№ 15928
гр. София, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110123600 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно
пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват
следните вземания от следните лица:
от Н. Н. Н.- Младенова в качеството й на наследник по закон на починалата в хода на
процеса *** В.: за сумата от 1905.84 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ
се в гр. София, бул. „***“ № 48, вх. А, за сумата от 286.06 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до
27.11.2019г., за сумата от 5.67 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
11.2016г. до м. 12.2017г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 1.68 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 06.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението;
от С. Б. В.: за сумата от 635.28 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ
се в гр. София, бул. „***“ № 48, вх. А, за сумата от 95.35 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до
27.11.2019г., за сумата от 1.89 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
11.2016г. до м. 12.2017г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 0.57 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 06.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението;
от Р. Б. Ч.: за сумата от 635.28 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ
се в гр. София, бул. „***“ № 48, вх. А, за сумата от 95.35 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до
27.11.2019г., за сумата от 1.89 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
1
11.2016г. до м. 12.2017г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 0.57 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г., ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от 06.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението;
от Р. Б. Ч. и С. Б. В. в качеството им на наследници по закон на починалата в хода на
процеса В. С. В. съобразно дела им в наследството на последната: за сумата от 635.28 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „***“ № 48, вх.
А, за сумата от 95.35 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената
на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., за сумата от 1.89 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 12.2017г. услуга дялово
разпределение, както и за сумата от 0.57 лева, представляваща законна мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.12.2019г. до окончателно
изплащане на задължението,
за които парични притезания по ч. гр. дело № 71058/2019г. по описа на СРС, 54 състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците, респ. техни наследодатели, въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на услугата дялово разпределение. Изяснява, че
съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на
месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от
изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в
забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника С. В., с който предявените срещу него искове се оспорват с
довод, че същият не е потребител на топлинна енергия, доколкото от ответницата Р. Ч. било
подадено заявление- декларация до ищеца за откриване на партида за имота на нейно име,
което било уважено. В условията на евентуалност спрямо този довод поддържа, че
съобразно нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик отговаря до размера на дела си в
съсобствената вещ. Счита за недоказани начина на определяне на таксата за дялово
разпределение, като и същата да е заплатена от ищеца в полза на дружеството, извършвало
дяловото разпределение. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за
забава върху цените на топлинната енергия и услугата дялово разпределение сочи
обстоятелството, че не е изпаднал в забава. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Претендира разноски за
заповедното и исковото производство.
В срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата Р. Б. Ч., с който
2
предявените срещу нея искове се оспорват с довод за недоказаност същата да е придобила
по наследство идеална част от процесния имот, респ. на обема на евентуално придобитото
право на собственост. Изтъква във връзка с последното, че съобразно нормата на чл. 30, ал. 3
ЗС всеки съсобственик отговаря до размера на дела си в съсобствената вещ. Счита за
недоказани начина на определяне на таксата за дялово разпределение, като и
обстоятелството, че същата била заплатена от ищеца в полза на дружеството, извършвало
дяловото разпределение. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за
забава върху цените на топлинната енергия и услугата дялово разпределение сочи
обстоятелството, че не е изпаднала в забава. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Претендира разноски за
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от името на
ответницата Н. Н. Н.- Младенова, с който предявените срещу последната искове се оспорват
поради нередовност на исковата молба, недопустимост на претенциите, а в условията на
евентуалност- поради неоснователността им поради липса на доказателства същата да е
собственик или ползвател на процесния имот. Във връзка с последното се изтъква, че
ответницата Р. Ч. е подала заявление- декларация за откриване на партида за имота на нейно
име, както и че по делото липсват доказателства Петър В. Николчов- единият от
приобретателите на процесния имот по силата на представения с исковата молба договор от
25.08.1969г., да е починал, респ. за неговите наследници. Изложени са доводи и възражения
срещу редовността на проведеното общо събрание на етажните собственици в сградата, в
която се намира процесният имот, срещу приложимостта през исковия период на
представения договор между етажните собственици и дружеството за дялово разпределение,
както и във връзка със съществуването на договор между ищеца и дружеството- топлинен
счетоводител за предоставяне на услугата по отчитане и разпределяне на топлинната
енергия. Поддържа се, че недоказан по делото е и начинът на отчитане на топлинната
енергия. Претенциите се оспорват и по размер. В условията на евентуалност е релевирано
възражение за погасяване на вземанията на топлофикационното дружество по давност.
В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта за изпълнение по ч. гр.
дело № 71058/2019г. по описа на СРС, 54 състав, възражение от името на починалата
впоследствие- в хода на процеса, В. С. В. дължимостта на претендираните от нея суми се
оспорва с довод за липса на облигационни отношения със заявителя- понастоящем ищец,
евентуално- поради погасяване по давност на вземанията, предмет на претенциите.
На първо място за пълнота и прецизност и във връзка с доводите от името на
ответницата Н. Младенова следва да се изясни- така, както това е сторено в постановеното
по реда на чл. 140 ГПК определение, че исковата молба е редовна, като в законоустановения
и указан от съда едноседмичен срок са отстранени констатираните от съда нередовности,
вкл. за внасяне на дължимата държавна такса, а предявените с нея искове срещу посоченото
лице- допустими, доколкото с исковата молба изрично се поддържа, че Н. Младенова е
легитимирана да отговаря за претендираните от нея суми в качеството си на наследник на
починалия в хода на процеса длъжник *** В.. Следователно, изложени са конкретни
фактически твърдения за обосноваване на пасивната процесуална легитимация на лицето, а
материалната такава подлежи на установяване по съществото на правния спор.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
3
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„***“ ЕАД да достави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от
ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от неоспорения от името на ответниците договор от 25.08.1969г. за
продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от
държавния жилищен фонд, че на посочената дата Петър В. Николчов и Роса Кирова
Николчова са придобили правото на собственост върху процесния имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „***“ № 48, вх. А, като с оглед данните в
представената по искане на ищеца справка от Столична община, район „Красно село“- л.
128- л. 129 от делото, следва да се приеме, че към тази дата двамата са били в брак помежду
си, поради което и на основание нормата на чл. 13, ал. 1 СК от 1968г., понастоящем отменен,
но действал към датата на сделката, имотът е придобит от тях при условията на бездялова
съпружеска имуществена общност. Съгласно представеното от ищеца удостоверение за
наследници изх. № УГ01-9888/13.12.2017г. по описа на Столична община, район „Красно
село“, Роса Кирилова Николчева е починала на 09.05.2009г., като е оставила като свои
наследници по закон своята дъщеря *** В. и своя син *** Петров В.. Така, собствената на
Роса Николчева към момента на смъртта й в резултат от прекратяване на съпружеската
имуществена общност при равни квоти съобразно нормата на чл. 27 СК от 1985г.,
понастоящем отменен, но приложим в процесния случай, 1/2 идеална част от процесния
имот е преминала при равни квоти към наследниците й по закон, в резултат от което Еленка
В. и *** В. са се легитимирали като собственици на по ¼ идеална част от жилището- арг. чл.
5, ал. 1 ЗН. След смъртта на 24.05.2015г. на *** В. собствената му ¼ идеална част от имота е
преминала при равни части- арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, към правните сфери на
наследниците му по закон съобразно данните в удостоверението за наследници на Роса
Николчова- неговата съпруга В. С. В. и неговите низходящи Р. Б. Ч. и С. Б. В., в резултат от
което всеки от тях е станал собственик на по 1/12 идеална част от жилището.
С оглед на така изложеното и при липсата на други данни, а и конкретни твърдения в
тази насока следва да се приеме, че през исковия период Еленка В. е била собственик на ¼
идеална част от процесния имот, а В. С. В., Р. Б. Ч. и С. Б. В.- на по 1/12 идеална част от
същия, поради което и съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се
приеме, че през този период всеки от тях е бил потребител на доставяната до имота
топлинна енергия, легитимиран да заплаща цената й съобразно дела си в съсобствеността.
За пълнота и прецизност, а и във връзка с довода в отговорите на исковата молба от
името на С. В. и Н. Младенова следва да се изясни, че в случая от приложеното към
исковата молба заявление- декларация от 16.05.2012г. от Р. Б. Ч. до топлофикационното
дружество за откриване на партида за имота на нейно име не би могъл да бъде формиран
4
извод за възникнало единствено между нея и ищеца правоотношение с предмет продажба на
топлинна енергия, тъй като това заявление не е представено в цялост, поради което не би
могло да бъде установено дали и от кого е подписано с оглед преценката на формалната му
доказателствена сила по смисъла на нормата на чл. 180 ГПК, а и доколкото, дори и да се
приеме, че воля в посочения смисъл е изразена от ответницата Ч., не се установява ищецът
да е открил партидата за имота на нейно име (в изравнителните сметки за исковия период са
посочени имената на Роса Кирилова Николчева) или по друг начин да е изразил съгласие за
учредяване на правоотношение по повод имота единствено помежду им. Поради това и в
случая не биха могли да намерят приложение задължителните за правоприлагащите органи
разяснения на ВКС в тази насока, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС.
Установява се от извършената справка в НБД „Население“, че *** В. е починала в хода
на процеса- на 08.11.2021г., като е оставила като свой наследник по закон Н. Н. Н.-
Младенова, с което по силата на настъпилото наследствено правоприемство последната се
легитимира като носител на възникналото в правната сфера на нейната майка задължение за
цената на топлинната енергия за процесния имот за исковия период, възлизащо, както бе
изяснено, на ¼ (2/8) от общия дълг.
Съгласно приобщеното като писмено доказателство удостоверение за наследници №
УГ01-1057/06.02.2023г. по описана Столична община, район „Красно село“ В. С. В. е
починала на 29.01.2023г., при което е наследена при равни дялове- арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, от
ответниците Р. Б. Ч. и С. Б. В., в резултат от което всеки от тях се явява легитимиран да
отговаря за по 3/24 (1/8) част от общото задължение в качеството им на наследници на
своите родители *** В. и В. В..
Следва да бъде изяснено, че по делото от името на ищеца не са ангажирани
доказателства за настъпила смърт на другия пориобретател по договора за продажба от
25.08.1969г.- Петър В. Николчов, както и на неговите наследници по закон, поради което и
не съществува основание за ангажиране на отговорността на всеки от ответниците за дял от
общия дълг, по- голям от установения по изложените вече фактически и правни
съображения.
Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор № 424- I от
30.09.2022г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която се намира
имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда,
представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с
който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „***“
ЕООД, в какъвто смисъл е и констатацията на вещото лице- топлотехник.
За пълнота и прецизност и във връзка с довода от името на ответницата Р. Ч. в тази
насока следва да се изясни, че ирелевантни за възникване на задължението за заплащане на
цената на топлинната енергия и на услугата по отчитането и разпределянето й са
редовността на проведеното общо събрание на етажните собственици за избор на дружество,
5
което да извършва дяловото разпределение в сградата, валидността и темпоралното
действие на сключения между това дружеството и етажните собственици договор за
предоставяне на услугата топлинно счетоводство, доколкото, както бе изяснено, източник на
вземанията на топлофикационното дружество е сключеният между същото и потребителя
договор за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая по изложените вече
съображения бе прието да е съществувал между страните през исковия период.
Съгласно неоспорените доказателствени (фактически) изводи в заключението на
съдебно- техническата експертиза през отчетните периоди 2016г.- 2017г. и 2017г.- 2018г. в
процесния имот е имало четири радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на
разходите за отопление), за които е начислявана служебно топлинна енергия- по МСРС
(максимален специфичен разход на сградата), поради липса на осигурен достъп от абоната, а
през периода 2018г.- 2019г. в имота не е имало радиатори, поради което и не е начислявана
топлинна енергия за отопление на имот. Същевременно, за целия исков период топлинната
енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно- на брой лица с разходна
норма 140 л/денонощие за един потребител, поради липса на узаконен водомер за топла вода
в имота. Наред с това, на клиента е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати,
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите
на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за
дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция през исковия период, е
преминавал редовни периодични метрологични проверки, при които са установени
изправността и техническата му експлоатационна годност, поради което е приел, че през
този период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото
лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на
сумата от 4090.60 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни
сметки.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение се установява от
неоспорените писмени доказателства, представени от третото лице- помагач на ищеца, както
и от заключението на съдебно- техническата експертиза, поради което и при липсата на
конкретни доводи срещу начина на формиране на стойността й следва да се приеме за
установена дължимостта и на цената на тази услуга в претендирания от ищеца общ размер
от 11.34 лева за периода от м. 11.2016г. до м. 12.2017г.
За пълнота и прецизност и във връзка с доводите на ответниците в тази насока следва
да се изясни, че по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали
ответниците в качеството им на клиенти на топлинна енергия (доколкото не се установява да
са подали в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2
от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като носител на вземането за цената на
извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази
услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото
разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и дружеството за топлинно
счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на
продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в
процеса.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
6
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответниците възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „***“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2016г. до м.
04.2019г. и в периода от м. 11.2016г. до м. 12.2017г., през които отношенията между страните
по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за
продажба на топлинна енергия от „***“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м.
07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
7
случая общи условия съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м. 05.2016г. до м.
09.2016г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на иск (в
материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в посочения
интервал от време месечно задължение- това за м. 09.2016г., погасителната давност е изтекла
на 14.11.2019г.- три години след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на
приложимите в случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. 21 дни преди подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 10.2016г. до м. 04.2019г., чиято стойност съгласно
заключението на съдебно- техническата експертиза възлиза на сумата от 4019.42 лева, както
и изцяло вземанията му за цената на услугата дялово разпределение за целия исков период,
доколкото началната дата на същия следва във времето периода, вземанията на ищеца за
който са погасени по давност.
С оглед на така установеното и съобразно установения дял на всеки от ответниицте в
общото задължение исковете чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ срещу тях следва да
бъдат уважени, както следва: срещу Н. Младенова- за сумата от 1004.86 лева- цена на
топлинна енергия за периода от м. 10.2016г. до м. 04.2019г., и за сумата от 2.83 лева- цена на
услугата дялово разпределение за целия исков период, а срещу С. В. и Р. Ч.- на собствено
основание и като наследници на починалата в хода на процеса В. С. В.- за сумата от по
502.43 лева- цена на топлинна енергия за периода от м. 10.2016г. до м. 04.2019г., и за сумата
от по 1.42 лева- цена на услугата дялово разпределение за целия исков период. За разликите
до пълните предявени размери и периоди тези искове следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, в сила от м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна
енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия дължимостта на обезщетението за
забава върху цената на потребената топлинна енергия е обвързано с изтичането на
определен срок след приключване на съответния отчетен период, след който потребителят
изпада в забава, поради което ирелевантно за настъпване на същата е съставянето на
месечна, респ. на обща фактура след приключване на отчетния период, респ. момента на
издаването й.
В случая, ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., чийто начален момент следва във времето
настъпването съобразно цитираните правила от приложимите през исковия период общи
условия на ищеца на забавата на потребителя за заплащане на задължението за цената на
топлинната енергия, за което бе установено да не е погасено по давност. С оглед на това, при
съобразяване периода на забавата, както и на размера, до който претенцията на ищеца за
цената на топлинната енергия подлежи на уважаване срещу всеки от ответниците, исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащи за предмет обезщетение за забава върху тази цена,
8
следва да бъдат уважени за следните суми, определени от съда по реда на чл. 162 ГПК:
срещу Н. Младенова- за сумата от 140.54 лева, а срещу всеки от ответниците С. В. и Р. Ч.- за
сумата от по 70.27 лева, а за разликите до пълните предявени размери тези искове следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответниците
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенциите с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени в
цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 72.03 лева (18.00 лева от Н.
Младенова и по 9.00 лева от С. В. и Р. Ч.), представляваща част от разноските за
заповедното производство, както и сумата от общо 474.05 лева (275.14 лева от Н. Младенова
и по 33.15 лева от С. В. и Р. Ч.), представляваща част от сторените от него разноски за
настоящото производство, включващи заплатени държавни такси за разглеждане на
претенциите и депозити за възнаграждения за вещото лице и на особения представител,
тежестта за разхода за възнаграждението на когото подлежи на възлагане единствено на
представлявания от особен представител ответник, както и от определените от съда на
основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултски възнаграждения в
минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
На основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на всеки от ответниците Р. Ч. и С. В.
следва да бъде присъдена сумата от по 52.21 лева, представляваща част от заплатения от тях
адвокатски хонорар за заповедното производство, която част е съответна на отхвърлената
част от претенциите срещу тях.
Съобразно тази част и по арг. от нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на адв. В. Т. и на
адв. Р. Р. следва да бъде присъдена сумата от по 234.94 лева, представляваща част от
следващия се на всеки от тях адвокатски хонорар за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ответниците Р. Ч. и С. В. в настоящото производство, чийто общ размер
от по 450.00 лева в полза на всеки адвокат бе определен от съда на основание нормата на чл.
38, ал. 2 ЗА при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на проведените
в хода на производството процесуални действия, вкл. с участието на адвоката, респ. на
действително положените от него процесуални усилия, а с това и на принципите за
справедливост и обоснованост на възнаграждението по смисъла на нормата на чл. 36, ал. 2
ЗА.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Н. Н.,
ЕГН **********, в качеството й на наследник по закон на починалата в хода на процеса ***
9
В., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1004.86 лева, представляваща
цена на потребена в периода от м. 10.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „***“ № 48, вх. А, сумата от
140.54 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., както и сумата от 2.83 лева,
представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 12.2017г. услуга дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 06.12.2019г.
до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
71058/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ тези искове, както следва: иска за цената на
топлинната енергия- за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен
размер от 1905.84 лева и за периода от м. 05.2016г. до м. 09.2016г., иска за обезщетение за
забава върху цената на топлинната енергия- за разликата над установената като дължима
сума до пълния предявен размер от 286.06 лева, иска за цената на услугата дялово
разпределение- за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен
размер от 5.67 лева, както и изцяло иска за законна мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение- за сумата от 1.68 лева, дължима за периода от 31.12.2016г.
до 27.11.2019г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Б. Ч.,
ЕГН **********, на собствено основание и в качеството си на наследник по закон на
починалата в хода на процеса В. С. В., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 502.43 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 10.2016г. до м.
04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
бул. „***“ № 48, вх. А, сумата от 70.27 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г.,
както и сумата от 1.42 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г.
до м. 12.2017г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от 06.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които
парични притезания по ч. гр. дело № 71058/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ тези
искове, както следва: иска за цената на топлинната енергия- за разликата над установената
като дължима сума до пълния предявен размер от общо 952.92 лева и за периода от м.
05.2016г. до м. 09.2016г., иска за обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия-
за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен размер от 143.02 лева,
иска за цената на услугата дялово разпределение- за разликата над установената като
дължима сума до пълния предявен размер от 2.84 лева, както и изцяло иска за законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение- за сумата от 0.86 лева,
дължима за периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Б. В.,
ЕГН **********, на собствено основание и в качеството си на наследник по закон на
починалата в хода на процеса В. С. В., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***,
сумата от 502.43 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 10.2016г. до м.
04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
бул. „***“ № 48, вх. А, сумата от 70.27 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г.,
както и сумата от 1.42 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г.
до м. 12.2017г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните
вземания, считано от 06.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които
парични притезания по ч. гр. дело № 71058/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена
10
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ тези
искове, както следва: иска за цената на топлинната енергия- за разликата над установената
като дължима сума до пълния предявен размер от общо 952.92 лева и за периода от м
05.2016г. до м. 09.2016г., иска за обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия-
за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен размер от общо 143.02
лева, иска за цената на услугата дялово разпределение- за разликата над установената като
дължима сума до пълния предявен размер от общо 2.84 лева, както и изцяло иска за законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение- за сумата от 0.86 лева,
дължима за периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 18.00 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 275.14 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА Р. Б. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 9.00 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 33.15 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА С. Б. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 9.00 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 33.15 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати в полза на
Р. Б. Ч., ЕГН **********, сумата от 52.21 лева, представляваща разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати в полза на
С. Б. В., ЕГН **********, сумата от 52.21 лева, представляваща разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗА да заплати в полза на адв. В. В. Т., личен номер ****, сумата от 234.94 лева,
представляваща адвокатски хонорар за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ответника С. В. в настоящото производство.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2
ЗА да заплати в полза на адв. Р. К. Р., ЕГН **********, сумата от 234.94 лева,
представляваща адвокатски хонорар за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство на ответницата Р. Ч. в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„***“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11