РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Велико Търново, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20244110102501 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3
от ЗЗД.
Ищецът С. Д. К. от гр.***, твърди, че на 07.04.2023 г. към 16:40 в гр. ***, вървейки
в посока сградата на *** от лявата страна, се препъва в надигнати тротоарни плочки и
пада вследствие на което получава травматично увреждане, изразяващо се в счупване на
външен малеопус/дясна глезенна става /, установено в спешното отделение на ***, а
впоследствие и в ***, където постъпил на 09.04.2023 г. и му е направена операция на
10.04.2023 г. и след 7-дневен престой в болницата е изписан. Провел рехабилитация и
физиотерапия в периода от 11.05.2023г. до 23.05.2023г., но без значително подобрение.
На 04.02.2024г. постъпил в ***, където му е направена операция за отстраняване от
костта на поставения имплант. Поради последващи оплаквания бил отново прегледан от
ортопед, който установил наличен отток на десния глезен. Незадоволителното му
здравословно състояние станало причина да му бъдат издадени болнични листи, както
следва: на 13.03.2024г. за 30 дни; на 11.04.2024г. за 30 дни и от 03.06.2024 г. до 28.06.2024 г.
Поради тежестта и продължителността на полученото травматично увреждане е
ограничена възможността му да води нормален живот, вкл. и нормално придвижване в
социалното пространство. Преживял е страх от внезапността на злополучното падане,
което се отразило отрицателно върху психиката му , станал е по - раздразнителен, изпитва
безпокойство, чувствал се зле емоционално. Търпял е и продължава да търпи силни болки,
които му причиняват душевни страдания / неприятни емоции и чувство на притеснение от
неудобствата/-всички тези неблагоприятни преживявания, запълващи съдържанието на
понятието неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване.
Причината за настъпилото увреждане е лошо поддържаната тротоарна настилка-
разбити, стърчащи и изпочупени тротоарни плочки, за чиято изправност и осигуряване на
безопасност, задължение носи ***.
1
Претърпял е и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението /заплащане
на болнични потребителски такси и медицински услуги , стойност на лекарствени средства
и изделия/ , възлизащи общо на 2 353 лева.
Предвид горетвърдяното моли съда да постанови решение , с което да осъди *** а да
му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лева /
увеличение на иска в с.з. на 24.03.2025 г./ - претендирано като част от общо дължимото му
по справедливост такова в размер на 30 000 лева; обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 2 353 лева , заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тези суми , считано от деня на увреждането/ 07.04.2023 г./ до
окончателното им изплащане, както и направените по производството разноски.
Пълномощникът му- адвокат Ю. Д. от АК *** , претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.3, пр.3-то от ЗА.
В с.з. поддържа предявените искове с доводи, изложени в писмена защита.
Ответната страна чрез процесуалния си представител- гл.юрисконсулт М. В.
оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с
възражения / доводи за неосъществяване на легалния фактически състав на непозволеното
увреждане : начинът / механизмът/ на настъпване на увреждането не е ясен /установен / , а
заедно с това не е установена и причинната връзка между въпросното травматично
увреждане и вредите; ищецът го е получил само заради собственото си несъобразително/
с пътната обстановка/ поведение и затова отговорност на общината не може да се търси;
при условие на евентуалност се позовава на съпричиняване на вредите от пострадалия /
чл.51, ал.2 от ЗЗД/; претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерен и несъобразен с изискването за съобразяването му със справедливостта по
смисъла на чл.52 от ЗЗД/ освен че ищецът не е установил в пълен обем твърдяната тежест
и продължителност на болките и страданията , през периодите, в които са му издадени
болнични листи , той е извършвал трудова и политическа дейност – участие в конкурси , в
предизборна кампания и смяна на месторабота / , а искът за обезщетение за имуществени
вреди не е подкрепен с достатъчно писмени доказателства. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Твърдяното в исковата молба събитие с характер на травматично увреждане,
настъпило по време , място и начин на описание , състоянието на тротоарната площ, както
и произтеклите от събитието за ищеца вредни последици / от субективно и имуществено
естество / и свързаните с тях лечебни процедури и разходи , са предмет на убедително
доказване по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК, факти/ обстоятелства с показанията на
свидетелите П. П./ очевидец на злополуката/, В. И. / близка на пострадалия/ , представената
медицинска документация / два броя епикризи, болнични листи , амбулаторни листи ,
рентгенови снимки, фактури , фискални бонове и други/ и неоспореното заключение на
съдебно- медицинска експертиза на вещото лице д-р Н. Г. , извършило констатациите си по
нея и преглед на същия.
Исковете са основателни.
Тротоарната площ, по която се е придвижвал ищецът е част от земната повърхност в
режим на публична общинска собственост и съответно част от обхвата на пътя - чл.2, ал.1,
т.2, във вр.чл.3, ал.2,т.1 от Закона за общинската собственост , чл.8, ал.3 от Закона за
пътищата, във вр. с § 7, т. 4 ПЗР от ЗМСМА , параграф 1, т.2 във вр.с т.1 от Закона за
пътищата, пар.6, т.6 и т.7 от ДР на ЗДвП.
Състоянието на повдигнати, разместени и разрушени тротоарни плочки, само по
себе си разкрива явлението противоправност по обективно мерило – разбирано като
несъответствие между правно дължимо поведение на действие: поддържане в изправност
на тротоара и /или прилагане на мерки за обезопасяване, и фактически осъществено
поведение на бездействие.
2
Задължението на общината произтича от повелителните изисквания на нормите на
чл.167, ал.1 ЗДвП, чл. 31, вр. с чл.11, чл.19, ал.2, т.3 на ЗП, вр. с §1, т.14 на ДР от ЗП във вр.
§6, т.28 от ДР на ЗДвП, чл.47 във вр. чл.64, ал.3 и ал.4 от Наредбата за управление на
общинските пътища приета с решения № 1481 и № 1482 по протокол № 58 от проведено
заседание на Великотърновски общински съвет на 30.05.2019 година въз основа на чл.23 от
Закона за пътищата, според които лицата, стопанисващи пътя са длъжни да го поддържат в
изправно състояние, да предотвратяват опасности, да осигуряват безопасност за
участниците в движението, сред които са пешеходците чрез необходимите условия за това,
да сигнализират незабавно препятствията по пътя/ в неговия обхват, както бе посочено
попадат и тротоарните площи, а препятствие е нарушаване на целостта на пътното
покритие, предмети, вещества или други, които се намират на пътя и създават опасност за
движението- параграф 6, т.37 от ДР на ЗДвП/ и да ги отстраняват във възможно най – кратък
срок.
Състоянието на тротоарната площ на мястото, където ищецът се е препънал и
паднал, е очевиден логически показател за неизпълнение на разглежданото събирателно
законно задължение/ неправомерен юридически факт/ .
Неизпълнението е по вина на съответните натоварени с организация и контрол на
дейности по изпълнението, длъжностни лица от административната структура на *** /
собственик и стопанин на пътя/ , тъй-като тя / вината им/ във вид на небрежност / на
гражданскоправен език същата се приравнява на неполагане на абстрактно моделираната
грижа на добрия стопанин- чл. 63, ал.2 от ЗЗД/ се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД , а това
предположение , разбира се , не е оборено.
Затова е осъществен фактическия състав на отговорността , уреден с нормата на чл.49
от ЗЗД , тъй-като вредите на ищеца са в причинна връзка с/ адекватна последица на
неизпълнението , т.е. без него не би се стигнало до препъване , падане и спираловидно
разместено счупване на малкопищялната кост на десния му долен крайник , довело до
двукратно оперативно лечение с поставяне на металическа остеосинтеза, временна
неработоспособност за дълго време и получен двигателен недостиг / стъпалото не може да
се движи напълно нагоре и да се изпъва/ с нарушена походка на десния крак , поради което
не може пълноценно да кляка, да се качва и слиза по стъпала, да стои продължително прав и
да бяга, без възможност за пълно възстановяване на нормалните двигателни функции, а и
болките още не са преминали - заключението на съдебно-медицинската експертиза.
На езика на гражданскоправната философия /липсва легално определение/
правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51,
ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и
виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-
общо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода,
телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията,
душевно спокойствие и др.
Преките вредни последици от неизпълнението на задължението на ответника да
поддържа в изправност и/или поне да обезопаси при преминаване на пешеходци ,
тротоарната площ , засягат правно защитимото идеално благо на ищеца , наречено здраве
, както във физическия/ физиологичния/ , така и в душевния / по широк/ смисъл на
понятието / вторият, свързан с нервно- психическото благосъстояние на личността- болки
и страдания /.
Всички вредни последици от неимуществен характер следва да бъдат възмездени чрез
някаква парична компенсация, определена по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в
правораздаването/няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а само
посочване на примерни показатели за „измерването й" в пари като израз на обществена
оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните обстоятелства за
3
всеки отделен случай/.
Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична "тарифа" за парична компенсация
на морални вреди от отделни видове деликти, причинили различни физически и психически
увреждания.
По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното
разбиране/ чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти
винаги се проявява и няма как да не се проявява щом законът мълчи и не определя
съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа" /, а
изнамиране на някакъв обективен, преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за
постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания.
С оглед философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия
опит, понятието справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон/
обществен идеал/, повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на
принципа на равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията и един към
друг и към цялото общество, всеки от тях да се постави в положението на другите и да се
отнася към тях, така както би желал да се отнасят с него - една мярка за заслужено
компенсаторно равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи
това, което другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства.
Ясно е, че основен и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди,
включително и по настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната
практика за други подобни и съпоставими случаи, разбира се, при съобразяване на всички
конкретни обстоятелства, имащи приложно значение при „ оживяването" на понятието
справедливост.
Съдът, като съобрази икономическия стандарт на живот в страната към деня на
събитието/ 07.04.2023 г./ и сега, измерен чрез средностатистическите показатели за доходите
и покупателните способности на средния българин в съответствие със цените на стоките и
услугите, показващи стабилност ; тежестта на травматичното увреждане, съпроводено със
силни болки и страдания през първите два месеца с постепенно затихване ; двукратната
медицинска оперативна намеса; наличието на болка и към настоящия момент, засилваща се
при по-голямо физическо натоварване и промяна в климата ; голямата продължителност на
възстановителния период/ има се тук предвид образуването на калус и зарастване на костта
/- около 8-10 месеца/ в нормата / ; наличието на остатъчен и невъзстановим двигателен
недостиг ; неминуемото стресово преживяване от събитието , притесненията,
ограниченията и отрицателните емоции , свързани със социалните и битови неудобства,
както и казуистичната съдебната практика, приема, че посоченият размер от 30 000 лева
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е напълно съответен на
справедливостта.
Затова искът за претендираното частично обезщетение в размер на 20 000 лева
подлежи на уважаване в своята цялост.
Възражението за „изключителна вина „ на пострадалия и за съпричиняване на
вредните последици с поведението му на несъобразяване с обстановката на конкретното
място, е лишено от правно основание и житейски разум . Не става ясно какво трябва да се
разбира под „изключителна вина“. Това понятие не съществува в текстовете на закона,
посветени на деликтната отговорност и по –скоро внушава намек за някакво
самоувреждане, а небрежността, представена от ответника като непроявено „повишено
внимание“/ тъй-като плочките са били повдигнати/, би могла да се свърже единствено с
понятието „допринасяне на вредите“ - положение , което , ако хипотетично би се приело ,
че е факт, би имало за последица само намаляване / а не изключване/ на обезщетението-
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
4
В спецификата на на разглеждания случай , ищецът би бил допринесъл за
настъпването на собствените му вреди , ако е имал поведение, неспазващо изцяло или
отчасти конкретни правила , уреждащи начин на преминаване на пешеходци по или покрай
подобни тротоарни места в неизправно състояние , а на такива ответникът не се позовава ,
нито се откриват в законодателството. На гражданите не може да се вмени в задължение да
знаят и помнят къде по улиците на града плочките са надигнати и не са обезопасени и още
по-малко може да им се вмени във вина, че не са се опазили от спъване в тях.
Неизпълненението на обясненото по-горе законно задължение на общината не е
юридически факт , от който да се възлага на пешеходците повишено внимание , тъй-като той
е неправомерен, още повече , че не е имало поставен знак за предупреждение за опасност от
препятствие като основание за полагане на повече грижа при преминаването .
Имуществената вреда е неблагоприятна пряка и непосредствена последица / вж.
чл.51, ал.1, чл.82, ал.1 от ЗЗД/ от противоправно/ от деликт или договорно неизпълнение / и
виновно / чл.45, ал.1, чл.81, ал.1 от ЗЗД/ засягане на блага, които са предмет на абсолютни
или относителни права, или най-общо на някакъв правнозащитим интерес/ ценност, т.е. тя
изразява разликата между състоянието на имуществото, преди и след факта, от който
произлиза увреждането му.
Правнозначимите и подлежащи на поправяне вреди биха се познали като една типична,
нормално настъпваща и небходима/ закономерна/ неблагоприятна последица от дадено
човешко противоправно действие или бездействие, носещо виновен характер.
В случая активът на имуществото на ищеца е намалял с необходимо присъщи с оглед
характера и последиците на травматичното увреждане и доказани / с представените
фактури и фискални бонове / парични разходи, свързани с лечението и възстановяването
му , в общ размер на лева.
Тяхната адекватна относимост и необходимост е несъмнена и подкрепена със
заключението на съдебно- медицинската експертиза.
Следователно и иска за обезщетение за поправяне на претърпените имуществени
вреди подлежи на уважаване в неговата цялост.
Според правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно
чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана.
Затова поисканото му присъждане върху определените главни парични задължения
подлежи на уважаване, считано от 07.04.29023 г. до окончателното им погасяване.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
сумата от 1394,12 лева , представляваща направените по производството разноски и следва
да бъде осъден да я заплати, тъй като вторият е упражнил това си право.
Тъй-като ищецът е спечелила делото страна и ответникът е осъден за разноски ,
пълномощникът на първият има право на присъждане на поисканото адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна защита по производството- чл.38, ал.2, вр. с
ал.1, т.3, пр.3-то от ЗА/ вж. представения договор за правна защита и съдействие от
01.08.2024 г. – л.189 / .
Определено съгласно чл.7, ал.2, т. 3 и т.2 , чл.2, ал.5 на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ сега именувана
Наредба за възнаграждения за адвокатска работа / , чието прилагане следва от нормата на
чл. 38, ал.2 ЗА, вземането възлиза на сумата от 2735,30 лева.
Предвид гореизложеното , съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49 и чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД ***, с адрес
*** да заплати на С. Д. К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумите , както следва:
1/ 20 000 /двадесет хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди , изразени в болки и страдания от настъпило на 07.04.2023 г. към
16:40 в гр. ***, вредоносно събитие – спираловидно разместено счупване на
малкопищялната кост на десния му долен крайник при падане от препъване в
надигнати и разместени тротоарни плочки – която сума е част от целия размер на
обезщетението , възлизащ на 30 000 лева; заедно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума , считано от 07.04.2023 г. до окончателното й
изплащане;
2/ 2 353/ две хиляди триста петдесет и три/лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от същото вредоносно събитие, изразяващи се в
понесени разходи за лечение и възстановяване , заедно обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху тази сума , считано от 07.04.2023г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, с адрес *** да заплати на С. Д.
К., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1394,12/ хиляда триста деветдесет и
четири лева и дванадесет стотинки / лева , представляваща направените по
производството разноски .
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3, пр.3-то от Закона за
адвокатурата ***, с адрес *** да заплати на адвокат Ю. П. Д. от АК *** сумата от
2735,30 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщесвена безплатна
правна защита на С. Д. К. по гр.д. № 2501/2024 г. на ВТРС.
Решението може да се обжалва пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6