Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 17.07.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Мария
Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №***4/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. І и чл.86 ЗЗД
във вр. с чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Иска се установяване по отношение на ответника, че в
полза на ищеца съществува част от вземането по издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. №1095/2019г. по описа на РС - Пазарджик до
размера на 445,46лв. - цена на предоставени ВиК услуги за периода 14.03.2016г.
– 31.01.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.03.2019г. до плащането, както и до размера на 37,24лв.
- обезщетение за забава за периода 30.04.2016г. - 31.01.2019г. По отношение на
останалата част от вземането по заповедта за изпълнение, включваща 404,94лв. -
цена на предоставени ВиК услуги за периода 18.09.2014г. – 13.03.2016г. и 92,72лв.
- обезщетение за забава за периода 18.09.2014г. – 13.03.2016г., исковото
производство е прекратено на основание чл.233 ГПК, поради частичен отказ от
исковете.
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул. „Втори
януари“ №6, в качеството на универсален правоприемник на „Водоснабдяване и
канализация-в ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик твърди, че е изправна страна по
валидно облигационно отношение с ответника А.М.С. с ЕГН ********** ***,
произтичащо от договор за ВиК услуги, сключен при общи условия, одобрени с
решения на ДКЕВР № ОУ-09/11.08.2014г. Поддържа, че в изпълнение на договора
през периода 18.09.2014г. – 20.03.2018г. е доставил питейна вода на стойност
850,40лв. до водоснабден имот в гр.Пазарджик, ул. „О.“ №***, абонатен
№*********, който е собственост на ответника. Поддържа, че ответникът не е
заплатил дължимата цена на доставената питейна вода. Поради допуснатото
неизпълнение за него е възникнало задължение да плати на ищеца обезщетение за
забава в размер 129,96лв., представляващо законна лихва за забава върху
просрочените главници за периода 31.10.2014г. – 31.01.2019г. Твърди, че се е
снабдил със заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да установи спрямо ответника съществуването на
частта от вземането по заповедта за изпълнение до поддържания след направения
частичен отказ от иска размер. Претендира присъждане на разноски в заповедното
и в исковото производство.
Тъй като за разликата над 404,94лв. главница и
92,72лв. обезщетение за забава ищецът се е отказал от предявените установителни
искове по чл.422 ГПК, то на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за
изпълнение №656/18.03.2019г. по ч.гр.д. №1095/2019г. на РС - Пазарджик следва
да се обезсили частично относно главницата над размера от 404,94лв. до 850,40лв.,
както и относно вземането за мораторно обезщетение за разликата над 92,72лв. до
129,96лв.
Ответникът А.С., представлявана от особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва наличието на валидно облигационно
отношение с ищеца, както и доставените количества питейна вода, чето заплащане
се претендира. При условията на евентуалност предявява възражение за изтекла
погасителна давност на главното и на акцесорното задължение преди 14.03.2016г.
/три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/. Спрямо тези
вземания и предвид възражението, ищецът е направил отказ от предявените искове.
Съдът, като отчете събраните по делото
доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Активно легитимиран да
предяви процесните
искове по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а исковете са предявени в законоустановения срок,
поради което са допустими.
За основателността на главния иск ищецът следва да
установи, че през посочения период ответникът е имал качеството на потребител
на ВиК услуги по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., както и че е
доставил до имота на ответника ВиК услугите, чието заплащане претендира.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг, чиито падеж е настъпил.
При установяване на горното, в тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането.
При така разпределена доказателствена тежест съдът
намира исковете за неоснователни.
Питейната вода, чиято цена се претендира, е доставена
в периода 14.03.2016г. – 31.01.2019г. при действието на Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наредбата) и съгласно
общите условия на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09/11.08.2014г. Съгласно
чл.3, ал.1, т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица – собственици, ползватели или притежатели на
вещно право на строеж върху имота, за който се предоставят ВиК услугите. В
чл.43, ал.2, т.1 от наредбата именно потребителите са посочени като лицата,
задължени да заплащат тези услуги.
От цитираните разпоредби е видно, че
облигационното правоотношение между доставчика на ВиК услугата и потребителя
възниква ex lege с
факта на придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на
ползване върху водоснабдения обект. Сключването на изричен писмен договор не е
елемент от правопораждащия фактически състав на правоотношението, но наличието
на такъв се изисква от наредбата, за да се уредят подробно отношенията между
страните. Следователно за възникване на договорното правоотношение и на
произтичащото от него задължение на потребителя да заплаща цената на ВиК услугите
е необходимо потребителят да е собственик или притежател на ограничено вещно
право на ползване върху водоснабдения имот и да е потребил услугите.
Правоотношението възниква от момента на придобиване на вещното право върху
имота, ако същият е водоснабден чрез водопроводната мрежа на оператора, или от
момента на водоснабдяването, ако потребителят е придобил имота преди това.
Понеже писменият договор има за цел не да създаде, а да уреди по-подробно вече
възникналото правоотношение между доставчика на услугите и собственика/ползвателя
на имота, той ще има действие само ако е сключен между страните по правоотношението.
Ако страната по договора не е собственик на имота или притежателя на ограничено
вещно право на ползване върху него, този договор не може да внесе промени в
правата и задълженията на страните по правоотношението. И при наличие на такъв
договор потребител по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от наредбата и чл.2, ал.1, т.1
от ОУ остава собственика/ползвателя на водоснабдения имот и той, а не страната
по договора се явява длъжник по вземането на експлоатационното дружество за
цената на доставените ВиК услуги.
С доклада по делото съдът е указа на ищеца
тежестта да докаже притежаването от ответника на вещни права върху имота и на
основание чл.146, ал.2 ГПК му е разяснил, че не е посочил доказателства за това
обстоятелство. Въпреки това, такива доказателства не са посочени. Представена е
справка от службата по вписвания при РС – Пазарджик, от която е видно, че на
името на ответника А.С. не са вписани вещни права върху недвижими имоти в
границите на гр.Пазарджик, в т.ч. и процесния.
Ищецът е представил сключен между него и ответника
договор за водоснабдяване на процесния имот №********* от 25.02.2004г., който
сам по себе си не може да обоснове извод, че ответникът е бил собственик или
титуляр на ограничено вещно право на ползване върху имота към момента на
сключването на договора, което го прави потребител на ВиК услугите и длъжник по
вземането на ищеца за тяхната цена.
Следователно ищецът не е доказал всички
обстоятелства от правопораждащия фактически състав на претендираното вземане.
Доколкото цената на доставената питейна вода се претендира от ответника на договорно
основание, а не по правилата за компенсиране на неоснователно обогатяване, то
предявения главен иск следва да се отхвърли като неоснователен. Предвид липсата
на главен дълг, не се дължи и претендираното обезщетение за забава, поради
което акцесорният иск по чл.86 ЗЗД също следва да се отхвърли.
При този изход на делото, съгласно чл.78, ал.3 ГПК
и т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК ответникът има право на съдебни разноски в исковото и в заповедното
производство. Същият обаче не е направил разноски, поради което такива не
следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК на „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул. „Втори януари“ №6 против А.М.С. с ЕГН ********** *** за
установяване на част от вземането по заповед №656 от 18.03.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №1095/2019г. на РС –
Пазарджик до размера на 445,46лв. - цена на предоставени ВиК услуги за периода
14.03.2016г. – 31.01.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението в съда – 14.03.2019г. до плащането, както и до размера
на 37,24лв. - обезщетение за забава за периода 30.04.2016г. - 31.01.2019г.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта
за изпълнение за разликата над 404,94лв. до 850,40лв. - главница, както и за
разликата над 92,72лв. до 129,96лв. – обезщетение за забава.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: