№ 349
гр. Ботевград, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251810100026 по
описа за 2025 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда
/КТ/.
Ищецът- “*****” ООД, гр. София, твърди, че по силата на трудов договор No
1804 от 13.10.2022 г. е бил в трудово правоотношение с ответника **** Н. К., по
което ответникът е заемал длъжността “работник, строителство”. Трудовият
договор е сключен за неопределен срок с уговорено месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 710.00 лв. Твърди, че със заповед No 1391/18.12.2023 г.
за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” трудовото правоотношение
е прекратено на основание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като заповедта е
връчена на ответника на 16.01.2024 г. Предвид това и на основание чл. 221, ал. 2 от
КТ ответникът дължи на работодателя “*****” ООД обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В случая
договореният между ищеца и ответника срок на предизвестието по трудовия
договор е 30 дни, а месечното брутно трудово възнаграждение на ответника е
710.00 лв., колкото се явява и дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ. Моли
съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от
710.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ за неспазен срок на
предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор на основание
дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба.
Ответникът- **** Н. К. от гр. Ботевград, в депозиран в срока по чл. 131 от
ГПК писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК – адв. А. Б., изразява становище за допустимост на иска, а по същество и
за неговата основателност.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от заверени копия на Трудов договор No 1804/13.10.2022 г. и
длъжностна характеристика към него, между страните е съществувало трудово
правоотношение по безсрочен трудов договор, по което ответникът е заемал
длъжността “Работник, строителство”, с основно трудово възнаграждение в размер
на 710.00 лв.
Със Заповед No 1391 от 18.12.2023 г. на управителя на “*****”, подписана за
работодател от **** –пълномощник, на ответника е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение”, и трудовото правоотношение със същия е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от датата на получаване на заповедта.
В заповедта е посочено, че служителят дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в
размер на 1 месечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието –
сума в размер на 780.00 лв. Заповедта е връчена на ответника, чрез неговия син
Тодор К. К., на 16.01.2024 г., видно от приложеното заверено копие на разписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ, при дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в
размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение.
Претенцията на ищеца по настоящото производство е за обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя – ответник
по делото, за 30-дневния срок на предизвестието. Следователно предпоставка за
дължимост на претендираното обезщетение е да е налице прекратяване на
трудовото правоотношение на страните поради дисциплинарно уволнение на
ответника. В случая съдът намира за установено, че трудовото правоотношение на
страните е прекратено поради дисциплинарно уволнение на ответника със Заповед
No 1391 от 18.12.2023 г. на управителя на ищцовото дружество. Предвид така
посоченото основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, то по
силата на чл. 221, ал. 2 от КТ ищецът- работодател има право на обезщетение от
ответника- работник/служител при прекратяване на правоотношението. С оглед
безсрочния характер на трудовото правоотношение, то е приложима разпоредбата
на чл. 221, ал. 2, предл. 1- во от КТ, а именно дължимото от работника
обезщетение е в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. Последният, по силата на чл. 326, ал. 2 от КТ, е 30 дни, като по
делото няма доказателства страните да са уговорили по-дълъг срок. От страна на
ищеца не са ангажирани доказателства за размера на това обезщетение, но
доколкото основното месечно възнаграждение на ответника съгласно
предвиденото в трудовия му договор е в размер на 710.00 лв., а брутното му
трудово възнаграждение е несъмнено в по-голям размер – така съгласно трудовия
договор, наред с основното месечно възнаграждение работникът получава и 0.60%
за всяка година трудов стаж при този работодател, то дължимото обезщетение се
явява в размер, надхвърлящ сумата от 710.00 лв.
2
При това съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало право на
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение на ответника,
като вземането му е най-малко в размер на исковата сума от 710.00 лв. От страна на
ответника не са представени доказателства за заплащането му на ищеца, като
липсва и твърдение в тази насока.
Предвид всичко изложено предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде изцяло уважен за предявения му размер.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 850.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса,
400.00 лв. за адвокатско възнаграждение и 400.00 лв. за адвокатско
възнаграждение за особен представител на ответника.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **** Н. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ботевград,
ул. “****” No 79, на основание чл. чл. 221, ал. 2 от КТ да заплати на “*****” ООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Сердика”, кв.
“****”, ул. “****” No 24, представлявано от управителя *****, сумата от 710.00 лв.
/седемстотин и десет лева/, представляваща обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие от работодателя при дисциплинарно
уволнение, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 30.12.2022 г.
/датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която може да се платят присъдените суми:
IBAN: *****
BIC: PRCBBGSF
Титуляр: “*****” ООД
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
3