№ 19546
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110102817 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ ИНС" АД, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1 626,32 лв., ведно със законната лихва от 17.01.2025 г. до окончателното плащане, с
включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ за вреди, настъпили от
пътнотранспортно произшествие на 19.10.2023 г. на 1-ви километър на Автомагситрала
"Тракия" в посока гр. Пловдив, причинени виновно и противоправно от водача на МПС
„Пежо“, модел „206“, с рег. № СВ4735МХ, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е била застрахована при ответника.
Ищецът твърди, че на 19.10.2023 г., на 1-ви километър на Автомагситрала "Тракия" в
посока гр. Пловдив, е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Пежо“, модел
„206“, с рег. № СВ4735МХ, чийто водач Георги Бельов внезапно отваря предна лява врата на
спрения си автомобил, без да се убеди, че това няма да създаде опасност за движещите се
превозни средства и удря движещия се покрай него лек автомобил марка „Киа“, модел
„Рио“, с рег. № **********, вследствие на което на последния са причинени имуществени
вреди. Посочва, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол.
Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с рег. №
**********, е имал сключена имуществена застраховка „Каско+“, обективирана в
застрахователна полица № 440223213014956/07.06.2023 г., валидна към датата на
застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил. Твърди, че за отстраняване на щетите, застрахователят е
платил обезщетение 3 267,64 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв.
Уточнява, че ответното дружество е възстановило сума в размер на 1 641,32 лв., поради
което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в
размер на 1 626,32 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската отговорност на
1
делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на
процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО "БУЛ ИНС" АД, с който оспорва иска по основание и
размер. Обяснява, че ответникът е изплатил изцяло дължимото на ищеца, а именно 1 641,32
лева. Оспорва иска по размера, като сочи, че претендираната сума не отговаря на
действителния размер на причинените вреди. Посочва, че цените са прекомерно завишени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Киа“, модел „Рио“, с
рег. № ********** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и собственика на л.а. „Пежо“, модел „206“, с рег. № СВ4735М
Спорният по делото въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на
застрахования при "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД автомобил, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
2
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
В случая съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехниеската
експертиза необходимата стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил „Киа
Рио“, с рег. № СВ3194ХК, определен на база средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза на 3 252,64 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на
МПС-ти, като е посочило, че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Същевременно, от приетото като писмени доказателство преводно нареждане от 12.02.2024
г., се установява, че ищцовото дружество е заплатило на автосервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил сума в размер на 3 252,64 лв., поради което дължимото от ответника
застрахователно обезщетение следва да се определи по реално заплатената от ищеца сума за
авторемонтните дейности.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
По делото е безспорно, че ответникът след отправена регресна покана е заплатил
сумата от 1 641,32 лв., поради което релевираната претенция се явява основателна за
разликата, възлизаща на екзактно 1 611,32 лв. Ищецът е предявил по-висок исков размер,
възлизащ на 1 626,32 лв., поради което искът му следва да бъде уважен до сумата от 1 611,32
лв., а за разликата над посочената до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като
недоказан и ерго неоснователен.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден
да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.01.2025 г., окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски има само дружеството – ищец по арг. от
чл. 78, ал. 1 ГПК. Ишецът претендира разноски за държавна такса – 65,06 лв.; адвокатско
възнаграждение в размер на 462 лв., за което по делото са представени писмени
доказателства, служещи като разписка за плащането на ръка; 400 лв. – депозит за вещо лице
по САТЕ. Общият размер на дължимите на ищеца разноски възлизат на 920 лв. с оглед
уважената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучев“ № 87, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1 611,32 лв., ведно със законната
лихва от 17.01.2025 г. до окончателното плащане, с включени 15 лв. ликвидационни
разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
3
застраховка „Каско +“ за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 19.10.2023
г. на 1-ви километър на Автомагситрала "Тракия" в посока гр. Пловдив, причинени виновно
и противоправно от водача на МПС „Пежо“, модел „206“, с рег. № СВ4735МХ, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1 611,32 лв. до пълния предявен
размер от 1 626,32 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучев“ № 87, да заплати на
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 920
лв. – разноски в производството с оглед уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4