Решение по дело №68/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Х. Х. А., с постоянен адрес – [населено място], ***, [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адв.М. М. Б. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 200.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че с Разпореждане № 2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, й било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен стаж е в размер на 14 години, 05 месеца и 27 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж и че с посоченото разпореждане, периодите на майчинство и безработица, с продължителност 01 години и 09 месеца, не били зачетени за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство била представлявана от упълномощен от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение, в размер на 200.00 лева. Сочи, че с Решение №2153-08-41 от 03.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу горното разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, като с Решение №162 от 13.04.2023 год., постановено по адм.дело №92/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение №1675 от 13.02.2024 год., постановено по административно дело №4911/2023 год. по описа на Върховния административен съд, решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали. Сочи също, че въпреки отмяната на горните административни актове, поради липсата на правна възможност за присъждане на разноските, направени в хода на административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени при оспорването по административен ред. Твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, представляват за нея имуществена вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да й заплати сумата от 200.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата Х. Х. А., с постоянен адрес – [населено място], ***, [община], [област], не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата – адвокат М. Б. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата от 200.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане на направените и по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – юрк. Н. Н. Х., преди съдебното заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва исковата молба. В същото сочи, че поддържа изложените мотиви в представения писмен отговор на исковата молба, както и е изложен довод, че съгласно изменената разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО, която била в сила от 01.08.2023 год., при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба, като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба и е претендиран адвокатски хонорар, моли същият да не бъде присъждан или да бъде определен в минимален размер.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощен процесуален представител на ответника – ст.юрк.З. М. Б., в който се заявява, че искът е допустим, но че е неоснователен. Развити са подробни доводи в тази насока, като в отговора се иска да бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното разпореждане и че в съдебното производство по административно дело №92/2023 год., а също и в касационното производство пред ВАС, на ищцата са били присъдени деловодни разноски, като присъдените и за двете инстанции разноски били заплатени по сметка на процесуалния й представител – адвокат Д. К. и при уважаване на иска от настоящата претенция, би се стигнало до двойно заплащане, както и се твърди, че освен това се цели да се присъдят още веднъж и деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалният му представител в настоящото производство. Излага се довод, че обжалването на административни актове по административен ред не изисква юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна и че използването на услугите на адвокат за реализирането па това право е личен избор на заинтересованото лице, както и че нормативните изисквания към жалбата, с която се обжалват административни актове по административен ред са уредени в чл.85, ал.1 от АПК, като данни за жалбоподателя обичайно се посочват във всички видове молби, жалби, възражения и т.н, а възраженията им относно оспорвания акт, тяхното основание и искането, могат да се формулират в свободен текст. Сочи се, че съдържанието на жалбата по чл.117, ал.2 от КСО не изисква цитиране на изрични разпоредби на закона, с които жалбоподателят трябва да е запознат. В депозирания писмен отговор пълномощникът на ответника се позовава и на промените в чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 год., съгласно които, при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на пратеното възнаграждение за адвокатска защита. С отговора моли съда, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 200.00 лева – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт, както и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт. Относно въведения довод за действието на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО от 01.08.2023 год., счита, че това не води до извод за неоснователност на исковата молба, като сочи, че съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и че посочената норма доразвива въведения принцип в чл.7 от Конституцията, според който държавата отговаря за всички вреди и действия, причинени от незаконни актове или нейни органи. В този смисъл счита, че исковата молба е основателна и доказана и предлага съдът да я уважи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №92/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, че със заявление Вх.№2113-08-1632/08.09.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, ищцата Х. Х. А. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

С Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП па НОИ – Кърджали/л.16/, на заявителката Х. Х. А. е било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма необходимия, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, действителен осигурителен стаж от 15 години, като за такъв е зачетен период от 14 години, 05 месеца и 27 дни. Горното разпореждане е било оспорено от ищцата Х. Х. А. с жалба Вх.№1012-08-5/03.01.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадена чрез пълномощник - адвокат Д. Й. К. от АК - [област]. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 03.01.2023 год., с което адвокат Д. К. е упълномощена да представлява ищцата в производството пред директора на ТП на НОИ - Кърджали, като от нейно име да изготви, подпише и подаде жалба, срещу Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали. Към пълномощното е приложен и договор за правна защита и съдействие с №** от *** год., сключен между ищцата Х. Х. А. и адвокат Д. Й. К., за правна защита и съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане, заверено копие от който е приложено към исковата молба и прието като доказателство/л.15/, като същият е приложен в оригинал по административно дело №92/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали/на л.13, стр.2 от делото/, приложено към настоящото дело, с договорено възнаграждение в размер на 200.00/двеста/ лева, платено в брой към датата на сключване на договора.

С Решение №2153-08-41 от 03.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.13-л.14/, жалбата на Х. Х. А. срещу Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена като неоснователна.

Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е било обжалвано в срок, по съдебен ред, като с Решение №162 от 13.04.2023 год., постановено по адм.дело №92/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали/л.7-л.12/, е отменено Решение №2153-08-41 от 03.02.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали и преписката е върната на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране, подадено от Х. Х. А.. С това съдебно решение, в полза на жалбоподателката са били присъдени деловодни разноски, в размер на 500.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита и процесуално представителство по делото, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие по това дело. Това решение е било обжалвано в срок, с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Кърджали, пред Върховния административен съд, като с Решение №1675 от 13.02.2024 год., постановено по адм.дело №4911/2023 год. по описа на ВАС – Шесто отделение/също приложено към настоящото дело/, обжалваното Решение №162 от 13.04.2023 год., постановено по адм.дело №92/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, е оставено в сила. Със същото решение на ВАС е осъден Национален осигурителен институт – София, да заплати на Х. Х. А., направените от нея деловодни разноски в касационното производство, в размер на 500.00/петстотин/ лева.

В изпълнение на посоченото по-горе, влязло в сила, решение, преписката по заявлението с Вх.№2113-08-1632/08.09.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от Х. Х. А., за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО, е върната на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне в законоустановения срок, като писмото с Изх.№110 от 16.02.2024 год., с което е изпратена преписката, е получено в ТП на НОИ – Кърджали от ст.юрк. З. Б., на датата 19.02.2024 година.

Описаните по-горе обстоятелства се установяват по безспорен начин от писмените доказателства, събрани в хода на настоящото съдебно производство и от приложените към настоящото дело административно дело №92/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали и административно дело №4911/2023 год. по описа на ВАС – Шесто отделение.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Изпълнено е условието на чл.203, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежен ответник.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено, като незаконосъобразно, разпореждане, издадено от административен орган - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, във връзка правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че обжалваното разпореждане е отменено от компетентния административен съд със съдебно Решение №162 от 13.04.2023 год., постановено по административно дело №92/2023 год. на Административен съд – Кърджали, като същото, след касационно обжалване, е било оставено в сила с окончателно съдебно Решение №1675 от 13.02.2024 год., постановено по административно дело №4911/2023 год. по описа на ВАС – Шесто отделение.

В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата претенция е и основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Република България, според която, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение, в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Налице е в случая първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от административен орган в изпълнение на административна дейност, което е отменено като незаконосъобразно, с влязло в законна сила съдебно решение.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищцата имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане.

В случая ищцата претендира имуществени вреди, в размер на 200.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване по административен ред, на неблагоприятното за нея разпореждане, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ.

Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на това разпореждане, ищцата в настоящото производство е упълномощила адвокат и е заплатила, в брой, адвокатско възнаграждение, в размер на 200.00 лева, по силата на сключения договор за правна защита и съдействие сер.** №** от *** год. Ищцата не би ангажирала адвокат и съответно, не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не е било издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на нейното имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано именно от издаването на разпореждането. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт – разпореждането, издадено от административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали.

Съдът приема, че адвокатската защита е израз на нормалната и обичайна грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения, неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищцата не са произтекли вреди.

Видно и от административната преписка по издаване на посоченото разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, съответно, заплатено му е било в брой уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, според която, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по реда на чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание разпоредбите на чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

По отношение на претендирания размер на обезщетението съдът намира, че следва да се има предвид правилото на чл.8, ал.4 (нова, ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което правило, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган, възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., в приложимата редакция на тази норма след изменението й/обн., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год./, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дела по Кодекса за социално осигуряване, без определен материален интерес, е 500.00 лева. Заплатеното в случая адвокатско възнаграждение и претендирано от ищцата Х. Х. А. като обезщетение в настоящото производство, е в размер на 200.00 лева, т.е. същото е в много по-нисък размер/повече от половината/ от предвидения от Наредбата минимален размер, поради което не може да се приеме, че същият е прекомерен.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, изложени в хода по същество и в представения писмен отговор на исковата молба, за неоснователност на иска, аргументирани с приложението на чл.120, ал.2 от КСО (изм., ДВ, бр.66 от 01.08.2023 год., в сила от 01.08.2023 год.), според която разпоредба, при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Следва единствено да се посочи, че изменената норма е с процесуален характер и като такава, тя има действие занапред след влизането й в сила, доколкото липсва изрична разпоредба, придаваща й обратно действие или казано с други думи, същата се прилага само за юридически факти и правни отношения, възникнали след влизането й в сила, т.е. след 01.08.2023 год., а в случая, договорът за правна защита и съдействие, сключен от ищцата Х. Х. А., въз основа на който е заплатила адвокатското възнаграждение, в размер на 200.00 лева, е от датата 03.01.2023 год., като на същата дата е подадена и жалбата против разпореждането, т.е. много преди влизане в сила на нормата на чл.120, ал.2 от КСО.

При това положение, цитираната от пълномощника на ответника норма от КСО, в действащата й към момента редакция, не е приложима по отношение на административни производства по реда на чл.117 от КСО, образувани преди влизането й в сила, като съвсем отделен е въпросът, дали посочената норма въобще изключва търсената от ищеца претенция по реда на ЗОДОВ, който въпрос съдът не намира за нужно да коментира предвид изложените по-горе съображения за неприложимост на нормата спрямо конкретния случай.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди, в размер на 200.00/двеста/ лева, представляващи заплатеното от нея, в брой, адвокатско възнаграждение, в хода на административното производство по задължителното обжалване на незаконосъобразното разпореждане, по реда на чл.117 от КСО. Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.02.2024 год., до нейното окончателно заплащане.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата се следват и направените от нея деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00 лева, от които, 10.00 лева внесена държавна такса, съгласно приложеното по делото преводно нареждане за плащане към бюджета от 14.02.2024 год. на банка „ОББ“ АД, онлайн банкиране/л.6/ и 400.00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие сер.**, ***, от *** год./л.5, стр.1/. Това адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, независимо от направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в депозирания писмен отговор на исковата молба и в депозираното писмено становище преди съдебното заседание, същото следва да бъде присъдено в полза на ищцата в пълния му претендиран размер.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. А., с постоянен адрес – [населено място], ***, [община], [област], с [ЕГН], сумата в размер на 200.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1632#5 от 30.11.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.02.2024 год., до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. А., с постоянен адрес – [населено място], ***, [община], [област], с [ЕГН], направените по настоящото дело разноски, възлизащи общо в размер на 410.00 /четиристотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.