№ 1752
гр. Варна, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110202958 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „ХУКА МОНКЕЙ” ООД-Варна ЕИК205818487, представлявано от
М. Н. Н., против НП № 03 –014068/ 28.07.2021 г. на И. И., Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1
във вр. с чл.1 ал.2вр.чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на
дружеството е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000/
три хиляди/ лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна
страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане по
същество.
Съдът намира, че в противоречие с предпоставките на чл.58 ал.2 от
ЗАНН е било прието, че НП е било връчено и е влязло в сила по този ред,
доколкото видно от доказателствата по делото НП е било изпратено за
връчване и известието за доставяне се е върнало с отбелязване, че пратката е
„непотърсена“/ дори не е отразено, че получателят не е бил установен на
адреса/, Няма никакви доказателства по преписката преди НП да е било
връчено по надлежния ред, поради което съдът приема, че жалбата е
1
подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно и
необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, визират се като нарушени нормите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1т.5 от
ЗАНН, твърди се, че между страните има сключен граждански договор, ,
койато не е обвързан с работно време, а единствено с престирането на
определен резултат, оспорва се извършването на твърдяното от АНО
нарушение, оспорва се и размерът на наложеното административно
наказание, визира се като приложима нормата на чл.28 от ЗАНН и в
заключение се иска НП да бъде отменено, а в условията на евентуалност да
бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание.
В съдебно заседание възз. дружество, редовно призовано, се
представлява от адв.Д., надлежно упълномощена и приета от
съда.Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, а в хода
на делото по същество моли НП да бъде отменено, тъй като е издадено при
неизяснена фактическа обстановка, липсват доказателства към момента на
проверката лицето да е работило на длъжност продавач- консултант, визира
се наличие на сключен граждански договор между страните и не са
договорени елементи на ТПО и моли НП да бъде отменено, а в условията на
евентуалност да бъде редуциран размерът на наложеното административно
наказание.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата,
а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразност, като аргументира доказаност и съставомерност на
нарушението и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 23.06.2021г., св.Г. и колегата й Л. Б. – служители на Д”ИТ”-Варна,
извършили проверка в обект- кафе-„Брик бар”, находящ се в гр.Варна,
бул.”Сливница” №5, стопанисван от „ Хука Монкей” ЕООД-Варна.В хода на
проверката служителите от Д”ИТ” установили, че освен служителите на
заведението там се намира и св.И., който подготвял наргилета за
клиентите.Св.И. попълнил предоставената му декларация по образец, като в
2
същата отразил личните си данни, посочил, че работи са санкционираното
дружество на адреса, където се извършвала проверката, от 22.06.2021г., с
работно време от 17,00ч. до 24,00ч., отразил, че няма сключен трудов и че
има сключен граждански договор, както и че е поел ангажимент към
санкционираното дружество до 24.06.21г. да извършва следната
услуга:”консултиране за наргилета”, като препоръчва на клиентите наргилета
и съответните аромати за сумата от 100лв. в периода от 22.06.2021г. до
24.06.2021г..В декларацията св.И. не посочил почивни дни и почивки в
работния ден, след което положила подписа си.
До приключването на проверката за св.И. не бил представен трудов
договор, като Л. Б. приела, че този свидетел престира работна сила за
санкционираното дружество.
Резултатите от извършената проверка били отразени в протокол, като на
20.07.2021г. Л. Б. съставила АУАН срещу от „Хука Монкей” ООД-Варна за
нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.61 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, тъй като
приела, че към момента на проверката, св.И. е престирал труд в полза на
санкционираното дружество, без да има сключен трудов договор в писмена
форма между страните по ТПО.
АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на
представляващия дружеството, който го подписал без възражения. В
законоустановения срок не били депозирани писмени възражения, поради
което на 28.07.2021г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка. Със същото, на „Хука Монкей” ООД-Варна било наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000лв. на
основание чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 вр.чл.61
ал.1 от КТ.
В показанията си в с.з. св.Г. потвърждава фактът, че още по време на
проверката св.И. е заявил, че задълженията му са да предоставя на клиентите
наргилета и да ги разпалва.
От показанията на св.И. се установи, че същият е имал сключен
граждански договор със санкционираното дружество, за срок от два дни да
подготвя наргилета за клиентите в бара, като ще му се заплаща единствено за
свършена работа, че не е получавал заплащане от самите клиенти, че е
работил като консултант и че не е имало договорено време, през което следва
3
да бъде в обекта, а в декларацията е отразил кога е дошъл и до кога смята да
остане.Свидетелят потвърди, че по указания на проверяващите от Д”ИТ” след
проверката е подписал и трудов договор.
Съдът кредитира показанията на св.Г., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и искрени.
Съдът кредитира и показанията на св.И., тъй като същите са искрени,
непротиворечиви и не се опровергават от останалите кредитирани от съда
писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира попълнената от св.И. и приобщена по делото
декларация по образец в частта, в която е отразено работно време, , тъй като в
тази им част данните в декларацията не кореспондират с показанията на св.И.
дадени в с.з.
Останалите писмени доказателства се кредитират от съда, тъй като
липсват доказателства, които да ги оборват.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетели Г. и И.,
дадени в с.з., АУАН, протокол за проверка и от приети по делото и
кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения
срок.
Срещу АУАН не са били депозирани писмени възражения, но АНО не е
проверил АУАН с оглед неговата законосъобразност на фона на събраните
доказателства, не е събрал допълнително такива, които да мотивират
безспорен извод за извършено нарушение, което в последствие е довело до
неправилно приложение както на процесуалния, така и на материалния
закон.
4
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се
съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени
конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се
посочат и доказателствата, които го потвърждава.В този смисъл, в
обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи
съставомерните признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП, в
обстоятелствената му част се съдържа единствено правния извод на АНО, че
св.И. е бил допуснат от санкционираното дружество до работа на длъжност
„продавач-консултант” в проверения обект, преди да е бил сключен писмен
трудов договор между страните по ТПО.Липсват каквито и да било факти,
които да сочат, конкретното работно време и уговореното трудово
възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повторяемост на
дължимите престации, които са основните елементи на ТПО.Липсата на
пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички
относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които
нарушението е извършено, винаги съставляват съществени процесуални
нарушения, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на
нарушителя.Недопустимо е факти, касаещи съставомерността на
нарушението да се установяват едва в с.з.
Липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
Освен горното съдът споделя становището, че от приобщените по
делото писмени и гласни доказателства не се установи по безспорен начин
между санкционираното дружество и св.И. да са били договорени елементи
на трудово правоотношение към датата на проверката, респективно, че св.И. е
бил допуснат да престира труд в полза на санкционираното дружество, без да
е сключен трудов договор в писмена форма между страните по ТПО.
Съгласно Решение на Върховен административен съд №
4636/27.04.2015г., да се установи, че работната сила се предоставя в
нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, означава на първо място да бъде установена
същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието
извършване се предоставя работната сила (арг. чл. 124 КТ, наименован
5
"Съдържание на трудовото правоотношение").
В настоящия казус, подобен на разглеждания по делото на ВАС, това
не е установено от Д“ИТ“.
И в процесния казус, в подкрепа на твърденията си административният
орган е представил само едно доказателство- декларация по чл.402,ал.1,т.3 от
КТ, попълнена от св.И., като според ВАС, постановил горепосоченото
решение, представената декларация не е годно доказателство, тъй като същата
е предварително изготвена бланка, в която са посочени основните елементи
от съдържанието на трудовото правоотношение. Същата не представлява
декларация в свободен текст, като липсват други конкретни доказателства,
които е следвало да се ангажират от административният орган с оглед
доказателствената тежест, които да сочат наличие на ТПО между процесните
страни.
Доказателства, че в действителност между страните е било налично
ТПО към момента на проверката не се събраха и в с.з., напротив, събраха се
доказателства, че към момента на проверката св.И. не е престирал труд за
санкционираното дружество, а е бил в обекта въз основа на сключен
граждански договор със санкционираното дружество, за да може при
необходимост да консултира клиенти, желаещи да ползват наргиле, без да
получава от тях заплащане.В хода на съдебното производство не се установи
към момента на проверката св.И. да е изпълнявал конкретни трудови
функции, да са били договорени многократност и повторяемост на
дължимите операции, работно време, трудово възнаграждение, отпуски,
почивки и т.н. В този смисъл съдът намира, че както в хода на АНП, така и в
с.з. не са събрани безспорни и категорични доказателства, че св.И. е
престирал труд в полза на санкционираното дружество към момента на
проверката в нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, а налагането на
административно наказание за нарушение, за което не е било безспорно че е
извършено от конкретния нарушителя, обуславя неправилно приложение
материалния закон.В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а
не на нарушителят, че не го е извършил.
Предвид наличието на предпоставки за отмяна на НП искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО е
неоснователно, а искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
6
не е направено, въпреки, че са представени доказателства за разноски.
Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено,
поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон,
поради което , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 03 –014068/ 28.07.2021 г. на И. И., Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.62 ал.1
във вр. с чл.1 ал.2вр.чл.61 ал.1 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на
„ХУКА МОНКЕЙ” ООД-Варна ЕИК205818487, представлявано от М. Н. Н. е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000/ три хиляди/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност
на АНО.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7