№ 18245
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110137936 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба на *** срещу Л. *** Й. и Б. Л.
Б.а.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на
доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. ***, абонатен № ***. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплатят дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения
моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разделно следните
суми:
- Л. *** Й.: 1/3 от задълженията за доставена ТЕ до процесния недвижим
имот или сумата от 110,69 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05,2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от
24.06.2024 г. до изплащане на вземането, 17,63 лв. – мораторна лихва за забава
от 15.09.2022 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за доставена топлинна енергия,
както и 16,04 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 24.06.2024 г.
до изплащане на вземането и 3,77 лв.– мораторна лихва за периода от
1
16.07.2021г. до 10.06.2024 г. върху сумата за дялово разпределение;
- Б. Л. Б.а : 2/3 от задълженията за доставена ТЕ до процесния недвижим
имот или сумата от 221,39 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от
24.06.2024 г. до изплащане на вземането, 35,26 лв.– мораторна лихва за забава
от 15.09.2022 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за доставена топлинна енергия,
както и 32,09 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 24.06.2024 г.
до изплащане на вземането и 7,54 лв. мораторна лихва за периода от
16.07.2021г. до 10.06.2024 г. върху сумата за дялово разпределение.
Претендира разноски за производството, включително възнаграждение
за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Б. Л. К., редовно уведомена, подава
отговор на исковата молба, с който представя банков документ за доброволно
плащане за заплащане на сумата от 296,27 лв., представляваща размера на
исковата претенция. С допълнителна молба вх.№ 310090/02.10.2024 г. ***
посочва, че на 19.09.2024 г. е постъпило плащане от ответницата Б. Л. Б.а в
размер на 296,27 лв., с което задължението й към дружеството е частично
погасено, като след заплащането остават неплатени 6,34 лв. – законна лихва и
50 лв. съдебни разноски, като моли с крайния съдебен акт ответницата да бъде
осъдена да заплати дължимите суми. С допълнителна молба вх.№
325721/15.10.2024 г. Б. Л. К. представя банков документ за заплащане на 56,34
лв., представляващи лихви и разноски, като не заплаща юрисконсултско
възнаграждение, тъй като не е конкретизирано по размер. Моли съдът да
прекрати делото, по отношение на ответницата. В становище с вх.№
355851/06.11.2024 г. ищецът посочва, че на 11.10.2024 г. действително по
сметка на ищцовото дружество е постъпила сума в размер на 56,34 лв., като
към настоящия момент е непогасена законна лихва в размер на 2,11 лв. и
остатък от държавна такса в размер на 10,33 лв., а доколкото плащането е
извършено в хода на висящ процес и ответникът е станал повод за завеждане
на делото, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С
допълнителна молба вх.№ 379455/25.11.2024 г. ответницата Б. Л. К. представя
банков документ за заплащане на допълнителна сума в размер на 12,44 лв.,
поради което моли съдът да прекрати делото, по отношение на ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Б. Й. е уведомен по реда на чл. 47
ГПК и му е назначен особен представител адв. А. Ц. А., на която е връчен
препис от исковата молба и приложенията към нея подава отговор на исковата
молба, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Посочва, че
ответника не дължи процесните суми, тъй като в процесния обект няма уреди
за отчитане на топлинна енергия и не е използвана топлинна енергия в
процесния имот. Оспорва иска и за сумите за дялово разпределение. Моли
съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
2
осъждане на ответниците да платят на ищеца разделно следните суми:
срещу ответника Б. Л. Б.а сумата от 221,39 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.,
ведно със законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането, 35,26 лв.
– мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за
доставена топлинна енергия, както и 32,09 лв.– цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането и 7,54 лв.–
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.06.2024 г. върху сумата за
дялово разпределение. След извършено плащане в хода на процеса, ищецът
сочи дължимост на сумата от 2,11 лв. - законна лихва и сумата от 10,33 лв. -
държавна такса, съобразно молба от 06.11.2024 г. С молба от 25.11.2024 г.,
ответникът е представила доказателства за плащането на посочените суми -
банков документ от 20.11.2024 г.
срещу ответника Л. Б. Й.: сумата от 110,69 лв. цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.,
ведно със законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането, 17,63 лв.
– мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за
доставена топлинна енергия, както и 16,04 лв. – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането и 3,77 лв.–
мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за
дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска
за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно
отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с
ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между
ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово
разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
От представените по делото доказателствата се установява че през
исковия период, процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент" е клиент, който
3
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди. Видно от цитирания текст на закона,
облигационната връзка по доставяне на топлинна енергия между ответното
дружество и съответното физическо лице е предпоставена от наличие на
право на собственост или учредено вещно право на ползване.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР
(сега КЕВР). Не се представят доказателства, а и не се твърди ответникът да е
възразил срещу Общите условия, поради което следва да се счита обвързан от
облигационно правоотношение с *** при публично известни общи условия
(Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС).
От представените по делото писмени доказателства, а именно –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том *** г.,
съставен на 29.12.2008 г., се установява, че ответникците притежават правото
на собственост върху процесния недвижим имот - ***, находящ се в ***, при
посочените в исковата молба квоти – 2/3 ид.ч. за Б. Л. Б.а и 1/3 ид.ч. за Л. ***
Й..
Предвид горното, съдът намира, че е налице облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответниците Б. Л. Б.а и Л. *** Й., дължат заплащане на
стойността на ползваната услуга.
От извършеното в хода на процеса плащане на сумите предмет на
настоящото производство по отношение на отв. Б. Л. Б.а /изрично признато от
ищеца/ следва извод, че същата е останала задължена единствено за
разноските на ищеца претендирани за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че процесният имот е топлоснабден и се намира в сграда в режим на етажна
собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата, както към момента,
така и към процесния период Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства
– Договор № *** г., протокол за проведено ОС на ЕС за избор на ФДР от
05.06.2002 г., както и Договор № *** г., се установява, че топлинното
счетоводство на сградата е извършвано от *** – конституиран по делото като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител
назначен на отв. Л. *** Й. за липса на уреди за отчитане на топлинна енергия,
4
респ. че не е използвана топлинна енергия в процесния имот. От
представените от ФДР документи за извършен отчет и корекция на сметки се
установява, че за процесния период са начислени задължения единствено за
сградна инсталация върху пълната отопляема кубатура на имота - 61 куб.м.,
съобразно Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2021 г., според която всеки
собственик в сградата дължи пропорционален дял от топлинната енергия,
излъчена от общите части и тръбите. В случая няма начислени задължения
за БГВ или за отопление на имот.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия на ищеца, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за доставена топлинна енергия, в 45-
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Продавачът
начислява лихва за забава в размер на законната лихва само за задълженията
по чл. 32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени с фактура за реално
потребено количество топлинна енергия, определено на база на
изравнителните сметки (чл. 33, ал.4 ОУ). Съгласно чл. 33, ал.5 от цитираните
Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл. 33, ал.2 от ОУ,
клиентите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащане на дължимата сума за ТЕ. Предвид
установяване на главния дълг, следва и задължение за лихва за забава, което се
претендира в настоящото производство.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива се претендират за платена д.т. – 100 лв.
и възнаграждение за юрисконсулт, което съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК
определи в размер на 50 лв. Ответникът Б. Л. Б.а е останала задължена
единствено за юрк. възнаграждение, което възлиза на сумата от 33,33 лв.
Ответникът Л. *** Й. следва да заплати сумата от 33,33 лв. – д.т. и 16,67 лв. –
юрк. възнаграждение, или общо – 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, Л. *** Й. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, да заплати на *** с ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 110,69 лв. цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно
със законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането, 17,63 лв. –
лихва за забава от 15.09.2022 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за доставена
топлинна енергия, както и 16,04 лв. – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на вземането и 3,77 лв.– мораторна лихва
за периода от 16.07.2021 г. до 10.06.2024 г. върху сумата за дялово
разпределение.
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. *** срещу Б. Л. Б.а с ЕГН **********, с адрес: гр. *** искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 221,39 лв. – цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва от 24.06.2024
г. до изплащане на вземането, 35,26 лв. – лихва за забава от 15.09.2022 г. до
10.06.2024 г. върху сумата за доставена топлинна енергия, както и 32,09 лв.–
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 24.06.2024 г. до изплащане на
вземането и 7,54 лв.– мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.06.2024
г. върху сумата за дялово разпределение, като погасени чрез плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. *** Й. с ЕГН ********** и
адрес: гр. ***, да заплати на *** с ЕИК ***, сумата в общ размер от 50 лв.
(петдесет лева) - разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Л. Б.а с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, да заплати на *** с ЕИК ***, сумата в общ размер от 33,33 лв.
(тридесет и три лева и 33 стотинки) - разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис" ЕООД –
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6