Р Е Ш Е Н И Е
№ 646 05.12.2019 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета
година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ
КЕМЕРОВА ………………………………………
Прокурор ………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1384
по описа за 2019 година.
Производството е на
основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по въззивната жалба на Р.Г.П., подадена чрез адв. К.Н., против
решение № 1002 от 04.07.2019 г., постановено по гр.дело № 4759/2018 г. на
Старозагорския районен съд.
Въззивникът е останал недоволен от
решението на първоинстанционния съд. Счита, че за да постанови решението си
съдът е приел, че в отговора на исковата молба сам той е твърдял, че му е
известно, че имотите са възстановени на ищците
с цитираните в исковата молба заповеди на кмета на община Стара Загора и
други доказателства. Излага подробни съображения. Намира, че така направените
от съда изводи са неправилни и необосновани, тъй като не кореспондират с
установената в хода на производството фактическа обстановка, както и със
събраните писмени и гласни доказателства, и със заключението на експертизата.
Намира същите за бланкетни, и че частично касаят въпроси, които не са били
обект на производството, и на практика изобщо не давали отговор на наведените
от него правопогасяващи и правопораждащи
възражения. Освен това намира, че неправилно са възприети и интерпретирани от
съда твърденията за предприемани от
ищците действия за промяна на предназначението и продажба на имотите, като
извършвани „някакви фактически и правни
действия” от страна на ищците, което се доказало от писмените и гласни
доказателства.
Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния
съд и вместо него със съдебния си акт да приеме, че той валидно, на основание
чл.79, ал.1 от ЗС е придобил собствеността върху процесните имоти, както и да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, както и да му присъди направените в производството пред РС и ОС
разноски.
В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК
другите страни Т.И.Д. и Г.И.Д., чрез
пълномощниците си адв. Диана П. и адв. Н.М., вземат становище, че въззивната
жалба е неоснователна, като я оспорват
изцяло. Намират, че решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и обосновано. Излагат съображения по всички оплаквания в
жалбата. Намират, че въпреки че въззивната жалба е обстоятелствена и
многословна, тя е обща и изразява недоволството и несъгласието на жалбоподателя
с решението, като в нея не са изложени конкретни оплаквания и не са посочени
основания за неправилност на решението, както и нарушения на съда, а само се
твърди, че изводите му били неправилни и необосновани. Освен това за
несъстоятелни и неотносими намира разсъжденията на жалбоподателя относно
прекъсване и спиране на давността.
Молят, съдът да приеме, че въззивната
жалба е неоснователна и да я остави без
уважение, като молят съдът да потвърди решението на първоинстанционния
съд, както и да им присъди направените по делото разноски.
След извършената служебна проверка по реда на
чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба
за допустима и редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по
същество относно нейната материална основателност.
Съдът, след като провери събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка по делото:
Предявеният иск е с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК и във връзка с чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС.
След съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че фактическата обстановка по делото е била
правилно установена поради следното:
Видно от удостоверение за наследници с изх.
№ 1133 от 12.03.2016 г. на Община Стара Загора на Т.Д. Богатов, починал на
20.03.1960 г., видно от което същият е оставил за свои законни наследници сина
си Илия Тодоров Д., починал на 14.09.1982 г., който от своя страна е оставил за
свои законни наследници синовете си – Т.И.Д. и Г.И.Д..
Видно от решение с № 50233 от 23.11.1999
г., ПК Стара Загора е възстановила и
признала правото на собственост на наследниците на Т.Д. Богатов и Илия Тодоров
в съществуващи /възстановими/стари реални граници на следните имоти: лозе от 14
дка, находящо се в м. „Ново село”, овощна градина от 13 дка, находяща се в м.
„Съборената кюприя”, нива от 1.500 дка в м. Съборената Кюприя, овощна градина
от 4 дка в м. „Съборената кюприя”.
Със заповед под № 806 от 8.06.2004 г.,
на Община Стара Загора е възстановено правото на собственост на наследниците на
Т.Д. Богатов върху новообразуван имот /извън строителните граници, определени
от околовръстен полигон, одобрен със заповед № 329/15.04.2003 г. на Областен
управител на Стара Загора с № 101 в м. „Съборената кюприя” в землището на гр.
Стара Загора с площ 405 кв.м.
Със заповед под № 810 от 8.06./2004 г.,
на Община Стара Загора е възстановено правото на собственост на наследниците на
Т.Д. Богатов върху новообразуван имот /извън строителните граници, определени
от околовръстен полигон, одобрен със заповед № 329/15.04.2003 г. на Областен
управител на Стара Загора с № 99 в м. „Съборената кюприя” в землището на гр.
Стара Загора с площ 499 кв.м.
Със заповед под № 811 от 8.06./2004 г.,
на Община Стара Загора е възстановено правото на собственост на наследниците на
Т.Д. Богатов върху новообразуван имот /извън строителните граници, определени
от околовръстен полигон, одобрен със заповед № 329/15.04.2003 г. на Областен
управител на Стара Загора с № 349 в м. „Съборената кюприя” в землището на гр.
Стара Загора с площ 893 кв.м.
По делото е представен и нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка №
87, т.ІІІ, рег.№ 5097, дело № 384/2016 г., с който Р.Г.П. е признат за
собственик по давност на поземлен имот с идентификатор 68850.258.99, находящ се
в землището на гр. Стара Загора , в м. „Съборената кюприя” с площ от 499 кв.м., с трайно предназначение на
територията:земеделска.
Видно от нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка № 17, т.ІІ, рег. №
2562, дело № 177 от 2016г., с който Р.Г.П. е признат за собственик по давност
на поземлен имот с идентификатор 68850.258.349, находящ се в землището на гр.
Стара Загора , в м. „Съборената кюприя” с площ от 893 кв.м., с трайно предназначение на територията:земеделска.
По делото е представено писмо изх. №
10-11-1729/15.02.2019 г. и удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца,
видно от които Р.Г.П. е вдовец, като съпругата му Златка Генчева Проданова е
починала на 4.04.1996 г., както и че Р.Г.П. има двама сина – Г. Русев Г. и
Мирослав Русев Г..
По делото е представено и решение с № 52
от 17.03.2016 г. по адм.д. № 15/2016 г. по описа на АС Стара Загора, с което
съдът е обявил за нищожен отказа на Директора на Дирекция „Общинска собственост”
в Община Стара Загора, обективиран в писмо изх. № Д1-12-3/13.01.2016 г. по
жалбата на Р.Г.П..
По делото е представено удостоверение,
издадено от Областен управител на Област Стара Загора от 22.07.2016 г., от
което е видно, че за новообразуваните имоти с площ от 499 кв.м. с пл. № 258.99
и имот от 404 кв.м., с пл. № 258.101, находящи се в м. „Съборената кюприя“ в
землището на гр. Стара Загора няма съставени актове за държавна собственост,
но за тези два имота има издадени заповеди № 810 и 806 от 8.06.2004 г. на Кмета
на Община Стара Загора за възстановяване правото на собственост на наследниците
на Т.Д. Богатов, които заповеди са влезли в сила. Представено е и
удостоверение от Обл. Управител, от което е видно и че за имот пл. № 258.349 с
площ от 893 кв.м. в м. „Съборена кюприя“ също няма съставен акт за държавна
собственост.
По делото пред първостепенния съд са назначени и
изслушани две съдебно-технически експертизи.
Видно от първото заключение на
съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът
възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещите лица сочат,
че:
В ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с №99 по плана на
новообразуваните имоти, идентификатор 68850.258.99. при експертният оглед на
място се установили трайни насаждения, постройки, огради, съоръжения и др.,
както следва:
ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ- Орехи - три броя на
възраст около 3 години; Ябълка - един брой на възраст около 5-6 години; Слива
- джанка - един брой на възраст около 20 години; Издънкова смокиня - с
неопределена възраст; Кайсия - един брой на възраст около 30 години; Дрян -един
брой на възраст около 10 години.
ПОСТРОЙКИ, ОГРАДИ, ВОДОИЗТОЧНИК: В
северната страна на имота се намира паянтова керпичена рухнала постройка,
покрита с керемиди, без дограма и неизползвема към момента на огледа. Без
наличието на строителни книжа е невъзможно от техническа гледна точка да бъде
определена годината на строителство и съответно нейната възраст. В северната
част се намира водоизточник, който към момента видимо представлява две
вертикални поцинковани тръби с диаметър 1 цол, от които става захранване с вода
за поливане. Външно към тях са свързани частично поцинковани тръби, положени
непосредствено на терена и свързани към тях гумени маркучи. Едната вертикална
поцинкована тръба е с два спирателни крана и една кран канелка с диаметър 1/2
цола. Другата вертикална тръба е с два спирателни крана. Към момента на огледа
една част от двете вертикални тръби е видима, а друга част заровена в земята и
е невъзможно да бъде установено как става захранването им с вода и вида на
захранващата тръби.
От приложеното към заключението
ксерокопие от СПРАВКА ПО КАДАСТРАЛНАТА КАРТА на Поземлен имот с идентификатор 68850.258.99,
местност СЪБОРЕНАТА КЮПРИЯ и в резултат
от огледа на място се установявало, че на юг граничи с Поземлен имот с
идентификатор 68850.258.101, на запад с Дом на инвалида, на изток с Поземлен
имот с идентификатор 68850.258.349 и Поземлен имот с идентификатор собственост
на въззивника. На западната граница на имота е изградена масивна бетонова
ограда към Дом на инвалида. По вътрешните граници са части от старите
съществуващи огради от телена мрежа и дървени колове, обрасли с издънки от
дръвчета и храсти. -Приложение 1, на което е оцветен с жълт цвят.
В ПОЗЕМЛЕН ИМОТ НОМЕР 101 по плана на
новообразуваните имоти, отразен с идентификатор 68850.258.101 при експертният
оглед на място се установил трайни насаждения, постройки, огради, съоръжения и
др. както следва:
ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ: Бадем - един брой на
възраст около 30 години, на оградата между Поземлен имот с идентификатор
68850.258.101 и Поземлен имот с идентификтор 68850.258.349, Ябълки - два броя
на възраст около 10-12 години; Круша - един брой на възраст около 5години; Изсъхнала
череша - на възраст над 15 години; Кайсия - един брой на възраст около 30
години; Дрян - един брой - един брой на възраст около 10 години:
ПОСТРОЙКИ, ОГРАДИ: В поземления
имот е налице паянтова барака от подръчен материал, пълна с натории и
неизползваема към момента и постройка на която на вратата има табелка с надпис
„Български пощи". От приложеното към заключението ксерокопие от СПРАВКА ПО
КАДАСТРАЛНАТА КАРТА на Поземлен имот с идентификатор 68850.258.101, местност
СЪБОРЕНАТА КЮПРИЯ и в резултат от огледа на място се установява, че на юг граничи
с Път към Дом на инвалида, на запад с Дом на инвалида, на изток с Поземлен имот
с идентификатор 68850.258.349, на север с Поземлен имот с идентификатор
68850.258.99. На западната граница на имота е изградена масивна бетонова ограда
към Дом на инвалида. Външната ограда към Път към Дом на инвалида е съществуваща
стара ограда от телена мрежа и дървени колове, обрасла с издънки от дръвчета и
храсти. Съществува и стара дървена входна врата към имота. По вътрешните
граници съществуват старите съществуващи огради от телена мрежа и дървени
колове, обрасли с издънки от дръвчета и храсти. - Приложение 2, на което е
оцветен със зелен цвят.
В ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с № 349, отразен с идентификатор 68850.258.349, при
експертният оглед на място се установиха трайни насаждения, постройки, огради,
съоръжения и др., както следва:
ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ: Череша - един брой на границата на имота, на
видима възраст около 25-30 год.; Круша - един брой, на възраст около 25-30
год.; Три броя лози на кютюк; Смокини - два броя на възраст около 25-30 години;
Вишна - един брой издънка от старо дърво; Вишна - един брой - старо изсъхнало
дърво; Вишна - един брой на възраст около2 години; Бадем - един брой на възраст
около 3 години; Бадем - един брой на възраст около 10 години; Бадем - един брой
на възраст над 20 години; Хинап - три броя, от които един брой на около 5
години и два броя на около З години; Вишна - един брой на възраст около2
години; Ябълка - един брой на възраст около 7-8 години; Ябълки - два броя на
възраст на около 10 години; Орехи - три броя на границата в дъното на имота, на
възраст над 30 години.
ПОСТРОЙКИ, ОГРАДИ: Между Поземлен имот с идентификатор 68850.258.100,
собственост на въззивника и Поземлен имот с идентификатор
68850.258.349, съществува стара ограда и издънки на сливи, които не са
обект на оценка.
От
приложеното към заключението ксерокопие от СПРАВКА ПО КАДАСТРАЛНАТА КАРТА на
Поземлен имот с идентификатор 68850.258.349, местност СЪБОРЕНАТА КЮПРИЯ и в
резултат от огледа на място се установява, че от юг и от изток граничи с
Поземлен имот с идентификатор 68850.258.306, на север с Поземлен имот с
идентификатор 68850.258.100 и от запад с Поземлени имоти с идентификатори 68850
258 101 и 68850.258.99. По вътрешните граници са части от старите съществуващи
огради от телена мрежа и дървени колове, обрасли с издънки от дръвчета и
храсти. - Приложение 3, на което е оцветен червен цвят.
Към заключението са изготвени и
приложени схема за фактическото разположение на процесните имоти с идентификатори
68850.258.99, 68850.258.101 и 68850.258.349, местност СЪБОРЕНАТА КЮПРИЯ, които
съответствуват на всеки един от имотите, посочени в т. 1,2 и 3 от заключението,
като за всеки един от тях е установено какви трайни насаждения / лозе и храсти
- плодни и декоративни / са засадени и/или са подготвени площи за насаждението
им, какви постройки и други подобрения / вътрешни огради, пътеки с настилка,
беседки, навеси, кладенци, парници за отглеждане на животни, напоителни и/или
електрически системи / са изградени в процесиите имоти.
Изхождайки
от фактическото състояние, в което се намират процесните поземлени имоти с идентификатори
68850.258.99, 68850.258.101 и 68850.258.349, местност СЪБОРЕНАТА КЮПРИЯ и в
резултат от извършеният оглед на място, експертите изразяват експертно техническо
становище, че същите са във вида, в който са били възстановени. Съществуват със
старите си външни и вътрешни огради между имотите от стара телена мрежа и
дървени колове. Налице са и стари паянтови постройки и бараки, полуразрушени и
неизползваеми, като местоположението им е отразено в приложените към
експертизата скици, ползвани евентуално за подслон и съхраняване на
инструменти. Всеки един от процесните поземлени имоти съществува като отделен
поземлен имот със своя идентификатор и площ.
Експертите
сочат, че установените трайни насаждения са посочени ориентировъчно в какъв
времеви период за засаждани. Относно установените постройки, технически е
невъзможно да бъде установено в какъв времеви период са построени, поради липса
на строителни книжа или други писмени документи, установяващи година на
строителство и възраст.
Съдът правилно е изяснил фактическата обстановка,
обсъдил е доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, и е аргументирал
кои и защо кредитира и съответно защо не дава вяра на други доказателства.
Изводите на съда кореспондират с доказателствата и приетата за установена
фактическа обстановка, а направеният в първоинстанционното решението анализ и
преценка са точни, логични и обосновани.
Жалбоподателят не оспорва, че въззиваемите
са собственици на имотите на основание приетите заповеди за възстановяване на
имотите, докато удостоверените с констативните нотариални актове права на въззивника
са оспорени и не са доказани по делото. В жалбата се изхожда от изцяло
погрешната позиция на въззивника, че бил владял, което не твърди в отговора на
исковата молба, не е вярно и съответно не е доказано. Недопустимо е за първи
път във въззивната жалба да се правят такива твърдения, както и да се извличат,
когато не са направени своевременно. Без изобщо да са излагани от въззивника
твърдения за упражнявано от него владение, едва в жалбата, позовавайки се на
оспорения извод на нотариуса, прави за първи път възражение, че за него „от
23.09.2004г. започнала да тече нова придобивна давност”, което е недопустимо
поради настъпила преклузия, както за такива твърдения, така и за възражения.
Без основание и изцяло невярно е
заявеното в жалбата становище на въззивника, че ”твърдяхме и установявахме, че
от 2004г. до предявяване на иска владението на доверителя ми и продължило
повече от 10 години-непрекъснато, необезпокоявано и с необходимото намерение за
своене”. Подобни твърдения всъщност няма и не се откриват в отговора на
исковата молба. Отделно от това, няма и доказателства в тази насока.
Несъстоятелно е оплакването, че съдът „някак априорно” е кредитирал показания
на разпитаните по искане на ищците свидетели. С оглед правомощията си, в
мотивите на решението съдът е направил пълен и задълбочен анализ на показанията
на разпитаните две групи свидетели, преценени са поотделно и в тяхната
взаимовръзка както с писмените доказателства, така и с приетата по делото
експертиза, и в крайна сметка съвсем обосновано и мотивирано съдът е дал вяра
на показанията на свидетелите на ищците, които са последователни, преки,
безпротиворечиви. подкрепени от както писмените доказателства и от заключението
на вещите лица, а също така правилно е отхвърлил тези на свидетелите, разпитани
по искане на въззивника, като неубедителни и най-вече категорично противоречащи
на съдебно-техническата експертиза.
Въззивната инстанция намира, че цитатите
и коментарът в жалбата на показания на свидетелите на въззивника не обосновават
оплакванията на въззивника, а напротив - потвърждават правилната преценка и
изводите на първостепенния съд. Обсъдените в жалбата показания на свидетелите,
разпитани по искане на въззивника, разкриват категорично тяхната неубедителност,
непоследователност, вътрешно противоречивост, липсата на знание и яснота за
относимите факти. Така например Св. Стефан Николакиев заявява, че „мястото на Р.
е около 2 дка, три парцела или два” Колко всъщност? Нито площта е вярна, нито
броя на имотите, нито е ясно Р. откога се намира дори в своя си собствен
имот-съседния имот с № 100. Този свидетел заявява, че Р. живее от 20 години
там. Другият св.Господин Желязков заявява, че „Р. има това място от 40-50
години”. Кое място? Колко са годините на владение? Вероятно става дума за
съседния имот, който бил, по данни на свидетелите на родителите му, а по
документи-на сестра му. Св.Минка Димова, която живее на семейни начала с Р.
говори за „около два декара”. Тази свидетелка дори дава противоречиви показания
за времето, през което живее с въззивника. Показанията на тези свидетели на
въззивника нямат връзка с твърденията на въззивника от отговора на исковата
молба, дори им противоречат, противоречат си едни на други, противоречат си с
дадените от тях показания в нотариалното производство, а са и вътрешно
противоречиви Ето защо, без основание е оплакването, че съдът не ги е
кредитирал. Съдът би допуснал нарушение ако даде вяра и основе решението си на
такива несъстоятелни, противоречиви и необективни гласни доказателства, дадени
от заинтересовани в полза на въззивника, а и в своя полза, лица.
Несъстоятелни по своята правна същност се
явяват и интерпретациите в жалбата във връзка с експертизата, като жалбоподателят
пренебрегва и изопачава констатациите в нея. Изрично е посочено в заключението,
на база извършения оглед на място, че между имотите съществуват „външни и
вътрешни огради”, а трите входа са за различните имоти и тези констатации
напълно опровергават свидетелите на въззивника твърдящи голословно, че нямало
„парцели и огради”, а било „един двор”.
В жалбата произволно се преразказват и интерпретират
показанията на разпитаните по искане на ищците свидетели. Разпитаните по искане
на въззиваемите свидетели изцяло потвърждават твърденията им от исковата молба
и показанията им са в съответствие с другите доказателства по делото,
включително и най-вече със заключението на комплексната съдебно-техническа и
агрономическа експертиза. И тримата свидетели на въззиваемите знаят много добре
историята на имотите и добре ги описват като положение, състояние, действия с
тях във времето. Св. Валентин Грудев заявява: Зная, че имат места в м.
Съборената кюприя, три имота в едно парче земя. Мисля, че общо са около декар и
800 кв.м. Тези имоти ги знам от много години, нищо не се е променило във вида
им, някакви коптори, съборетини. Имат телени мрежи някакви и отделно наслагани
като пръти. Не съм виждал никаква промяна в имотите. Има една бетонна ограда,
която е на Дома на инвалида. На север от техните имоти има друг имот с някаква
постройка. Разграничени са имотите с ламаринена ограда. Има ламаринени
заграждания.”. Дори при бегло съпоставяне с констатациите на експертизата се
вижда колко обективни и точни са показанията на този свидетел. Св.Баракова
посочва: „....когато сме минавали не е бил облагороден. Имаше стопански сгради,
където си държаха мотиките в един от периодите, когато бяха чистили имота,
личеше почистването, но нямаше драстични промени. Имота е поддържан във вида, в
който беше, ползват се стари огради от преди време. Когато съм идвала съм била
с нея или с нея и баща й, непознати хора не съм виждала. В началото е улица,
отдолу е улица, отзад има някакъв имот, с някаква малка постройка. Постройките,
които са в началото на имота имаше телена ограда ” – също без противоречиви и също съответни на констатациите на
експертизата свидетелски показания. Св. Димитър Попов заявява: „Ищците имат
около 2 декара, мисля че са три парцела в един имот. Имаше огради стари, които
само показват, че са били три парцела. ” И тримата свидетели на ищците са
непредубедени, имат преки, непосредствени и трайни впечатления за имотите и
показанията им са обективни, последователни и логични и доказват твърденията на
ищците.
Въз основа на съвкупната преценка на
доказателства, с оглед твърденията на страните, при правилно приложение на
относимите материалноправни норми, съдът е формирал своите правни изводи, които
са обосновани, правилни и законосъобразни. Без основание е единственото
оплакване в жалбата, че съдът е дал вяра на показанията на разпитаните по
искане на ищците свидетели, тъй като видно от мотивите на решението съдът е
изложил съображения за преценката си относно доказателствата и защо кредитира
показанията на свидетелите на ищците. Правилно съдът е счел, че свидетелските
показания на свидетелите, разпитани по искане на въззивника са неубедителни и
противоречащи на заключението на вещите лица, а и на другите доказателства.
Безпочвени и некореспондиращи с действително установените факти и обстоятелства
са вижданията на жалбоподателя, и те не могат да бъдат споделени и възприети.
Оплакванията му в жалбата изразяват единствено несъгласието му с решението и
отразяват само неговата субективна позиция и желания, тъй като обективно
установената истина по делото не го удовлетворява. Предвид това, правилно съдът
е дал вяра на показанията именно на тази група свидетели, посочени от
въззиваемите.
Несъстоятелни са разсъжденията в
жалбата относно действията на ищците по отношение на собствените им имоти. На
основание изложени твърдения в исковата молба, ищците установиха чрез
представените от тях писмени и гласни доказателства, подкрепени и от
комплексната експертиза, че са собственици и са упражнявали правото си на
собственост с всички негови правомощия. Извършваните действия от ищците по
стопанисване на имотите си през цялото време от възстановявяне на собствеността
в различни моменти - обработка, поддръжка, засаждане на насаждения, както и
предприемане на действия за промяна на предназначението им, трасиране,
заснемане, сключването на предварителен договор, всички те съставляват действия
по упражняване на правата им на собственици в пълен обем, изключващи владение
на трето лице.
В жалбата се изхожда от изцяло една позиция
на въззивника, че бил владял процесните имоти, за което въззивният съд намира, че
няма нито твърдения /видно от самия отговор на исковата молба/, не е вярно и не
е доказано подобно владение. Недопустимо е за първи път във въззивната жалба да
се правят такива твърдения, а първостепенният съд не може да ги извлича или
предполага след като действително не са направени пред него. Упражняването на
фактическа власт не се предполага, а се твърди и съответно доказва, което не е
сторено по никакъв начин от въззивника и пред двете съдебни инстанции.
Напротив, по делото е установено, след
анализа и преценката на доказателствата, че въззиваемите - като собственици, са
осъществявали правото си на собственост, ползвали са и са владяли имотите си,
упражнявайки правомощията на това право като реални собственици. В рамките на
тези правомощия именно ищците са извършвали съответните действия по засаждането
на посочените в експертизата дръвчета, като някои от тях са вече повече от 20
години, изготвяне на проект за трасиране на имотите, а също така и правни
действия по разпореждането с такива имоти, а именно предварителен договор ,
като приетите в тази връзка документи (които не са оспорени от въззивника),
както и гласните доказателства, съвкупно установяват, че през цялото време
ищците са упражнявали правото си на собственост - с различни фактически и различни
с правни действия. Без ответникът да е твърдял владение, с жалбата сега се
прави опит да се внуши, че е имало такова, като се заобиколи липсата на
твърдения и доказателства за това пред първоинстанционния съд. Жалбоподателят
цели да наложи изцяло погрешната субективна своя позиция, че бил владял, което
не твърди своевременно /видно отговора на исковата молба/, не отговаря на
истината и не е доказано. Още повече, че е недопустимо за първи път във
въззивната жалба да се правят такива твърдения. Давностно владение не се твърди
от въззивника пред първоинстанционния съд и не е доказано такова по делото.
Сключването на предварителен договор от собствениците, изработването на проект
за ПУП като правни действия и многобройните други фактически действия на собствениците,
са израз на упражняване на тяхното право на собственост в пълен обем и с всички
негови правомощия. Ето защо, напълно произволни са твърденията, че това не били
действия, прекъсващи или спиращи „давността", след като давност не се
твърди и не се установява, още повече, че доказателствата опровергават
давностно владение на въззивника и след като не тече давност, няма как да се
прекъсва или спира липсваща такава. Освен ответникът и неговата съжителка
очевидно никой друг не е видял, възприел или разбрал, че той „владее”. А той
трябва да го прави явно, а не скрито. И трябва да го демонстрира не на кой да
е, а най-вече на действителните собственици. Такова поведение ответникът няма.
Манифестация на такива владелчески негови действия по отношение на ищците не се
установяват, а и не се твърдят. Разсъжденията на жалбоподателя нямат връзка с
решението, нито с твърденията и доводите на ищците. Не са твърдени прекъсване
или спиране на давност в полза на въззивника, тъй като такава не е текла, не е
твърдяна и не е доказана.
Неоснователно е и оплакването и становище
на жалбоподателя, че не били обсъдени писмените доказателства за „манифестирано
намерение на въззивника да свои имотите”. На първо място, по делото не се
твърди владение от страна на въззивника и не е доказано такова, не се твърди да
е упражнявал фактическа власт върху имотите на въззиваемите и да е имал и
менифестирал намерение да ги свои. Инициирането на административно
производство, в което въззиваемите не са участвали, както и на нотариално
производство за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост, не
сочат на владение или на намерение за своене, особено като се има предвид, че
последното следва да бъде винаги насочено и демонстрирано спрямо собственика на
вещта, а не спрямо трети лица, в т.ч. и нотариуса. Доказателствата, свързани с
административното дело, показват единствено, че към онзи момент ответникът е
заявил искане да се снабди с документи, но само за единия имот. От друга
страна, с оглед характера на административно производство (което има друг
предмет), то не може да служи за доказване на владение. А нотариалното
производство е охранително, едностранно, като въззиваемите не са участвали и в
двете производства и спрямо тях по никакъв начин не е манифестирано намерение
за своене от въззивника, а и последният не е направил такива твърдения.
Манифестирането на намерение (animus) става с
конкретни действия, ситуирани по време и място. Твърдения за извършени подобни
действия ответникът не прави пред първостепенния съд - той не ги прави с
конкретика и пред настоящия въззивен съд.
Следва
заключението, че решението на първоинстанционният съд е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди ведно с всички законни
последици от това.
На основание чл.78 ал.3 и чл.273 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемите и ищци направените от последните разноски по делото за адвокатско
възнаграждение за един адвокат – адвокат Диана П., които съобразно списъка на
разноските по чл.80 от ГПК и съобразно договора за правна помощ ат 14.10.2019
год. /съответно на листи 24 и 25 от настоящото дело/ възлизат на сумата от 1000
лева за въззивната инстанция.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1002 от 04.07.2019 г., постановено по
гр.дело № 4759/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА
Р.Г.П., ЕГН ********** ***, да заплати на Т.И.Д.,
ЕГН ********** *** и Г.И.Д., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. П. ***, направените от последните двама разноски по делото в
размер на 1000 лв. /хиляда лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на РБ при наличието на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: