РЕШЕНИЕ
№ 2030
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330116748 по описа за 2020 година
Предявен е иск от К. Г. Щ., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, против
„НЦ Сонел Фарм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Драган Цанков“ № 24, представлявано от *** И. Г. Ф., с правна квалификация чл. 232,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо
2750 лв., представляваща сбор от неплатени наемни вноски за месеците август 2020 г.,
септември 2020 г., октомври 2020 г., ноември 2020 г., и декември 2020 г., всяка в размер на
550 лв., дължими за ползването на недвижим имот, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. ***,
ул. „***“ № *, съгласно Договор за наем от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – *** г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за наем на
недвижим имот на дата ***г. – къща с двор, находяща се в с.***, ул. „***“ № *. Отдаденият
под наем имот следвало да се ползва за живеене от *** на дружеството И. Ф.. Наемната цена
била в размер на 550 лв., платима от първо до десето число на съответния месец. Посочено
е, че до момента ответникът не изплащал редовно наемната цена, като обикновено
плащанията закъснявали с два, три, четири месеца. Към момента на подаване на исковата
молба той не бил заплатил дължимите наеми за месеците от август 2020г. до декември
2020г., като последният платен наем за юли 2020г. бил заплатен през ноември 2020г.
Изложени са обстоятелства за дължими от страните данъци във връзка с наема на имота по
ЗДДФЛ. Посочено е, че ищцата е положила достатъчно усилия за извънсъдебно уреждане на
спора. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 2750
лв. неплатени наемни вноски за посочените месеци, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изпащане на сумата.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил
писмен отговор от „НЦ Сонел Фарм“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената искова претенция с правно основание чл. 232, ал. 2
ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищецът е следвало да докаже при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно наемно правоотношение между страните по делото,
съобразно твърденията в исковата молба, че е изправна страна по договора, предаването на
ответното дружество на наемната вещ, размера на предявения иск. Ответникът е следвало да
проведе насрещно доказване, а при доказване на исковата претенция по основание и размер
– да докаже, че е изпълнил задължението.
Наличието на наемно правоотношение между страните се установява от представения
с исковата молба договор за наем на недвижим имот от дата ***, сключен между ищцата
К.Щ., като наемодател, и „НЦ Сонел Фарм“ ЕООД, като наемател. С договорът страните са
се споразумели наемодателят да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя
къща с двор, находяща се с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № *, срещу задължението на
наемателя да заплаща наемна цена в размер на 550 лв. на месец /чл. 1 от Договора/, дължима
авансово от първо до десето число на текущия месец по посочена в договора банкова сметка
/чл. 3 и чл. 5 от Договора/. Съгласно чл. 4 от Договора, същият се сключва за срок от една
година, считано от *** г., като след изтичането му договорът се продължава автоматично за
неопределен срок. Последното съответства на уредбата в чл.236, ал. 1 ЗЗД. По делото
липсват данни някоя от страните да е отправяла предизвестие за прекратяване на договора за
наем, съгласно изискванията на чл. 238 ЗЗД. Още повече, като се има предвид и че към 2020
г. ответното дружество е декларирало и е внасяло авансово данък за дължимите суми по
наема и е превеждало същите по банковата сметка на ищцата, посочено в договора.
Последното се установява от представените извлечение от банкова сметка на ищцата в
„Банка ДСК“ ЕАД за периода 01.01.2020 г. – 14.12.2020 г., както и от представени образци
на данъчни декларации за платен авансов данък от ответника „НЦ Сонел Фарм“ ЕООД с
получател на облагаемия доход ищцата К. Г. Щ.. От тези писмени доказателства съдът е
достигнал до извода и че наемната вещ реално е предадена на ответника, доколкото същият
не би следвало да превежда сумите за наемна цена и да декларира тяхното заплащане пред
данъчните служби, ако фактически наемното правоотношение не бе породило действие и
наемателя не бе получил държането върху вещта.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че за процесния период е съществувало
валидно наемно правоотношение между страните, със съдържание, посочено от ищцата в
исковата й молба. По делото не се установи ответното дружество да е заплатило дължимата
за процесните месеци от август до декември 2020 г. наемна цена в общ размер от 2750 лв. –
по 550 лв. за всеки месец, съгласно уговореното в договора за наем. Това е видно и от
представената справка-извлечение от банкова сметка на ищцата в „Банка ДСК“ ЕАД за
периода 01.01.2020 г. – 14.12.2020 г. Следователно исковата претенция е доказана по
основание и размер и като такава ще се уважи изцяло.
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК,
като в полза на същата ще се присъди сумата от 110 лв. за заплатена държавна такса и
сумата от 700 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НЦ Сонел Фарм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 24, представлявано от*** И. Г. Ф., да
заплати на К. Г. Щ., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, по иск с правна
квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. ЗЗД, сумата от общо 2 750 лв. (две хиляди
седемстотин и петдесет лева), представляваща сбор от неплатени наемни вноски за месеците
август 2020 г., септември 2020 г., октомври 2020 г., ноември 2020 г., и декември 2020 г.,
2
всяка в размер на 550 лв., дължими за ползването на недвижим имот, находящ се в с. ***,
общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № *, съглас*** г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „НЦ Сонел Фарм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 24, представлявано от *** И. Г. Ф., да
заплати на К. Г. Щ., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 110 лв. (сто и десет лева), разноски за заплатена държавна такса, и сумата
от 700 лв. (седемстотин лева) разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3