РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:........................
при участието на секретаря ..................
като разгледа докладваното от ........................ Гражданско дело №
20231110110427 по описа за 2023 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК
положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ............................ е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. А. В. за заплащане на сумата от 2828 лв.,
представляваща възнаграждение за извършени СМР по Договор №
........................, за което е издадена фактура № ......................, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2022 г.,
до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл........................... След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът ............................ твърди, че на 21.06.2021 г. е сключил с ответника
– Р. А. В., Договор № 2021-16/21.06.2021 г., по силата на който ищецът, като
изпълнител, и ответникът, като възложител, са се съгласили изпълнителят да
извърши възложените СМР за обект: апартамент, находящ се в гр. .....................
Първоначално договорената сума за извършване на СМР, заедно с
материалите била на стойност 14 285 лв., съгласно чл. 4.3 от договора.
Съгласно Офертата, неразделна част от договора, за тази сума следвало да се
закупят материали и да се извърши труд по следните дейности: къртене на
стена в дневна и спалня с вкл. сваляне и транспорт, 12 кв. по 50.00 лв. на кв.-
400 лв.; обръщане на входна врата демонтаж и монтаж - 200,00 лв.;
замонолитване на канали -15 бр., 6 лв. на бр. - 90 лв. с вкл. материали; местене
1
на електроинсталация - 420 лв. с вкл. материали; преработка на ВиК в баня и
тоалетна - 2 бр., по 300 лв. на бр. - 600 лв. с вкл. материали; монтаж на
линейни сифони - 2 бр. по 90 лв. -180 лв. с вкл. материали: монтаж на
ревизионни отвори на пуш - 2 бр. по 100 лв. - 200 лв. с вкл. Материали; мазане
на течна хидроизолация – 20 бр. по 350 лв. - 700 лв. с вкл. Материали; монтаж
на плочки в целия апартамент – 60 кв. по 62 лв. на кв. – 3720 лв. с вкл.
материали; цялостна фина шпакловка по стени и тавани - 227,61 кв.м. по 12
лв. на кв. – 2731, 32 лв. с вкл. материали; монтаж на аксесоари в баня и
тоалетна - 2 бр. по 450 лв. - 900 лв. с вкл. материали; доставка и монтаж на
ПВЦ таван с вкл. луни - 2 бр. по 350 лв. - 700 лв. с вкл. материали; монтаж на
XPS корнизи 68,24 л.м. по 18 лв.- 1228,32 лв. с вкл. материали; боядисване 227
кв.м. по 8 лв.-1816 лв. с вкл. материали; общи дейности - 400 лв.
Впоследствие допълнително ответникът възложил и други дейности, което
увеличило цената на услугата – в размер на 15 155,64 лв., съгласно
окончателно приета оферта, като местенето на електроинсталация се
увеличило от 420 лв. на 780 лв., а допълнително било възложено: направа на
ниши в баня - 2 бр. по 80 лв. – 160 лв. с вкл. материали; демонтаж и монтаж на
врати 2 бр. по 100 лв. – 200 лв.; направа на гръб от GKB зад кухня – 150 лв.
Ищецът твърди, че изпълнил възложените дейности, като му е оставало
единствено да монтира аксесоари в банята и тоалетната. Излага, че до този
момент възложителят нямал забележки по извършената от него работа, която
била приета. През месец август 2021 г. възложителят внезапно спрял достъпа
на изпълнителя до обекта с отказ да заплати част от извършените дейности,
като посочила като причина някакъв теч, който твърдяла, че е причинен
умишлено от изпълнителя.
По сключения договор били извършени плащания от възложителя на
следните суми: първо плащане: сума в размер на 7142,50 лв.; второ плащане:
сума в размер 4285,50 лв. и още 748,00 лв. за допълнително възложени
дейности, извън сключения договор. За изплатените от възложителя суми
била издадена фактура № **********/29.04.2022 г. Тъй като изпълнителят не
успял да извърши дейността по т. 10 от окончателната оферта – монтаж на
аксесоари в баня и тоалетна - 2 бр. по 450 лв., поради прекратяване на достъпа
му до обекта от страна на възложителя, ищецът приспаднал сумата от 900 лв.
от дължимото му възнаграждение по договора и не претендирал същата.
Твърди, че останала незаплатена сума в размер 2828 лв. за извършените по
договора между страните дейности след приспадане на платените от
възложителя суми, както и приспадане на сумата от 900 лв. за неизвършената
дейност по т. 10 от окончателната оферта – монтаж на аксесоари в баня и
тоалетна. Излага, че въпреки многократни разговори и покани до
възложителя, сумата от 2828 лв. все още не била платена.
Поради изложеното, моли съда да уважи предявения иск като установи
вземането, така както е предявено в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът – Р. А. В., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Признава наличието и валидността на
2
процесния Договор № ............................. г., сключен между страните, с предмет
извършване на строително-монтажни работи на обща стойност материали и
труд в размер на 14 285,64 лв., които СМР са подробно описани в офертата
към договора. Не оспорва, че е заплатил сума в размер на 12 175 лв. Оспорва
дължимостта на претендираната от ищеца сума поради неизпълнение на
договорни и законови задължения на изпълнителя. Оспорва да е налице
допълнително възлагане на дейности извън процесния договор, както и че
същите са изпълнени.
Твърди, че изпълнението на договора започва с извършване на СМР след
21.06.2021 г., като се извършва в отсъствието на обитателите на процесния
апартамент, като изпълнителят разполага с ключ за него. Ремонтните
дейности се извършват надлежно, като е налице извършване на боядисване
(отразено в позиция № 13 от Оферта) и шпакловка по стени и тавани (позиция
№ 9), както и полагане на плочки в банята, като в средата на месец август
2021 г. ответницата е извикана от съсед под нейния апартамент, който
съобщава, че има теч от нейната баня към неговия апартамент. Уведомен е
изпълнителят по договора чрез управителя ........................., който пристига на
обекта и установява теча, но не поема отговорност за неговото
отремонтиране. Р. В. изрично заявява, в присъствието на сина си, че няма да
приеме извършената работа в банята и за стаята, в която е налице влага с оглед
теча. В продължение на два месеца – септември и октомври, влагата не спира,
а избива през плочките в банята и през стената на стаята, която граничи с
банята. Ответникът се обръща към специализирано дружество, което
разполага с термокамера, която може да проследи източника на влагата. На
14.11.2021 г. представител на ..................... открива, че е налице влага,
изходяща от проблем с холендера на водомера и основата, на която се закрепя
смесителят за душа - „УКБ“, за което съставят протокол. Оказва се, че течът е
бил предизвикан от механична повреда в холендера на водомера, както и че
ремонтните тапи на основата, на която се закрепя смесителя за душа - „УКБ“
са били недостатъчно добре закрепени и от тях е текла вода, като в тази връзка
е извършена подмяна на части от водомера, за да се спре течът. Излага, че
достъп до обекта в този момент са имали единствено представителите на
ищцовото дружество, тъй като апартаментът е бил необитаем към процесния
период. С оглед на изложеното, твърди, че са налице вреди, изразяващи се в
промяна на Ц. и качеството на плочките в банята и тоалетната, наличие на
мухъл, който избива вследствие на дългото време, през което е текла водата,
както и наводняване на две стени в стаята, граничеща с банята на общо 20
кв.м. С оглед нуждата от нов ремонт ответникът заплаща на трето за спора
лице сумата от 1 000 лв. за пребоядисване на наводнените стени, които се
пребоядисват по няколко пъти, тъй като влагата излиза и следва нужда от ново
шпакловане и пребоядисване. Успоредно в банята се бори с мухъл, който
изчезва след многократно третиране с препарати, а мокрите петна остават
различен цвят по някои от плочките. Отремонтиран е и водомерът, по чийто
холендер се оказва, че е налице механична повреда, видно от талон за
пломбиране на водомер от 24.11.2023 г.
Твърди, че изпълнителят е поставил един линеен сифон на стойност 90 лв.,
3
а не два, както се твърди в исковата молба. Не оспорва, че не са монтирани
аксесоари в баня и тоалетна – позиция 10 от Оферта към Договор ....................
Счита, че изпълнителят по процесния договор, не е изпълнил договорните
си задължения, като не е предал изработеното от него годно за обикновено
ползване, а именно СМР, представляващи монтаж на плочки в баня (позиция
№ 8 от офертата към договора) и боядисване (позиция № 13 от офертата), тъй
като голяма част от тези плочки и боя са покрити с влага от предизвикан теч
по време на извършване на СМР. Счита, че изпълнителят не е извършил
посочените дейности качествено, съгласно уговорките в договора. На
следващо място излага, че в чл. 4.3.3. от договора изрично е уговорено, че
последните 20 % - 2857 лв., се заплащат „...20% при приемане на обекта от
поне две лица от страна на възложителя: 2857 лв.“. Излага, че липсват
доказателства изпълнителят по процесния договор да е издал акт образец 19,
приемно-предавателен протокол или друг документ, удостоверяващ
завършване на каквито и да е било СМР, още повече допълнително възложени
и изпълнени.
Твърди, че не е приела и оспорва като негодни за обикновено ползване
изпълнените .................... от офертата, а именно монтаж на плочки в баня и
боядисване. Счита, че за да се приеме работата, следва тя да бъде надлежно
изпълнена, а в случая е бил налице теч, който компрометира качеството на
изпълнената работа, като отговорността за този теч счита, че най-вероятно е
на изпълнителя, с оглед на това, че само той е имал достъп до апартамента.
С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска, а при уважаване на иска
моли възнаграждението по договора да бъде намалено със сумата от 1000 лв.,
платена от ответницата на трето за спора лице за пребоядисване на мокрите
стени вследствие на теча. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Отговорността на възложителя по предявен иск с правно основание чл. 266
ЗЗД може да бъде ангажирана при осъществяване на фактически състав, който
включва следните елементи: наличие на валиден договор за изработка между
страните, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу
възнаграждение да изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на
ответника, качествено и извършено в срок изпълнение от страна на ищеца на
възложената му работа; приемане без възражения на изработеното от страна
на ответника и неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане
на възнаграждение за приетата работа.
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже
следните обстоятелства: възникнало облигационно отношение между
страните, породено от сключен договор, по силата на който ищецът, като
изпълнител, и ответникът, като възложител, са се съгласили изпълнителят да
извърши възложените СМР за обект: апартамент, находящ се в гр. .....................
ап. 13, че ищецът е изпълнил възложената с договора работа, съобразно
4
уговореното и работата е била приета от ответника.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетия като писмено
доказателство по делото Договор № 2021-16 от 21.06.2021 г. (л. 7-9 от делото),
че на посочената дата между ответника, като възложител и ищеца, като
изпълнител е сключен договор за изпълнение на строително монтажни
дейности, съгласно оферта (л. 11 от делото). С протоколно определение от
04.12.2024 г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните
е сключен договор № .................... година с предмет извършване строително-
монтажни работи на обща стойност материали и труд в размер 14 285,64 лева,
с приложената към него оферта – офертата към договора, находяща се на лист
№ 11 за сумата 14 285,64 лева без включен ДДС. Видно от цитираната оферта
страните са договорили извършването на следните дейности в апартамента на
ответника, уговорени по вид, количество, единична цена и обща стойност в
лева без включен ДДС, а имено: къртене на стена в дневна и спалня, 12 кв.,
единична цена 50 лв., стойност 400 лв., с вкл. сваляне и транспорт; обръщане
на входна врата демонтаж и монтаж, 1 бр., единична цена 200 лв., стойност
200 лв.; замонолитване на канали, 15 м.л., единична цена 6 лв., стойност 90
лв., с вкл. материали; местене на електроинсталация, 1 бр., единична цена 420
лв., стойност 420 лв., с вкл. материали; преработка на ВиК в баня и тоалетна, 2
бр., единична цена 300 лв., стойност 600 лв., с вкл. материали; монтаж на
линейни сифони, 2 бр., единична цена 90 лв., стойност 180 лв., с вкл.
материали без сифони; монтаж на ревизионни отвори на пуш, 2 бр., единична
цена 100 лв., стойност 200 лв., с вкл. материали; мазане на течна
хидроизолация, 2 бр., единична цена 350 лв., стойност 700 лв., с вкл.
материали; монтаж на плочки в целия апартамент, 60 бр., единична цена 62
лв., стойност 3720 лв., с вкл. материали; цялостна фина шпакловка по стени и
тавани, 227,61 кв.м., единична цена 12 лв., стойност 2731, 32 лв., с вкл.
материали; монтаж на аксесоари в баня и тоалетна, 2 бр., единична цена 450
лв., стойност 900 лв., монтаж с вкл. кранове; доставка и монтаж на ПВЦ таван
с вкл. луни, 2 бр., единична цена 350 лв., стойност 700 лв., с вкл. материали;
монтаж на XPS корнизи, 68,24 л.м., единична цена 18 лв., стойност 1228,32 лв.,
с вкл. материали; боядисване, 227 кв.м., единична цена 8 лв., стойност 1816
лв., с вкл. материали; общи дейности - 400 лв.
Ищецът не претендира заплащане на сумата от 900 лв. за монтаж на
аксесоари в баня и тоалетна.
По делото, в открито съдебно заседание на 04.12.2024 г., е прието
заключение на вещо лице по допуснатата съдебно техническа и оценителна
експертиза с вх. № ..................... съгласно което посочените по-горе дейности,
уговорени между страните с цитираната по-горе оферта са изпълнени с
изключение на това, че е поставен един линеен сифон вместо два
(.............................
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че на 21.06.2021 г. между ищеца
и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за изработка със съдържанието, предвидено в договора и оферта към
договора, както и че договорените СМР са изпълнение от ищеца с изключение
5
на монтаж на аксесоари в баня и тоалетна, 2 бр., единична цена 450 лв.,
стойност 900 лв. без ДДС, които не се претендират от ищеца и монтаж на един
линеен сифон, вместо два, с единична цена 90 лв. без ДДС.
Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с
различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства (приемо-
предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и
стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Едно
от основните задължения на поръчващия (възложителя) е да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
Между страните няма спор, че извършените от ищеца СМР не са приети от
възложителя-ответник по уговорения в договора начин и не са съставени (в
смисъл на двустранно подписани) уговорените от страните документи за
приемането им. По делото е прието заключение на СТЕ, с което са установени
и са оценени реално извършените от дружеството-ищец СМР. Установява се
също така, че изпълнените СМР са във фактическа власт на ответника-
възложител и се ползват от него. При така установените обстоятелства по
делото, съдът намира, че уговореният в процесния договор между страните
начин на приемане на възложената работа следва да намери приложение,
когато възложителят окаже необходимото съдействие за приемането на
извършената работа и за съставянето на необходимите за това документи.
Липсата на двустранно подписване на съответните уговорени документи за
приемане на СМР, е довело до спора между страните относно извършеното, а
с това и цената на извършеното, които обаче са установени с приетата СТЕ.
По същество възраженията на ответника се отнасят до неприемането на
работата, съгласно уговореното в договора между страните – чрез двустранно
подписване на приемно-предавателен протокол.
Според трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 266,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД, установяването на изпълнената и приета работа може да се
извърши с различни доказателствени средства: писмени доказателства
(приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи,
двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове,
количество и стойност и др. уговорени от страните документи), съдебно-
техническа експертиза, свидетелски показания и т.н., като в конкретния
случай доказването е станало със заключението на СТЕ, неоспорено от
страните, поради което е неоснователно възражението на ответника за
недължимост на стойността на изработеното, само поради това, че работата не
е приета по предвидения в договора начин (решение № 65/16.07.2012 г. по
търг. д. № 333/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 178/13.10.2017 г.
по търг. д. № 638/2017 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 34/22.02.2010 г.
по търг. д. № 588/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 94/02.03.2012 г.
по търг. д. № 133/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 231/13.07.2011
г. по търг. д. № 1056/2009 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение №
6
1661/06.12.1999 г. по гр. д. № 1056/2009 г. на V-то гр. отд. на ВКС). За
плащането на възнаграждението е необходимо приемане на работата, но
незаконосъобразният отказ на възложителя да приеме изработеното съобразно
договореното не може да го ползва, тъй като той е в неизпълнение на
задължението си по чл. 264, ал. 1 ЗЗД, предвидено и в договора между
страните. Доказването изпълнението на работата е в тежест на изпълнителя
съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.
266, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение по договора за изработка се дължи за
приетата работа. Това означава, че освен фактическото предаване на резултата
на възложителя е необходимо да се осъществи и едно правно действие по
одобряване на работата от възложителя – изрично или с конклудентни
действия. Съобразно константната практика на ВКС приемането на работата
от възложителя е не само негово право, но и негово задължение. Същият е
длъжен своевременно да прегледа и приеме работата, като отрази в протокола
обр. 19 констатираните недостатъци, каквато е най-честата практика (в този
смисъл решение № 723/02.01.2008 г. по т.д.№ 433/2007 г., I о., ТК на ВКС).
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че възложителят неоправдано не
е приел по уговорения между страните начин изпълнението на договорените и
извършени СМР, като не е дал необходимото съдействие. Не се установяват
твърденията на ответника, че при срещата между възложител и изпълнител по
повод възникналия теч през месец август 2021 г. е направила възражения за
некачествено извършени СМР. От показанията на свидетеля ........................ се
установява единствено, че е присъствал по време на срещата, че е видял в
стаята, която граничи с банята теч, който избива, мокри петна на стената в
спалнята, а впоследствие от майка си – ответницата, разбрал че е отказала да
заплати финалната сума по ремонта заради проблемите, които има. В тази
част, относно отказа на ответника да приеме работата, свидетелят
възпроизвежда казаното му от неговата майка – ответник по делото, а не
излага пред съда чуто от него. Предвид изложеното, съдът счита, че
приложение в случая намира нормата на чл.264, ал. 3 ЗЗД, а именно, че ако
възложителят не направи възражения, работата се счита приета.
В тази връзка следва да се посочи, че недостатъците в престираното по
договора за изработка не могат да доведат до отпадане на задължението на
възложителя да заплати изработеното и приетото. В постановените по реда на
чл. 290 от ГПК решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и решение № 183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о., се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет на
изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат
или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е
допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за
нейното договорно или обикновено предназначение. Едно от основните
задължения на поръчващия (възложителя) е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
7
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по - късно. Ако недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл.
265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото
възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в
изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право.
Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този
смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци
не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, той може да иска
поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или
съответно намаляване на възнаграждението. Задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след
приемането й, поради това ако недостатъците се открият при приемането, той
може да откаже да приеме работата до нейното поправяне или да я приеме,
като заплати възнаграждението в намален размер. Ако недостатъците не могат
да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно,
възложителят може да упражни всяко от правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД в
срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД - до шест месеца от приемането, съответно пет
години, когато се касае до строителни работи. Относно реда за упражняване
на правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД също е формирана задължителна практика
на ВКС по реда на чл. 290 от ЗЗД. С решение № 9/05.06.2017 г. по т. д. №
2690/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., е прието, че по отношение на формата, в
която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД не
съществува ограничение. Това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен
иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение,
предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. С решение №
84/30.07.2015 г. по т. д. № 1428/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието, че в
зависимост от това дали установеният недостатък е поправим или
непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по
предназначение или съобразно уговореното, ще следва да се приложи
хипотеза на намаляване на възнаграждението с необходимите за
отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката на изработеното с
оглед неподлежащия на отстраняване недостатък. Хипотезата на чл. 265, ал. 1
от ЗЗД за присъждане на самите разноски за поправката е приложима само в
случай на вече заплатено възнаграждение за изработеното.
Следва да се посочи, че изпълнението с недостатъци по смисъла на чл. 264,
ал. 2 и чл. 265 ЗЗД е лошо, некачествено изпълнение, в който случай за
възложителя възникват правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Липсата на своевременно
възражение за недостатъци, така както предвижда чл. 264, ал. 2 ЗЗД,
осъществява необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД – работата се счита
8
приета, а правата по чл. 265 ЗЗД не възникват.
В случая в хода на висящия исков процес (с отговора на исковата молба) е
направено възражение за прихващане със спорни вземания за отстраняване на
недостатъци (за заплащане на разходи за поправяне на работата), а имено
сумата от 1 000 лв. за пребоядисване на две стени от 20 кв., граничещи с
банята. Ответникът твърди, че не е приела извършената работа в банята и за
стаята, в която е налице влага, вследствие на теч, за което е уведомила
управителя на ищцовото дружество – .......................... Твърди, че не е приела и
оспорва като негодни за обикновено ползване изпълнените .................... от
офертата, а именно монтаж на плочки в баня и боядисване. Счита, че за да се
приеме работата, следва тя да бъде надлежно изпълнена, а в случая е бил
налице теч, който компрометира качеството на изпълнената работа, като
отговорността за този теч счита, че най-вероятно е на изпълнителя, с оглед на
това, че само той е имал достъп до апартамента. По същество възраженията на
ответника не са, че самите дейности по поставяне на плочки и боядисване са
изпълнени некачествено, а че след изпълнението на посочените дейности е
възникнал теч, предизвикан от механична повреда в холендера на водомера,
както и от обстоятелството, че ремонтните тапи на основата, на която се
закрепя смесителя за душа - „УКБ“ са били недостатъчно добре закрепени и
от тях е текла вода, от което са произтекли вреди, изразяващи се в промяна на
Ц. и качеството на плочките в банята, наличие на мухъл, както и наводняване
на две стени в стаята, граничеща с банята на общо 20 кв.м.
Както е прието в Решение № 452 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
621/2010 г., IV г. о., при наличието на недостатъци в изработеното
поръчващият може да иска съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД отстраняването им в
подходящ срок, разходите за поправката или намаляване на възнаграждението,
а когато недостатъците правят изработеното негодно за употреба,
поръчващият може съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора и иска
връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД с
обезщетение за вредите от неизпълнението по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Ответникът твърди, че не е приела и оспорва като негодни за обикновено
ползване изпълнените .................... от офертата, по-конкретно – монтаж на
плочки в баня и боядисване на две стени в стаята, граничеща с банята на общо
20 кв.м., но в същото време не твърди да е развалила договора, нито иска
връщане на даденото на отпаднало основание, нито претендира обезщетение
за вредите от неизпълнението, а претендира разходите за поправка –
пребоядисване на две стени в стаята, граничеща с банята.
За установяване на твърдените от ответника обстоятелства са приети като
писмени доказателства по делото – констативен протокол от 14.11.2021 г. (л.
129 от делото), от който се установява че след направена диагностика в банята
е открит теч от холендера на водомера и анормални стойности на влага под
„УКБ“ за душ батерия, както и талон за пломбиране на водомер от 24.11.2021
г., като по никакъв начин от посочените документи не би могло да се заключи,
че течът се дължи на действия или бездействия на ищеца при извършване на
СМР в обекта. Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетели – Роберт Стоянов Василев и Симеон Огнянов Симеонов. От
9
показанията на посочените свидетели обаче също се установява единствено,
че е имало теч в банята и влага по две от стените в стаята, граничеща с банята,
но не и че причина за това са некачествено извършени от ищеца дейности по
договора – поставяне на плочки в баня и боядисване. Ответникът не е
направил възражения за некачествено извършване на дейността по преработка
на ВиК в баня, към които евентуално биха могли да се отнесат проблемите с
холендера на водомера и с ремонтните тапи на основата, на която се закрепя
смесителя за душа.
Относно бланкетното твърдение на ответника, че не е възлагал отразените
в протокол-оферта допълнителни дейности, вследствие на които се е
увеличила цената за местенето на електроинсталация от 420 лв. на 780 лв., а
допълнително било възложено: направа на ниши в баня - 2 бр. по 80 лв. – 160
лв. с вкл. материали; демонтаж и монтаж на врати 2 бр. по 100 лв. – 200 лв.;
направа на гръб от GKB зад кухня – 150 лв., тъй като между страните не бил
подписан анекс, каквото било изискването на чл. 4.2. от договора и които
ищецът претендира на договорно основание, съдът намира следното:
Договорът за изработка - чл. 258 ЗЗД, е неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден. Той се счита сключен с постигането на съгласие
между страните по него и създава задължения и за двете страни: за
изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за
възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за
изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата
действителност. Съществуването му при отсъствие на изготвена писмена
форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени
средства, поради което съдът следва на базата на целия доказателствен
материал по делото да установи дали действително е налице сключен между
страните договор за изработка и за посочените дейности.
От приетото заключение на вещо лице по допуснатата съдебно
техническа и оценителна експертиза с вх. № 381336 от 26.11.2024 г., се
установява, че и отразените в протокол-оферта дейности са изпълнени от
ищеца. Следва да се приеме и че същите са приети от ответника, с оглед
липсата на възражения в тази връзка – нито при приемането на работата, нито
в отговора на исковата молба.
От изявленията, направени лично от ответника в съдебно заседание,
провело се на 04.12.2024 г., става ясно, че ответникът намира, че направената
на ниши в баня (позиция 15 от протокол-оферта) се включва в позиция 8 -
полагане на плочки, поради което счита, че не дължи допълнително
заплащане, като изрично заявява, че нишите са направени по нейно възлагане.
В тази връзка вещото лице разяснява, че направата на нишите и лепенето на
плочки са две различни дейности, тъй като полагането на плочки става по
определени повърхности, докато за нишите се изисква конструкция – първо се
прави гипскартон на съответното място, монтира се метална конструкция, до
нея се довежда ел. инсталация, тъй като има включени осветителни тела, което
представляват множество дейности, различни от поставянето на плочки. От
направените за първи път в това заседание (пето по ред) изявления на
ответника относно демонтаж и монтаж на врати (позиция 16 от протокол-
10
оферта) също става ясно, че и тази дейност е възложена от ответника, като за
първи път са направени възражения за некачествено изпълнение относно
вратата на банята, които предвид заявяването им след изтичане на
преклузивния за това срок, а имено с отговора на исковата молба, съдът не
следва да обсъжда. Относно увеличаването на цената за местене на
електроинсталация и направа на гръб зад кухня не са направени конкретни
възражения от ответника нито при приемане на работата, нито с отговора на
исковата молба, а извършването им се установява от СТЕ.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че между ищеца и ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка и
относно отразените в протокол-оферта допълнителни позиции (15, 16, 17),
както и че договорените СМР са изпълнени от ищеца и приети от ответника по
смисъла на чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото
разписки (л. 12 и 13 от делото), че ответникът е заплатил на ищеца сума в общ
размер 12 176 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата от 748 лв., която
видно от разписка от 22.06.2021 г. е платена за поставяне на подпрозоречен
камък, който не е включен в дейностите по договора, съответно в офертите.
Следователно заплатената от ответника сума по договора е в размер 11 428 лв.
с ДДС. От уговореното по договора възнаграждение в размер 15 155, 64 лв.
без ДДС следва да се приспадне сумата от 900 лв. без ДДС за монтаж на
аксесоари в баня и тоалетна, които не са извършени и не се претендират от
ищеца и сумата от 90 лв. без ДДС за поставяне на линеен сифон, който не е
поставен от ищеца. Така дължимото по договора възнаграждение е в размер
14 165, 64 лв. без ДДС или 16 998, 77 лв. с ДДС, от които платена е сума в
размер 11 428 лв., следователно дължима е сума в размер 5570, 77 лв. с ДДС.
Предвид диспозитивното начало в процеса и доколкото искът е предявен за
по-малка сума - в размер 2828 лв., същият следва да бъде уважен в цялост
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, от когато се счита
предявен искът, до плащането.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, като направени от последния разноски за исковото
производство са в размер 1356, 56 лв., от които 56, 56 лв. заплатена държавна
такса, 500 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице и 800 лв. адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв. Б., видно от
договор за правна защита и съдействие от 27.02.2023 г. (л. 117 от делото), а за
производство по ч. гр. дело № ........................ лв. адвокатско възнаграждение,
което е действително заплатено от заявителя на адв. Б., видно от договор за
правна защита и съдействие от ............................. от заповедното дело). Съдът
намира, че на ищеца не се дължат претендираните със заявлението разноски за
връчване на нотариална покана в размер на 205, 20 лв., доколкото същите не
представляват разноски по производството по смисъла на чл. 78 ГПК.
Във връзка със своевременно направеното от ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът съобрази следното:
11
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските
страна поставя пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с
твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на сключване на
договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този
пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до
обичайния и разумен размер.
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната,
предизвикала спора, до минимално определения размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
12
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, цената на
иска, договореният размер на адвокатското възнаграждение от 800 лева за
исковото производство и договореният размер на адвокатското
възнаграждение от 600 лева за заповедното производство се явяват
прекомерни. Съдът намира, че следва да намали претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение за исковото производство до размер на сумата от
600 лева, която се явява съразмерна, както на цената на иска, така и на
действителната правна и фактическа сложност на делото и за заповедното
производство до размер на сумата от 400 лева, която се явява съобразена с
действителната сложност на делото.
С оглед на гореизложеното, на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер 1156, 56 лв. за исковото производство и в размер 456, 56 лв. за
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, че Р. А. В., ЕГН ********** дължи на ............................, ЕИК
................... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от
2828 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР по Договор №
........................, за което е издадена фактура № ......................, ведно със
законната лихва от 06.07.2022 г. до плащането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г.
по ч. гр. д. № ........................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. А. В., ЕГН ********** да
заплати на ............................, ЕИК ................... сумата от 456, 56 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № .................. и сумата от 1156, 56 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13