Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 01.11.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на десети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1045/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове, както следва:

- по чл.146 ЗЗД  вр. чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 500лв. – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането; сумата 89,77лв. – възнаградителна лихва за периода 08.02.2017г. – 10.11.2017г.; сумата 118,99лв. – обезщетение за забава за периода 11.03.2017г. – 03.10.2018г. и сумата 68,37лв. разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

- по чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД за заплащане на сумата 119,94лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на лично обезпечение /поръчителство/.

Ищецът „Ай Тръст“ ЕООД твърди да е бил във валидно облигационно отношение с търговско дружество „Кредисимо“ АД, по силата на което се е задължил да отговаря за задълженията на ответника С.Л.Д., произтичащи от договор за потребителски кредит №821528 от 08.02.2017г., сключен с цел предоставяне на финансова услуга от разстояние. Твърди, че в изпълнение на договора за кредит кредиторът „Кредисимо“ АД е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 500лв. с краен срок за връщане до 10.11.2017г. при годишна възнаградителна лихва 41,24%, формираща общ размер на дълга от 589,77лв., платим на 9 равни месечни вноски по 65,53лв. Твърди, че ответникът е не е заплатил нито една погасителна вноска. Поради допуснатото неизпълнение за него е възникнало задължение да заплати мораторно обезщетение в размер 118,99лв., представляващо законна лихва за забава, начислена върху главницата по всяка просрочена вноска за периода 11.03.2017г. /падежът на първата вноска/ - 03.10.2018 /датата, на която кредиторът е ангажирал обезпечителната отговорност на ищеца/. Освен това кредитодателят направил разноски за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 68,73лв. за посещения на длъжника, за изпращане на ежемесечни покани за плащане и за провеждане на многократни телефонни разговори с него.

Ищецът твърди още, че в изпълнение на поръчителството  е платил на кредитора „Кредисимо“ АД всички задължения на ответника, произтичащи от договора за потребителски кредит. Поради това счита, че е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу ответника С.Д. до размера на това, което е платил и претендира тази сума от ответника.

Ищецът твърди още, че е във валидно облигационно отношение с ответника С.Д., произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 08.02.2017г., по който е изпълнил задължението си да поръчителства пред кредитора „Кредисимо“ АД за задълженията на ответника по горепосочения договор за кредит, а ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца уговореното възнаграждение в размер 119,94лв. Претендира плащане на възнаграждението от ответника.

Ищецът твърди да се е снабдил със заповед за изпълнение на тези вземания по чл.410 от ГПК, издадена от Пазарджишкия районен съд по ч.гр.д. №4291/2018г. Поради връчването й на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответникът С.Л.Д. е уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК на адреса по неговата месторабота, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не се е явил в единственото по делото открито съдебно заседание на 10.10.2019г. и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, обективирано в писмена молба с вх.№23416/08.10.2019г.

Съдът, като установи, че с определението по чл.131 ГПК на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него. С решението следва да признае за установено по отношение на ответника съществуването на взимането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените пред настоящата инстанция разноски за държавна такса в размер на 25лв. Освен това ищецът е представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.  

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на страните в заповедното производство. В него ищецът е направил разноски в размер на 75лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът С.Л.Д. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ********* вземането по издадената заповед №2408/31.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4291/2018г., по описа на РС-Пазарджик, включващо сумите: 500лв. – главница по договор за кредит №821528 от 08.02.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 24.10.2018г. до плащането; 89,77лв. – възнаградителна лихва за периода 08.02.2017г. – 10.11.2017г.; 118,99лв. – обезщетение за забава за периода 11.03.2017г. – 03.10.2018г. и 68,37лв. разноски за извънсъдебно събиране на вземането, както и 119,94лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 08.02.2017г.

ОСЪЖДА ответника С.Л.Д. да заплати на ищеца „Ай тръст“ ЕООД сумата от 125 лева деловодни разноски в настоящото производство и сумата от 75 лева деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №4291/2018г., по описа на РС-Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването на преписа да поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на основанията, посочени в чл.240 от ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: