Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 05.07.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 65/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63д и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 94, ал. 4 от Закона за измерванията (ЗИ). Образувано е по жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя, срещу Наказателно постановление № МН-ЗБ-20-058 от 24.02.2020 г., издадено от началника на Регионален отдел (РО) „Метрологичен надзор (МН) Западна България” на Главна дирекция „МН”, с което за нарушение на чл. 44, т. 4, вр. с чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ, на основание чл. 85, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗИ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева. В жалбата се поддържа, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, поради нeправилна преценка от страна на наказващия орган на констатираното при проверката. Според жалбоподателя то следва да се третира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като само формално осъществява състав на административно нарушение и не са настъпили каквито и да е било вредни последици. По тези съображения се иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не изпраща представител и не ангажира доказателства.

Длъжностното лице изпълняващо функциите на наказващ орган не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В представено от него писмено становище се твърди, че жалбата е неоснователна, а НП е правилно и законосъобразно.

Към делото е приета административната преписка по издаденото НП и са разпитани свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.07.2019 г., около 11,45 часа, свидетелите Н.Д. – ….. и П.Ц. – … при …..”, извършили надзорна проверка на дружеството жалбоподател. Била проверена водопроводна инсталация, намираща се в гр. Своге, общ. Своге, ул. „Г.С.Раковски” № 1, с абонатен № 12350, Пощенска станция-Своге и конкретно средството за техническо измерване (СТИ). Към момента на проверката уредът се намирал в експлоатация, тъй като бил монтиран на водопроводната инсталация на абоната и осигурявал снабдяването му с вода за питейно-битови нужди. Проверяващите установили, че е монтиран водомер с идентификационен номер № 0008365, тип „ВКЕСВ5“, произведен от „Беласица“ АД, с технически и метрологични характеристики, посочени в процесното НП. Установено било, че така описаният водомер е без знак за първоначална проверка и без знак за последваща проверка. Водомерът се използвал от дружеството жалбоподател като средство за измерване, предназначено за непрекъснато определяне обема на водата, която преминава през него, с цел осъществяване на търговски плащания. АУАН е съставен на 26.09.2019 г. и препис от същия е връчен на представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД на същата дата, което е посочено в самия АУАН и се заявява от разпитаните по делото свидетели. НП е връчено 04.03.2020 г., видно от приложеното към АНП известие за доставяне, а жалбата е подадена на 06.03.2020 г. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от дружеството жалбоподател и съдът я приема за безспорно установена.

В конкретния случай, предвид отразеното и в самата жалба, е спорен въпросът за правилността на преценката на наказващия орган относно квалификацията на извършеното нарушение като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което същата е редовна и допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че както в акта, така и в обжалваното постановление правилно и точно е направена квалификация на извършеното нарушение (неизпълнение на задължението към държавата при осъществяване на дейността си от страна на дружеството - жалбоподател). От формална страна издадените актове отговарят на изискванията на чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съдържа законоустановените в чл. 57 от ЗАНН реквизити, налице е съответствие между описаната фактическа обстановка в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и съответната й правна квалификация, като така посоченото в АУАН, е пренесено и в наказателното постановление, като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Описаните в НП и АУАН нарушени норми на чл. 44, т. 4 от ЗИ въвеждат следните задължения: „Лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Тоест тази норма препраща на първо място към разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от ЗИ, според която: „Първоначална проверка на средства за измерване от одобрен тип и на средства за измерване, които не подлежат на одобряване на типа, се извършва с цел пускането им на пазара и/или в действие и се удостоверява със знаци за първоначална проверка“. На второ място, препраща и към разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗИ, според която: „Последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка”. Съгласно чл. 26, ал. 1 и чл. 43, ал. 3 от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, като последващата проверка се извършва в случай на унищожаване на знака.

В конкретния случай е безспорно установено, че на посочените дата и час, описани подробно в АУАН и НП, техническото средство за измерване – индивидуализирания в актовете водомер, е бил използван за измервания, като същият е бил без знак за първоначална проверка и без знак за последваща проверка, каквато е следвало да бъде извършена поради унищожаване на знака за първоначална проверка. Ето защо, описаното представлява административно нарушение и правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател, тъй като водомерът е бил в работен режим, и е използван за измерване с цел търговски плащания, след като не е имал знак за първоначална проверка и не е преминал задължителната последваща проверка за изправност. Така описаното деяние е такова на просто извършване, като за да бъде същото осъществено законът не предвижда настъпването на определен вредоносен резултат. Доколкото се касае до нарушение извършено от юридическо лице, в случая не следва да се издирва въпросът за вината, съобразно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН.

В конкретния случай правилно и законосъобразно в НП е посочен и адресатът на НП, а именно дружеството жалбоподател, тъй като нарушението е по чл. 44, т. 4 от ЗИ и именно то използва неизправното СТИ с цел търговски плащания. Имуществената санкция е правилно определена по основание и е в минималния размер, посочен в чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Поради това следва да се приеме, че същата е наложена в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите изложени в жалбата, за наличие на основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай и правилно наказващият орган е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно посочената норма (ред. ДВ, бр. 105 от 1991 г.) за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение дефиницията, дадена в Наказателния кодекс, а именно маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид. Настоящият случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото не се твърдят и не се установяват конкретни обстоятелства, отличаващи конкретно извършеното нарушение от други нарушения от същия вид, които да обосновават по-ниска обществена опасност на процесното нарушение. Не се твърди също, а и не е установено дали нарушението е отстранено – да е извършена макар и след проверката последваща проверка на уреда. Освен това за съставомерността на нарушението не е необходимо да има настъпили вреди, за да се приеме това за предпоставка за приложението на чл. 28 от ЗАНН, в каквато връзка са изложени доводи в жалбата. С извършеното нарушение са засегнати съществено принципите и целите посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗИ, които гарантират проследимост, точност и достоверност на измерванията. Спазването на разпоредбите на ЗИ гарантира защита имуществото на физическите и юридическите лица от неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие на неверни резултати от измерванията, поради което съдът намира, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Изрично в този смисъл е трайната практика на Административен съд София - област, като например Решение № 370 от 03.05.2017 г. по к.а.н.д. № 192/2017 г., Решение № 369 от 03.05.2017 г. по к.а.н.д. № 190/2017 г., Решение № 367 от 03.05.2017 г. по к.а.н.д. № 193/2017 г., Решение № 402 от 16.05.2017 г. по к.а.н.д. № 185/2017 г. и др. Необсъждането на това от наказващия орган е процесуално нарушение, но не е съществено, тъй като съдът го обсъди, като жалбоподателят не е подал и възражение, в което евентуално да изложи някакви съображения в тази насока.

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

                   

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № МН-ЗБ-20-058 от 24.02.2020 г., издадено от началника на Регионален отдел „Метрологичен надзор Западна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 85, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Рожен” № 15, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, вр. с чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :