МОТИВИ
към присъда по ВНОХД № 1074/2018 г. по описа на ВОС, НО, VІ въззивен състав
--------------------------------------------------------------------------------
С
присъда №160 от 05.06.2018 г., постановена по НОХД № 1235/2016 г., Варненския
районен съд, Наказателно отделение,22-състав е признал подсъдимата В.Н. .К за
невиновна в това, че на 02.06.2009 г., в гр.Варна пред нотариус с район на
действие РС-Варна, с рег.№212 от НК –София, Р.К,съзнателно се ползвала от преправен официален
документ-Удостоверение № 20080208154128/07.01.2009 г. относно актуално
състояние на „ Феникс Инвестмант“ООД, издадено от Служба по вписвания-Варна,като деянието е
извършено с цел имотна облага и от нея за самото съставяне на документа не може
да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 316,
вр. чл. 308, ал.3,т.2 вр. ал.2,вр.ал.1 от НК,при условията на чл.269,ал.3,т.4,б“а“ от НПК.
От
така постановената присъда е останал недоволен прокурор от Варненска районна
прокуратура, който изцяло я протестира. В депозирания от представителя на
държавното обвинение въззивен протест ( и мотиви към него) се твърди
неправилност на присъдата, относно доводите за доказаност на авторството на
подсъдимата в извършване на престъплението,както и че в хода на съдебното
следствие са събрани множество доказателства, от които е видно, че подсъдимата
се е ползвала именно от инкриминирания документ. Прокурорът отправя критики и
към правните изводи на първоинстанционния съд за оправдаването на подс. .К,
като счита, че инкриминирания документ видно от назначената експертиза по време
на ДП е бил копие на първоначалния такъв,с очевидно променена дата на издаване. Иска от въззивния
съд да отмени присъдата на ВРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимата
за виновна по повдигнатото й обвинение ,като относно размера на наказанието не
взема становище.
Производството
по делото пред ВРС е проведено при
условията на чл.269,ал.3,т.4,б“А“ от НПК,като въпреки проведеното издирване
на подсъдимата в страната,местоживеенето
й не е било установено. Това не е попречило за разглеждане на делото пред
ВРС,предвид личното упълномощаване от
нейна страна на защитник-адв.П.-ВАК.
В
съдебно заседание прокурорът от ВОП поддържа протеста и счита, че присъдата
следва да бъде отменена като неправилна или алтернативно като постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила,моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на
първата инстанция. Излага становище, че извършеното от подсъдимата престъпление
е осъществено от обективна и субективна страна,като подсъдимата .К се е снабдила с официален
документ-удостоверение относно актуално
състояние на „Феникс Инвестмант“ ООД,издадено от Служба по вписвания-Варна
и този документ бил преправен /в частта
относно датата на издаване/от неустановено по делото лице.
Упълномощеният
защитник на подсъдимата .К – адв.П.
пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда, считайки я за
правилна и законосъобразна. Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи
нови доказателства и не представя писмени такива.
Въззивният
съд счете служебно за необходимо да назначи повторна почеркова и техническа
експертиза и да проведе съдебно следствие,за изясняване на доказателствената
съвкупност по делото.
Варненски
окръжен съд, Наказателна колегия, VІ
въззивен състав, като съобрази изложените в протеста на Варненска районна
прокуратура и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, счете, че
фактическите констатации на първоинстанционния съд относно съществените
обстоятелства, касаещи предмета на деянието и неговото авторство и включени в
предмета на доказване по делото, са направени в разрез със събраните по делото
доказателства, като неправилно е приложен материалния закон и погрешно е
интерпретиран квалифицирания признак на документа- относно същността му
дали е бил неистински официален документ или преправен
официален документ "съдържащ регистрационни данни", поради което и в
съответствие с правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК прие нови фактически положения по делото. Настоящата
съдебна инстанция,като прецени събраните
по делото доказателства,прие за
установено следното от фактическа страна:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по внесен на 10.03.2016г., от Районна прокуратура-Варна, обвинителен
акт, с който са възведени две обвинения срещу подсъдимата: В.Н. .К - родена
на *** ***, българка, български гражданин, неосъждана, разведена, висше образование,
ЕГН **********:
За
престъпление по чл. 316 вр. чл.309,
ал.1 от НК при условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „а" от НПК за
това, че:
На 02.06.2009 г. в гр. Варна, пред
Нотариус с район на действие PC - Варна, с peг. № 212
на НК - София - Р.К, съзнателно се ползвала от неистински частен документ -
протокол № 1/07.01.2009 г. на Общо събрание на съдружниците на „Феникс
Инвестмънт" ООД, като от нея за самото съставяне на документи не може да
се търси наказателна отговорност,
И
За
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК при
условията на чл.269, ал.3, т.4, б. „а" от НПК , за това, че:
На 02.06.2009 г. в гр.
Варна, пред Нотариус с район на действие PC -Варна, с peг. № 212 от НК - София,
Р.К, съзнателно се ползвала от преправен официален документ - Удостоверение №
20080208154128/07.01.2009 г. относно актуално състояние на „Феникс
Ивестмънт" ООД, издаден от Служба по вписвания - Варна, като деянието е извършено
с цел имотна облага и от нея за самото съставяне на документа не може да се
търси наказателна отговорност.
С разпореждане от 17.03.2016г. на председателя на ХХІІ състав
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.05.2016г.
След проведени пет съдебни заседания, с протоколно определение от 13.12.2016г.,
ХХІІ състав на ВРС е прекратил наказателното производство по делото водено
срещу подс. .К за престъпление по чл. 316, вр. чл.309, ал.1 от НК на основание
чл.81, ал.3 от НК поради изтичане на абсолютната преследвателна давност за това
престъпление.
Производството по делото за
престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал. 3, т.2 вр. ал.2 вр. ал. 1 от НК било проведено в отсъствието на
подсъдимата, при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, като съдът приел, че
въпреки проведените издирвателни
мероприятия, местоживеенето на подсъдимата в страната е
неизвестно и че след щателно издирване същото не е установено, както и че е
налице очевиден отказ от страна на подсъдимата от лично участие в настоящото
наказателното производство. Отделно от това, ВРС съобразил и обстоятелството, че подсъдимата е запозната
с провежданото срещу нея наказателно производство, като лично е упълномощила
защитник в лицето на адв.В.П. с пълномощно от 21.10.2016г. по НОХД 1235/2016г.
Подсъдимата В.Н.К. / с
предишна фамилия .К/ е родена на *** ***, българка, български гражданин,
неосъждана, разведена, с висше образование. Притежава ЕГН **********.
Към 2008г. тя извършвала
посредническа дейност по продажба на недвижими имоти чрез ДЗЗД „Ровел“. В началото на 2008г., подсъдимата и
свидетелката Л.Д.С., която живеела в САЩ, се запознали, покрай недвижим имот
закупен от св.С.със съдействието на подс.К.. Двете решили да развиват съвместна
дейност свързана с покупко-продажба на недвижими имоти. За целта на 08.02.2008
г.в Търговския регистър /ТР/ воден при Агенция по вписванията било регистрирано
търговско дружество с ограничена
отговорност с фирмено наименование „Феникс Инвестмант" и ЕИК *********.
Като съдружници в дружеството били вписани
св. Л.Д.С. и подсъдимата В.Н.К. / с предишна фамилия .К/. Дружеството
било с предмет на дейност: покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с
цел продажба; покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален или
обработен вид; комисионни, превозни сделки; посредническа, проектанска дейност
в областта на недвижимите имоти, селското стопанство, туризма, хотелиерството и
ресторантьорството; туроператорска дейност и туристическа агентска дейност;
предоставянето на допълнителни туристически услуги; печатна обработка.
Дружеството се управлявало и представлявало заедно и поотделно от св.С.и от
подс.К..
На датата на регистрацията на търговското
дружество- 08.02.2008г. по партида на „Феникс Инвестмант" ООД, от ТР били издадени две удостоверения относно актуално състояние на
новорегистрираното дружество. Едното удостоверение било издадено в 15:32:44ч.
под №0080208153244, а второто удостоверение било издадено от св. Й.И.С.- главен
специалист в службата по регистрация на дружеството-гр.Варна, в 15:41:28ч. под
№20080208154128.
На 29.04.2008 г. било проведено общо
събрание на съдружниците на „Феникс Инвестмант" ООД, на което присъствали
подс.К. и св.О.С., в качеството му пълномощник на другия съдружник- св.С.. На
проведеното общо събрание било взето решение за нуждите на дружеството да бъдат
закупени общо четири недвижими имота в землището на с.Игнатиево, община
Аксаково, обл.Варна. Сред тези имоти били и: недвижим имот, собственост на Г.Р.С.,
находящ се в землището на с. Игнатиево, обл. Варна, местност „Араб Мезарла",
шеста категория с площ 3.780 дка, овощна градина, съставляващ имот № 083026 по
плана за земеразделяне и недвижим имот, собственост на Д.А. Д.и П.А.З., находящ
се в землището на с. Игнатиево, обл. Варна, местност „Араб Мезарла", шеста
категория с площ 7.559 дка, овощна градина, съставляващ имот № 083024 по плана
за земеразделяне.
С нотариален акт № 148 от 29.04.2008 г.
за продажба на недвижим имот на нотариус П.С., вписан в службата по вписвания под
вх.№11679/30.04.2008г., акт №131, том ХХХV, дело №8899/2008г. /т.1, л.5 от ДП/
„Феникс Инвестмант" ООД, чрез своя
управител и представляващ подс. В.Н.К. / с предишна фамилия .К/ закупило
недвижим имот, находящ се в землището на с. Игнатиево, обл. Варна, с площ 3.780
дка, представляващ овощна градина, находяща се в землището на с. Игнатиево,
ЕКАТТЕ 32278, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „Араб Мезарла", шеста
категория, съставляващ имот № 083026 по плана за земеразделяне, за сумата от
132 335 евро.
С нотариален акт № 151 от 29.04.2008 г. за
продажба на недвижим имот на нотариус П.С., вписан в службата по вписвания под
вх.№11769/30.04.2008г., акт №186, том ХХХV, дело №8939/2008г. /т.1, л.7 от ДП/
„Феникс Инвестмант" ООД, чрез своя
управител и представляващ подс. В.Н.К. / с предишна фамилия .К/ закупило
недвижим имот, находящ се в землището на с. Игнатиево, обл. Варна, с площ 7.559
дка, представляващ овощна градина от 7,560 дка, находяща се в землището на с.
Игнатиево, ЕКАТТЕ 32278, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „Араб
Мезарла", шеста категория, съставляващ-имот № 083024 по плана за
земеразделяне, за сумата от 226 770 евро.
Финансирането на двете сделки станало със
средства на св. С.. Паричните средства по двете стелки били преведени на
продавачите по банков път, директно от
лична сметка на св. С.в ТБ „Алианц България". Преводът бил нареден от св.О.С.,
упълномощен с пълномощно от св.С.да се разпорежда и извършва банкови операции
без ограничение от личните й сметки в ТБ „Алианц България".
След закупуване на двата имота
отношенията между двете съдружнички се влошили и поради това те решили да
преустановят съвместната си дейност.
С договор за продажба на дружествени
дялове от 10.06.2008г., с нотариална заверка на подписите под рег.№6709/2008г.
на нотариус П.С., с район на действие РС-Варна, подс.К. продала дружествените
си дялове от капитала на „Феникс Инвестмант" ООД на св.С.. Едновременно с
това, подс.К. подала молба на основание чл.141, ал.5 от ТЗ да бъде заличена в ТР като управител и
съдружник в дружеството. На същата дата
10.06.2008г. св.С.учредила дружество с ограничена отговорност с наименование
„Феникс Инвестмант", чиито едноличен собственик на капитала станала имено
тя. Продажбата на дружествените дялове била прогласена на 20.08.2008 г., след
вписването й в TP на „Агенция по вписванията" гр. Варна, като на тази дата
обв. К. била заличена като управител и съдружник на дружеството. На същата дата
дружеството било вписано като еднолично дружество с ограничена отговорност, с
едноличен собственик и управител св.Л.Д.С..
На 04.06.2009 г. едноличен собственик на
капитала на „Феникс Инвестмант" ЕООД станало лицето Х.А.Е., на когото св. Л.С.прехвърлила
дяловете си в дружеството и управлението.
Въпреки, че подс. К. продала дружествените си дялове на св. С.и
била заличена като управител и съдружник на дружеството, впоследствие тя решила
да продаде двата описани по-горе имота. За целта предприела действия по
снабдяване с необходимите за продажбата документи. На 17.06.2008г. подала
Заявление вх.№2813/17.06.2008г. до
Общинска служба по „Земеделие и гори“ гр.Аксаково /л.46, том 5 от ДП/ за
изготвяне на скици на двата имота. По заявлението на подсъдимата в ОСЗГ
гр.Аксаково били издадени скица №Ф01963/21.06.2008г. за имота с номер 083026 и
скица №Ф01964/21.06.2008г. за имота с номер 083024. На 29.04.2009г. подс. К.
подала заявление в отдел „Местни данъци и такси", община Аксаково, за
издаване на Удостоверение за данъчна оценка на „Феникс Инвестмант" ООД, за
двата имота /т.5, л.53 от ДП/, като към него приложила скиците за имотите,
презаверени в ОСЗГ на 29.04.2009г.. Легитимирайки се като управител на „Феникс
Инвестмант" ООД тя подала и Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти. На
30.06.2009г. подс.К. получила лично
Удостоверение за данъчна оценка на „Феникс Инвестмант" ООД, за двата
имота, като в долната част на заявлението за издаване на удостоверенията
вписала текст „Получих 30.09.2009г.“ и се подписала.
През 2009г.
св.Х.В.търсел да закупи недвижими имоти в землището на община Аксаково. От
служители в Община Аксаково разбрал, че подсъдимата К. продава горепосочените
две имота. Св.В.се свързал с подсъдимата, като от нея разбрал, че имотите се
продават за сумата от 80 000 евро. Двамата се срещнали в офиса на К.,*** ,
срещу хотел „Черно море“, като подс.К. обяснила на св.В., че имотите са
собственост на търговско дружество „Феникс Инвестмант" ООД. Договорили
продажна цена на имотите в общ размер на 60 000 евро. В офиса на
дружеството бил подписан и предварителен договор, като по него св.В.платил в
брой парична сума в размер на 50 000 евро на неустановена по делото жена,
работеща в офиса на подс.К.. Подс.К. поела ангажимент да намери нотариус, при
който да бъде извършена продажбата и да уведоми св.В.за деня на изповядване на
сделката.
Тъй като
дружеството“Феникс инвестмант“ ООД ,което щяло да извършва сделката като
продавач,по това време вече не било ООД , а ЕООД и подс..К знаела,че вече нито
го управлява,нито го представлява,тя решила пред нотариуса да
представи Удостоверение за актуално състояние на „Феникс инвестмант“ ООД
изх.№ 20080208154128 от 07.01.2009 г,но не оригиналното такова.Тоест подс..К представила разпечатания и сканиран документ в кантората на нотариус К.със същия
номер на издаване, но с друга дата на
издаване -07.01.2009 г. Горното било установено
категорично от заключението по
изготвената и приета от ВОС повторната
съдебно почеркова и техническа експертиза, от която видно ,че подписът, ръкописния текст и
отпечатъка от печат в изследваното Удостоверение с изх.№ 20080208154128 от
08.02.2008 г. и Удостоверение с изх.№
20080208154128 от 07.01.2009 г. са
идентични-копия един на друг.като е извършено сканиране на Удостоверение от
08.02.2008 г. и е променена само датата
с 07.01.2009 г. и е разпечатан документа.
На 02.06.2009г. подсъдимата К. и св.В.отишли
в кантората на св.Р.К- нотариус с рег.№ 212 на нотариалната камера и с район на
действие РС-Варна. Двамата подали молба до нотариуса, като посочили, че желаят
в кантората на нотариуса да бъде изповядана сделка за продажба на недвижим имот
находящ се в землището на с. Игнатиево, обл. Варна, с площ 3.780 дка, представляващ
овощна градина, находяща се в землището на с. Игнатиево, ЕКАТТЕ 32278, общ.
Аксаково, обл. Варна, местност „Араб Мезарла", шеста категория,
съставляваща имот № 083026 по плана за земеразделяне и недвижим имот, находящ
се в землището на с. Игнатиево, обл. Варна, с площ 7.559 дка, представляващ
овощна градина от 7,560 дка, находяща се в землището на с. Игнатиево, ЕКАТТЕ
32278, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „Араб Мезарла", шеста
категория, съставляващ-имот № 083024, собственост на „Феникс Инвестмант"
ООД. В молбата било посочено, че подс.К. е управител на „Феникс
Инвестмант" ООД.
На същата дата-02.06.2009г. в кантората на
нотариус Р.К бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 197 от
02.06.2009 г., том І, рег.№8976, дело №181 от 2009г. /т.1, л.59/, с който подс.
В.Н.К. /с предишна .К/, въпреки че вече не представлявала „Феникс
Инвестмант" ООД и въпреки, че такова дружество вече не съществувало, тъй
като същото било преобразувано в ЕООД, легитимирайки се пред нотариуса като
управител на дружеството, продала на св. Х.Г.В.горепосочените два недвижими
имота, за сума общо в размер на 2 250.60
лева /т.1, л.21/. При съставянето на нотариалния акт пред нотариус К.от страна
на подс.К. били представени нотариален акт №148, том II, рег.№5041, дело
327/2008г. на нотариус П.С.а, нотариален акт №151, том II, рег.№5057, дело
330/2008г. на нотариус П.С.а, скица №Ф01963/21.06.2008г., презаверена на
29.04.2009г. от ОСЗГ –Аксаково , скица
№Ф01964/21.06.2008г. презаверена на 29.04.2009г. от ОСЗГ –Аксаково,
Удостоверение за данъчна оценка №ФС31-Ф/85и
№ФС31-Ф/85-1/ от 29.04.2009г. на Община Аксаково, Удостоверение за актуално състояние, Протокол от ОС на „Феникс Инвестмънт"
ООД №1 / 07.01.2009г., Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с декларатор подс.К.
като управител на „Феникс Инвестмант" ООД, Декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД, квитанция за платен данък по чл.47 от ЗМДТ, сметка за нотариална такса. По молба на нотариус К., нотариалния акт бил вписан в Службата по
вписванията в гр.Варна на 03.06.2009г. След вписване на сделката по нотариалното дело водено в кантората на
нотариус Р.К било приложено и останало на съхранение копие от Удостоверение
изх.№ 20080208154128/07.01.2009 г. за актуално състояние на „Феникс
Ивестмант" ООД, издадено от Служба по вписвания – Варна, в което било
вписано, че подс.К. и св.С.представляват и управляват дружеството заедно и
поотделно.
След изповядване на сделката св. В.предал
на подс.К. остатъка от продажната цена в размер на 10 000 евро.
На 25.08.2009 г. св. В., със съдействието
на подс. .К продал първият от гореописаните недвижими имоти - Овощна градина с
площ 3,781 дка, представляваща имот № 083026 по плана за земеразделяне на с.
Игнатиево, на свидетелите Л.А.И.и Д.Д.С., познати на подсъдимата. Сделката била
обективирана в НА № 170, т.1, peг. № 2746, дело № 153/2009 г. на Нотариус К.П.,
вписана в НК под № 382. В НА била вписана продажна цена от 750.30 лв. В
действителност св.И.заплатил за имота около 14 000 евро, които парични
средства предал на подсъдимата. Св.С.не дал никакви средства за покупката на
имота. Впоследствие св.Л.И.и св.Д.С.от своя страна на 16.10.2009 г. прехвърлили
същия имот на св. Д.С.М., тяхна позната. Сделката била обективирана в НА № 9,
т.2, per. № 6186, дело № 163 от 2009 г. на Нотариус Н.Д., вписан в НК под №
484. В НА била вписана продажна цена на имота в размер на 382.80 лв.. Впоследствие на 23.11.2009 г. св.
Михайлова се разпоредила с имота в полза на св. М.Б.К.за сумата от 10 000 лева,
като сделката била обективирана в - НА № 155, т.2, peг. № 7074, дело № 408/2009
г. на нотариус вписан в НК под № 205.
С НА № 108, т.2, peг. № 4990, дело 292 от
2009 г. на нотариус вписан в НК под № 190, св. В.продал вторият от
гореописаните недвижими имоти -Овощна градина с площ 7,560 дка, представляваща
имот № 083024 по плана за земеразделяне на с. Игнатиево, на св. И.И.И., за
сумата от 1 500 лева.
Предвид факта, че св. С.живеела постоянно в
САЩ и се завръщала рядко в Р. България, тя не била запозната, че двата имота на
дружеството са продадени. Впоследствие св.С.получила информация от св.М.Ж.,
бивш служител на подс.К., че имотите са продадени. С цел извършване на проверка
на горните обстоятелства, св.С.упълномощила св.П.М., адвокат от ВАК която през
м. август 2011 г. направила справка по партидата на „Феникс Инвестмант" в
Служба по вписванията при Агенция по вписванията и установила, че на 02.06.2009
г. бившият към него момент съдружник в дружеството подс. В.Н.К. / с предишна
фамилия .К/ е продала горецитираните два имота на св. Х.Г.В., който от своя
страна ги продал на трети лица.
В последствие по искова молба на „Феникс
Инвестмант" ЕООД, представлявано от управителя Х.А.Е. в РС-Варна било
образувано гр. дело с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.137, ал.1, т.7
от ТЗ и чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС, относно двата имота.
Гражданскоправният спор бил пренесен и пред ВОС, като с влязло в сила на
28.11.2014г. Решение № 1758/28.11.2014
г., ВОС прогласил нищожността поради липса на съгласие на
обективирания в НА № 197, том 1, дело № 181/2009 г. Договор за покупко-продажба
между „Феникс Инвестмант" ЕООД - продавач, представлявано от В.Н. .К - в
качеството й на управител и Х.Г.В.- купувач, с който продавача продава на
купувача следните недвижими имоти: - овощна градина, с площ по документ за
собственост от 3,781 дка, а по скица с площ 3.780 дка, находяща се в с.
Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „Араб Мезарла", шеста
категория съставляваща имот № 083026 по плана за земеразделяне и овощна
градина, с площ по документ за собственост от 7.560 дка, а по скица с площ
7.559 дка, находяща се в с. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, местност
„Араб Мезарла", шеста категория, съставляваща имот № 083024 по плана за
земеразделяне, на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Свидетелката Адв.М.разпитана в хода на ДП/л.110,т.3/ и пред ВРС е посочила,че именно поради високата
стойност на двата имота около 360 000 евро,подсъдимата напълно
съзнателно е решила да ги продаде,като
се легитимира пред нотариус Р.К като
управител на дружеството,прилагайки Удостоверение за актуално състояние на
„феникс Инвестмант“ООД.Именно поради това и са настъпили щети за дружеството,тъй като нито настоящия
собственик по документи на
дружеството,нито бившия такъв-нейната клиентка-св.С.са имали желание да
продадат имотите на такава цена.
Междувременно през септември месец 2013г.
св.С.подала жалба в РП-Варна срещу подс.К. и след извършена проверка било
образувано досъдебно производство.
По
назначената от въззивната инстанция съдебно почеркова и техническа експертиза
Протокол № 107/05.11.2018 г. и приета от
съда вещите лица Е.А. и Ц.Ц., са дали единодушно следното заключение:
-1/подписът срещу „Съдружници-Л.Д.С.“ в Протокол №
1/07.01.2009 г. принадлежи на Л.С.като графичен обект.
-2/Подписът
в изследвания протокол № 1/07.01.2009 г. срещу „Съдружници-Л.С.“ и за
„Съдружници под № 1“ в Дружествен договор на „Феникс Инвестмънт“ООД от
28.01.2008 г. са идентични/копие един на друг/.Като е извършено пренасяне по
технически начин на подписа от
Дружествения договор от 28.01.2008 г. върху Протокола № 1/07.01.2009
г.,т.е. касае се за „кражба на подпис“. Изследвания подпис за „Съдружници-Л.С.“
в Протокол № 1/07.01.2009 г. е копие на подписа
положен в за „Съдружници“под № 1
в Дружествен договор на „Феникс Инвестмънт“ООД от 28.01.2008 г.,т.е не е
първично положен, а е технически възпроизведен.
3/Ръкописния
текст“Й.С.“ в долната дясна част над „Име и фамилия“ в копие на удостоверение
от 07.01.2009 г.,принадлежи на Й.С./като графичен обект/
4/Подписът върху копие на печат с изписан текст в
него“Агенция по вписвания“ в долна дясна част на копие на удостоверение от
07.01.2009 г.,принадлежи на Й.С./като графичен обект/. Подписът ,ръкописния
текст и отпечатъка от печат в
изследваното удостоверение от 07.01.2009 г.
и в удостоверение от 08.02.2008 г. са идентични/копие един на друг/.Като
е извършено сканиране на Удостоверение
от 08.02.2008 г.,променена е датата с „07.01.2009 г.“ и е разпечатан документа.
5/Положения
отпечатък от печат в долна дясна
част на копие на Удостоверение от 07.01.2009 г. е копие
на отпечатъка от печат в Удостоверение от 08.02.2008 г.
Така
възприетата фактическа обстановка от
въззивната инстанция се установи по
безспорен и категоричен начин от събраните и приобщени
по реда на чл.283 от НПК в хода на
съдебното производство пред ВРС доказателствени средства , а именно:
показанията на свид.Л.С.,свид.Х.В., свид.О.С., П.М., Р.К, Е.П., М.К., Д.М., Л.И.,
Й.С., П.З., Р.К., , И.С., М.Ж., Д.С.заключения по съдебно оценителна и
съдебно-графическа експертизи № 280 и повторна съдебно-почеркова и техническа експертиза
Протокол № 107/05.11.2018 г., справка от Агенцията по вписванията, Търговски
регистър, справки от нотариус К.и свидетелство за съдимост.
Относно
авторството на деянието от страна на подсъдимата бяха събрани
категорични доказателствата,възприети
от настоящата инстанция като логични
и непротиворечащи на останалите гласни и писмени такива ,поради което и
бяха кредитирани изцяло:
- показанията на свидетелката Л.Д.С.,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК,
свидетелят Х.Г.В.депозирани непосредствено пред съдебния състав и тези
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК, показанията на свидетелите О.И.С., П.В.М.и Р.Х.К..
Техните показания също се кредитират изцяло
и от настоящата инстанция,поради това,че не противоречат на писмените
доказателства по делото и както й че
тези свидетели не могат да се считат да са предубедени и заинтересовани
от изхода на делото.
Освен това съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Е.Д.П., М.Б.К., Д.С.М., Л.А.И., Й.И.С. и П.А.З., тъй
като същите са непротиворечиви и допълващи се помежду си, съответстват на
останалите гласни и писмени доказателства приобщени по делото и на установената
фактическа обстановка и не могат да се
считат за обвързани по някакъв начин с подсъдимата,предвид липсата на познанство.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.В.С.,депозирани
пред съдебния състав и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281,
ал.4, вр. ал.1 от НПК, като счита, че неговите показания напълно кореспондират
с останалите гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията и на
свидетелката М.Д.Ж.депозирани пред съдебния състав и тези част от показанията й
от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК.
Свидетелката поясни пред съдебния състав, че е знаела, че подсъдимата не
разполага с парични средства, поради това е посочила в ДП, че парцелите са
закупени със средства на св.С.. Макар да се събраха данни, че св.Желязкова и
подсъдимата не са в добри отношения, съдът намира, че няма причина да се
съмнява в нейните показания, тъй като те напълно кореспондират с останалите
гласни и писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Р.В.К.. Макар същият да е бивш
съпруг на подсъдимата, неговите показания кореспондират с установената от съда
фактическа обстановка, респективно са в унисон със останалите приобщени по
делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Д.Д.С.депозирани пред съдебния
състав и тези приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1
от НПК, като счита, че свидетелят изложи своите възприятия около процесните
имоти, като и че неговите показания напълно кореспондират с останалите гласни и
писмени доказателства.
Обясненията на подсъдимата дадени в хода на ДП/л.90,т.3/,
са неструктурирани , нелогични , противоречащи на останалия доказателствен
материал и съдържащи вътрешни
противоречия,по конкретно-показания на
свид.К.,В.,Г., М.и др. и на заключението по
назначената повторна съдебно почеркова и техническа еспертиза,поради
което настоящата инстанция не ги
кредитира.В обясненията си същата твърди,че
с приятелката си Л.С.създали
дружеството,като подс..К имала 25% дялово участие,а останалите били собственост
на свид.С.и че самото дружество било
създадено с цел закупуване на земеделски земи. След като свид.С.отишла да живее
в САЩ,реално всички действия били осъществявани от подс..К.Пред м.март 2008 г.
подс..К в качеството си на управляващ закупила четири имота в землището на
с.Игнатиево. Според .К в НА било
записано,че сделките за закупуване на
двата имота са реализирани съответно на
132 335 евро и 226 770 евро,но фактически били сключени на обща
стойност от около 7 000-8 000 лева. Това подсъдимата заявила пред
нотариус по настояване на свид.С.,тъй като
тя искала да представи НА при реализиране на друга нейна сделка.Подс..К пояснява,че била упълномощена от Л.С.да
съдейства за отпускане на кредит на
физическо лице Л.С.от „Българо-Американска банка“.Именно поради това ,че свид.С.имала желание да получи кредит на
стойност 5 пет милиона евро,подс..К трябвало да продаде дяловете си от
дружеството на свид.Л.С.,която да
стане единствен собственик на
дружеството. Именно поради това двете
изготвили фиктивно протокол според който подс..К прехвърлила дружествените си
дялове на С., като за целта и подписала
Договор за продажба на дружествените си дялове.въпреки това банката не отпуснала кредит на свид.С.и подс..К останала с убеждението,че в Агенцияна по вписванията не било вписано
фиктивното обстоятелство по прехвърляне на дружествените дялове от нейна
страна.Именно поради това и подс..К през
м.май 2008 г. обявила имотите за продажба,т.к.
й станало ясно,че няма да бъде отпуснат кредит на С..А това й действие според подс..К,било извършено по настояване на свид.С.,която по
това време била в България.След като и
се обадил купувач на име Х.В.в офиса й ,бил проведен разговор между свид.С.и него. В офиса бил подписан
предварителен договор между дружеството
и купувача. Според подс..К предварителния договор бил подписан от свид.С.и на
нея дал капаро от 50 000 евро.А
подс..К не разполага нито с въпросния предварителен договор ,нито с негово
копие. Според подс..К нотариалното
изповядване на сделката било отложено за 2009 г.,за да може той да осигури необходимата сума, а тя да изготви нужните документи. Подс..К още
твърди,че свид.С.не била лично на
сделката,но десет дни преди нея била в България
и тогава подписала Протокол № 1/07.01.2009 г., с който ОС на дружеството приело решение да
продаде двата имота. Поради това й подс..К се явила в кантората на
нотариус Р.К в качеството си на управител на „Феникс Инвестмънт“ООД,където била
изповядана сделката по прехвърлянето на двата имота на името на Х.В.. В тези си обяснения подс..К твърди,че не може
да си спомни дали по сделката е
прилагала Удостоверение за актуално
състояние на дружеството ,в което са отразени данни ,че е съсобственик и него
управител. Според нея нотариусите при
такива сделки извършвали проверки в техните информационни системи. Подс..К
освен това е споделила ,че няколко дни преди въпросната сделка се скарала със свид. С.,тъй
като била некоректна с нея и й отказала
да заплати полагащата й се комисионна по
друга сделка и от тогава не поддържала
контакт с нея. От друга страна свид.Х.В.е заявил/л.128,т.3 от ДП/,че тъй като е
проявил интерес към двата имота от Община Аксаково са му дали телефона на една
жена на име В..Той впоследствие се свързал с нея и точно с нея сключил
предварителен договор,като й дал капаро на ръка, а тя поела ангажимент да му се
обади като намери нотариус.При
изповядване на сделката той дал остатъка
от сумата,след което вече имал клиенти за процесните имоти и дори ги продал.Предвид горното въззивния
състав счита, обясненията на подсъдимата за недостоверни относно фактите
по извършване на деянието от
нейна страна, поради което и следва да
се възприемат само като защитна
теза.
Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено заключението на
вещото лице М.В.само по назначената и приобщена по делото графическа
експертиза. № 280/03.07.2015 г./т.3,л.184 от ДП/ Заключението по тази
експертиза напълно съответстват на останалите гласни и писмени доказателства
събрани по делото.
Въззивната
инстанция прие за правилно установена част от изложената от ВРС фактическа
обстановка,поради което и изразявайки съгласие с доказателствения анализ
направен от предходната инстанция не е длъжен
да обсъжда отново подробно всички
доказателства по делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да
отговори конкретно на доводите посочени в протеста. В този смисъл и настоящия състав се
съгласява с анализа на ВРС относно
обстоятелствата касаещи
датите и местата на
събитията,както и предметът на договора
за покупко-продажба на двата имота. Според въззивния състав, ВРС е извел неправилни фактически изводи изхождайки от събраните
доказателства по делото съгласно чл.305,ал.3 от НПК, което е довело
до незаконосъобразни правни изводи.Въз основа на това и първоинстанционния съд е приел неправилно ,че е налице липса на извършено от подсъдимата .К
престъпление по повдигнатото й обвинение от обективна страна.
За
осъществяване на визираното престъпно деяние следва подсъдимата на първо място
да се е ползвала от преправен официален документ удостоверяващ регистрационни
данни, на второ място това да е станало съзнателно и с цел имотна облага, и
трето от нея за самото съставяне на
документа да не може да се търси наказателна отговорност.
Престъплението по основния състав чл. 308 НК обхваща случаите на
престъпно създаване на документ, което се изразява в съставяне на неистински
документ или преправяне на истински документ. Т.е. документната подправка по чл. 308, ал. 1 от НК се изразява в две форми: съставяне на неистински
официален документ и преправяне съдържанието на официален истински документ.
Преправянето според теорията и съдебната практика се изразява във
въздействие върху съществуващ истински документ чрез подменяне или допълване на
буквени или цифрови знаци или чрез заличаване на такива знаци, с което съдържанието
се променя съществено / В този смисъл Решение №324/13.06.2013г. на ВКС, по
н.д.№91082013г., І н.о., докладчик съдията Н.Д./. Съдържанието на
документа включва както самото изявление, така и всички останали необходими
елементи - подпис, дата, печат и други. Когато в резултат на преправянето е
засегнато изявлението, на документа се придава вид, че преправеното изявление
изхожда от лицето, посочено като негов автор. Създава се несъответствие между
действителното и промененото чрез преправянето изявление на автора, каквото
всъщност той не е правил. То е завършено със съставянето на неистинския
официален документ или преправяне съдържанието на истинския документ, който
съдържа всички реквизити по чл. 93, т. 5 от НК
и е съставомерно независимо от използваните технически средства за изготвяне на
неистинския документ или степента на съвършенство на извършената подправка.
С чл. 316 от НК,
от своя страна е прогласено за престъпно съзнателното ползване на документи -
официални или частни, които са неистински, с преправено съдържание, или с
невярно такова. Документът следва да отговаря на изискванията за официален или
частен, за манипулирането на какъвто, съобразно изискванията на съответния
престъпен състав, от извършителя се носи наказателна отговорност. Ползването на
такива документи е престъпно и тогава, когато за съставянето им (и преправянето
им) не може да се търси наказателна отговорност от използвалия ги. А след като
престъплението по чл. 308, ал. 1 от HK e възможно само при пряк умисъл, със
специалната цел, предвидена в неговия състав - пряк следва бъде и умисълът на
онзи, който само се е възползвал от неистинския документ.
За
изповядване на сделката подс..К се е легитимирала като управител на дружеството
продавач,представяйки Удостоверение
изх.№ 20080208154128/07.01.2009 г. касаещо актуално състояние на „Феникс
Инвестмант“ ООД.Във връзка с горното е изискан отговор от Служба по вписванията-Варна ,от който се
изяснява,че удостоверение с цитирания номер 20080208154128 от дата 07.01.2009
г. не би могло да бъде издадено,тъй като
номера на всяко удостоверение се генерирал в последователност: година,
месец,дата,час,минути,секунди.Предвид изложеното номер 20080208154128,отразен
върху въпросното въпросното удостоверение е генериран на 08.02.2008 г., а не на 07.01.2009 г. А от
отговора на Служба по вписванията е видно ,че на 20.08.2008 г. по партидата на
„Феникс инвестмант“ е вписано обстоятелството,че подс.В..К е продала дружествените си дялове на свид.Л.С.. Именно поради това настоящата
инстанция приема за установено,че подс..К е продала своите дружествени дялове
от „Феникс инвестмант“ООД,като това обстоятелство е било вписано в Служба по вписванията на
20.08.2008 г..Въпреки това на 02.06.2009
г. подс..К се явила в кантората на нотариус К.,където се легитимирала като
управител на дружеството, с помощта на преправен официален документ-Удостоверение
за актуално състояние на „Феникс
инвестмант“ООД.Следователно установява
се знание у подсъдимата .К по време на изповядване на сделката,че тя по това
време не е управител на дружеството, след като
вече е продала дружествените си
дялове на свид.Л.С.. И въпреки че
представеното удостоверение е преправен официален документ и подсъдимата
знаела това,съзнателно се е ползвала от него пред нотариус К..
Инкриминираното Удостоверение №
20080208154128/07.01.2009г. относно актуално състояние на „Феникс Ивестмант“
ООД, издадено от Служба по вписвания – Варна, приложено в копие по делото,
принципно е годен предмет на престъплението по чл.316 вр.чл.308, ал.2 от НК,
тъй като представлява конкретно писмено изявление с правно значение,
материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подпис на издател.
За характеризирането на изявлението като документ е без значение начина по
който то е закрепено трайно - саморъчно или чрез използването на различни
технически способи и средства (печатна машина, ксерокс, компютър и пр.). Всяко
конкретно изявление може да бъде размножено по идентичен начин - ръчно или чрез
технически средства, което не лишава създадените копия от характеристиката им
на документи /в този смисъл решение №
380 от 03.10.2013 г. по н. д. № 1190/2013 г., н. к., І н. о. на ВКС/.
Поради това и съдът прие, че приложеното по делото копие на Удостоверение №
20080208154128/07.01.2009г. относно актуално състояние на „Феникс Ивестмант“
ООД, издаден от Служба по вписвания – Варна
представлява документ по смисъла на
чл. 93, т. 5 от НК.
Този документ удостоверява и регистрационни данни, тъй като съдържа изявления
за данни вписани и публикувани в ТР воден при АВ, относно актуалното състояние
на дружеството, касаещо неговия предмет на дейност, управление и други.
По делото бе безспорно установено, че на
02.06.2009г. пред нотариус К.са представени редица документи, изисквани за изповядване
на сделката за процесните имоти. От доказателствата по делото безспорно се
установява, че тези документи - нотариален акт №148, том II, рег.№5041, дело
327/2008г. на нотариус П.С.а, нотариален акт №151, том II, рег.№5057, дело
330/2008г. на нотариус П.С.а, скица №Ф01963/21.06.2008г., презаверена на
29.04.2009г. от ОСЗГ –Аксаково , скица
№Ф01964/21.06.2008г. презаверена на 29.04.2009г. от ОСЗГ –Аксаково,
Удостоверение за данъчна оценка №ФС31-Ф/85и
№ФС31-Ф/85-1/ от 29.04.2009г. на Община Аксаково, Удостоверение за
актуално състояние на дружеството, Протокол от ОС на „Феникс
Инвестмант" ООД №1 / 07.01.2009г., Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с
декларатор подс..К като управител на „Феникс Инвестмант" ООД, Декларация
по чл.25, ал.7 от ЗННД са представени именно от подсъдимата .К. В горната
насока са както показанията на св.Р.К, която сочи, че документите са били
представени пред нея в деня на изповядване на сделката, щом тя е подписала
нотариалния акт. В тази насока са и показанията на св.Х.В., който е
категоричен, че всички документи са били подготвени от фирмата на подсъдимата,
като последната в деня на сделката е носила документи в нотариалната кантора,
които са били прочетени от нотариуса. Горното е абсолютно логично, предвид
факта, че именно подс..К се е легитимирала пред нотариуса като представляващ
дружество с ограничена отговорност „Феникс Инвестмант" ООД. В горната
насока са и заключенията на назначените и приети от съда съдебно графически
експертизи -№ 280/03.07.2015 г. от ДП и
тази назначена от ВОС и
приета-повторна съдебно почеркова и
техническа експертиза .
По отношение на представеното пред нотариус
К.Удостоверение за актуално състояние на дружество „Феникс
Инвестмант" ООД, съдът намира, че от показанията на нотариус К.,безспорно
бе установено, че удостоверение за актуално състояние на дружеството е било
представено в деня на сделката – 02.06.2009г. именно от подсъдимата .К, тъй
като св.К.е категорична, че такова удостоверение е било необходимо условие за
изповядване на сделката относно представителната власт на подс..К. Св.К.обаче е
категорична, че в нотариалното дело не се е съхранявал оригинал на
представеното пред нея удостоверение, като свидетелката изрази пред съдебния
състав предположение, че вероятно след изповядване на сделката оригиналът е бил
поискан от подс..К и поради това по нотариалното дело е било приложено копие. В
хода на съдебното следствие обаче не бе установено дали в действителност в деня
на сделката е бил представен от страна на подсъдимата оригинал именно на
документа Удостоверение № 20080208154128/07.01.2009г. относно актуално
състояние на „Феникс Ивестмант“ ООД, издаден от Служба по вписвания – Варна.
Св.К.е категорична, че представеният оригинал е подменен с копие след
изповядване на сделката, но по делото не бе безспорно установено, че това копие
/ на Удостоверение № 20080208154128/07.01.2009г. относно актуално състояние на
„Феникс Ивестмант“ ООД, приложено по нот.дело/ е копие на представеното в деня
на сделката удостоверение относно актуалното състояние на дружеството, предвид
липсата на отбелязване в нотариалния акт на номера на удостоверението и предвид
липсата на отбелязване в копието, приложено впоследствие, че е сравнено с
конкретен оригинал.
На следващо място по делото, от
изисканите от съда справки от Агенция по вписванията, Търговски регистър по
категоричен начин бе установено, че Удостоверение с № 20080208154128 от
07.01.2009г. относно актуално състояние на „Феникс Ивестмант“ ООД не е било
издавано и няма как да бъде издаден такъв документ, тъй като при издаването на
удостоверение за актуално състояние системата генерира уникален номер който
включва годината, месеца, датата и точния час на издаването му. Бе установено,
че на 08.02.2008г. в 15:41:28 ч. от св. Й.И.С.- гл.специалист в служба по
регистрация при ТР– гр. Варна е било
издаден документ, удостоверяващ регистрационни данни вписани в ТР-
Удостоверение с № 20080208154128 относно
актуалното състояние на „Феникс Инвестмант“ ООД, като в АВ, ТР няма налична
информация по чия инициатива е било издадено въпросното удостоверение и кой го
е получил. При разпита си в с.з. св.С.след предявяване на процесното
Удостоверение с № 20080208154128 от 07.01.2009г. св.С.потвърди, че на него се
намират копия на нейните имена и подпис.
От
заключението на приетата от първоинстанционния съд графическа експертиза
№ 272/18.06.2014 /т.3, л.201
от ДП/, поддържана от в.л.В. в с.з. е видно, че ръкописният текст „Й.С.,, и
подписът върху печат с надпис „Агенция по вписвания" в долната дясна
страна над „Име и фамилия" в копие на Удостоверение с изх. №
20080208154128 от 07.01.2009 г. представляват копие на ръкописен текст и подпис
на лицето Й.И.С., а представеният за изследване печат представлява копие,
поради което не може да бъде извършено техническо изследване и да бъде даден
отговор относно идентичността му с печата използван от „Агенция по
вписванията“-Варна. В с.з. вещото лице пояснило, че не може категорично да
потвърди, че ръкописният текст и подписът в Удостоверение с изх. №
20080208154128 от 07.01.2009 г. са положени върху оригинал на документа.
Посочил, че тези два елемента могат да бъдат пренесени по електронен път върху
този документ от други документи чрез сканиране на името и подписа от един
документ и пренасянето му по електронен път върху вече сканиран друг документ.
Вещото лице пояснило също така, че не може да се даде отговор на въпроса дали подписът
и ръкописният текст са положени върху първичен материален носител и след това
точно на този материален носител-документ е направено копие, или е сглобка от
няколко документа пренесени по електронен начин.
При
разпита си пред първоинстанционния съд вещото лице посочило, че не може да се отговори на въпроса дали в
номера на удостоверението и следващата след него дата „07.01.2009г.“ е налице
някаква преправка т.е. дали върху един първоначален оригинален документ е
поставена някаква дата и след това по някакъв начин е била заличена. Според
вещото лице В., чиито показания ВРС е кредитирал изцяло, за да се отговори на
въпроса дали е налице преправка в датата на документа е необходимо да е наличен
оригинал на документа. Липсата на
категоричен отговор по експертен път да се установи дали е налице преправка в датата на
документа е дала възможност на ВРС да признае подсъдимата на невиновна като е
приел за недоказано обвинението повдигнато от страна на ВРП за
съзнателно ползване на преправен документ от страна на подс..К. От страна на
ВРП на подсъдимата е повдигнато обвинение именно за съзнателно ползване с цел
имотна облага на преправен официален документ, като видно от съдържанието на
обвинителния акт прокуратурата е обосновала преправката „в промяна на датата
на изготвяне на документа, който в действителност бил издаден на 08.02.2008
г.“ Както бе споменато по горе,
за да е осъществен от обективна страна състава на престъплението по чл.316
вр.чл.308, ал.3, т.2 вр.ал.2 вр.ал.1 от НК следва подсъдимата съзнателно и с
посочената цел /имотна облага/ да се е ползвала от преправен официален
документ удостоверяващ регистрационни данни, и
от нея за самото съставяне на документа да не може да се търси
наказателна отговорност. Преправянето следва да се е изразило във въздействие
върху съществуващ истински документ чрез подменяне на цифрови знаци или чрез
заличаване на такива знаци, с което съдържанието се променя съществено.В
конкретния случай е налице съществуващ истински документ -Удостоверение за актуално
състояние на „Феникс инвестмант“ООД с
изх.№ 20080208154128/08.02.2008 г.,на който очевидно е била подменена датата на издаване в 07.01.2009 г. Въпросния
документ е ползван съзнателно от
подсъдимата .К пред нотариус за сключване на сделката по прехвърляне на двата
имота,без по това време същата да е притежавала качеството на управляващ или
представляващ дружеството и с цел да получи имотна облага .
Настоящата
инстанция не се съгласи с изводите на
първоинстанционния съд, относно недоказаност на авторството на деянието и участието на
подс..К в него,като не приема
следното :
- че по делото не било установено категорично
кой е изготвил/ксерокопирал/ и приложил инкриминираното копие на Удостоверение
от 07.01.2009 г. относно актуално състояние
на „Феникс инвестмант“ООД. ВРС не е установил,че това копие е копие
на представеното в деня на
сделката удостоверение,предвид липсата на отбелязване в НА на номера на същото и предвид
липсата на отбелязване в копието
,приложено впоследствие,че е сравнено
с конкретен оригинал.
-в
Агенция по вписванията нямало налична информация по чия инициатива е било
издадено това удостоверение и кой го е получил. Но въпреки ,че при разпита си свид.Й.С.е потвърдила след
предявяване на инкриминирания
документ,че на него се намират копия на
нейните имена и подпис
-освен
това вещото лице пояснило в съдебно заседание,че не може категорично да потвърди:- ръкописния текст и
подписът в Удостоверение от 07.01.2009 г. да са положени върху оригинал на документ.И съответно не е отговорило на въпроса дали в номера
на удостоверението и следващата след
него дата 07.01.2009 г. е налице преправка.
Тези
си изводи ВРС е основал само и единствено на експертното становище на вещото
лице В. ,който е заявил в съдебно заседание при разпита си ,че както цифровият
текст, така и името и подписът на длъжностното лице Й.С. могат да бъдат пренесени
по електронен път /чрез сканиране / от други документи и да бъде съставен
изцяло нов документ. И тъй като от ВРП няма повдигнато обвинение за ползване на
неистински документ, а за документ с преправено съдържание не следвало да се
обсъжда обективната съставомерност на деянието в контекста на ползване на
неистински документ. ВРС в пълно противоречие
с изложеното в мотивите си относно механизма на осъществяване на
деянието от страна на подсъдимата .К в мотивите си е приел,че инкриминираното Удостоверение №
20080208154128/07.01.2009 г./приложено като копие по делото/,принципно е годен предмет на престъплението по
чл.316,вр.чл.308,ал.2 от НК,тъй като представлява писмено изявление с правно
значение,материализирано с писмени знаци
върху траен носител и носещо подпис на издател. Всяко конкретно изявление може
да бъде размножено-ръчно или чрез технически средства,което не лишава създадените копия от характеристиките им на документи.Предвид
горното и ВРС е приел,че приложеното по
делото копие на Удостоверение за
актуално състояние на „Феникс инвестмант“ООД, издадено от Служба по вписванията
-Варна представлява документ по смисъла
на чл.93,т.5 от НК.Именно защото този документ удостоверява и регистриционни данни,съдържа изявления за данни вписани и публикувани в търговския регистър
воден при АВ,относно актуално състояние на дружеството. Тоест правилния анализ
на доказателствения материал би довел да правилния извод за осъществяване на деянието от страна на
подс..К от обективна и субективна страна. Като в тази насока са и показанията на свид.К.,която е посочила ,че документите са били
представени пред нея в деня на
изповядване на сделката след като тя е подписала нотариалния акт. И напълно
следва да се кредитират показанията на свид.Хр.В.,
който е категоричен, че той документи при нотариуса не е носил, а
всички документи са били подготвени от фирмата на подсъдимата,като тя в деня на сделката е занесла документите
в нотариалната кантора,които са били прочетени от нотариуса. Първоинстанционния съд приема за безспорно установено/л.14 от
мотиви/ от показанията на свид.К.,че въпросното удостоверение и е било
представено в деня на сделката.02.06.2009 г. именно от подс..К,тъй като такова
удостоверение е било нужно за изповядване на сделката относно представителната
власт на подс..К. От тук обаче са
изведени и погрешните изводи на ВРС,според които от показанията на свид.К.не можело да се
установи дали по нотариалното дело
е съхраняван оригинала на представеното
удостоверение.Свид.К.е заявила в показанията си пред ВРС ,че най-вероятно след изповядване на сделката
оригиналът е бил поискан от подс..К и
поради това по нотариалното дело е било
приложено копие.Именно поради това и ВРС
е направило изводите си, че в
действителност не може да се установи дали подсъдимата в деня на сделката е представила оригинал на
документа.И това е така тъй като по
данни на свид.К.в НА за продажба на
недвижим имот № 197 от 02.06.2009 г.,т.1,рег.№ 8976,дело №181 за 2009 г.е
вписано единствено ,че се представя Удостоверение за актуално състояние,без да
е посочен номер и дата на издаване на това удостоверение,нито негов
издател.Съдът се основал на изводите
си ,че
по нотариалното дело впоследствие/след
сделката/ било приложено единствено копие на Удостоверение№
20080208154128/07.01.2009 г. и по него липсвало отбелязване,че същото е сравнено
с представен оригинал.
От така установената по-горе фактическа
обстановка , ВРС е направил погрешните
си изводи, че от обективна страна
не може да се установи, че
инкриминираният документ Удостоверение за актуално състояние от 07.01.2009г. е
използван на инкриминираната дата
02.06.2009 г.,както и че същият е с преправено съдържание,поради което и ВРС
счел обвинението повдигнато от ВРП за недоказано от обективна
страна.
Изводите
за недоказаност авторството на деянието
е неправилен,поради следните съображения:
В нотариалното дело е било приложено
инкриминираното копие на Удостоверение
от 07.01.2009 г. и от факта ,че именно
подс..К е предала всички нужни документи за осъществяване на сделката-покупко-продажба
на два имота ,собственост на дружеството,следва да се приеме,че тя е използвала този документ пред нотариуса на
02.06.2009 г. От друга страна нито към
07.01.2009 г.,нито към 02.06.2009 г. подсъдимата е била управляваща и представляваща“Феникс инвестмант“ООД.Това
качество е загубила още на 20.08.2008
г.поради което и не е имала правно основание
да се ползва от въпросния документ.
Напротив подс..К напълно съзнателно е
ползвала инкриминираното удостоверение,на което бил придаден вид,че е изготвено
на 07.01.2009 г.
Един
от основните доводи на ВРС за да приеме, че не е налице извършено от
подсъдимата престъпление, е липсата на категорични доказателства за идентичност
на представения оригинал на инкриминирания документ с този представен по
делото. Действително този довод е релевантен, но е на база непълна преценка на
доказателствената съвкупност. Щом като се ценят категорично показанията на
нотариус К.и на св.В., то безусловно следва да се приеме, че в инкриминирания
ден подсъдимата се е легитимирала, като управител на процесното дружество. Няма
друга възможност това да е станало, освен ползвайки документ-Удостоверение-неистински
и или с невярно съдържание. Щом това е така, то липсва дори житейска логика,
впоследствие подсъдимата да се сдобие с нов различен такъв, и да го подмени с
ползвания. Очевидно единствената причина да се постави копие е ноторно известния
факт, че значително би се затруднило установяването на подправката или
внасянето на неверни данни в документа, и от там установяване по безспорен
начин на престъпното деяние.
Предвид
горното настоящата инстанция не приема изводите на ВРС логически и житейски
правилни, а напротив изцяло противоречащи на събрания доказателствен
материал.
Относно
–инкриминираният документ Удостоверение от 07.01.2009 г. категорично следва да
се приеме,че представлява преправка на валидно издадено удостоверение от 08.02.2008
г. с № 20080208154128 . В настоящия случай е без значение кой
е инициирал неговото
издаване и от кой от управителите е било
получено то. Несъмнено към 08.02.2008 г.
подс..К е била управител и представляващ на дружеството и е можела да се снабди
с въпросния документ.
Горепосочените
изводи на първоинстанционния съд,настоящата инстанция не възприема,тъй като при анализ на
доказателствата по делото бе установено
категорично,че именно подсъдимата .К е представила Удостоверението за актуално състояние на „Феникс инвестмант“ООД от 07.01.2009 г.
пред нотариус Р.К.и всички нужни
документи за сделката в нотариалната кантора.
Т.е. ,че не следва да се кредитира заключението по съдебно графическата експертиза №
272/18.06.2014 г./т.3,л.201 от ДП/ изготвено от вещото лице В., а напротив единствено да се възприеме
заключението по назначената и приета от
ВОС повторна съдебно техническа и почеркова експертиза. От приетото заключение по повторна техническа и
почеркова експертиза въззивната инстанция направи категоричния си извод относно съставомерност на деянието от страна на
подсъдимата,поради представянето на въпросното
удостоверение пред нотариус за изповядване на сделката по покупко-продажба на два имота с дата от
07.01.2009 г. За въпросното
удостоверение вещите лица изготвили повторната съдебно-почеркова и
техническа експертиза са категорични в заключението си ,че подписът,ръкописния
текст и отпечатъка от печат в
изследваното Удостоверение с изх.№20080208154128 от 07.01.2009 г. и в
Удостоверение със същия номер и с дата
от 08.02.2008 г. са идентични /копие един на друг/ разпечатан е документа и е
променена датата от 08.02.2008 г. на 07.01.2009 г.
След като по делото бе установено по
безспорен начин, че от обективна страна е използван именно инкриминираният
документ Удостоверение с № 20080208154128 от 07.01.2009г. относно актуално
състояние на „Феникс Ивестмант“ ООД на инкриминираната дата 02.06.2009г. и че
същият е с преправено съдържание, е налице доказаност на повдигнатото от страна на ВРП обвинение от
обективна страна.
Въз
основа на така изложените фактически и доказателствени изводи съдът намира от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Въззивният
протест е основателен.
Първоинстанционната
присъда е неправилна и необоснована.
Подс.
.К е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението,
за което е предаден на съд – по чл. 316, вр. чл. 308, ал.3,т.2, вр.ал.2,вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна: предмет на престъпление е преправен официален документ по
смисъла на чл. 93, т.5 от НК. Удостоверението за актуално състояние №
20080208154128/07.01.2009 г. е официален документ, тъй като е издаден по
установените ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му,
удостоверителен по своя характер – удостоверяващ регистрационни данни за
въпросното дружество-„Феникс инвестмант“ООД.
Въпросното
удостоверение освен официален по своя характер, е и документ, съдържащ данни за
състоянието на дружеството.Няма данни подс..К да е съставила преправения
документ и от нея не може да се търси отговорност са самото съставяне.
Удостоверението представлява преправен
официален документ по смисъла на чл.93,т.5 от НК,тъй като му е придаден вид,че
представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това ,което в
действителност го е съставило,както и че е издадено по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му-Агенция по вписванията-Варна.
Лъжливото
документиране е извършено от неустановено по делото лице, като за съставянето
на преправения официален документ от подс. .К не може да се търси наказателна
отговорност. Подс. .К е осъществила и последният съставомерен елемент от
обективната страна на престъпния състав по Чл. 316,
вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно ползването на документа - съгласно задължителното
за съдилищата тълкуване на изпълнителното деяние по чл. 316 от НК в ППВС № 3/1982 г., т.9, " ...ползване ще е налице с
представянето на документа пред съответното длъжностно лице в държавен или
обществен орган или пред частно лице", за да докаже, че съществува или не
съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение или
някое правно задължение. В конкретния случай подсъдимата с предоставянето му на
нотариус е "ползвал" удостоверението именно, за да докаже, че може да
бъде осъществена сделката,тъй като и към
момента на сключването й подсъдимата .К
е била управител на дружеството. В този аспект законът се дезинтересира от
обстоятелството дали ползването на документа е в резултат на съществуващо
задължение за такова ползване или пък същият е ползван фактически и без дееца
да е бил правно задължен да го ползва – такъв признак от обективната страна на
състава на документното престъпление не е предвиден. Единствено меродавно за
съставомерността на извършеното е обстоятелството, че е налице фактическо
ползване, за да докаже посоченото по-горе обстоятелство. В случая такова
ползване на преправен официален документ от страна на подсъдимата е налице.
От
субективна страна подсъдимата е действала умишлено, при форма на вината пряк
умисъл, като е ползвала документа, знаейки че същият е официален с невярно
съдържание ( преправен), т.е. е съзнавала е общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала
те да настъпят. Същата е имала възможност да възприема правилно фактите от
обективната действителност и какво е отражението им върху нея. В този смисъл
подсъдимата .К е съзнавала обективните условия на извършеното от нея деяние -
това, че документът е официален, че е с преправено съдържание, че го ползва,
представяйки го пред нотариус, за да докаже че й към момента на сключването на
сделката е управител на дружеството
-продавач. Същата е искала да настъпи този противообществен резултат, към който
пряко се е стремяла.
Обстоятелството,че
документът е преправен се извежда от
заключението на повторната съдебно почеркова и техническа експертиза от
09.11.2018 г. назначена и приета от ВОС,която въззивния състав намира за компетентно изготвена от експерти с
необходимите знания,поради което и кредитира заключението им. Безспорно се
установи по делото с помощта на същата
експертиза,че подписът,ръкописния текст и отпечатъка от печат в изследваното
удостоверение от 07.01.2009 г. и в Удостоверение от 08.02.2008 г. са идентични/копие един на
друг/,като е извършено сканиране на удостоверение от 08.02.2008 г.,променена е
датата с „07.01.2009 г.“ и е разпечатан документа. Именно поради това и заключението на вещото лице В. по назначената на ДП съдебно графическа
експертиза № 272 не следва да се
кредитира,след като същият категорично е направил изводите си и пред първоинстанционния съд,че при липса на оригинал на инкриминирания документ
не може да се направи извод за извършена преправка на документа.Изводите на
въззивната инстанция основани на събраните гласни и писмени доказателства са в
противоположна насока,тъй като по делото
се установява,че документ № 20080208154128 е бил издаден на 08.02.2008 г., а на използвания документ е
бил придаден вид,че е издаден на 07.01.2009 г.,но със запазен номер на валидно
издадения.
Следва
извод, че в интелектуално отношение в съзнанието на подсъдимата е съществувала
представа, че документът е с невярно съдържание . С факта на представянето му
пред нотариус е обективиран и волевия момент на прекия умисъл – желанието да се
ползва именно от този официален преправен документ, удостоверяващ истинността
на декларираните обстоятелства,а именно,
че към момента на изповядване на
сделката е имала представителни функции-представител и управляващ на „Феникс инвестмант“ООД. Като знаела ,че
декларираните обстоятелства са неверни. В заключение, подсъдимата .К е осъществила
признаците на състава на престъплението, за което е предадена на съд, от
обективна и субективна страна, поради което следва да бъде призната за виновна
по повдигнатото й обвинение по чл. 316
вр. чл.
308,ал.3,т.2,вр. ал.2,
вр. ал.1 от НК. С оглед на дотук
изложеното и при наличие на съответен протест от прокурора ,въззивния съд на основание чл.336,ал.1,т.2 от НПК,
отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, с която осъди оправданата
подсъдима .К по предявеното й обвинение за извършеното престъпление.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното от подсъдимата .К престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.3, т.2, вр.ал.2, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до
десет години и съдът, при определяне на
наказанието, е обвързан с тези рамки. При индивидуализация на наказанието,
съдът преценявайки наличието на смекчаващи обстоятелства, определи като такива
за подсъдимата .К чистото й съдебно
минало .
Като
отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчита пълна липса
на заинтересованост от нейна страна по
хода на делото и ползването на преправения документ от подсъдимата, са очевидно
с цел да
се облагодетелства материално.
В
заключение преценката на съответствието на наказанието с престъплението /чл. 35, ал.3 от НК/ и завишената степен на обществена опасност на деянието
мотивират настоящия съдебен състав да счете, че за постигане на целите по чл. 36 от НК се явява достатъчно и справедливо наказание "лишаване
от свобода" в размер на 2 /две/
години, като по- малък срок на наказанието би довел до несъразмерност между
тежестта на престъплението и тази на наказанието и би породил чувство на
безнаказаност у дееца. Демонстрираното поведение от страна на подсъдимата .К
още от началото на ДП и по време на
съдебното производство пред ВРС за липса на интерес към деянието и последиците от него,както и
поемане на съответната отговорност към
извършеното от нея , води до извод за налагане на наказание над минимума , а
именно лишаване от свобода „ за срок от
две години“. В този аспект така
определеното наказание от 2 ( две) години "лишаване от свобода" с
оглед личността на подсъдимата би постигнало в достатъчна степен целите както
на генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало същата за в
бъдеще към спазване на установения в РБ правопорядък.
Съдът
не намери основания за приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи обстоятелства, а и с оглед горепосочените данни за високата
обществена опасност на деянието, съдът не намира, че най-лекото наказание,
предвидено в закона се явява несъразмерно тежко.
Въззивната
инстанция счита, че не се налага ефективно изтърпяване на така
индивидуализираното наказание от 2 (две) години "лишаване от
свобода". Както бе посочено по-горе, степента на обществена опасност на
извършеното е фактор, който се отчита при определяне размера на наказанието, но
при преценката за отлагане на изпълнението му следва да бъдат отчетени и други
фактори – в случая освен формалното наличие на предпоставките на чл. 66, ал.1 НК и изразени в липсата на предходни осъждания на подсъдимата
и размера на наложеното наказание "лишаване от свобода". Въззивният
съд не счита, че целите на наказанието биха се осъществили единствено чрез
ефективното изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и
изолирането на подс. .К от обществото, което би засилило асоциалната насоченост
на бъдещите й действия, а следва с оглед постигането най-вече на поправително и
възпитателно въздействие на наказанието върху
нея, същото да бъде с насоченост към нейното ресоциализиране. По този
начин би се постигнала и специалната по отношение на подс..К
превенция, а именно да преосмисли своето поведение и да го приведе в
съответствие с установените правила и норми на поведение,регламентирани в Р.България.
Ето
защо и настоящата инстанция намира, че и отлагане изпълнението на наложеното
наказание би довело до възпиращ, поправителен и превъзпитателен ефект върху
осъдената. Съобразявайки изложеното дотук, въззивният съд счита, че на
основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подс..К наказание от две години "лишаване от
свобода" следва да бъде отложено за срок от 4 /четири/ години, определяйки
минимална продължителност на изпитателния срок.
ПО
РАЗНОСКИТЕ :
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подс..К бе осъдена да заплати по в полза на Държавния
бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна
сумата от 372,74 лева, 90,00 лева в полза на Държавата, ,по бюджета на съдебната власт на ВРС и 700,00 лева в полза
на Държавата,по бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС, представляващи
направени разноски по делото.
Предвид
изложеното и на основание чл. 334, т.2, вр. чл. 336, ал.1, т.2 от НПК ВОС, НО, VІ въззивен състав отмени обжалваната присъда от
05.06.2018 г. по НОХД № 1235/ 2016 г. по описа на ВРС, НО, 22 състав и вместо
нея постанови нова, с която призна подсъдимата В.Н.К.-.К за виновна по
повдигнатото й обвинение по чл. 316
вр. чл. 308, ал.3,т.2,
ал.2, вр. ал.1 от НК .
Мотивиран
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.