Решение по дело №191/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, чрез процесуален представител, против решение № 217/23.06.2022 г., постановено по АНД № 1025/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 05-0001250/07.10.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, с което на ответника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален и процесуален закон. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди изцяло процесното наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуално представителство по делото.

Ответникът „МА груп секюрити” ЕООД, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Б.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя М.Р.И., редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка на място на 10.08.2021 г. около 17:00 ч. в търговски обект „Гарден кофи”, находящ се в гр. Видин, ул.”Баба Вида” № 15, стопанисван от ответника по касация, е установено, че в обекта като сервитьор работи лицето В. К. Г., която в декларация сочи, че работи в същия обект, считано от същата дата, с работно време от 16:00 ч. до 20:00 ч., с дневно трудово възнаграждение 20,00 лева. Проверяващите установили още, че няма регистриран трудов договор между това лице и ответника за заеманата от нея длъжност. По време на проверката служителите на касатора А. Ш.-Т. и П. П. направили поръчка и били обслужени от сервитьора В. К. Г., като за поръчката бил издаден и касов бон, приложен като доказателство към делото пред ВРС.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството. Против акта не били направени възражения, след което ответникът издал атакуваното пред ВРС НП, с което наложил на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

С обжалваното решение районният съд отменил наказателното постановление, като приел, че неправилно е съставен АУАН и е издадено НП против ответника, преди да е изтекъл срокът на дадените предписания от същия.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Решението на районния съд е неправилно.

Съдът споделя мотивите на районният съд, че установеното административно нарушение е установено по безспорен начин.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че в търговския обект на ответника като сервитьор е работило лицето В. К. Г., без между нея и дружеството – работодател „МА груп секюрити” ЕООД да е бил сключен трудов договор.

Видно от декларацията на В. К. Г., попълнена собственоръчно от нея в деня на проверката, лицето е полагало труд като „сервитьор” в търговски обект „Гарден кофи”, находящ се в гр. Видин, ул.”Баба Вида” № 15 от 10.08.2021 г., с работно време от 16:00 ч. до 20:00 ч., с уговорено дневно трудово възнаграждение от 20,00 лева.

В конкретния случай фактическия състав на констатираното административно нарушение е описан достатъчно ясно, точно и конкретно, като са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По безспорен и категоричен начин е установено допускането до работа на лице, с което не е сключен трудов договор за осъществяване на конкретна трудова дейност.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В процесния случай е безспорно доказано, че към датата на извършване на проверката 10.08.2021 г. В. К. Г. не е имала сключен трудов договор с касатора, в качеството му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Спорен е въпросът дали характерът на сключения между страните договор е граждански или трудът, престиран от В. К. Г. за дружеството разкрива белезите на труд, който следва да се осъществи по трудово правоотношение.

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявала В. К. Г.. По гражданския договор се дължи т.н. овеществен труд – постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложената декларация от лицето В. К. Г., трудът е полаган системно и по предварително установени часове, с които същата се е съобразявала. Мястото на полагане на труда е в търговски обект, стопанисван от ответника. Работниците са поставени в зависимост по отношение на избора си на работно време, нужно е да се съобразят с изискванията на управителя на дружеството работодател. Следователно лицето не е било свободно в избора си на време за престиране на своя труд. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице – работодател, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина. Освен това е установена и ритмична периодичност на заплащане: „дневно”, докато при договора за изработка, регламентиран в Закона за задълженията и договорите, ако нищо не е уговорено, възнаграждението се дължи при предаване на работата на възложителя. Обикновено при този вид облигационни договори действието им се прекратява с изпълнение на възложената работа, като по принцип липсва повторяемост при осъществяването му. Така установеното по делото правоотношение между В. К. Г. и ответното дружество, с оглед уговореното в него, безспорно разкрива белезите на трудово правоотношение.

Предвид анализа на всички представени по делото доказателства, съдът намира, че характерът на правоотношението между В. К. Г. и „МА груп секюрити” ЕООД е трудов. Поради това липсата на трудов договор води до нарушение на правилата на КТ. Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – касатор.

Съгласно чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Безспорно се установява от данните по преписката, че касаторът е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При извършената проверка на 10.08.2021 г. лицето В. К. Г., наето от касатора, е предоставяло работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500,00 до 15000,00 лева. С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на процесното нарушението по чл.61, ал.1 от КТ като маловажно. Предвид изричната забрана, установена в чл.415в, ал.2 от КТ, не съществува правна възможност за налагане на предвидената в чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в намален размер. Неправилно съставът на ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени преди изтичане срока на дадените задължителни предписания с протокол за извършена проверка от 30.08.2021 г. Неизпълнението на задължителни предписания е различно нарушение от процесното, съгласно изричната разпоредба на чл.415, ал.2 от КТ, която е извън предмета на настоящия правен спор.

Предвид гореизложените решението на ВРС, с което е отменено наказателното постановление, е неправилно и следва да бъде отменено, а отмененото с него НП следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на производството основателно е искането на касатора за присъждане на разноски, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 217/23.06.2022 г., постановено по АНД № 1025/2021 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 05-0001250/07.10.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ В СИЛА наказателно постановление № 05-0001250/07.10.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” Видин.

ОСЪЖДА „МА груп секюрити” ЕООД, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Б.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя М.Р.И., да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи направени пред касационната инстанция разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

Председател:                                            Членове: 1.

 

 

                                                                                   2.