Р Е
Ш Е Н
И Е
№
235
гр.Габрово, 23.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Веселина Топалова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Генжова
Кремена Големанова
при
секретаря В.Килифарева, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д. №260 по описа за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника А.Х.С. срещу Решение №178/20.05.2019г. по
гр.д.№2728/2017г. на Габровски районен съд.
В жалбата
се твърди, че съдът правилно бил отхвърлил като неоснователна претенцията на
ищеца за придобиване на имота чрез покупко-продажба от завод Добри Карталов
през 1999г. Твърди, че към 1987г. не било възможно целия имот да е закупен от
него, тъй като А.С. не бил собственик на целия имот. същият бил станал
собственик на целия имот едва през 2008г. Неправилни били изводите на съда по
отношение на придобиването на имота по силата на давностно владение. Ищецът не
бил доказал при условията на пълно и главно доказване твърдяното владение върху
процесния имот от 11.03.1999г. до датата на исковата молба, още по-малко било
доказано това владение да е непрекъснато, явно и необезпокоявано. Напротив
доказано било, че имота е владян от жалбоподателя, както и от неговите роднини назад във
времето. Собственици на имота винаги били дядото и бащата на жалбоподателя, на
които той бил единствен наследник. През 1980г. бащата на жалбоподателя му дарил
1/2ид.ч. от имота. от началото на 80-те години на миналия век имота бил оддаден под наем на завод Добри Карталов за извършване на ширпотреба, като завода бил разположил в имота машини, на
които в продължение на повече от 10 години били работили работници на завода.
През цялото време до към 1999г. бащата на жалбоподателя Х.С. ползвал гаража, в
който държал автомобила си. твърди, че непрекъснато до 2018г., преди
жалбоподателя да прехвърли на свое име партидите на плащане на ел.енергия
същите били на името на баща му . твърди, ме не било ясно защо съдът е приел,
че владението на Р.било оспорено едва през 2017г.,
което станало причина за завеждане на исковата молба, пи положение, че било
обратното - спокойното, явно и непрекъснато владение на жалбоподателя било оспорено
от Р.едва през 2017г. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да реши спора по същество, като отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, уважи предявения насрещен иск и
присъди направените поделото съдени и деловодни разноски за двете инстанции.
Ищецът по
делото и ответник по въззивната жалба в депозирания отговор оспорва жалбата,
като неправилна и необоснована, като твърди, че обжалваното решение е правилно.
Заявява, че твърденията на жалбоподателя противоречали на събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд бил обсъдил и преценил всички събрани по
делото доказателства и бил достигнал до правилни изводи относно давностното
владение на ищеца. правилно районният съд бил приел, че владението на Р.е оспорено едва през 2017г., коте останало причина за
подаване на исковата молба. . не било доказано твърдението на жалбоподателя, че
имота бил отдаден под наем на завод Добри Карталов, напротив имота бил закупен
от завода. Голословни и заявени едва във въззивната жалба били и твърденията на
жалбоподателя, че ищецът е ползвал имота под наем за производствената си
дейност. Жалбоподателя не бил доказал владение на имота в нито един момент в
хода на съдебното дирене, нито лично, нито чрез други лица. Моли съда да остави
жалбата без уважение и да присъди направените по делото разноски за въззивната
инстанция.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С
обжалваното Решение№178/20.05.2019г. по гр.д.№2728/2017г. на Габровски районен
съд е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че ищецът, в
качеството му на ЕТ "Р.-Р.Р." е собственик на поземлен имот с идентификатор 14218.523.76 по КККР
на гр. Габрово, с административен адрес: гр.Габрово, Г.№30, с площ на имота от
577кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно
ползване: Ниско застрояване - до 10м., при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори 14218.523.75; 14218.523.102; 14218.523.77 и 14218.523.221; в едно с
построените в имота сгради - Сграда
14218.523.76.1, със застроена площ от 62кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; Сграда 14218.523.76.2,
със застроена площ от 22кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Хангар, депо,
гараж;
Сграда 14218.523.76.3, със
застроена площ от 36кв.м., брой етажи: 1, предназначение: Селскостопанска
сграда;
Сграда 14218.523.76.4, със застроена площ от 13кв.м., брой етажи:
1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, като правото на собственост е
придобито на основание давностно владение, на основание чл.79, ал.1 от ЗС.
Оставен е без уважение иска в частта да бъде признато за установено, че Р.Р.Р., в качеството на ЕТ „Р.- Р.Р."
е собственик на посочения имот
на основание покупко-продажба, осъществена на 11.03.1999г. Оставен е без
уважение предявения от жалбоподателя насрещен иск. Жалбоподателят е осъден да
заплати на ищеца сумата от 2621,14лв. - разноски по делото.
Решението
обжалвано изцяло.
За да
постанови решението си съдът е приел следното :
Съгласно
приложния по делото АДС №7074/05.07.1989г. завод Д.Карталов
с договор от 22.10.1987г. е закупил от А.Х.С. имот, представляващ: дворно място
от 674кв.м., в едно с двуетажна жилищна сграда, застроена върху 63,20кв.м. за
всеки етажи подобрения. Дворното място представлява Парцел XVII, пл. №66 от
кв.8 по плана на кв.Г., гр.Габрово. Имотът е закупен
от завод „Д. Карталов" на основание чл.26 от ЗСГ /отм./, след направена
оценка и със съгласието на Министерство на финансите и Общински народен съвет
Габрово. В посочения АДС, ищецът по насрещният иск и ответник по главния иск -А.Х.С.
е посочен, като бивш собственик на имота. Видно от писмо от Министерство на
финансите на НБР - Държавни имоти №06.07.29 от 25.05.1987г. до Окръжен народен
съвет сумата, на която е оценен имота е платена на 22.10.1987г.
От събраните
по делото доказателства било установено, че процесния ПИ 14218.523.76 по КККР
попада изцяло в обхвата на ПИ 166 по предходния план и се припокрива с него, т.е.
налице е идентичност на процесния имот с имота, описан в приложените и приети
по делото писмени доказателства.
С Нотариален
акт №63, том V, от 31.03.1975г., издаден от Районен съд Габрово, за собственици
на процесния имот са признати дядото на А.Х.С. - Д. С. М. и баща му Х.Д. С. в
съсобственост, т.е. по ½ ид. част. След като
през 1978г. почива Д. С. М. Х.Д. С. става собственик на целия имот по
наследство и с нотариален акт за дарение №74 от 11.09.1980г. дарява на А.Х.С.
½ ид. част от имота. Относно другата ½ ид.част, единствените доказателства по делото са, че ищецът
става собственик на същата по наследство след смъртта на баща си Х.Д. С.
на 24.01.2008г.
От
приложената по делото фактура №********** от 11.03.1999г. било видно, че имотът
е закупен от Р.Р., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „Р.- Р.Р.",
за сумата от 6700000лв., като от споразумителен протокол от 13.01.1999г. се
установява, че ищецът е имал вземане от Картал АД за сумата 10 милиона
неденоминирани лева.
Съдът е
кредитирал показанията на свидетелите Ц.И.П. и Г.П.Н., които установявали, че
ищецът ползвал имота от 1999г., когато го закупил на търг, ремонтирал го и
известно време работил в него. След това продължил периодично да ходи там, като
св.Н. дори правил ремонт по къщата, а свидетеля П. живее
в близост до имота. Нито един от двамата свидетели не съобщава до годината на
завеждане на настоящото дело - 2017г. да е имало претенции от трети лица
относно осъществяваната власт върху имота от страна на ищеца Р..
Районният
съд не кредитирал с доверие показанията на св.М.М. Същите
били объркани и противоречиви, но свидетелят не бил в състояние да опише
съществени белези на процесния имот, в който твърди че е влизал нееднократно и
е виждал там жалбоподателя.
Първоинстанционният
съд приел, че към датата на издаване на фактура №**********/11.03.1999г в сила била
разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗДС, съгласно която: не са държавна собственост
имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е
била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Тъй като процесният имот не е бил държавна собственост е било налице
общото изискване за прехвърлянето на собствеността във формата на Нотариален
акт, което не е спазено. Тъй като не е спазена изискуемата от закона форма,
тази сделка не може да породи правни последици.
От показанията
на посочените по горе свидетели П. и Н. било видно, че въпреки, че Р.не е закупил имота в изискуемата от закона форма, след
издаването на процесната фактура, той е осъществил фактическа власт върху целия
имот – земя и сгради със съзнанието, че е собственик – направил е ремонт на
къщата, упражнявал е в имота производствена дейност. Владението му било явно и
то било достояние на всички, същото било и несмущавано, тъй като никой не го
оспорвал. Владението на Р.било оспорено едва през
2017г., което е станало и причина за подаване на исковата молба от ищеца.
Въззивният
съд намира следното :
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че процесния имот винаги е бил собственост на
дядо му и баща му, имотът никога не е бил собственост на завод Добри Карталов,
а му е бил отдаден под наем. По делото не са представени доказателства, от
които да се установи, че имота от началото на 80-те години е бил отдаден под
наем на завода, е не е бил негова собственост.
С
Нотариален акт №63, том V, от 31.03.1975г., издаден от Районен съд Габрово, за
собственици на процесния имот са признати дядото на А.Х.С. - Д. С. М. и баща му
Х.Д. С. в съсобственост, т.е. по ½ ид. част.
След като през 1978г. почива Д. С. М. Х.Д. С. става собственик на целия имот по
наследство и с нотариален акт за дарение №74 от 11.09.1980г. дарява на
жалбоподателя А.Х.С. ½ ид. част от имота.
Относно другата ½ ид.част, единствените
доказателства по делото са, че ищецът става собственик на същата по наследство
след смъртта на баща си Х.Д. С. на 24.01.2008г.
От
приложения към делото АДС №7074/05.07.1989г., се установява, че с договор от
22.10.1987г. завод Д.Карталов е закупил от А.Х.С.
имот, представляващ: дворно място от 674кв.м., в едно с двуетажна жилищна
сграда, застроена върху 63,20кв.м. за всеки етажи подобрения. Дворното място
представлява Парцел XVII, пл. №66 от кв.8 по плана на кв.Г.,
гр.Габрово. Имотът е закупен от завод „Д. Карталов" на основание чл.26 от
ЗСГ /отм./, след направена оценка и със съгласието на Министерство на финансите
и Общински народен съвет Габрово, като видно от писмо от Министерство на
финансите на НБР - Държавни имоти №06.07.29 от 25.05.1987г. до Окръжен народен
съвет сумата, на която е оценен имота е платена на 22.10.1987г. Към датата на
закупуване на имота по реда на ЗСГ(отм) жалбоподателя
А.С. е бил собственик на 1/2ид.ч. от него, поради което е могъл да прехвърли
само половината от собствеността върху имота.
От
показанията св.П. - съсед на имота, се установява, че
същият знае, че имота е продаден на завод Добри Карталов, това свидетелят знаел
от родителите на жалбоподателя, които му били казали, че са продали имота на
завода, който бил поставил машини в имота и имало работници, които шиели. Това
обосновава извода, че след закупуване на имота от завод Добри Карталов, завода
го е ползвал и владял без предишните собственици да са предявявали каквито и да
било претенции. Следователно дори завода да е бил закупил по реда на ЗСГ(отм) половината от имота, той се е считал за собственик на
другата половина и е демонстрирал това.
Безспорно заплащайки
цената по сделката със завод Добри Карталов ищецът по първоначалния иск Р.не е станал собственик, тъй като не е завършен
фактическия състав за придобиване на имота- не е съставен нотариален акт за
покупката на имота, който е форма за действителност на сделката, поради което
същата не е породила действие.
След 1999г.
ответника Р.започнал да ползва и владее имота. Р.извършил в него редица подобрения, развивал в определен
период производствена дейност, като демонстрирал, че е собственик, без да му се
противопостави който и да било. Факта на това негово необезпокоявано владение
се установява от показанията на св.П. и св.Н.. Въззивният съд намира, че
правилно първоинстанционния не е кредитирал с доверие показанията на св.М.. Същите са противоречиви, поради което е
недостоверни. М. заявя, че често е посещавал имота в периода 2005-2006г., дори държали
кашата за ракия в него, но същевременно не може да опише - нито постройките в
него, нито посъдените дървета в двора, нито разпределението на къщата.
Предвид
изложеното съдът намира за доказано, че от 1999г. до 2017г., през период много
повече от десет години, ищецът по първоначалния иск Р.е
упражнявал спокойно и явно владение върху процесния имот, като на всички е
демонстрирал, че той е собственик на имота.
В подкрепа
на извода, че Р.се е считал за собственик и е
демонстрирал това е Заповед №36/07.02.2007г. на Областен управител Габрово, с
която е разпредено имота да се отпише от актовите книги в полза на ищеца, както
и обстоятелството, че след отписването му от актовите книги за държавна
собственост Р.е декларирал имота в Д"Местни
данъци и такси" при Община Габрово.
Жалбоподателят
твърди, че имота се водел на негово име в данъчното и плащал данъци, като
представя доказателства за платени данъци за периода 2012г.-2017г. Прави
впечатление, че тези данъци са заплатени през 2017г., когато видно от
отразеното в приложеното копие от данъчна декларация А.С. е декларирал имота.
Обстоятелството, че жалбоподателят не е декларирал придобиването на имота след
смъртта на баща си, а едва години по-късно навежда на извода, че едва през
2017г. е оспорил собствеността и владението на Р.върху
имота.
Поради
съвпадение на крайните изводи на въззивната инстанция и районния съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
оставянето на въззивната жалба без уважение жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ищеца -ответник по жалбата сумата от 600лв. - адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
По
изложените съображения, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №178/20.05.2019г. по гр.д.№2728/2017г. на Габровски районен съд.
ОСЪЖДА
А.Х.С., с ЕГН **********о*** да заплати на ЕТ "Р.-Р.Р.", с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.*** №* сумата 600лв. (шестстотин лева) – разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщението, на осн. чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: