№ 125
гр. Плевен, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20234430200267 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №22-0256-000509/23.11.2022г. на
НАЧАЛНИК на РУ-Д.М. при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Г. М. М. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.3
т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500 /петстотин/
лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва отчасти фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като отбелязва, че
действително е управлявал колесен трактор на посоченото място и по
посоченото време, но същевременно е разполагал с надлежно разрешение за
това – Разрешително РИ -494/20.01.2022 год., издадено от Агенция пътна
инфраструктура за движениие на извънгабаритно или тежко превозно
средство, което обаче полицейските служители отказали да вземат предвид.
Наред с това посочва, че в хода на извършената проверка не му е станало ясно
по какъв начин контролните органи са установили, че ширината на
управлявания колесен трактор е над допустимата стойност, коя е ширината
над допустимата стойност, както и дали товара представлява опасност за
движението. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване в
законоустановени срок, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
1
се представлява.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ-Д.М. при ОДМВР -
ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
706132/31.10.2022г.. от страна на В. М. Т. – мл.автоконтрольор при РУ-Д.М.,
в присъствието на свидетеля В. А. С. и нарушителя – Г. М. М.. Съставен е за
това, че на 31.10.2022 г. около 10:35 часа, в гр.Д.М., ул.“***“, до фирма "***",
с посока на движение към с.О., управлява трактор "***", с рег.№***, като се
движи по автомобилен път с норми и размери, които надвишават
разрешените: при допустима ширина 2,55м. съгласно чл.5, ал.1, т.1, б."а" от
Наредба №11/30.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
управляваното е с ширина 4,10м., измерено с техническо средство /ролетка/;
на водача не е издадено разрешение за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване от администрацията, управляваща пътя и съгласувано
със службите за контрол на МВР, съгласно чл.8 ал.3 от Наредба
№11/30.07.2001 г. – нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП. При съставяне на
АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по
реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел
гореописаната фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г. М.
М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание
чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 500
/петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.11 – 13, л.24 - 26 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема, че
издаденото Наказателно постановление, е формално законосъобразно.
По неговата правилност се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите В. М. Т., В. А. С., писмени доказателства
/л.6, л.18, л.27 – 29 от делото/. Съдът намира, че показанията и на двамата
свидетели са относително подробни, последователни, убедителни, взаимно се
потвърждават и не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, поради
2
което Съдът ги преценява като достоверни и ги кредитира. Именно от
показанията на двамата свидетели се установява отразената в АУАН/НП
фактическа, която Съдът приема за доказана по убедителен начин, още
повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде отбелязано, показанията на свидетелите Т. и С. дават
убедителен отговор на възраженията на жалбоподателя, че не му е станало
ясно по какъв начин контролните органи са установили, че ширината на
управлявания колесен трактор е над допустимата стойност и коя е ширината
над допустимата стойност; така, свидетелите посочват, че са използвали
стандартна рулетка и че управлявания от М. колесен трактор е бил над
допустимата ширина от 2,55 м. Наред с това, свидетелите отбелязват, че М.
не им е представил съответно разрешително за движение на
извънгабаритното превозно средство. Действително, било е представено,
приобщеното по делото Разрешително РИ -494/20.01.2022 год., издадено от
Агенция пътна инфраструктура. Същото Разрешително дава право на
придвижване на процесния колесен трактор № *** в ОБЛАСТ В.Т. и
граничещите с нея области до 31.12.2022г. Същевременно обаче, като
съпровождащо лице е посочен Н.Н., като от показанията на разпитаните
свидетели и от другите събрани по делото доказателства, не се установява
управлявания от страна на жалбоподателя колесен трактор да е бил
съпровождан от това лице – или от което и да било друго лице. Още по-
съществено е това, че придвижването на колесния трактор е било без
съгласуване със службите на МВР, каквото изискване се съдържа в чл.8 ал.3
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства - “Колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, могат да се движат и с едногодишно
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, валидно за посочената в заявлението по чл. 15, ал. 3 област и
граничещите с нея области, издадено от администрацията, управляваща
пътя. След издаване на едногодишното разрешително собствениците на
колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна
техника за земеделското стопанство или лицата, които извършват
превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при МВР
движението на превозните средства, като съгласуването се извършва върху
разрешителното…“. Следователно, правилен е направения от страна на
актосъставителя и административнонаказващия орган извод, че
придвижването на колесен трактор № *** по път, отворен за обществено
ползване, е било без съответното за това разрешително. Наличието /и
представянето/ на Разрешително РИ -494/20.01.2022 год. се явява напълно
ирелевантно при положение, че придвижването на колесния трактор излиза
извън неговия обхват. Що се отнася до възражението, че в АУАН/НП не е
отбелязано дали товара представлява опасност за движението, Съдът намира,
3
че този въпрос не попада в предмета на доказване по делото, тъй като
естеството на превозвания товар, не е било обсъждано нито в АУАН, нито – в
НП, т.е. така направеното възражение е не само неоснователно, но и напълно
самоцелно.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП,
„Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението…“. На свой ред, според чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, „Допустимите максимални размери на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, са за: широчина на: а) всички
ППС, с изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m…“.
Съдът намира, че при така изяснената липсата на надлежно разрешение за
движение на извънгабаритно ППС, при описаните условия на време, място и
обстановка, Г. М. не е изпълнил задълженията, произтичащи от цитираните
правни разпоредби и в този смисъл - налице е доказано по несъмнен начин
нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП вр. чл.5 ал.1 т.1 б.“а“ от НАРЕДБА № 11
от 3.07.2001 г.; именно такава е по-прецизната правна квалификация в случая,
при отчитане на бланкетния характер на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП.
Следователно, административнонаказващият орган правилно е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.177
ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата, съобразно която, „ Наказва се с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това
ред: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на
ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството…“. Тъй като административнонаказващият
орган е определил размера на глобата в самия минимум, този размер, не
следва да бъде обсъждан.
В очертаната насока е и практиката на касационната инстанция по
сходни казуси, намерила отражение в Решение № 344 от 18.06.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 373/2021 г., Решение № 587 от 8.10.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 673/2020 г., Решение № 574 от 30.09.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 659/2020 г., Решение № 455 от 15.07.2020 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 476/2020 г., Решение № 407 от 12.07.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 328/2021 г., Решение № 349 от 18.06.2021 г. на
АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 148/2021 г. и други.
Не на последно място, нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г. М., не може да бъде
преценено като „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН,
съобразно която легална дефиниция, „"Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
4
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“. Не са налице
доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение по чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП; напротив – от показанията на двамата
разпитани свидетели е видно, че управлявания трактор, на практика е заемал
почти цялото пътно платно, причинявайки сериозни затруднения за
останалите участници в движението.
В съответсвие с изложените дотук съображения Съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление се явява както законосъобразно,
така и правилно – поради което, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0256-
000509/23.11.2022г. на НАЧАЛНИК на РУ-Д.М. при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с
което на Г. М. М. ЕГН: ********** е наложено административно наказание
на основание чл.177 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал.1 т.2
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5