№ 758
гр. Плевен, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Н.а
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н.а Гражданско дело №
20224430106419 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Х. И.
И., ЕГН **********, живущ в ***, чрез адв. В. Н. - САК, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Иван Денкоглу” № 7, ет. 5, ап. 9, против „Профи Кредит
България” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано
от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., с предявена искова претенция , по която е
налице произнасяне на ПлРС с решение, постановено по гр.д. №
4554/2021год. – обезсилено с решение на въззивния съд, постановено по гр.д.
№ 508/2022год. Следва да се изготви проект за доклад по делото и същото да
се насрочи за първо о.с.з.
Твърди се следното от страна на ищеца : през месец май 2019 г. Х. И.
И. сключил договор за кредит №30036887549 с „Профи Кредит България”
ЕООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на
3700.00 лева, срокът на договора е тридесет и шест месеца, размерът на
вноската по кредита е 172.76 лева, уговореният годишен лихвен процент
/ГЛП/ е в размер на 39.10 %, годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на
1
46.34 %, а дължимата сума по кредита е в размер на 6217.76 лева. В договора
е уговорено, че Х. И. И. дължи възнаграждение за закупена допълнителна
услуга Програма „Клуб на добрия клиент“ в общ размер на 3419.28 лева.
Уговорено е, че размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е
94.98 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Общото задължение на Х. И. И. по кредита и по закупените допълнителни
услуги е 9637.04 лева, а общият размер на вноската е 267.74 лева.
Допълнителна услуга Програма „Клуб на добрия клиент“ представлява
рефинансиране на непогасени задължения на Х. И. по сключени от него други
договори за потребителски кредит със същото и друго дружество.
Респективно „Профи Кредит България” ЕООД се задължава вместо да
предостави на Х. И. цялата сума по кредита в размер на 3700.00 лева, да
прихване част от нея и да погаси изцяло следните задължения: към кредитор
„Профи Кредит България” ЕООД - сума за рефинансиране 740.95 лева; към
кредитор „Изи Финанс” ЕООД - сума за рефинансиране 418.50 лева; към
кредитор „Вип Кредит” ЕООД - сума за рефинансиране 1300.00 лева; към
кредитор „Изи Асет Мениджмънт” АД - сума за рефинансиране 900 лева.
Въпросното възнаграждение в размер на 3419.28 лева се дължи единствено за
предоставяне на процесната услуга на ответното дружество, Заявява се, че Х.
И. е получил реално единствено сумата в размер на 340.55 лева, вместо
посочената в договора и отпусната сума от 3700.00 лева.
Твърди се, че ищецът е погасил изцяло и предсрочно сумата по
сключения договор, а именно в общ размер на 7455.01 лева /видно от
приложените към исковата молба платежни нареждания/. Последната е
изплатена на „Профи Кредит България” ЕООД, както следва: 267.74 лева-на
дата 02.06.2019 г.; 269.01 лева-на дата02.07.2019 г.; 279.22 лева-на дата
18.09.2019 г.; 279.04 лева-на дата 17.12.2019 г.; 1100.00 лева - на дата
24.06.2020 г.; 5260.00 лева - на дата 20.04.2021 г.
Ищецът счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/ на
основание чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила; на основание чл.11 ал.1 т.7 вр.
чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно общият размер на кредита.
2
За действителността на договора е необходимо в общия размер на
кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване
от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/
и кога следва да бъде изплатена. В случая е налице единствено формално
посочване на размера на отпуснатия заем. Също така липсва посочване на
начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.
Позовава се на нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а
именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата
сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Счита, че в нарушение на
императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита,
а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР от 46.340 %, е в пряко противоречие с
императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК. В договора единствено е посочен годишен лихвен процент /ГЛП/ от
39.100 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на
договора не са включени всички останали такси и разходи,
индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР /в
това число начислената такса за допълнителна услуга/.
Посочва се, че съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г.
на СЕС „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това
изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с
всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му“.
3
На следващо място излага, че в договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на
160.46 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази
връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца.
В процесния договор е посочено, че Х. И. И. дължи възнаграждение за
закупени допълнителни услуги, в общ размер на 3419.28 лева /по 94.98 лева
на месец/, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите месечни
вноски по кредита на „Профи Кредит България” ЕООД. Считам, че подобно
възнаграждение не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като
заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Приоритетното разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, както и правото на промяна на погасителния план на
потребителския кредит, е част от усвояването на кредита, поради което
смятам, че възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. В тази връзка
считам, че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да
е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено.
Също така счита, че начисленото възнаграждение за приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и за правото на
промяна на погасителния план на потребителския кредит, е заплатено при
начална липса на основание. Това възнаграждение, в общ размер на 3419.28
лева, представлява заплащане на такса за услуга, която реално не е
предоставена на Х. И. И..
Също така посочва, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за
допълнителни услуги, са изцяло неравноправни и нищожни. Същите са във
вреда на потребителя по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ - не отговарят на изискванията за добросъвестност и
водят до неравновесие в правата на страните, тъй като за да се възползва
длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се
изисква одобрение от кредитора. От горното следва, че потребителят следва
да плати предварително за възможност, която изцяло зависи от волята на
кредитора. С тези клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора
да заплати за услуга, която има по силата на самия закон - правото на
4
страните да променят срока на падежа на договора, както и свободата им да
отложат една или повече погасителни вноски, което води до значителна
неравноправност на същите.
Счита, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл. 146
от ЗЗП.
Заявява се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19,
ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Профи Кредит България” ЕООД не е
включило в ГПР разходите за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в размер на по 94.98 лева месечно за срока на договора /или в общ
размер на 3419.28 лева/, които по своята същност представляват печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от ГЛП и ГПР. При условие, че ГПР беше
законосъобразно описан, действителният такъв следва да възлиза на 160.46%
/а не както е посочен в договора - 46.340 %/. Ето защо счита, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на
договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена е постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни.
Счита, че е тези действия „Профи Кредит България” ЕООД е
заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, като съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна.
Всички приложими към сключването, изпълнението, прекратяването и
развалянето на потребителски договори национални нормативни актове /ЗПК,
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република България, въз основа на
присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от това
задължения за синхронизиране на българското законодателство с
5
европейското. Ето защо счита, че приложимото национално законодателство
следва да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията
и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити.
Във връзка е горното смята, че неизпълнението на задължението за
правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на Директива
2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото
по този начин потребителят не може да сравни продуктите адекватно. Целта
на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен
начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на
потребителя.
Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се
установява на база изискванията на единната формула, залегнала в самата
Директива 2008/48/ЕО /и транспонирана в ЗПК/, поради което същата има и
нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и възнаграждение за
допълнителни услуги/ безспорно попадат в изискванията на Директивата - те
са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
изискват размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в
ГПР. Ето защо считам, че неправилното изчисляване и посочване е
самостоятелно основание за недействителност на договора. В подкрепа на
това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено
условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на
уредбите на държавите от ЕС, имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както
и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно е
формулирано и затвърждавано.
Смята, че от гореизложеното е единствено изводимо, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
6
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, както и по смисъла на правото на ЕС. В този
смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело С—453/10 на СЕС „Търговска
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
(„Директива за нелоялните търговски практики“), доколкото тя подтиква или
е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание
чл.11 ал.1 т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Смята определения от кредитодателя размер на възнаградителната
лихва (в който се включва възнаграждението за допълнителни услуги) за
изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор /per argumentum чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от
ЗПК/.
На самостоятелно основание счита, че Договорът за потребителски
кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.11 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е
посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
7
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл.11 ал.1 т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Налице е разлика между посочената в процесния договор за
потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът
реално е върнал на ответното дружество.
Ето защо смята, че клаузите в процесния договор не са формулирани
по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147 ал.1 от ЗЗП и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки,
не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП
Смята, че процесният договор е унищожаем на основание чл.33 ал.1 от
ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Твърди се, че ищецът бил принуден да сключи Договора за кредит,
предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент
той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на
неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно
тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му
воля да сключи договора. При условие, че тези факти не бяха налице Х. И. И.
нямало да сключи процесния договор, а най-малкото със сигурност нямало да
го сключи при тези условия.
Налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации. Ищецът е получил сумата в размер на 3700.00 лева, като
впоследствие е върнал сумата от 7455.01 лева, респективно ответното
дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер
на 3755.01 лева или печалба за предоставената услуга в размер на повече от
100 %. Следва да се отбележи обстоятелството, че ищецът е заплатил по-
8
малка по размер сума от първоначално дължимата /9637.04 лева/, тъй като е
погасил заема една година предсрочно. Това обстоятелство явно не
съответства на пазарните и икономически условия в страната към момента на
предоставяне на заема -/05/2019 г.
При условията на евентуалност се прави искане за прогласяване
нищожност на договора на основание чл.26 ал.1, пр.1 от ЗЗД поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите
нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност,
отделните клаузи от процесиите договори.
Ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на
3700.00 лева, като впоследствие Х. И. е погасил и превел единствено на
ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 7455.01 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
Ето защо ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за претърпените
имуществени вреди в размер на сумата от 3755.01 лева - разликата между
заплатената от ищеца на ответното дружество сума (7455.01 лева) и
получената от него сума (3700.00 лева).
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди на
основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника
„Профи Кредит България” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, ет. 7, представлявано от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., да заплати на Х. И. И.,
ЕГН: **********, живущ в ***, сумата в размер на 25 лева, като частичен иск
от сумата в размер на 3755.01 лева, представляваща недължимо платени суми
по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане;
Претендират се разноски.
9
Посочена е банкова сметка, по които да бъдат преведени присъдените
суми, а именно: БАНКА: *** IBAN: *** BIC: *** Титуляр: ***
Представените писмени доказателства следа да се приемат.
В срок е депозиран писмен отговор от „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез ***, с който исковата молба се оспорва
изцяло. Не се оспорва наличието на сключен с ищеца, в качеството му на
кредитополучател, договор за потребителски кредит (ДПК) № 30036887549.
Същият е сключен на 15.05.2019 г. за сумата от 3700 лева, срок на кредита 36
месеца, годишен лихвен процент 39.10%, годишен процент на разходите
46.34 %, дължима сума по кредита 6217.76 лева. Преди подписване на
процесните договори, съгласно изискването на чл.5 от закона за
потребителския кредит (ЗПК) е предоставен стандартен европейски
формуляр, съобразно изразените от ищеца предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договор, съдържащ необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Прилагам копие на същия към настоящия отговор. Отделно, като приложение
1 към стандартния европейски формуляр, ищецът е получил и допълнителна
преддоговорна информация, съдържаща информация, касаеща допълнителни
услуги, които дружеството предлага, в случай че ищецът пожелае да се
възползва от тях, като в този документ е посочена и стойността на тези
допълнителни услуги - 3419.28 лева. Ищецът, след като се е запознал със
съдържанието на документите и е декларирал това с полагането на подписа си
върху тях е депозирал и искане до кредитора за отпускане на потребителски
кредит, като е пожелал и закупуване на допълнителни услуги. С одобряването
на искането за отпускане на кредит от страна на кредитора, на ищеца отново е
предоставен стандартен европейски формуляр, включително и допълнителна
преддоговорна информация, които прилагам също към настоящия отговор. С
оглед съвпадане на волята на двете страни е подписан и договор за
потребителски кредит № 30036887549, в който, съобразно писмено искане на
ищеца, са включени и клаузи за допълнителни услуги, чиито параметри
(съдържание и цена) са описани също както в договор за кредит, така и в
подписаното от ищеца споразумение за предоставяне на пакет от
10
допълнителни услуги.
Ищецът е заплатил суми по договор за кредит № 30036887549,
посочени в табличен вид. Към 25.06.2020 г. ищецът е заплатил по
погасителния си план 864.38 лева по главница; 1208.74.12 лева за
възнаградителна лихва и 1139.76 лева задопълнителни услуги.
На 20.04.2021 г. Ищецът е извършил пълно предсрочно погасяване на
кредита си като е заплатил сумата в размер на 5235.80 лева, от които: 958.95
по главница; 768.65 по възнаградителна лихва; 938,62 лева по допълнителни
услуги. За улеснение прилагам и разпределението на погасителните вноски по
пера, като в колона „Дата на плащането“ е посочена датата, на която вноската
е платена в цялост. Към 20.04.2021 г. 14-та погасителна вноска е била платена
частично с предходно плащане от страна на ищеца, поради което по перо
„допълнителни услуги“ вече е била налична сума в размер на 11.18 лева.
Както е споменато в исковата молба, ищецът е пожелал да
рефинансира други свои задължения. Фактът, че по сметката си е получил
една част от сумата, а останалата част от сумата е отишла директно за
погасяване на задълженията му към други кредитори, не означава, че не е
получил същите, както неоснователно се твърди в исковата молба, което
твърдение противоречи на правната и житейска логика.
Относно твърденията на ищеца, че с определянето на възнаграждение
за допълнителни услуги се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, тъй като възнаграждението за същите следвало да бъде включено в
изчисляването на годишния процент на разходите се излага следното -
ищецът е обосновал своите твърдения, че възнаграждението, дължимо на
основание закупени и използвани допълнителни услуги, следвало да бъде
включено в изчисляването на възнаграждението по договор за потребителски
кредит. Тези твърдения са изцяло неоснователни, а и точно в обратния смисъл
вече е формирана константна съдебна практика. В обхвата на общите разходи
по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат
разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на
такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на
договор за кредит /по аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият
случай очевидно не е. Тоест дължимото по процесиите допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от
11
цената на самия кредит, при което не представлява разход по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно не следва да се включва
при изчисляването на ГПР. Допълните услуги по кредита са заявени като
възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с
преференции, но не са задължително условие за отпускане на потребителския
кредит, поради което същите не попадат под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. Т.е. възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги не
следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР, респективно и при
изчисляване на възнаградителната лихва, която е част от този ГПР 1така
Решение № 309126 от 9.01.2018 г., постановено по НАХП № 19243/2018 г. по
описа на СРС. 95-ти състав, потвърдено с Решение № 6308/01.11.2018 г..
постановено по адм. дело № 5771/2018 г.. по описа на Административен съд-
София град. VII к.с.. с което беше отменено по същество наказателно
постановление на Комисията за зашита на потребителите/
Отделно от горното, неоснователни са и твърденията на ищеца, че
поради невключването на възнаграждението за предоставените допълнителни
услуги в ГПР се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен
гореизложеното, тези твърдения са неоснователни и на чисто формално
основание. Това е така, тъй като заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1
ЗЗД е отделно основание за нищожност. Тълкувайки тази разпоредба
следвайки буквата и духа на закона, заобикаляне на закона е налице, когато
законът установява забрана за постигане с определена сделка на даден правен
резултат. Когато страната постига този резултат по друг начин, с друга
сделка, която изрично не е забранена, но която води до забранения резултат
налице е заобикаляне на закона. За да има заобикаляне на закона страните
трябва да съзнават това, да искат една цел, която законът им забранява и за
постигане на тази цел използват друга сделка, която не е забранена. Или,
основанието има субективен елемент, т.е. за да заобиколи закона една сделка
е необходимо и двете страни по нея да имат съзнание за това. (така решение
№ 124 от 28.03.2006 г. по гр. д. № 518/2005г. / а. о. на ВКС). Същото
разбиране е залегнало и в правната теория.
Допълнителна особеност на заобикалянето на закона е, че страните
използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е
характерен за тези сделки и който е недопустим, от закона, който обективен
12
елемент също не е налице в процесния случай.
В процесния случай страните са постигнали съгласие за закупуване на
услугите, с което, по искане на ищеца, кредиторът се задължава да предостави
на кредитополучателя определен набор от услуги, с които могат да се
променят първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно
плащане на вноски, срещу възнаграждение за кредитора, за което задължение
ищцата се е задължил да отговаря. Субективният елемент на заобикалянето на
закона като основание за нищожност също не е налице в процесния случай.
С оглед на гореизложеното, в конкретния случай не е налице
фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договор са имали
за цел реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я
осъществили по уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват
забрана за постигане на определен правен резултат, а регламентира
задължителните изисквания, на които следва да отговаря формата и
съдържанието на договор. Неспазването на залегналото в тези разпоредби
изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесиите договортези
изисквания са спазени (така Решение № 210 от 29.10.2018 а., постановено по
възз.търг. дело № 243/2018 г. по описа на ОС - Шумен).
Въз основа на горното счита за неоснователни и твърденията на ищеца,
че действителният ГПР е в различен размер от посочения.
Параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно
определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация,
подписано копие от която е приложено към отговора на исковата молба. Т.е.
същият е бил наясно с параметрите на допълнителните услуги, вкл. разходите,
които ще има във връзка с тях, в случай че ги закупи, още преди подписване
на договор за потребителски кредит.
Отделно от това, в раздел VI от договор за потребителски кредит, в т.
15 от общите условия към договор, детайлно и много подробно са описани
условията, размера на възнаграждението и услугите, а клиентът още от
първоначалния момент на кандидатстването си за потребителски кредит от
компанията е бил наясно и е разполагал с цялата информация относно
параметрите както на кредита, така и на допълнителните услуги.
13
А горецитираните документи, видно от приложените към отговора на
исковата молба копия на същите, са доведени до знанието и собственоръчно
подписани от кредитополучателя. Освен това, в случай че при сключването
на процесния договор с ответника ищецът се е чувствал несигурна в размера
или условията на кредита, който желае да получи (което важи с пълна сила за
всички пъти, в които е кандидатствал за и получавал кредит от дружеството),
то на разположение на същия е обслужващият го кредитен експерт, който да
обясни възникналите неясноти. При положение, че ищецът е получил
преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр
и допълнителна преддоговорна информация, разяснения на преддоговорния
етап и на основните характеристики на предлаганите продукти, подписал е
искане за отпускане на потребителски кредит ВЕДНО с искане за закупуване
на допълнителни услуги, то считам за неоснователно и нелогично
твърдението, че две години след сключване на първия договор изведнъж са
станали неясни и заблуждаващи параметрите на кредита или на
допълнителните услуги.
Освен това, преценката на възможността за въвеждане в заблуждение
законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал.
1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително добре информиран (каквато
ищцата очевидно е. с оглед кредитната история на същата) и сравнително
наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. В
практиката си Съдът на Европейския съюз трайно е приел, че националните
юрисдикции трябва да вземат предвид възприятието на средния потребител,
който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен (виж решение от 16.07.1998г. по дело Gut Sprinaenheide. С-
210/96. Recueil 1-04657. т. 31; решение от 13.01.2000г. по дело Estee Lauder.
С-220/98. Recueil 1-00117. т. 27-30: решение от 19.09.2006г. по дело Lidл
Belgium. С-356/04. Recueil. сто. 1-8501. т. 78: решение от 12.05.2011г. по дело
Vina Sveriae АВ. C-122J10. т. 23). В съшия смисъл е имал повод да се
произнесе и Върховният административен съд. Съобразно Решение № 8601 от
16.06.2011 г. по адм. д. № 1275/2011 г.. VII отд. на ВАС, съставът на съда
приема, че: „Приложимата разпоредба на чл. 68д. ал. 1 от ЗЗП изисква
рекламата (или нейни отделни елементи) да е в състояние да въведе в
заблуждение именно средния потребител, т.е. по определението, дадено в т.18
14
от преамбюла на Директива 2005/29/EQ на Европейския парламент и на
съвета от 11.05.2005 г., този, който е сравнително добре информиран и
сравнително наблюдателен и предпазлив, като се отчетат обществените,
културни и лингвистични фактори (за всяка държава - членка).
Именно към средния потребител компанията е насочила своите
усилия, като предоставя изчерпателна информация за своите продукти и за
начина на кандидатстване по общодостъпните канали, поради което считам
твърдението за въвеждане в заблуждение на ищеца за абсолютно
неоснователно, особено с оглед на това, че твърди, че явно е бил въведен в
заблуждение няколко пъти.
Относно твърденията на ищеца, че в процесния договор не бил
установен механизмът, по който бил изчислен ГПР, и поради това договорът
бил нищожен се излага следното : подобно изискване на първо място не
съществува в ЗПК. още повече пък липсата на подобен механизъм да
представлява основание за най-тежката санкция в гражданското право, а
именно - недействителност на целия договор за кредит. Уредбата относно
задължителното съдържание и форма на договор за потребителски кредит е
императивна и се съдържа в разпоредбите на закона за потребителския
кредит (ЗПК), по-конкретно в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК. Тези
разпоредби регламентират по позитивен и негативен начин минимално
необходимото съдържание на договор за потребителски кредит, като за да е
действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне
информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от ЗПК. При дори не толкова
внимателен прочит на посочените разпоредби е видно, че в ЗПК няма
законово изискване в договор да бъде установяван или посочван механизъм,
по който е изчислен този процент, няма законово изискване конкретно да
бъдат посочвани какви други разходи, освен възнаградителната лихва, за
включени в ГПР. Счита, че недопустимо би било да бъдат дописвани
императивни правила и на базата на тях да се черпят допълнително основания
за нищожност на процесиите договор за кредит. Изискване, касаещо ГПР се
съдържа в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която, обаче, гласи, че
договорът за потребителски кредит следва да съдържа : годишния процент на
разходите по кредита (посочен в Раздел VI от договор за потребителски
кредит) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
15
сключване на договор за кредит, (посочена в раздел VI от договор за
потребителски кредит), като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин (посочени в чл. 5.2. от общите условия
към ДПК).
В този смисъл счита, че извод досежно недействителността на
процесния договор за кредит на това основание би бил явно неправилен.
За неоснователни и голословни се считат и твърденията, че процесният
договор противоречи и на останалите изисквания на чл. 11 от ЗПК.
Редакцията на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК към датата на сключване на
процесния договор гласи: „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.“. Разпоредбите на чл. 11, ал.1 и чл.
22 от ЗПК регламентират по позитивен и негативен начин минимално
необходимото съдържание на договор за потребителски кредит, като за да е
действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне
информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Процесните
договори съдържат тази информация, а твърденията в обратната посока са
изцяло неоснователни. Разпоредбата на чл.11 ал.1 от закона за
потребителския кредит постановява, че „договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа“: „т. 7. общия размер на кредита и
условията за усвояването му“ - посочени в раздел VI и III от процесиите
договор- сума на кредита е посочена в раздел VI, а усвояването е по
посочената от ищеца в раздел III от процесните договори банкова сметка;„т.
8. стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под
формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани
договор за кредит“ - не е приложимо към процесния кредит;„т.9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти“ -
лихвеният процент е посочен както в раздел VI „Параметри“ от процесните
договори, условията за прилагането му са описани в чл. 4 от Общите условия
16
и е в размера, посочен в раздел VI, като не е предвидена възможност за
промяна на лихвения процент, тъй като същият е фиксиран: „т- 9а. методиката
за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а" - не е
приложимо към процесния кредит, тъй като лихвеният процент не е
референтен, а фиксиран „т. 10. годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договор за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин“ - ГПР и общата дължима сума са
посочени в раздел VI „Параметри“ на договорите, а взетите предвид
допускания са описани в чл.5.2 от общите условия; „т.11. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването“ — условията за издължаване на кредита
също са посочени в раздел VI „Параметри“ от процесиите договор- брой
вноски, размер вноска и падеж. Погасителният план също е изготвен и
предоставен на клиента, въпреки твърденията в обратна посока, изложени в
исковата молба, видно от приложеното копие на същите, подписани от
ищеца. „т.12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договор, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и
условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договор за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договор за кредит“ - посочена в чл.7.3 от
общите условия към процесиите договори. „т. 20. наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договор, срока, в който това право може да
17
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29 ал.4 и 6, както и за размера на лихвения процент на
ден“ - размерът на лихвения процент на ден е посочен в раздел VI
„Параметри“ от договор, а правото на отказ е посочено в чл. 7.1. от общите
условия към процесиите договори; „Ал. (2) Общите условия са неразделна
част от договор за потребителски кредит и всяка страница се подписва от
страните по договор" - видно от приложеното към исковата молба копие от
общите условия, същите са подписани на всяка страница от страните по
процесиите договори.
С оглед на горепосоченото, необходимото съдържание за
действителността на двата договор за кредит съгласно разпоредбите на чл. 11,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, в редакцията им към датата на сключване на
процесните договори, се съдържа в процесните договор за потребителски
кредит, поради което същият е действителен.
Относно твърдението на ищцата, че размерът на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави се излага следното : в по-старата
съдебна практика (решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гражданско дело
№ 1106/2003 г.. II г.о.: решение № 378/18.05.2006 г. на ВКС по гражданско
дело № 315/2005 г.. II г.о.: решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по
гражданско дело № 5093/2007 г.. II г.о.) действително се приемаше, че
нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за лихви,
надвишаващи трикратния размер на законната лихва тогава, когато
задължението по договор не е обезпечено, а когато е обезпечено - до
двукратния размер. Тази практика, обаче, следва да се преосмисля с оглед
последващите изменения на ЗПК със ЗИДЗПК (обн., ДВ, бр.35 от 22.04.2014
г., в сила от 23.07.2014). В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за
максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по -
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат
за нищожни. Според § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК, разпоредбите на закона не се
прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в
сила, а само за тези, сключени след тази дата. С изменението на Закона за
потребителския кредит, в сила от 23.07.2014 год., се въведе максимален
18
размер на годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по
кредита (включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което е около 50% (така Решение № 210 от 29.10.2018 а.,
постановено по възз. търг, дело № 243/2018 г. по описа на ОС - Шумен:
Решение № 271416 от 17.11.2017. гр.д. №2891/2016, CPC, I ГО. 32-ои състав:
Решение от 17.01.2019 г.. възз. гр.д. № 3825/2018 г., СГС; Решение № 487479
от 13.09.2018 г.. го. дело № 33611 / 2015 г.. CPC, I ГО. 46-ти състав. Решение
№ 1760/2018 г.. постановено по гр.д. 18575/2018 г.. Ill граждански състав. PC -
Пловдив: Решение по го. дело № 972/2018г. по описа на PC Пазарджик;
Решение по го. дело № 5686/2018г. по описа на PC Pуce: Решение №
122/30.01.2019г. по ар. дело № 3443/2018г. по описа на PC Pуce: Решение №
213/ 17.01.2019г. по го. дело № 5316/2018г. по описа на PC Варна:
Решение № 136/ 11.01.2019г. по гр.дело № 2398/2018г. по описа на PC
Варна: Решение № 484/ 07.01.2019г. по гр. дело № 936/2018г. по
описа на PC Силистра: Решение № 256/01.02.20198. по гр. дело №
5810/2018г. по описа на PC Бургас: Решение № 96/22.03.20198. по гр.
дело № 1270/2018г. по описа на PC Нова Загора: Решение № 278/28.03.2019г.
по гр. дело № 1828/2018г. по описа на PC Шумен. Решение №
154714/01.07.2019г. по гр.д. 43211/2018 г. по описа на PC София. Решение №
163420/11.07.2019г. по гр.д. 58654/2018 г. по описа на PC София и до.)
В заключение, не може да е налице недействителност поради
противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с
императивна правна норма. Съобразяването с твърдения, игнориращи
законодателните промени от 2014 г., би довело до абсурдни изводи, свързани
с недействителност на всички договори, сключвани от небанкови финансови
институции, както и до несъответствие със законодателните изменения от
юли 2014 г. Би довело до сключването на договори, непротиворечащи на
закона, но пък противоречащи на добрите нрави, което е своеобразен правен
абсурд. С оглед на горното, счита, че определените в процесните договор за
кредит размер на възнаградителната лихва, както и годишният процент на
разходите, са допустими съгласно императивното изискване на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
19
В случай че бъде обявена за недействителна клаузата за
възнаградителната лихва, се прави искане за прилагане на разпоредбата на
чл.26 ал.4 ЗЗД - приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен
процент следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е.
да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключването
на процесните договор за кредит до окончателното му изплащане, /така
решение № 906/30.12.2004 год. по гр.д. № 1106/2003 год.. на ВКС. II г.о..
решение № 1270/09.01.2009 год. по гр.д. № 5093/2007 год.. на ВКС. II г.о. и
др./
Счита за неоснователни и възраженията на ищеца, че допълннителните
услуги представлявали действия по усвояване и управление на кредита.
Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) услуга е всяка материална или интелектуална дейност,
която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с
основен предмет прехвърляне владение на вещ. От това правило се налага
изводът, че описаните по-горе възможности за потребителя представляват
услуги, в смисъл на дейности, които ще се извършат по повод на сключения
договор за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя. Съгласно
съдебната практика с договор за предоставяне на услуга изпълнителят поема
задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя
възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически. Втората част
от определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК
предоставя свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги,
различни от отпускането на кредит, която е ограничена от правилото на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, в което не попадат настоящите услуги, тъй като: таксата за
усвояване на кредит представлява сума, която се заплаща от потребителя за
това, че му е отпусната заемна сума и същата е налична по сметката му.
Същата е дължима към момента на отпускането на кредита и обикновено се
прихваща от размера на отпусната главница, а таксата за управление е
свързана с административните разходи на банката по управлението на кредита
и обикновено е процент от главницата. Т.е. таксите по усвояване и
управление на кредита представляват разходите на кредитора заради това, че
отпуска един потребителски кредит, те са част от самата дейност по
кредитиране и които разходи следва да са включени в цената на самия
кредитен продукт. Поради това, че са свързани със самата дейност по
20
кредитиране, същите са забранени с промените в ЗПК, влезли в сила от
23.07.2014 г., каквито са и мотивите към закона за изменение и допълнение
на ЗПК. Възнаграждението, което се дължи за поискания и закупените от
ищеца допълнителни услуги, по никакъв начин не може да се възприеме като
такса за подобна дейност - формално, защото възнаграждението в случай на
поискан и закупен допълнителни услуги не е еднократно при извършване на
действието, каквато е семантиката на забранените с правната норма такси, и
на следващо място, защото допълнителните услуги, които кредиторът е
предоставил и предоставя на ищеца, дават възможности на ищеца да
извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не
представляват разходите за кредитора за извършени неизбежни
административни действия по кредита. Допълнителните услуги предоставят
на потребителя право да получи услуги, които не са свързани с дейността на
кредитора по отпускане на кредити, а са свързани с желанието, нуждата и
конкретното финансово състояние на потребителя. Със закупуването на
допълнителни услуги, потребителят си е гарантирал приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит, което означава, че
потребителят си е гарантирал получаването на бързо крайно становище по
искането му за кредит и е получил такова в рамките на един работен ден.
Тази услуга е предоставена по избор и по искане на потребителя. Сходни по
смисъл такси се събират от банките към днешна дата, които обаче не
подлежат на преценка от страна на потребителя. Така например *** изисква
заплащане на такса за разглеждане на искане за кредит - в зависимост от
исканата сума, дължима на два етапа -10 лева при кандидатстване за кредит
(10 лева допълнително при избрана опция за експресно разглеждане на
искането за кредит), останалата част от сумата - при усвояване на кредит (10
лева допълнително при избрана опция за експресно разглеждане на искането
за кредит). *** изисква заплащане на такса за разглеждане на кредит в размер
на 25 лева. *** също изисква заплащане на такса за разглеждане на искането
на кредит. С оглед на гореизложеното и видно от практиките на пазара,
разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е забранено
събирането на такса по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД предоставя на потребителите си възможност да закупят
допълнителни услуги, в случай че потребителят желае искането му за кредит
да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и в случай че желае да
21
извършва промяна в погасителния си план само при изразено желание от
негова страна. Така закупувайки допълнителни услуги, потребителят си е
гарантирал и допълнително, че при настъпване на неблагоприятни за него
събития, той няма да изпадне в забава и да дължи лихви за забава, а ще може
да отложи плащането на 4 вноски, така че да може да се фокусира върху
стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за
забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му намалее, ще може да си
намали размера на 4 други вноски - потребителят може да поиска от
кредитора да му намали с до 75% размера на погасителната вноска.
Гарантирал си е, че например, ако сменят датата на изплащане на месечното
му възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си,
така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи бързо и лесно, без да
е необходимо да попълва и представя отново купища документи.
Гореизложените представляват своеобразни възможности за едностранна - по
желание на ищеца - промяна на погасителния план по договор му за кредит.
Всички тези възможности, които потребителят е получил и получава,
съответно всички тези услуги, които кредиторът му е предоставил и се е
задължил да му предостави за в бъдеще със закупуването на допълнителни
услуги, в никакъв случай не могат да се приемат като забранени от закона
или като заобикалящи го, а възнаграждението за предоставянето им - като
лихва за кредитора, която се дължи за ползване на парична сума.
Относно твърденията на ищеца, че договорът е унищожаем на
основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД се излага следното : фактическите
предпоставки на основанието по чл. 33 от ЗЗД са страната да е имала
сериозна нужда, която е смятала да задоволи със сключването на договор,
договорът да е сключен при явно неизгодни за нуждаещата се страна условия,
да е нарушена еквивалентността на насрещните престации, като
несъразмерността да е съществена. Т.е. правната норма посочва две
съществени и основни предпоставки, които следва да са осъществени
кумулативно, за да може да бъде унищожена сделката. Първата предпоставка
е състояние на крайна нужда, тоест липса или недостатъчност на материални
средства за задоволяване на основни потребности като например недостиг на
22
парични средства за издръжка, за лечение на лицето или на негов близък, за
плащане на изискуеми задължения и други, което състояние е въздействало
върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало
да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални
обстоятелства /достатъчно средства за издръжка и за погасяване на
задълженията/, тоест при липса на състояние на крайна нужда, тя не би
сключила сделката. Подобни доказателства не са представени. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока. Втората предпоставка е
наличието на явно неизгодни условия от опорочената сделка за лицето,
намиращо се в крайна нужда, които се преценяват конкретно за всеки случай
към момента на сключване на сделката и съставляват съотношение между
престациите на страните, неблагоприятно за намиращата се в крайна нужда
страна, когато има явна, очевидна нееквивалентност между насрещните
престации. Тази предпоставка не е налице.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на ищцата, в случай че същото надвишава
минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Претендират се разноски.
При първоначалното дело съдът е изискал доказателствата, посочени
от ищеца в исковата молба. Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, като
вещото лице следва да се изслуша от съда при повторното разглеждане на
делото.
Съдът приема исковата молба за процесуално допустима и насочена
срещу надлежна ответна страна.
В о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
От представения препис на Договор за потребителски кредит
№30036887549 със страни ответното дружество и ищецът, съответно като
заемодател и заемател, се установява, че по силата на обективираното в
23
същия съглашение, заемодателят е предоставил на заемателя кредит в размер
на 3700лв. В декларация, подписана от ищец, същият е декларирал, че му е
била предоставена необходимата преддоговорна информация и е запознат с
приложимите Общи условия, изрично подписани от него. Срокът на договора
е 36 месеца, с размер на вноската 172,76лв., ГПР 46,34 %, годишен лихвен
процент – 39,1000 %, лихвен процент на ден – 0,11 %, дължима сума по
кредита – 6217,76лв. В договора е включено и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги – 3419,28лв., с размер на вноската – 94,98лв.
Общшото задължение по кредита и паета допълнителни услуги възлиза на
сумата 9637,04лв., с общ размер на вноската – 267,74лв. В чл.7.1.1. от
процесния договор, е регламентирано правото на заемателя да се откаже от
сключения договор в 14-дневен срок, като уведоми писмено заемодателя,
задължавайки се да върне единствено получената заемна сума и лихва за
периода от датата на получаването й до датата на връщането.
Договорът и приложенията към него са написани на ясен и четлив
шрифт, посочен е размера на главницата, размер на възнаградителната лихва.
Посочен е размера на ГЛП и ГПР/ който се явява по размер обаче над пет
пъти законната лихва/, които са в рамките на закона. Размерът на шрифта
отговаря на изискванията на закона.
Не е доказано възражението на ищеца да е сключил договора при
крайна нужда. Ищецът не е представил доказателства в тази насока е не е
въвел фактически обстоятелства, на които се основават.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По делото се доказва възникнало между страните правоотношение по
силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит, посочен по-
горе.
Ищецът е навел редица основания за нищожност на договора като цяло
и на отделни негови разпоредби.
Наведеното основание за нищожност на договора на основание чл.22
от ЗПК, поради неспазване на предвидената от закона форма по чл.10 ал.1 от
ЗПК е неоснователно. Съгласно нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
24
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Договорът и
приложенията към него са написани на ясен и четим шрифт, който очевидно е
не по-малък от размер 12.
Основателни са възраженията на ищеца, касаещи клаузата, сочеща
Годишния процент на разходите по процесния договор.
Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. От представения по делото договор е видно, че годишният
процент на разходите /ГПР/ е посочен в размер на 46,34%, а общата
дължимата сума възлиза на 9637,04лв. Посоченият размер на ГПР не
съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От доказателствата по делото се установява, че между ищеца и
„Гарант Къмпани“ е сключен договор за предоставяне на поръчителство,
както и че въз основа на този договор поръчителя се е задължил по силата на
писмен договор за поръчителство с кредитодателя да отговаря спрямо него за
25
задълженията на ответника. Задълженията на последния по договора за
предоставяне на поръчителство са пряко свързани с договора за кредит и
същите съобразно императивните разпоредби на закона е следвало да бъдат
включени в ГПР, независимо от това, че се дължат не на кредитодателя, а на
друго лице. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения. Ако този допълнителен разход за възнаграждение на
поръчителя се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово
определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителя в ГПР и в
общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията
на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. От приетото
заключение на ВЛ се установява,че при вземане предвид вноските по закупен
пакет допълнителни услуги, лихви за просрочие и такси, които потребителят
дължи и е платил, то ГПР е в размер 55,75 %.
От горното следва, че в случая не е спазено изискването на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.
Т.к. ГПР превишава над пет пъти законната лихва и на основание чл.23
ЗПК за ответника е възникнало задължението да плати по договора само
действително получената сума в размер на 3700лв., като същият не дължи
договорна лихва, лихва за забава и възнаграждение за пакет допълнителни
услуги. От заключението на ВЛ В.В. се установява, че платената от ищеца
сума е в размер 8550,40лв., като със същата са погасени следните задължения
: 3700лв. – главница; договорна лихва – 2117,00лв., лихва за просрочие –
285,11лв.; възнаграждение за допълнителни услуги – 2279,52лв.; обезщетение
за кредитора по чл.32 от ЗПК – 18,77лв.; такса по споразумение за доплн.
услуги – 100лв. и 50лв.- такса по тарифа. При това положение се явява
недължимо платена сумата от 4850,40лв./ като се приспадне дължимата сума
по договора за кредит от 3700лв./ Направено е изменение на иска, като
26
претенцията на ищеца е в размер 4850,40лв. При това положение искът
следва да бъде уважен изцяло /внесена е дължимата държавна такса във вр. с
направеното изявление за изменение на иска, уважено от съда/. Следва да се
присъди и законната лихва.
По отношение разноските по делото : при този изход на делото на
ищеца следва да се присъдят разноски по делото в пълен размер, като се
съобразят и тези, направени пред въззивната инстанция. Представени са
списъци по чл.80 от ГПК.
На адв.Г.Ч., който е осъществил безплатна правна помощ на ищеца,
следва да се присъди дължимото адвокатско възнаграждение по Наредба
№1/2004, което за разглеждане на делото в първата инстанция следва да е в
искания размер – 300лв., за въззивната – в искания размер – 569,53лв. В
случая същото не следва да се намалява, т.к. направеното възражение от
насрещната страна в тази връзка е несъстоятелно,следва да се отчете и
обстоятелството, че делото се разглежда повторно в първата инстанция, като
също така следва да се отчете и материалният интерес.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД вр. чл.22 и чл.23 от
ЗПК, „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.
В, ет. 7, ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. И., ЕГН **********, живущ в ***, със
съдебен адрес: гр.София, ул.„Иван Денкоглу” №7, ет.5, ап.9, адв.Г.Ч. сумата
от 4850,40лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит №30036887549 от 15.05.2019год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.07.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г. Ч., ЕГН **********, адрес: гр.София, ул.“Иван
Денкоглу“, №7, ет.5, ап.9, като процесуален представител на Х. И. И., ЕГН
********** по гр.д.№ 6419/2022год. по описа на ПлРС, сумата от 300,00лв.,
27
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството
безплатна правна помощ пред ПлРС и сумата от 569,53лв. - адвокатско
възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ
пред ПлОС.
ОСЪЖДА на основание 78 ал.1 от ГПК „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, ДА ЗАПЛАТИ на Х.
И. И., ЕГН **********, живущ в ***, със съдебен адрес: гр.София, ул.„Иван
Денкоглу” №7, ет.5, ап.9, адв.Г.Ч., направените по делото разноски в общ
размер 456,03лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
28