Решение по дело №3562/2019 на Районен съд - Велико Търново

        Р Е Ш Е Н И Е

       №

       гр. ***, 23.09.2020г.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на втори септември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3562 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, както и че съществуващите между тях облигационни отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Ищецът посочва, че ответницата има неизплатени задължения за консумирана ел. енергия в периода от 04.02.2019г. до 03.06.2019г. на обща стойност 473,76 лв., за което са издадени процесните фактури. Ищецът твърди, че абонатът не е изпълнил задължението си за плащане, въпреки настъпилата му изискуемост, което неизпълнение е породило правото му на обезщетение за забава в размер на 11, 96 лв., считано от падежа на всяка фактура до 02.08.2019г. Ищецът посочва, че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № 2536/2019г. на ВТРС срещу която ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 485,72 лв., представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект в размер на 473, 76 лв. и сумата от 11, 96 лв. мораторна лихва върху нея, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответницата, чрез назначения й особен представител оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер. Възразява, че по делото не са представени доказателства, които да установяват с обвързваща за съда материална доказателствена сила, че начисленото количество ел. енергия е реално доставено. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От заявление № 3037513 от 31.05.2014г. се установява, че ответникът е клиент на ищцовото дружество във връзка с продажбата на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, ап. 31, като консумираната от него ел. енергия се заплаща по партида с абонатен № *** и клиентски № ***. Нямо спор по делото, че в облигационните отношения между страните действат Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.ОН България Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен ежедневник /листи 17-40/.

От представените по делото писмени доказателства - извлечение от сметка на потребление към 02.08.2019г., справка за потребление, извлечения за фактури и плащания към 08.11.2019г. и пет броя фактури издадени в периода 20.03.2019г. – 20.06.2019г. се установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на ответника общо сумата от 592, 76 лв. като стойност на потребена ел. енергия и такса включване за периода 04.02.2019г. – 03.06.2019г., както и сумата от 11, 96 лв. – мораторна лихва. С издаването на извлечението от сметка на потребление от 02.08.2019г. ищецът е направил извънсъдебно признание за плащане на сумата от 100 лв., като цена на доставена ел. енергия, доколкото е посочил, че неплатения остатък от задължението на абоната възлиза на 492, 76 лв. За тази сума, както и за вземането си за мораторна лихва в размер на 11, 96 лв. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 1107/16.08.2019г. по ч.гр.д. № 2536/2019г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.

С предяване на исковата молба ищецът иска да се установи дължимостта на сумата от 473, 76 лв. – стойност на консумирана ел. енергия за процесния период и на сумата от 11, 96 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 02.08.2019г., но не претендира присъждане на сумата от 19 лв. – такса включване. С писмено становище преди съдебно заседание ищецът прави съдебно признание за пълно изпълнение на тези задължения от страна на ответника и моли за отхвърляне на иска, поради извършеното плащане в хода на процеса.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.

Безспорно се установи по делото, че между страните съществува валидно облигационно отношение по договор за доставка на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с гр. ***, ул. „***” № ***, ап. 31, сключен при публично известни ОУ. Последните са част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните, доколкото са спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в един централен и един местен всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ, което е в отклонение от общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.

Ответникът има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ и на чл. 4, ал. 1 ОУ на ДПЕЕ, тъй като е закупувал ел. енергия за собствени битови нужди през исковия период. Обстоятелство, което следва от подаденото от него заявление № 3037513 от 31.05.2014г. за снабдяване и разпределение на ел. енергия за процесния обект и представените от ищеца справки, извлечение и фактури. Макар последните да имат характеристиката на частни свидетелстващи документи, ценени в своята съвкупност, наред останалите по делото обстоятелства, те безпротиворечиво установяват факта на консумиране на ел. енергия в процесния обект за спорния период.

Ответната страна не е оспорила представените по делото фактури относно отразените в тях количества ел. енергията и тяхната стойност, а единствено е акцентирала на тяхната доказателствена стойност от процесуална гледна точка. По изложените по – горе съображения и с оглед признанията на ищцовото дружество, съдът намира последният в качеството си на краен снабдител по смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на ответника и същият реално е потребил фактурираното количество ел. енергия. Получаването на престацията по договора, съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, е породило за абоната задължение да заплати на доставчика стойността на потребената от него ел. енергия в срока разгласен по реда на чл. 15 ОУ на ДПЕЕ. Съгласно представените от ищеца справки и фактури дължимата от потребителя цената на консумирана ел. енергия за процесния период от 04.02.2019г. до 03.06.2019г. е на обща стойност 473, 76 лв. Няма спор по делото, че длъжникът не е плати на падежа нито едно от задълженията си по всяка фактура, поради което в полза на доставчика на ел. енергия е възникнало вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден просрочие /чл. 38 ОУ на ДПЕЕ/. Изчислено по реда на чл. 162 ГПК, същото за периода от падежа на всяка фактура до 02.08.2019г. възлиза на 11, 96 лв.

В хода на делото ищецът е признал, че ответникът е погасил горепосочените си задължения за главница и лихва. Налице е признание на неизгоден за него факт, поради което съдът е обвързан да приеме, че абонатът е изпълнил задължението си да плати сумите предмет на спора. Погасяването е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, но съгласно чл. 235 ал. 3 ГПК, съдът е длъжен да ги съобрази, тъй като са от значение за спорното право. Това правило е важимо и в производството по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, в каквато насока е задължителната практика на ВКС – т. 9 от ТР 4/2013г. на ОСГТК.

По тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, макар и доказан по основание и размер, подлежи на отхвърляне, поради извършеното плащане на дължимите суми.

Въпреки отхвърлянето на предявените искове, ищецът има право на разноски в заповедното и исковото производство /т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК/, тъй като ответникът е станал причина за образуването им, поради неплащане в срок на потребената от него ел. енергия. В заповедното производство сторените от ищеца разноски са в размер на 75 лв. /25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсулско възнаграждение/. За исковото производство на ищеца му се следват разноски за платена държавна такса в размер на 75 лв., за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП, както и 200 лв. – депозит за особен представител, или общо 375 лв.

Водим от изложеното, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* против М.И.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че М.И.Й. дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата от 473, 76 лв. – главница, представляваща общ размер на стойността на незаплатена ел. енергия за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, ап. 31, за което за съставени фактури в периода 20.03.2019г. – 20.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 15.08.2019г. до окончателното изплащане на главницата, както и СУМАТА от 11. 96 лв. - мораторна лихва, считано от падежа на всяка фактура до 02.08.2019г., за които вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1107/16.08.2019г. по ч.гр.д. № 2536/2019г. на ВТРС, като неоснователен.

ОСЪЖДА М.И.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г, ЕИК: ********* СУМАТА от 375 лв. /триста седемдесет и пет лева/ - съдебни разноски за исковото производство, както и СУМАТА от 75 лв. /седемдесет и пет лева/- съдебни разноски за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: