РЕШЕНИЕ №
гр. Павликени 10.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на десети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Р.Цариградска
при секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 820 по описа за 2017г.
на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.108 от Закона
за собствеността.
Ищецът Я.М.М., чрез процесуалния си представител излага в исковата си
молба, че е собственик по силата на нотариален акт по обстоятелствена проверка №
***, том ***, Per. № ***, по н.д. № ***/2015 година на нотариус Д. А. на следния
недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ІІІ - ***, в квартал **, по ПУП на с.
Н., община П., област В. Т., целият с площ от 330 кв.метра, заедно с построените
в него второстепенна и стопанска сгради, при граници и съседи на имота: от две улици,
УПИ № ***, УПИ № *** и УПИ № ***. Посочва, че на 11.03.2016г. е издаден Нотариален
акт за поправка на посочения предходен такъв под № ***, том *, рег.№ ***, по нот.дело
№ **/2016 г., с който се приема, че посочените в първия Нотариален акт постройки
следва да се четат: „жилищна сграда и второстепенна сграда". В
уточняващите молби /от 31.10.2017г./ излага, че е владял имота през периода
1955г.-2013г. въз основа на което владение е признат за собственик, но бил
принуден да преустанови владението поради заплахи от страна на първия ответник
и неговия син. Твърди, че имотът се обитава без право и основание от двамата ответници,
които са съпрузи и са се самонастанили там, както и че въпреки намесата на
полицията, тези лица отказват да напуснат имота.
Моли съда като приеме, че ищецът е единствен собственик на процесния имот
да осъди ответниците да му предадат владението върху същия. Претендира
разноски.
Ответниците, призовани по делото по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез назначения им от съда служебен адвокат, в
законоустановения срок представят писмен отговор, в който оспорват основателността
и доказаността на иска. Оспорват признатото от нотариуса право на собственост
на ищеца на основание давностно владение, тъй като според признанието на ищеца
в исковата молба, към момента на снабдяването му с нотариален акт, владението
му е било прекъснато. Възразява, че не са ангажирани доказателства и са неясни твърденията
относно владението на имота от страна на ответниците, които дори не могат да
бъдат открити в имота, за да бъдат призовани по делото. Счита, че липсват сведения
за „завладяването" на имота от ответниците, причината за допускането им в
имота. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от Нотариален акт № ***, том ***,
Per. № ***, по нотариално дело № ***/2015 година от 21.12.2015г. на Нотариус Д.
А. с район на действие районът на РС П., ищецът Я.М.М. е признат за собственик
на основание давностно владение на урегулиран поземлен имот № ІІІ-***, в квартал
**, по ПУП на с.Н., общ. П., целият имот с площ от 330 кв.метра, заедно с построените
в него второстепенна и стопанска сгради, при граници и съседи на имота: от две улици,
УПИ № …, УПИ № … и УПИ № …. Актът е издаден въз основа на обстоятелствена
проверка по същото нотариално дело. Видно от материалите по нотариалното дело, УПИ
ІІІ-*** и №*** по сега действащия план на с-.н. са идентични с парцел VІІІ-***
в кв.** по плана на селото от 1924г. С договор за продажба на недвижим имот от ***.1955г.
лицето С. Х. А. от с.Н., продава на *** А. М. М. и Я. М. М. къща от 54,7 кв.м.,
построена в *** място от около 1 дка при съседи: С. В., А. И. и от две страни
улица. По нотариалното дело е приложена и обяснителна записка, според която на ***.1963г.
е разпоредено водоснабдяването на жилищна сграда, на Я. ***, а от разрешителното към нея е видно, че имотът е парцел *** в кв.** в
селото. Пред нотариуса са изслушани трима свидетели, които са заявили, че
ищецът е закупил порцесния имот от С. Х. преди около 60г., съборил коптора и
къщата на северната ограда на двора и го оградил целия с каменен дувар, като
построил и нова къща около 7-8 години след продажбата. Казват също, че само и
единствено ищецът и неговото семейство са живели в имота, той градил, плащал на
майстори, а брат му само идвал да помага. Никой не му оспорвал правата върху
имота. Изявленията на свидетелите са протоколирани на ***.2015г.
На ***.2016г. посоченият Нотариален акт
е поправен с Нотариален акт под № ***, том *, рег.№ ***, по нот.дело № **/2016 г.,
с който се поправя изразът „ второстепенна и стопански сгради“ и същият ще се
чете „жилищна сграда и второстепенна сграда“.
По делото е приложена скица на процесния
имот, в която като собственик е отразен ищецът на основание описания НА.
Данъчната оценка на имота 2230,50 лв. Същият видно от удостоверение №***/08.09.2017г.
са декларирани пред Община П., като собствени от ищеца.
За да докаже ищецът, че е ползвал
процесните земи за периода 1955- 2013г. по делото са разпитани двама свидетели.
Според показанията на св.Е. И., тя познава продавача по договора от ***.1955г.
С. А. и знае, че навремето е продал имота си в .с.Н. на ищеца. Като колежка на ***
на ищеца, свидетелката е посещавала този имот впоследствие и гостувала на
семейството на Я.М. през и след 1973г. В стопанските постройки на имота
отглеждали животни. През втората половина на 7-те години на ХХ век ищецът бил в
затвора за няколко години, но имотът ползвало неговото семейство – съпруга и
дъщеря. По-късно ответникът и неговото семейство се самонастанили в дворното
място, намиращо се зад къщата на ищеца. По данни от показанията на св.И. Т., те
изградили там временни постройки, вкл. тоалетна и поради липса на канал
направили отичането на водата да върви към двора, ползван от ищеца. За целта
частично разрушили тухлената ограда, направена от ищеца, той я възсатновявал и
така в продължение на години. Ищецът не предприел действия пред съд, а се
обърнал към множество институции, пред които се оплаквал от лицата, настанили
се в дворното му място. По делото не са представени писмени доказателства за
тези оплаквания. Започнали заплахи от страна на ответника към ищеца и членове
на неговото семейство при опитите им да ги убеди да се махнат от имота. От
няколко години ответниците пребивали в чужбина – вероятно Б., където работят за
по три месеца, след което се завръщали в процесния имот. Към датата на
изслушване на свидетелите – 10.09.2018г. ответниците не са в имота и не открити
там през м.февруари 2018г. за връчване на съдебните книжа. Според свидетелите
обаче, те пречат на ищеца да владее имота си, не му позволавят да премахне
временните постройки, разположени от тях в дворното място, отправят заплахи за
здравето и живата на ищеца и неговото семейство, поради което ищеца не смее да
влезе в имота. Адресно са регистрирани в имота, видно то справките по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни
изводи:
Предявен и иск с правно основание чл.108, който е средство за защита на
невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно
основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на три предпоставки: че е собственик на имота - предмет на иска; че
вещта се намира във владението или държането на ответника и че ответникът
владее или държи вещта без правно основание.
Безспорно е установено, че ищецът през 1955г. е закупил заедно със своя ***
имот, който понастоящем е разделен на два имота и единият от тях е процесният,
а именно УПИ ІІІ-*** в кв.** по ПУП на с.Н., общ.П. Ищецът е владял този имот
от закупуването му до настоящия момент, като в периода 1975-1980г. През 2015г.
ищецът се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху този имот по
давностно владение, който не е оспорен от ответната страна. Действително се
установи, че в периода преди снабдяване на ищеца с нотариален акт, ответниците
вече са имали домогвания до имота, но не са събраха доказателства какво част от
него са завладели или пък само са смущавали владението на ищеца. В този смисъл
не е основателно възражението на ответника, че е било прекъснато владението върху
имота и същият не е бил придобит по давност от ищеца. Съгласно Тълкувателно решение
№ 10/2012г. на ВКС от 05.12.2012г., прекъсване на придобивната давност е налице
тогава, когато се прекъсва теченето на времевия срок, без да е необходимо самото
владение да се изгуби, да се изостави или отнеме. Когато се изгуби владението като
установено обществено отношение на фактическо господство върху определена вещ с
намерение да се свои, то тогава се прекъсва владението и придобивната давност не
може да тече, защото не съществува фактическото господство върху вещта. В
настоящия случай обаче, към момента, в който ищецът е загубил владението върху
част от имота /неиндивидуализирана/, вече е бил изтекъл срок много по-дълъг от
10 години и придобиването на собствеността е било факт, независимо от липсата
на нотариален акт. Законът императивно урежда времевия период, след изтичането на
който и при наличие на другия елемент – осъществяване на фактическо господство с
намерение да се свои, се придобива правото на собственост. В случая съдът
намира за приложим краткият петгодишен срок - при добросъвестно владение с
оглед наличието на договор за покупко-продажба. Доколкото прекъсването на владението
е след придобиване на собствеността, то се касае за загубване на владението от
лицето, което вече е станало собственик, а не за прекъсване на придобивната
давност.
По отношение на втората предпоставка – ответниците отричат, чрез
процесуалния си представител, да владеят имота, но доказателствата по делото се
установява противното. Ответниците са се настанили в имота преди няколко
години, възползвайки се от непостоянното присъствие на собствениците. Направили
са в дворното място постройки – тип „бараки“, вкл. тоалетна, и отказвали да
премахнат постройките и да се махнат от имота. Според свидетелите, ищецът и
членовете на семейството му многократно са имали разправии с ответниците и са
изисквали от тях да освободят имота, търсили са съдействието на полицията, но
не са предприемали действия чрез съд, за да възстановят владението си. Заканите
и заплахите, отправяни от ответниците станали причина ищецът и семейството му
да не са във възможност да ползват и останалата си част от имота /вкл. къщата/.
Действително се установи, че ответниците не пребивават постоянно в имота, а
през няколко месеца отиват за работят за кратки периоди в чужбина, но се доказа
също, че считат процесният имот за свой дом и именно в него живеят, когато са в
България. По данни от ищеца, той не може да влезе в собствения си имот, тъй
като е бил заплашен от първия ответник, че ако стори това, ще бъде пребит или
убит и това е причината ищецът да не
предприема самоуправни действия по установяването си в имота.
Не се доказа валидно и противопоставимо на ищеца правно основание, въз
основа на което ответниците владеят спорния имот, но е видно, че манифестират
намерение за своене.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът е собственик на описания
в исковата молба недвижим имот, ответниците владеят същия без правно основание
и препятстват ищеца да влезе във владение на своя имот, поради което предявеният
иск с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде уважен изцяло като основателен
и доказан.
На основание т.2А от Тълкувателно
решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 4/2014 г., ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва
да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото
на собственост към патримониума на ищеца.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски в размер на 60лв. за внесена ДТ, 300лв. за възнаграждение на
служебния адвокат на ответниците и 100лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на И.А.Ю. с ЕГН
********** и Н.С.Ю.,***, че Я.М.М. с ЕГН ********** *** Е СОБСТВЕНИК на следния
недвижими имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ІІІ - ***, в квартал **, по ПУП на с.
Н., община П., област В. Т., целият с площ от 330 кв.метра, заедно с построените
в него жилищна сграда и второстепенна сграда, при граници и съседи на имота: от
две улици, УПИ № ***, УПИ № *** и УПИ № ***.
ОСЪЖДА И.А.Ю. с ЕГН ********** и Н.С.Ю.,*** ДА ПРЕДАДАТ на Я.М.М. с ЕГН **********
***, ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ІІІ - ***,
в квартал **, по ПУП на с. Н., община П., област В. Т., целият с площ от 330 кв.метра,
заедно с построените в него жилищна сграда и второстепенна сграда, при граници и
съседи на имота: от две улици, УПИ № ***, УПИ № *** и УПИ № ***.
ОСЪЖДА И.А.Ю. с ЕГН ********** и Н.С.Ю.,*** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на Я.М.М.
с ЕГН ********** ***, сумата от 460лв. /четиристотин и шестдесет лева/ разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И.И.