РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Плевен, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430102716 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от АКПЗ ЕООД против К. С. Г., за установяване
на част от вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№6608/2020г. на РС-Плевен, издадена в
полза на дружеството по чл.410 от ГПК. Твърди се, че същата е връчена на *** Г. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД възниква правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу
нея/него.Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан
Договор за паричен заем № 3566611 от 28 юни 2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД
като Заемодател и *** Г. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят
удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните
условия по паричния заем.Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 май 2020 г. г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД, *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения"
1
ЕООД, ЕИК ***, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.Към настоящата искова молба прилагат препис-извлечение от Приложение
№ 1 към договора за цесия, в което фигурират само данните на ответника, доколкото
личните данни на останалите длъжници са защитени, съгласно Закона за защита на личните
данни и доколкото книжата по делото не се предоставят единствено на съда.Твърди се, че
„Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия.Към настоящата искова молба прилага и Уведомление за извършена
цесия от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, което моля да връчи на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл.
291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013Г. на I ТО и Решение №
123/24.06.2009г. по т.д. 12/2009г. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва
да бъде съобразено от съда като факт от значение на спорното право.В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно
връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи,
че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не е
погасено, моля да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойно
плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършената цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне на вземането не
от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011г. на ВКС постановено по гр.д. № 867/2011 г. и Решение № 173/15.04.2004г.
на ВКС постановено по гр.д. № 788/2013г., ТК.Съгласно сключения договор за заем,
Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на
1500 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор,
с което Заемодателят е изпълнил задължението си. К. С. Г. се е задължил да ползва и върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на
1666.98 лв., ведно с договорната лихва на 27 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 61.74 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).По договора за
паричен заем *** Г. е извършвал/а плащания в общ размер на 130.00 лв.Към настоящия
2
момент дължимата главница е в размер на 1449.80 лв.За ползването на предоставената
заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 3566611 от 28 юни 2019г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия
случай начислената договорна лихва е в размер на 155.44 лв. за периода от 06 юли 2019г. -
датата на първата вноска до 04 януари 2020г. - датата на настъпване на падежа на
договора. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 04 януари 2020г. -
последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото
продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и
обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 108.28
лв. от 05 януари 2020г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на
паричния заем до датата на подаване на заявлението -27 ноември 2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
Моли да признаете за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, има следните вземания срещу *** Г.: 1449.80 лв. главница; 155.44 лв.
договорна лихва за периода от 06 юли 2019 г. до 04 януари 2020г.; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 108.28лв. за периода от 05
януари 2020г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем
до 27 ноември 2020г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите
суми.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.В с.з. е направено
признание на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№6608/2020г. по описа на ПлРС се установява, че е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите, както следва : сумата от 1449,80
лв. главница, 155,44лв. договорна лихва за периода 06.07.2019 г. – 04.01.2020 г., 108,28 лв.
законна лихва за периода 05.01.2020 г. – 27.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и деловодни
разноски в размер на 25,00лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред.към ДВ бр.8/24.01.2017г.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор
за паричен заем №3566611/28.06.2019 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и длъжника, и
Договор за цесия от 30.01.2017 г. и Приложение №1 към него от 01.05.2020 г.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
3
установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с
чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№6608/2020год. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и не е намерен
длъжника, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
В с.з. ответника е направил признание на иска, въз основа на което от страна на
представителя на ищеца е направено искане за постановяване на решение, съгласно
разпоредбата на чл.237 от ГПК. В същата е предвидено, че, когато ответника признае иска,
по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като предвид и
представените по делото доказателства, установявяващи основанието за дължимостта на
процесните суми, съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на
добрите нрави. С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на
ответника, следва да бъдат уваже.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе
по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер, а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в
размер на 75лв., по ч. гр.д.№6608/2020г. на ПлРС.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 123,72лв., и претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв. Съдът приема, че следва да определи дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер 100лв. на основание чл.78 ал.8 от
ГПК.При това положение следва ответника да заплати на ищеца разноски
общо в размер на 223,72лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че К. С. Г.,
4
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
следните суми: 1449,80 лв. главница, 155,44лв. договорна лихва за периода
06.07.2019 г. – 04.01.2020 г., 108,28 лв. законна лихва за периода 05.01.2020 г.
– 27.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.12.2020 г. до изплащане на вземането за която е издадена заповед за
изпълнение№261128/08.12.2020г. по ч. гр.д.№6608/2020г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. С. Г., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 75лв., представляваща разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№6608/2020г. на ПлРС, съобразно уважените претенцици.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК К. С. Г., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 223,72лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5