№ 34631
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110112567 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 11381 от 30.06.2023 г. съдът е уважил предявените искове от А. М.
Ч. срещу „Вива Кредит“ ООД.
Със съдебното решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Вива
Кредит“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1324. ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2,
ап. офис 73Г е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „....“, с
БУЛСТАТ № *********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ж.к.
„Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, представлявано от управител адв.
...., сумата от 480,00 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на А. М. Ч..
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските – от ищеца чрез пълномощника чу адв.
Х. Й., преупълномощена от адв. ..... Молбата касае искане за допълване на решението в
частта за разноските относно присъдените в полза на адв. .... разноски, като ответникът
бъде осъден да заплати сумата от още 960 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
От ответника в производството не е постъпил отговор на молбата за изменение на
решението в частта за разноските.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 11381 от 30.06.2023 г., касаеща разноските, съдът
е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството,
към които изцяло препраща. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия
извод на състава относно начина на определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение. Допълнително следва да се посочи, че съдебната практика, на която се
позовава адв. Х. Й. в направеното искане е изолирана, като настоящият състав споделя
по-широко застъпената практика, която е посочена в съдебното решение, в който
смисъл е и определение № 6878/05.06.2023 г. по в. ч. гр. дело № 5689/2023 г. по описа
на СГС, а така също и: определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на
ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ
г.о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,
1
определение № 533 от 30.10.2017 Г. по ч. т. д. № 1649/2017 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г. о., ГК и
други.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 238340/24.08.2023 г.,
подадена от А. М. Ч. чрез адв. Х. Й., преупълномощена от адв. ...., за изменение в
частта на разноските на Решение № 11381 от 30.06.2023 г. по гр. дело № 12567/2023 г.
по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2