Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262539 Година 25.11.2021
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На втори
ноември две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
8871 по описа за 2020 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК …… седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез Ю...П. , против В.Г.Т. ЕГН **********,***, с която се иска от съда да признае за
установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към
ответника, на следните суми, както следва:
1.
главница в размер на 1 447,17
лв., представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2019 г.
2.
обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 04.12.2018 г. - 21.05.2020 г. в размер на 94,21 лв.
3.
законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.05.2020
г.) до пълното изплащане на задължението, както и
4.
направените деловодни
разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 80,83 лв.
5.
деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и депозити за вещи лица, както и
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
С исковата си молба ищеца твърди, че „ЕВН България Топлофикация"
ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско
дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството…. влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
ответникът В.Г.Т., като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр П….. бул „Б………. имал
качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ, бил
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и
сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30 - дневен срок
след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал
1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, клиентите на
топлинна енергия дължат на „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на
забавата изпълнение на законоустановените си задължения на топлопреносно
предприятие, ищцовото дружество е доставило до сградата, а търговецът,
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия „Бруната" ООД, е
разпределил за имота на ответника топлинна енергия за отопление, за битово
горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сгрздната инсталация, на
обща стойност 1541,38 лв.. включваща главница в размер на 1447,17
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 0110 2018 г. - 30 04 2019 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 04 12 2018 г - 21 05 2020 г., в размер на 94,21 лв.
Начинът на формиране на посочените по-горе главница и обезщетение за
забавено плащане, за всеки месец от процесния период, бил посочен в приложеното
към исковата молба, заверено копие от препис-извлечение от сметката на
ответника
Начислената на ответника топлинна
енергия, била доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на
ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и по-специално
Наредба № …….. за топлоснабдяването (НТ). Доколкото обектът на потребление се
намирал в сграда в режим на етажна собственост, топлинната енергия се
разпределяла за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия
към НТ.
За събиране на посочените по-горе
суми, на 22.05 2020 г., депозирали пред Районен съд - гр Пловдив, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което бе
образувано ч гр дело № …….. със заявлението, освен цитираните по-горе суми,
претендирали ответникът да бъде осъден да ни заплати и законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2020 г., както и сумата от 80,83 лв.,
представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна такса в размер
на 30,83 лв., по чл. 12 отТДТКССПГПК, както и 50 лв юрисконсултско
възнаграждение по чл 78, ал. 8 от ГПК.
Тъй като в законоустановения срок,
ответникът възразил срещу издадената от съда заповед за изпълнение, за ищцовото
дружество възникнал правен интерес да предяви настоящия иск за съществуването
на вземането си по реда на чл 422 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ В.Г.Т., чрез пълномощника му …..Я.С., с отговора на исковата
молба заявява, че оспорва предявения иск както по основание така и по размер.
Твърди, че всички радиатори били откачени, като е пуснал уведомление към
съответните институции на „ЕВН
България Топлофикация" ЕАД, гр. Пловдив.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на
чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, че от ответника е
постъпило в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Видно от представеното по делото ч.г.д. № …. на ПРС, се установява, че
към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищецът претендирал от ответника сума в размер на 1447,17 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия; 94,21 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 04.12.2018 г. - 21.05.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 22.05.2020 г., до окончателното изплащане на задължението; разноски
в общ размер от 80,83 лв.
В предявеното исково производство ищецът е
представил в заверени преписи от Препис – извлечение от сметка за задълженията
за консумирана топлинна енергия,ь след изготвяне на изравнителна сметка за
съответната година, за която задължението, съгласно изискването на чл.154 от
ЗЕ, съгласно което размерът на задължението е както следва: 1447,17 лева
главница за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и 94,21 лева лихва за
периода 04.12.2018 г. до 21.05.2020 г.
и Справка
за доставена топлинна енергия по количество и стойност за клиентски номер ……. с п……….
Представена е в заверен препис
Декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ, съгласно която ответникът В.Г.Т. е декларирал
апартамента находящ се на адрес: гр П.. бул „Б…….
От заключението на вещото лице В.Ш. по
допуснатата съдебно-техническа ескпертиза се установява, че през процесния
период 01.10.2018 г.-30.04.2019 г. АС обслужваща жилищния блок на адрес: гр. П….., бул. „Б….., е работила като е подавала топлинна енергия само за
отопление и БГВ.
Установява се, че в процесния
период 01.10.2018 г.-30.04.2019 г. в обекта има 3 бр. отоплителни тела, които
са били присъединени към топлопреносната мрежа в блока, като същите са били
снабдени с ИРУ.
Вещото лице е установило, че
отопляемия обем е 133 куб.м., а през имота на ответника преминава и 1 бр. щранг
лира. Потребената топлоенергия се начислява спрямо отчета на контролен
измервателен уред поставен в един от апартаментите по вертикалата.
Вещото лице е уточнило, че през
процесния период в имота има монтирани 3 бр. ИРУ, като за отчета им не е
осигуряван редовен достъп. В имота има и 1 бр. водомер за топла вода, за който
ответникът е предупреден чрез писом от 2011 г. за изтекла метрологична годност.
На същия е начислявана служебно топлоенергия
за БГВ за 1 бр. лица по 140 л. на денонощие.
Твърди, че за имота на ответника са
прилагани изскванията на т.6.7. във вр. с т.6.5 от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост, тъй като не е осигурен редовен
достъп за отчет на уредите за измерване.
Количеството на ТЕ разпределено в
имота на ответника за периода 01.10.2018 г.-30.04.2019 г. е общо 15,27637 MWh,
в това число за за отдадена сградна инсталация, за отопление и за БГВ съгласно
стойностите посочени в заключението на вещото лице.
От заключението на вещото лице М.П.М.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода от 01.10.2018 г.-30.04.2019 г. по партидата на ответника не са издавани
кредитни известия/т.нар. минусови изравнителни сметки/.
Вещото
лице е установило, че стойността на топлинната енергия посочена като потребена
от ответника с клиентски номер …..на
адрес: гр. П….. бул. „Б……
за процесния периода е общо в размер на 1680,49
лева преди входиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.05.2020 г., като има разчетена сума от задължението в размер
на 233,32 лева и оставаща неизплатена
сума общо за периода към датата на заявлението
по чл.410 от ГПК и към датата на завеждане на исковата молба - 21.07.2020 г. в размер на 1447,17 лева.
Размерът на лихвата за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., за периода от
падежа на всяко плащане от 04.12.2018 г. до 21.05.2020 г. вкл., дата преди
входиране на заявлението по чл.410 от ГПК на 22.05.2020 г. е общо за периода 94,21
лева.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в качеството си на носител на вещтно право на собственост
по отоншение на горецитирания топлоснабден имот, ответникът е имал и качеството
на клиент на топлинна енергия на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия е бил длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичането на периода, за който се отнасяли.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия ––(публикувани
и на сайта на дружеството: www.evn.faq) влизат в сила в тридесетдневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. По силата на Раздел
II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.
Установи се от заключението на вещото лице Ш.,
че имота е бил топлофициран и има монтирани индивидуални разпределителни устройства.
В заключението си вещото лице Ш. изрично е записало, че начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия,
съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел
ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на топлинна енергия,
тъй като не е осигуряван достъп за отчет на монтираните ИРУ.
С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява
дължимост на сумите за топлинна енергия както са установени от заключението на
вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се
дължи съответно плащане.
Или при така установеното исковете се
явяват основателни и доказани до размера установен от експертизата, а именно 1 447,17
лева главница и 94,21 лева лихва за забава, към датата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 22.05.2020 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.
Следва да се признае за установено дължимостта на законна лихва върху сумата 1 447,17 лева, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.05.2020 г., по ч. гр. д. №5546/2020 г. на ПРС, до окончателното
издължаване.
По отношение
на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД е направил разноски
в размер на 80,83
лева от които 30,83 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение и същите са
залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, които за
ищеца са в общ размер на 507,06 лева, от които
77,06 лева за държавна такса, 330,00 лева за възнаграждение на на вещи лица, и
100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.Т. ЕГН **********,***, чрез … Я.С., със съдебен адрес:***, офис ….
че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ……
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" №
37, чрез Ю...П.П., има вземане спрямо
него в размер на: 1 447,17(хиляда четиристотин четиридесет и седем лева
и 17 ст.) лева главница и 94,21(деветдесет и четири лева и 21 ст.)
лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 1 447,17
лева за периода 04.12.2018 г. -
21.05.2020 г., както и законна
лихва върху главницата от 1 447,17 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.г.р. д. № ……. до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА В.Г.Т. ЕГН **********,***, чрез …….. Я.С., със съдебен адрес:***, офис …. да
заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК …… седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез Ю...П.П., сумата от 80,83 (осемдесет
лева и 83 ст.) лева разноски направени в хода на заповедното
производство, развило се по ч.гр.д. №……
ОСЪЖДА В.Г.Т. ЕГН **********,***, чрез … Я.С., със съдебен адрес:***,
офис …., да заплати на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ….
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" №
37, чрез Ю...П.П., сумата от 507,06 (петстотин
и седем лева и 06 ст.)лева разноски направените
в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно
с оригинала.
М.Х.