба с вх.№..../....2021 г.
АУАН е предявен и връчен на 08.06.2021 г. на надлежно упълномощено
от дружеството лице – К.Р.Г.в, без възражения по направените в него
констатации.
Жалбоподателят не се възползвал по правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН
да представи писмени възражения пред наказващия орган в
законоустановения 3-дневен срок, считано от датата на връчване на АУАН.
На основание така съставения АУАН, компетентно длъжностно лице,
изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, издал обжалваното НП №Р-10-585 на
16.07.2021 г., с което наложил на ЗД „б.и.с“ АД на основание чл.647, ал.2,
чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на
КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
Наказващият орган изложил мотиви защо не приема констатираното с
АУАН нарушение за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При
определяне размера на имуществената санкция отчел, че установеното с
АУАН нарушение е „повторно“ по смисъла на параграф 1, т.51 от ДР на КЗ,
тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП №Р-10-
821/17.09.2019 г., влязло в сила на 16.03.2020 г., с което жалбоподателят е
наказан за същото по вид нарушение – по чл.108, ал.1 от КЗ. За да наложи
санкция в размер на 3000 лева, който е по-висок от минималния предвиден за
нарушение, извършено при условията на „повторност“, наказващият орган
отразил в НП, че взема предвид закъснението на дружеството за
окончателното произнасяне по претенцията – с повече от четири месеца,
както и размера на изплатеното обезщетение.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелката А., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви,
изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него
6
по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за
възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото
писмени доказателства – процесните АУАН и НП; нотариално заверено
пълномощно с рег.№2272/03.02.2021 г., издадено от ЗД „б.и.с“ АД за
упълномощаване на К.Р.Г.в; жалба с вх.№..../....2021 г. до КФН, подадена от
Й. М. ведно с опис на щета и уведомление за необходими документи; писмо
на КФН с изх.№..../27.05.2021 г. до ЗД „б.и.с“ АД; писмо до КФН с вх.
№..../02.06.2021 г. от ЗД „б.и.с“ АД, ведно със заверени преписи от всички
документи по процесната претенция, ведно с два броя платежни нареждания
от 31.05.2021 г. за банков превод на сума в общ размер на 1006.19 лева в
полза на Й. В. Миколашев; НП №Р-10-821/17.09.2019 г., ведно с решение на
СРС по НАХД №16280/2019 г. и Решение по КАХД №602/2020 г. НА АССГ,
Заповед №3-2/08.01.2021 г. на заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „ЗН“.
Показанията на свидетелката А. кореспондират изцяло на събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, които съдът кредира,
доколкото са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се
оборват от други доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
дружеството-жалбоподател да научи за какво точно нарушение е
санкциониран. Фактическите обстоятелства правилно са отразени в
обстоятелствената част на АУАН и НП, като съдът не констатира проворечия,
както между направеното словесно описание в двата акта на нарушението и
на обстоятелсвата, при които е извършено, така и между действително
установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства.
7
Правилно е приложен материалния закон. От всички събрани
доказателства по делото се установява по безспорен и несъмнен начин, че
процесната застрахователна претенция е заведена на ....2020 г., че на
17.11.2020 г. и на 20.11.2020 г. са извършени два огледа на увредения
автомобил, а на на 16.12.2020 г. са представени доказателства за прекратена
регистрация на увреденото МПС. ЗД „б.и.с“ АД се е произнесло по
претенцията едва на 31.05.2021 г., видно от приложените по делото два броя
платежни нареждания.
Безспорно установеното нарушение е ясно и подробно описано в АУАН
и НП, като съдът намира, че между словесното описание на нарушението и
дадената правна квалификация е налице пълно съответствие. Разпоредбата на
чл.108, ал.1 от КЗ вменява в задължение на застрахователя в срок от 15
работни дни от представяне на доказателствата от значение за установяване
на основанието и размера на претенцията по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, да се произнесе по нея по един от двата
алтернативно предвидени в т.1 и т.2 от същата разпоредба начини - като
определи и изплати обезщетение или мотивирано откаже да изплати такова. В
конкретния случай е установено, че произнасянето по заведената претенция е
настъпило след изтичане на 15-дневния срок, предвиден в закона за
произнасяне по претенция, произтичаща от този вид застраховка.
Нарушението е формално и се е изразило в противоправно бездействие на
застрахователя. ЗД „б.и.с“ АД се е произнесло, след изтичане на 15-дневния
срок за произнасяне /изтичащ на 16.12.2020 г./, а именно – на 31.05.2021 г.,
поради което съдът приема, че както в АУАН, така и в НП правилно е
определена датата на извършване на нарушението. Застрахователното
обезщетние е изплатено едва на 31.05.2021 г., т.е. с повече от четири месеца,
след изтичане на законоустановения срок, с което дружеството-жалбоподател
е осъществило състава на административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ
от обективна страна.
ЗД „б.и.с“ АД е юридическо лице и като такова носи обективна,
безвиновна отговорност, поради което е безпредметно да се обсъжда
субективната страна на извършеното нарушение.
Не се споделя от съда направеното възражение в жалбата за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като посочената
8
като нарушена разпоредба на чл.108 от КЗ е обща, спрямо специалните
разпоредби, които уреждат претенции по застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което са приложими разпоредбите на чл.496 и
следващите от КЗ, които уреждат именно тази хипотеза. Двете разпоредби не
са в съотношение на общ към специален закон, каквито доводи се навеждат
от жалбоподателя. Разпоредбата на чл.496 от КЗ представлява допълнителна
гаранция за правата на потребителите, предявили претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, доколкото въвежда краен, пределен
срок за произнасяне по този вид претенция, като е без значение какви
доказателства са били изискани, дали и кога потребителят ги е представил
пред застрахователя. От друга страна, разпоредбата на чл.108, ал.3 от КЗ
предвижда, че тримесечният срок по чл.496, ал.1 от КЗ се прилага в случаите,
когато не са били представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, а
разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ предвижда по-кратък срок – от 15 работни
дни, когато са били представени всички доказателства по чл.106 от КЗ,
какъвто е настоящия случай. Ето защо, съдът намира, че нарушението е
правилно квалифицирано, с оглед на което не е налице нарушение на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за извършено
нарушение, съобразно разпоредбата на чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1, т.2 от
ЗК, която предвижда при „повторност“ налагане на имуществена санкция в
размери от 2000 до 40 000 лева. В случая е налице „повторност“ по смисъла
на параграф 1, т.51 от ДР на КЗ, доколкото процесното нарушение е
извършено на 13.01.2021 г., т.е. в едногодишен срок от наказването на ЗД
„б.и.с“ АД за същото нарушение с НП №Р-10-821/17.09.2019 г., влязло в
законна сила на 16.03.2020 г.
Във връзка с направеното възражение от жалбопадателя, че
повторността е елемент от състава на нарушението, поради което е следвало
да се съдържа още в АУАН, а не за първи път да се отразява в НП, съдът
намира за необходимо да отбележи следното: извършването на нарушението
при условията на „повторност“ касае определяне на вида и размера на
наказанието от наказващия орган по смисъла на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН,
поради което това обстоятелство не е необходимо да е посочено в АУАН.
Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, съдържаща изброяване на задължителните
9
реквизити на АУАН, не включва посочването на признака „повторност“,
поради което актосъставителят не е имал задължение да го установява и
отразява в съставения акт. Доколкото преценката за „повторност“ е от
изключителното правомощие на наказващия орган, ангажирането на
отговорността на дружеството за по-тежко квалифицирано нарушение,
установено по надлежния ред, не е довело нито до нарушаване правото му на
защита, нито до влошаване на неговото положение.
Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя, че не е
налице „повторност“, тъй като с посоченото НП №Р-10-821/17.09.2019 г. е
наказан за нарушение по чл.108 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./. Видно от
процесното НП е, че жалбоподателят е бил санкциониран за административно
нарушение на разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
извършено на 21.11.2018 г., т.е. за напълно идентичен състав на
административно нарушение, за което е санкциониран с настоящото НП,
доколкото и двете нарушения касаят непроизнасяне в срок от 15 дни по
застрахователни претенции, считано от представяне на всички относими
доказателства за определяне на основанието и размера й, поради което е
налице обективния признак „повторност“ на извършеното нарушение.
Установеното нарушение е „повторно“, което навежда на извода, че не е
била постигната една от целите на наказанието, визирана в разпоредбата на
чл.12 от ЗАНН, а именно – да се превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред. На жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 лева, над предвидения минимален размер в разпоредбата на
чл.644, ал.2 от КЗ. Така наложената санкция изцяло съответства на тежестта
на извършеното нарушение, още повече, че с НП №Р-10-821/17.09.2019 г., с
което е обоснована „повторността“ в настоящия случай, ЗД „б.и.с“ АД също е
санкционирано с по–висок размер на санкцията, отново за извършено
нарушение при условията на „повторност“, което своя страна обоснова извод
за системно неспазване от дружеството на законоустановените срокове за
произнасяне по застрахователни претенции.
Освен това, фактът на прекомерното закъснение за окончателното
произнасяне по претенцията с повече от четири месеца, обосновава налагане
на санкция в по-висок размер от минимално предвидения за нарушение,
извършено при условията на „повторност“, в какъвто смисъл съдът напълно
10
споделя мотивите на наказващия орган, изложени в процесното НП, относно
размера на наложената санкция и не намира основание за нейното намаляне
до минималния размер от 2000 лева.
Съдът не намира основание и за квалифициране на случая като
„маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е
формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на
вредоносен резултат, поради което и наведените доводи от жалбоподателя за
липса на настъпили вредни последици, се явяват неирелевантни в настоящия
случай. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо други административни нарушения от същия вид.
Нарушението е извършено чрез бездействие и с извършването му са
поставени под заплаха интересите на ползвателя на застрахователни услуги,
доколкото прекомерното забавяне за произнасяне по застрахователната
претенция винаги води до създаване на несигурност за последния, тъй като го
възпрепятства своевременно да организира защитата на правата си. Защитата
интересите на увредените лица е поставена над интересите на застрахователя
/чл.2, ал.1 от КЗ/ и предвиждането на срок от 15 работни дни за произнасяне
по претенции от застраховани лица е именно с цел да бъдат защитени техните
интереси. Ето защо, непроизнасянето в този срок или произнасянето след
изтичането му, особено със забава от повече от четири месеца, няма как да
бъде подведено под нормата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, както правилно е преценил и наказващият орган.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските: На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право
на разноски в настоящото производство. Разноски се претендират единствено
от ответната страна по жалбата, и с оглед изхода на делото, претенцията в
горния смисъл се явява основателна. Съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата, възнаграждението за
защита в производството по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящото
11
/въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт.
Делото не представлява фактическа и правна сложност, разгледано е в едно
съдебно заседание, в което е разпитан само един свидетел. При това
положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в
Наредбата. По аргумент от т.6 от ДР на АПК разноските следва да се
присъдят в полза на Комисия за финансов надзор, със седалище гр.С...я.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗАНН,
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №Р-10-585/16.07.2021 г., издадено
на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, с което на ЗД „б.и.С“ АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление гр.С...я, бул.“Д.Б.р“ №... представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.
К..ов, е наложена на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2, във вр. с ал.1,
т.2 от КЗ, във вр. с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ,
имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.108, ал.1 от
КЗ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, ЗД „б.и.С“
АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление гр. С...я, бул. “Д.Б.р“ №...
представлявано от С.С.П. и К.Д. К..ов, да заплати на „КОМИСИЯ ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР“, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
С...я-град, в 14 – дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при С...йски районен съд: _______________________
12