РЕШЕНИЕ
№ 4412
Пазарджик, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20237150700884 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация(ЗЗД).
3. За противно на материалния закон се счита становището на комисията, че при установяване на наличие на дискриминация, следва да се прави сравнение относно условията при които са поставени лишените от свобода, единствено в затвора Пазарджик, но не и с условията при които са поставени лишените от свобода в другите пенитенциарни заведения в страната. Счита се, че законът защитава всяко поставяне в неравностойно положение, съобразно нормативно установените признаци.
Поддържа се, че от данните по административната преписка се установява, че спрямо А. не са създадени условия да има непрекъснат достъп до топла вода в помещението, което обитава в затвора Пазарджик, поради което няма достъп до душ, не може да пере и да мие приборите си. Сочи, че лишените от свобода, които
изтърпяват наказанието си в затвора София, затвора Белене и затвора Сливен се ползват от тези условия в килиите си, докато жалбоподателя е лишен от това. Като доводи в тази насока се привеждат Решение № 3 от 22.07.2013 г., постановено по гр. дело № 534 по описа на Върховния касационен съд за 2012 г. и Решение № 14 от 10.11.1992 г., постановено по к. дело № 14 по описа на Конституционния съд на Република България за 1992 г..
Счита се, че в хода производството пред комисията, администрация на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е представила доказателства, че принципът на равно третиране по признаци „лично положение“ и „пол“ не е нарушен.
Тези твърдения се поддържат и в представената по делото писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя. Счита се, че в решението си, комисията възприема несъществуващ критерий за преценка, като ограничава сравняването до рамките на конкретния затвор, а не до всички лица изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Според процесуалния представител на А., при това положение се стеснява приложното поле на закона, защитата на жалбоподателя е неефективна и той е лишен от реална възможност да се защити срещу дискриминационно третиране. Твърди се също така, че в случая е налице постановен резултат, който е в противоречие с целта на закона. Привежда се практика на Върховния административен съд и Европейския съд по правата на човека, като се счита, че въвеждането на допълнителен критерий „само в рамките на едно заведение“ е в пряко противоречие с европейските стандарти. Според пълномощника, жалбоподателя и лишените от свобода в други затвори са в идентично правно положение - осъдени лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, поради което разликата в достъпа до топла вода няма обективно и разумно оправдание, като лишаването от ежедневен достъп до хигиена е нарушение на човешкото достойнство и поставя жалбоподателя в по-неблагоприятно положение спрямо други лица в същото положение.
Иска се оспорения административен акт да бъда отменен, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне.
4. Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител ст. юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на административния орган .
В представената по делото писмена защита се заявява, че Комисия за защита от дискриминация е спазила впълнота административно-производствените правила, правото на жалбоподателя на участие и защита в административното производство са било надлежно охранено, преписката е била попълнена с необходимите доказателства.
Възпроизвежда се разбирането на комисията, обективирано в оспореното решение, че с посоченият от жалбоподателя защитен признак „лично положение“ няма легално определение, което налага посочване, установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона. Счита се, че различното третиране трябва да е свързано с конкретно притежавани или придобити качества на личността или вътрешно присъщи признаци, за да се приеме, че се включва в законово защитения признак „лично положение”, поради което, в случая, жалбоподателя следва да се сравнява с останалите лишени от свобода, намиращи се в затвора в Пазарджик, а не с лишените от свобода в София и Белене.
,Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 200 лв..
II. За допустимостта :
5. Процесното решение е връчено на неговият адресат на 10.08.2023г.(л. 131 по а.д. №8445/23), а жалбата е регистрирана в ответната администрация на 18.08.2023 г. г. Това ще рече, че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.
III. За административната процедура и фактите :
6. Комисията е била сезирана с жалба от Н. А., в която е заявено, че от 21.01.2019 г., той е настанен в затвора Пазарджик, в килия с постоянно течаща студена вода, като ползването на топла вода била по график, за по един час, два пъти в седмицата. През останалото време не разполагал с топла вода в килията си и не можел да се къпе, да ми чаши, чинии и други нужни прибори, както и да се пере. Перманентното наличие на топла вода в килията, му било необходимо да се къпе когато е изпотен, след като е спортувал. Сочи, че в затвора София, в килиите в зона с повишена сигурност и охрана, имало течаща топла вода денонощно. Заявява, че периода на дискриминация е от 21.01.2019 г. до 21.01.2022 г., а признаците по които тя се осъществява са личното му положение, тормоз и пол по смисъла на ал. 1 от ЗЗД и по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗД.
Относно личното положение сочи, че то е в сравнение с личното положение на осъдените на наказание „доживотен затвор“, което изтърпяват в затвора в София. Тормоза определя като невъзможността му да взема душ след тренировки, както и да мие приборите си, а признак „пол“ сочи, поради факта че като мъж не може да взема душ когато има нужда, вечер преди да си легне, сутрин да си мие лицето, да мие приборите, които има в килията и най-вече след тренировки, а в затвора София, топлата вода в килиите била денонощно на разположение на осъдените доживотен затвор в зоната с повишена сигурност.
Искането е било, комисията да установи нарушения на Закона за защита от дискриминация или други закони уреждащи равенството в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице по смисъла на чл. 47, т. 1 от ЗЗД, както и да даде задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони уреждащи равенството в третирането.
Към жалбата е приложена декларация по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Правилата за производство пред Комисията за защита от дискриминация за това, че няма заведено съдебно дело със същия предмет между същите страни.
7. По реда на чл. 54 и чл. 55 от ЗЗД, председателя на комисията е разпределил преписката за разглеждане от пет-членен състав и е определил докладчик.
С оглед изискването на чл. 51, ал. 2, т. 3 от ЗЗД, докладчика по преписката с писмо № 44-00-1296 от 01.04.2022 г. е указал на А. да конкретизира фактите и обстоятелствата на които се основава неговата жалба.
С писмо вх. № 44-00-1435 от 13.04.2022 г., А. е посочил, че е дискриминиран по признак „лично положение“ в сравнение с лишените от свобода Л. А. А., К. И. Г., В. Б.; С. Д., които изтърпяват наказанието си „доживотен затвор“ в затвора София. Сочи, че спрямо тези лица е осигурено денонощно ползване на душ и топла вода в килията, с каквато възможност А. не разполага. Посочил е също така, че като мъж не може да се къпе всеки ден, а на другите мъже в затвора София, това е осигурено.
8. Пои преписката е представено становище от началник затвора Пазарджик(л. 32 по а.д. №8445/23), в което относно статуса и характеристичните данни за А. е посочено, че е роден на 27.05.1981 година в с. Светулка, община Ардино; несемеен; с основно образование; притежава професионална квалификация монтьор, но трайни и устойчиви трудови навици липсват; български гражданин с турско етническо самоопределяне; без религиозна ориентираност; физически здрав; психически обременен, с диссоциално личностово разстройство с белези на емоционална нестабилност.
С присъда № 78 от 12.04.2010 г., по н.о.х. дело №112 по описа на Окръжен съд Хасково за 2009 г. е осъден на доживотен затвор, за това, че предумишлено и с користна цел е умъртвил трето лице. Начало на наказанието е на 24.01.2007 година. Поставен е при условията на специален режим на 08.04.2011 година.
По Заповед № Л-4059 от 09.04.2014г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, на 14.04.2014 г. А. е приведен за доизтърпяване на наказанието в затвора Пазарджик. Настанен е в зона с повишена сигурност, където са настанени и останалите лица, които са осъдени на наказание „доживотен затвор“.
Посочено е, че до края на 2017 г., когато е започнала реконструкцията на затвора Пазарджик, всички лишени от свобода са ползвали обща баня по график - два пъти седмично, за около 20-30 мин., на групи от по 10-15 човека. След приключването на ремонта, всички лишени от свобода в затвора Пазарджик ползвали топла вода отново по график - два пъти седмично за един час. Пояснено е, че съобразно графика, за това време, банята се ползва средно от около 4 човека, а лишените от свобода от зоната с повишена сигурност(тоест и от А.), ползват банята по един човек и в редки случаи по двама, тоест за тях е осигурен по-голям комфорт.
Относно миенето на чинии и друга посуда е заявено, че на лишените от свобода, три пъти дневно се предоставяла храна, в индивидуални съдове, които след това се събират, измиват се и се дезинфекцират в специално помещение от назначени за това лица. Твърди се също така, че лишените от свобода могат да притежават и държат при себе си само вещите посочени в Списъка с разрешени вещи, а за дребни нужди могат да притежават и ползват бързовари за затопляне на по-малки количества вода. Прането, сушенето на спално бельо, както и на лични дрехи е организирано в специално помещение, от специално назначени лица, също по график.
Посочено в становището е, че исканията на затворниците не винаги могат да бъдат изпълнени и то не от нежелание на администрацията, а поради липса на финансови и технически възможности.
9. Представено е и допълнително становище от 04.11.2022 г. (л. 58 по а.д. №8445/23), в което отново е посочено, че след приключването на ремонта на затвора Пазарджик, всички спални помещения разполагат със самостоятелен санитарен възел, като същия е оборудван с тоалетна, комбинирана смесителна батерия за мивка и душ. Сочи се, че лишените от свобода имат денонощен достъп до тях, включително до течаща студена вода, като топлата се пуска по утвърден график. Заявява се, че при евентуална наличност на значителен финансов ресурс, би имало възможност за осигуряване на неограничен достъп до топла вода.
10. Изискани от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и приложени по преписката са справки и графици за ползване на баня, за подаване на топла вода; за пране; за разпределение на времето от пенитенциарноте заведения в страната(л. 62 и сл. по а.д. №8445/23). От данните съдържащи се в тях е видно, че почти навсякъде, лишените от свобода имат осигурен достъп до топла вода два пъти през седмицата, по съответно утвърден график, като в спалните помещения е осигурен перманентен достъп до студена вода. Това се отнася и до затвора Сливен, в който е осигурен достъп до топла вода два пъти дневно, по един час, сутрин и вечер(л. 77 по а.д. №8445/23). Единствените изключения са затвора София(л. 78 по а.д. №8445/23) и затвора Белене(л. 69 по а.д. №8445/23), в които на лишените от свобода е осигурен непрекъснат достъп до топла вода
11. Представено е и становище от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (л. 35 по а.д. №8445/23), в което са заявени същите факти и обстоятелства, както и в становището на началника на затвора Пазарджик. Заявено е, че до края на 2017г. когато е започнала реконструкцията на затвора Пазарджик, всички лишени от свобода ползвали обща баня, намираща се в сутерена на затвора. Същата се ползвала отново по график - два пъти седмично, за около 20-30 минути, на групи от по 10-15 човека. След приключване на ремонта, лишените от свобода, разполагали с възможността да ползват топла вода, предназначена преди всичко за къпане в килиите си(курсива мой), като не се налагало водене до общата баня.
12. Въз основа на тези данни, за да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, комисията е съобразила, че съобразно спецификата на затвора, като пенитенциарно заведение и с оглед стандартите на Европейския комитет против изтезанията, неосигуряването на адекватни условия за поддържане на лична хигиена на жените в затвора, включително недостатъчният брой санитарни консумативи и ограниченият достъп до баня може да доведат до унизително третиране. Цитиран е и Доклада на Български хелзинкски комитет от 2016 г. с дадените препоръки към ГД „Изпълнение на наказанията“, да бъде повишен достъпът на лишените от свобода жени до душ и топла вода, съобразен със специфичните им хигиенни нужди и при гарантирана възможност за самостоятелно ползване на баня.
Съобразено е, че със Закона за защита от дискриминация е установена недопустимост на разликата в третирането (различно отношение )при упражняване правото на лица в относително сходно положение по признак, който е свързан с личността на този, третиран по-неблагоприятно, без разлика в третирането да е оправдана - за нея да има цел и разумно основание, разумна връзка на пропорционалност между различното третиране и преследваната цел.
В този контекст е формиран извода, че по смисъла на чл. 9 от ЗЗД, в производството за защита от дискриминация, страната която твърди, че е дискриминирана следва да докаже факти, въз основа на които може да се направи предположение , че е налице дискриминация, а ответната страна следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
При това разбиране за разпределението на доказателствената тежест и събраните по преписката данни е съобразено правилото възведено в чл. 151, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, според което, на лишените от свобода се осигуряват условия за: къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира и чл. 21 ал. 6 от Правилника за приложение на ЗИНЗС, според който, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.
Въз основа на приетите за установени факти и установените в материалния закон правила, комисията е формирала извода, че всички лишени от свобода в затвора Пазарджик, на които са наложени еднакъв по вид наказания и е определен еднакъв режим на изтърпяването им, са третирани по идентичен начин, като не е налице твърдината от А. неблагоприятна разлика в третирането, нито наличие на някой от признаците, по които може да е налице дискриминационно отношение.
Според състава на комисията, постановил оспорения в настоящото производство резултат, А. не е в идентично сходно положение с лицата, които изтърпяват наказанията си в затворническото заведение в Сливен, като в подобно сравнимо сходно положение по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗД, той се намира единствено е лицата изтърпяващи същото наказание „доживотен затвор без замяна“ в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценка дали спрямо него е налице дискриминация.
ІV. За правото:
13. Действително, съобразно чл. 9 от ЗЗД, в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
14. В случая, твърденият от А. факт, че в помещението(килията) която обитава в затвора Пазарджик при изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор“, няма осигурен перманентен, денонощен достъп до топла вода е несъмнено установен.
Според чл. 75 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да се ползват от правата си, с изключение на правата: от които са лишени с присъда; които са им отнети или ограничени изрично със закон; чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието
Както правилно е констатирала комисията, установеното в чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС и в чл. 21 ал. 6 от Правилника за неговото приложение изискване е, на лишените от свобода да бъде осигурено къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично, както и условия за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Тези изисквания в случая са спазени от администрацията на затвора, като с оглед финансовите и технически възможности на пенитенциарното заведение е осигурена топла вода в обитаваното от А. помещение два пъти седмично. Осигурено е измиване и дезинфекциране в специално помещение от нарочно определени за това лица на посудата с която А. и останалите лишени от свобода се хранят. Прането, сушенето на спално бельо, както и на лични дрехи е организирано в специално помещение, от също така, нарочно определени лица.
15. Това ще рече, че както по отношение на А., така и по отношение на останалите лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в затвора Пазарджик, са осигурени изискваните от закона условия на обитаване. Това също така означава и, че както за А., така и останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в затвора Пазарджик, са поставени в еднакви условия по отношение на ползването на топла вода, измиването и дезинфекцирането на посудата за хранене; прането и сушенето на спално бельо и лични дрехи.
16. Според чл. 2 от ЗЗД, целта на закона е да осигури на всяко лице правото на: равенство пред закона; равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот; ефективна защита срещу дискриминацията.
За да е възможно осъществяване на така прокламираната цел, в чл. 4 ал.1 от закона е установена императивната забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация съобразно чл. 4, ал. 2 от ЗЗД е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4 ал. 1 от закона, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържащо се в § 1 т. 7 от ДР на ЗЗД, е всеки акт, действие, бездействие, което пряко или косвено засяга права или законни интереси, а указанието – „На основата на признаците по чл. 4, ал. 1“, според § 1 т. 8 ДР на ЗЗД означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по чл. 4 ал. 1 от ЗЗД в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Според чл. 6 от ЗЗД, забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.
17. В рамките на цитираната нормативна уредба, решаващия състав на комисията, правилно е приел, че А. не е в идентично или сходно положение с лицата, които изтърпяват наказанията си в затворническото заведение в Сливен, като в подобно сравнимо или сходно положение по смисъла на чл. 4 ал. 2 от ЗЗД, той се намира единствено с лицата изтърпяващи същото наказание „доживотен затвор без замяна“ в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценка дали спрямо него е налице дискриминация.
18. Признаците на дискриминация представляват елемент от действителността – характеристика, която поставя едно лице в определена социална група, като това лице бива третирано различно (неблагоприятно или привилегировано) в сравнение с лице от същата група, което се намира в сходно или еднакво положение. За да е съставомерно деянието, неравното третиране следва да е обвързано, да е обусловено от защитен от закона признак. В този смисъл, освен различно третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗД, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона( така Решение № 699 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12239/2012 г., VII о., докладчик председателят В. А.).
Само и единствено от факта, че конкретни лица са осъдени на едно и също наказание „доживотен затвор“, не следва извода, че те се намират в сходно или еднакво положение, когато те изтърпяват наказанията си в различни пенитенциарни заведения. По-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказание не е сред някой от предвидените в чл. 4 ал. 1 от ЗЗД или друг нормативен акт признаци( така Решение № 244 от 14.08.2012 г. на ВКС по адм. д. № 777/2011 г. ІV г.о., докладчик председателя Б. С.).
19. Възможността за непрекъснато ежедневно предоставяне на топла вода в помещенията в които обитават лишените от свобода, изтърпяващи наказанията си в затворите София и Белене, както предоставянето два пъти дневно на топла вода в помещенията в затвора Сливен, осигурено от ръководството на техните администрации, съобразно наличните финансови и технически възможност за всяко едно от трите пенитенциарни заведения, въпреки липсата на предвидено в нормативен акт такова право на лишените от свобода, не обуславя по-неблагоприятно третиране на А. по смисъла на чл. 4 ал. 2 ЗЗД. Сиреч, жалбоподателя не сочи и не установява обективен, същностен за личността му белег, позволяващ да бъде прилаган еднакво, така щото да се приеме, че той е третиран по-неблагоприятно от останалите осъдени на наказание „доживотен затвор“.
20. Аналогични са съображенията и по отношение на твърденията на А. за осъществен тормоз. На основа на признаците по чл. 4, ал. 1, тормозът също се смята за дискриминация по силата на чл. 5 ЗЗД. Възведената в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД дефиниция, определя тормоза, като всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Такъв фактически състав, в случая не се установява да е проявен.
V. За разноските:
21. Особените правила за заплащането на такси и разноски установени в чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, не предвиждат възможност, в полза на комисията да се присъжда юрисконсулско възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н. Н. А., в момента изтърпяващ наказание в Затвора Пазарджик, срещу Решение № 292 от 07.08.2023 г. по преписка № 48/2022 г. на Петчленен разширен наказателен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което се установява, че с действията си Началника на Затвора гр. Пазарджик, не е извършил дискриминация по отношение на Н. Н. А., с адрес Затвора гр. Пазарджик; че с действията си Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, не е извършила дискриминация по отношение на Н. Н. А., с адрес Затвора гр. Пазарджик; че с действията си Главен директор И. Й., представляващ главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, не е извършила дискриминация по отношение на Н. Н. А., с адрес Затвора гр. Пазарджик и е оставен без уважение инициативен документ с вх. № 44-00-392 от 28.01.2022 г., по описа на КЗД, подадена от Н. Н. А. срещу Началника на затвора гр. Пазарджик, главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в седем дневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.
| Съдия: | (П) |