РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Златоград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100228 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. А. В., ЕГН
********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „С.р.“ № *, чрез адв. Е.М.В.
от Адвокатска колегия - гр. С., със служебен адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.
„А.С.“ № *, срещу ОБЩИНА Н., с ЕИК ****, представлявана от Б.Р.К.-Кмет
на общината, със седалище и адрес: гр. Н. ул. „А.С.“ № 104 и се движи след
разделяне на отделните искове с акт по чл.210, ал.2 ГПК съгласно
Определение, рег. № 209/11.07.2025 г.
Ищцата, чрез пълномощника си в първоначалната искова молба, по която
е било образувано настоящото гр.д. 228/2025 г. и с цитираното по-горе
определение разделено по два обективно съединени установителни искове,
чрез пълномощника си адв. Велков сочи, че e собственик по силата на
давностно владение на:
1. реална част с площ 1431 кв.м. /първначално искът е предявен за
площта от 4000 кв.м., като е допуснато изменение на иска по реда на
чл.214 от ГПК/, находяща се в южната част от поземлен имот с
идентификатор 51319.10.112 м. Д.; вид територия – Земеделска;
категория – Осем; Начин на трайно ползване – Пасище; площ 20176 кв.
м.; стар номер - 003865, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при
1
граници и съседи имоти с идентификатори: 51319.10.28; 51319.10.50;
51319.10.52; 51319.10.53; 51319.10.54; 51319.10.56; 51319.10.71;
51319.10.72; 51319.10.73; 51319.10.74; 51319.10.75; 51319.10.79;
51319.10.80; 51319.10.81; 51319.10.82; 51319.10.83; 51319.10.84;
51319.10.86; 51319.10.87; 51319.10.111; 51319.10.113; 51319.10.114;
51319.10.145; 51319.10.165; 51319.10.168; 51319.10.170; 51319.10.200;
51319.10.420, както и на
2. реална част с площ 3500 кв. м., находяща се в северната част от поземлен
имот с идентификатор 51319.10.112 м. Д.; вид територия – Земеделска;
категория . Осем; начин на трайно ползване –Пасище; площ - 20176 кв.
м.; стар номер - 003865, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-
75/19.11.2021 г. издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при
граници и съседи имоти с идентификатори: 51319.10.28; 51319.10.50;
51319.10.52; 51319.10.53; 51319.10.54; 51319.10.55; 51319.10.56;
51319.10.71; 51319.10.72; 51319.10.73; 51319.10.74; 51319.10.75;
51319.10.78; 51319.10.79; 51319.10.80; 51319.10.81; 51319.10.82;
51319.10.83; 51319.10.84; 51319.10.85; 51319.10.86; 51319.10.87;
51319.10.111; 51319.10.113; 51319.10.114; 51319.10.145; 51319.10.165;
51319.10.168; 51319.10.170; 51319.10.200; 51319.10.420.
Настоящото производство е за имот № 1.
Пълномощникът на ищцата сочи, че описаните реални части от
имота има от баба си и дядо си, като от 1986 г., като ищцата владее
описаните реални части от процесните имоти явно и необезпокояван от
никого. Ежегодно от 1986 г., а преди това и нейните праводатели са
обработвали процесиите реални части от описаните по-горе имоти като свои,
като през годините е засаждала и към настоящия момент продължава да ги
засажда с различни селскостопански култури, тютюн, картофи, пшеница
заедно със семейството си. Към настоящия момент реалната част с площ 3500
кв. м., находяща се в северната част от процесния имот под № 1 е превърната
от нива в ливада, както и е засадена с овощни дръвчета, а реалната част с площ
4000 кв. м., находяща се в южната част от процесния имот под № 2 има и
построена през 70 г. на миналия век масивна каменна сграда, която
представлява дворно място към находящата се в същата масивна сграда, като
в едната си част представлява ливада.
В периода от 1986 г. до настоящия момент, вкл. не е прекъсвала и не е
губила владението върху процесните реални части от процесните имоти, като
посочените реални части от тях постоянно явно и необезпокоявано от никого е
владян от нея като неин с оглед на което е и придобит по давност от нея.
Адв. Велков сочи още, че към владението, което е осъществено от
2
ищцата, следва да се присъедини и това на нейните праводатели, които са
владели имота от 1950 г., като през 1986 г. са го дали на нея.
При направена справка установила, че процесните имоит,
включително и нейните реални части от същите са записани като
стопанисвани от община Н. и попадащи в категорията на земи по чл.19
ЗСПЗЗ. Сочи, че този имот с идентификатор 51319.10.112 м. по КККР на Н.
никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко
Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от
правата си по чл.19 ЗСПЗЗ.
При позоваване от страна на ищцата на изтекла в нейна полза
придобивна давност, същата следва да установи осъществяването на всички
елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните му последици в този смисъл е Решение № 21
от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г. г. к. Второ г. о. на ВКС.
В случая ищцата е придобила реалните части от имота по давност на
основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на продължило повече от десетгодишно
непрекъснато владение, като процесния имот, записан като частна общинска
собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното
Решение № 3 от 24 Февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г.,
с което се Обявяват за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.;
посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона
за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
При тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се
налага извода, че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за
придобиване по давност на имоти частна общинска собственост.
На 01.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС
(ДВ, бр. 46/2006 г.).
За вещите частна държавна или общинска собственост, които са
завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от
1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича
на 01.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР
на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за
определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г., но с
3
горното конституционно решение този мораториум е обявен за
противоконституционен.
Решението е обнародвано в Държавен вестник на 04 Март 2022 г. и
влиза в сила от същата дата, като КС пише: „...последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на
настоящото решение в сила“.
Освен това КС изрично постановил, че обявяването на мораториума
за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, с която е
въведен) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под
съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на
държавни и общински имоти на 31 Май 2006 г. до 8 Март 2022 г. давността е
била спряна.
Тоест ищцата е придобила процесния имот на оригинерно правно
основание, доколкото е осъществявала явно и непрекъснато владение върху
имота като свой в продължение на повече от 10 години в периода от 1986 г. до
настоящия момент, включително, тоест и в релевирания период съгласно
горното ТР, а именно и в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 04 Март
2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 01.07.2025 г.
Предвид прогласяването за противоконституционни от КС на
нормите, уреждащи мораториум за придобиване по давност на имоти - частна
държавна и общинска собственост, и моментът на действие на решението на
КС, разяснен по- горе, за ищеца още в първия ден от влизане в сила на
отпадането на мораториума е изтекъл срока на придобивната давност. Или в
полза на ищеца е изтекла придобивна давност в рамките на периода от
01.06.1996 г. до 08.03.2022 г. вкл. (при спиране на срока за периода 01.06.2006
г. -07.03.2022 г. вкл.).
На следващо място, пълномощникът сочи, че следва да се отбележи и
обстоятелството, че в законодателството не съществува забрана за
придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, а в
настоящия случай се касае за част от земеделски имот, поради което за ищцата
е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на
процесната реална част от претендирания имот. Цитира задължителната
практика на ВКС (Решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г.,
Първо г.о.; Решение № 219/10.12.2015 г., по гр. д. № 1716/2015 г., Първо г. о.;
4
Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г., първо г.о., Решение №
195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г., Второ г. о.; Решение № 67/16.06.2017
г. по гр. д. № 3533/2016 г., Второ г. о.; Решение № 149 от 09.01.2020 г. по гр. д.
№ 1052/2019 г., г. к. Второ г. о. на ВКС) забраната за придобиване на реално
определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни
парцели, не и за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти,
какъвто е и настоящия случай. С дворищно регулационен план от
неурегулираните до тогава недвижими имоти се образуват дворищно
регулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно
строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на
определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на
забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по
давност на реални части от дворищно регулационни парцели е да се избегне
влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана
строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в
съседните парцели.
В тази връзка следва да се посочи и че не е налице забраната на чл. 7
ЗСПЗЗ, доколкото ВКС в редица свой решения приема, че ограниченията на
площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за
посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със
земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната
давност, на каквато в случая се е позовала ищцата. Цитира съдебна практика
(Решение № 36 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 3117/2019 г., Първо г.о. по описа на
ВКС; Решение № 107 по гр. д. № 434/2009 г. Второ г.о. по описа на ВКС).
Тоест ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се
притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл. 19 ЗУТ и чл.
200 ЗУТ. ЗУТ уреждат статута на урегулираните територии, поради което
позоваването на чл. 59 ЗТС, респ. чл. 200 и чл. 19 от ЗУТ, отнасяща се до
невъзможността да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ.
С оглед на гореизложеното сочи, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като моли съдът, да ги призове с ответника на
съд и след като се убеди в гореизложеното, да постанови съдебен акт, с което
да признае за установено спрямо ответната община, че тя ищцата Захарина А.
В. е собственик на основание давностно владение на посочените реални части
5
в претендирания в обстоятелствената част имот № 1, при посочените
характеристики и граници.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като
основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не
е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа
власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не
бъдат възлагани в нейна тежест.
Между страните не се спори относно наличие елементите от
фактическия състав на владението - изтичане на определен срок, намерение за
своене (animus), упражняване на фактическа власт над вещта (corpus).
В осз ищецът се явява лично и с процесуалния си представител адв.
В., като поддържа иска.
Ответникът – редовно призован, се представлява от юрисконсулт
Дуганова, която поддържа депозирания отговор и пледира за уважаване
исковата претенция /вкл. с оглед направеното изменение на иска по чл.214 от
ГПК/.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът, в осз, е направил признание на иска, за което настоящият
съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да се цени по реда на чл.175
от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.
В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о.,
ГК, е застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие
на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на
иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени,
което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита
срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ
факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.
Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
6
и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3
ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.
334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.
18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота –
чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство –
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
7
фактическа власт.
По делото е разпитан свидетеля Н.А.К..
От показанията на свидетеляа се установява, че имотът представлява
ливада, която заедно с част от гора, която не е предмет на делото, с обща площ
около 4 дка. Сочи, че процесната част от имота е ливада от около 1 дка и
нещо, като се е ползвал първоначално от свекървата и свекъра на ищцата, като
в него са засаждани селскостопански култури и зеленчуци. Свидетелят описва
имота, застрояване и начин на ползване. Твърди, че сградата в имота е на 2
етажа, която по-рано е ползвана за отглеждане на животни и за
пребиваване/живеене на ищцата и праводателите й , а към настоящия момент
служи единствено за съхранение. Установява още, че 1986г. насам имотът се
владее единствено от ищцата.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са
подробни, хронологически и логически последователни и вътрешно
непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел
като очевидец. От тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна
представа за имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като
собственик.
Съдът дава вяра на показанията на свид. К.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявал
фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
години.
По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е
неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в
съответствие с поставените задачи.
Видно от същото, имотът не е бил отчуждаван с приключила
отчуждителна процедура, не е бил коопериран. Същият е застроен, а площта
на частта от имота, за която ищцата претендира е 1431 кв.м.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищцата е упражнявала
фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
години.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищците
считат имота за своя собственост, придобита и предадена им от техните
родители.
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.
8
В настоящото производство ответникът не депозира възражения срещу
заявения иск и не ангажира доказателства.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства, събраните гласни свидетелски
показания и заключението по СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република Б. (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени
за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020
г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска
собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от
изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да
продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на Република Б., т.е. един ден
след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
придобит по давност, предвид че представлява публична общинска
собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца
основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС
и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да
бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже,
че този имот попада в приложното поле на съществуващата
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал
фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок
за придобиването й по давност.
Владението е продължило от 1986г. до 01.07.2025 г., когато е предявен
9
искът.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал
придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не
променя изводът, че ищецът е упражнявал фактическа власт с намерение
своене.
Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ищецът успешно доказва владение за себе си.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищцата, които се свеждат до претенция за присъждане
на сума в общ размер от 815 лева, от които - внесен депозит по СТЕ в размер
от 300 лева.; адвокатско възнаграждение – 450 лева; ДТ – 50 лева; ДТ за
вписване на ИМ – 10 лева; такса СУ – 5 лева.
Ответникът е направил искане за разпределяне отговорността за
разноските в тежест на ищците, по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира
същото за неоснователно, доколкото не е спорно по делото, че процесния имот
е бил включени формално в патримониума на Община Н.. Единственият път,
по който ищците са в състояние да защитят правата си, е именно настоящият
съдебен процес, поради което съдът приема, че общината е дала повод за
завеждане на делото.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от З.
А. В., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „С.р.“ № 35,
срещу ОБЩИНА Н., Булстат ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Н., ул. „А.С.“ № *, представлявана от кмета Б. К., че З. А. В., ЕГН **********
с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „С.р.“ №*, е собственик, на основание
изтекла придобивна давност, по упражнено владение в периода от 1986 г. до
01.07.2025 г. – датата на предявяване на иска, на реална част с площ от 1431
кв.м, повдигната в жълт цвят на комбинирана скица /приложение към
СТЕ/, изготвена от в. л. инж. К. Д., приобщена на л. 59 от гр. дело №
228/2025г. по описа на РС-З., преподписана от съда, която представлява
неразделна част от решението, от следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.10.112 м. Д.; вид
територия – Земеделска; категория – Осем; Начин на трайно ползване –
Пасище; площ 20176 кв. м.; стар номер - 003865, съгласно Заповед за
одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен
10
директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори:
51319.10.28; 51319.10.50; 51319.10.52; 51319.10.53; 51319.10.54; 51319.10.56;
51319.10.71; 51319.10.72; 51319.10.73; 51319.10.74; 51319.10.75; 51319.10.79;
51319.10.80; 51319.10.81; 51319.10.82; 51319.10.83; 51319.10.84; 51319.10.86;
51319.10.87; 51319.10.111; 51319.10.113; 51319.10.114; 51319.10.145;
51319.10.165; 51319.10.168; 51319.10.170; 51319.10.200; 51319.10.420
Неразделна част от решението е комбинирана скица /приложение
към СТЕ/, изготвена от в. л. инж. Красимир Дайлиев, приобщена на л. 59
от гр. дело № 228/2025г. по описа на РС-Златоград, преподписана от съда.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община Н., ЕИК ****, адрес: гр. Н.,
обл. С., ул. „А.С.“ № 104, да заплати на З. А. В., ЕГН ********** с адрес:
обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „С.р.“ № 35, сумата в общ размер на 815 лв.–
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________А.Ч._______________
11