Решение по гр. дело №3755/2024 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 496
Дата: 29 октомври 2025 г.
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20242330103755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Ямбол, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330103755 по описа за 2024 година
Производството е във втора фаза на делбата, допусната с влязлото в сила Решение №
***. на ЯРС.
В с.з. ищцата чрез пълномощника си заявява, че желае делбата да се извърши чрез
изнасяне на вещта на публична продан. В с.з. на 03.06.2025 г. е приет иск по сметките,
предявен от ищцата с писмена молба от 02.06.2025 г.- да бъде осъдена ответницата да й
заплати обезщетение за ползването само от нея на собствената на другата съделителка ½
ид.ч. от делбения имот за периода 13.10.2021 г. – 02.06.2025 г. в размер на 6600 лв., ведно
със законната лихва от 02.06.2025 г. до окончателното изплащане, както и да й заплати
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 600 лв. за периода 03.06.2023г. –
03.06.2025 г. Страната заявява, че е изпратена нотариална покана рег.№***г. на *** С. М. за
заплащане на обезщетението.
Ответницата не се явява.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От заключението на вещото лице Ф. Д. по съдебно-техническата експертиза се
установява, че недвижимият имот, допуснат до делба, е неподеляем-невъзможно е да се
образуват дялове съобразно квотите на съделителите. Пазарната стойност на същия е 150
000 лв. Жилището е на втория етаж от сградата, строена през периода 1960-1965 година.
Представлява самостоятелен обект: жилище-апартамент. Състои се от три стаи (две спални и
дневна с кухненски бокс) с общ коридор и баня с тоалетна. Вещото лице посочва още в с.з.,
че в имота живее ответницата със съпруга й и по нейни данни -и двете им деца. Тези
1
обстоятелства са потвърдени от св. И.-*** на ответницата, разпитан в първата фаза на
делбата. Стопанската постройка по описание от в. л. има само едно помещение, в което има
папагалчета в клетки. Имотът е в добро състояние, има посадени овошки. Пазарната
стойност на годишния наем за делбения имот за процесния период 13.10.2021 г. – 02.06.2025
г. е общо 12200 лв., а частта на ищцата от него е 6100 лв.
Представена е Нотариална покана рег. № ***, том ***, №*** от 07.10.2021 г. на *** С.
М. с рег.№ *** с район на действие ЯРС, адресирана до ответницата, съдържаща искане за
заплащане на обезщетение от 150 лв. месечно, считано от 01.09.2021 г. В документа е
удостоверено представянето му на нотариуса, но не и връчването му на адресата. Запис
„***“ фигурира на първата страница, но не е отразен като дата на получаване на поканата от
ответницата.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в
един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в
делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
По делото се установи, че от имота не могат да се обособят реални дялове за всеки от
съделителите съобразно квотите им. Единствен способ за ликвидиране на съсобствеността в
този случай е изнасянето му на публична продан. Пазарната му стойност е установена с
помощта на вещо лице, изготвило актуална оценка обективно и компетентно.
По предявения иск по сметките съдът приема следното:
Искът е по чл. 31 ал.2 от ЗС -за обезщетение за лишаване от ползване на делбения
имот.
Съгласно чл. 31 ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване.
В Тълкувателно решение № 7/2012 г. от 02.11.2012 г. по тълкувателно дело № 7/2012 г.
на ОСГК на ВКС, за лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е определено всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. ВКС сочи, че ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик
е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е
отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил
възможност да ползва общата вещ заедно с него. Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. ВКС
подчертава, че претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС ще е основателна, когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки че той или член на неговото семейство не си служи пряко и
неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик
2
да си служи с нея /например като държи ключа/. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия
имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Подобно е
приетото от ВС в Тълкувателно решение № 129/30.06.1986 г., ОСГК разрешение, че ползата,
от която е лишен съсобственикът, който не си служи с вещта, ще бъде равна на частта от
наема, на която съсобственикът би имал право, ако тя бъде отдадена под наем.
Изхождайки от така приетото в задължителната съдебна практика, съдът намира, че
фактическият състав на горецитираната разпоредба не е осъществен. Установено е
категорично правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. от имота, като собственик на
останалата част е ответницата. Тя, заедно с трети лица, е упражнявала през процесния
период фактическата власт върху имота-лично ползване по смисъла на закона съгласно
цитираното ТР№7/2012 г. Именно тя е осигурила достъп на вещото лице до него, а и в
първата фаза на делбата е признала, че живее в имота от 2021 г. заедно със семейството си,
като е ангажирала и гласни доказателства за това. По делото е безспорно, че ищцата не е
ползвала жилището. До края на съдебното дирене ответницата не й е предоставила ключ и
достъп до същото. Същевременно не е налице следващият елемент от фактическия състав.
Не е налице изискването на закона да е получена писмена покана от ищцата по смисъла на
чл. 31 ал.2 от ЗС. Нотариалната покана не е връчена –липсва такова удостоверяване от
нотариуса. Удостоверено е само представянето на поканата на последния. Записът „13.10“,
ако се приеме, че е някаква дата без година, фигурира на първата страница, но не е ясно, с
какво обстоятелство е свързан. Връчването на поканата е станало едва с получаване на
преписа от молбата по сметките след образуване на делото-на 13.06.2025 г.. Поради това
обезщетение би било дължимо за периода от получаване на искането занапред, доколкото до
края на съдебното дирене ответницата не е предоставила ключ и достъп до имота. Този
период обаче не попада в исковия и обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС би могло да се търси в
друго самостоятелно производство.
Отделен е въпросът, че дължимият според заключението на вещото лице наем, от който
се формира обезщетението, е по-малък от претендирания, и искът за разликата е недоказан и
по размер.
С оглед на изложеното искът следва да бъде отхвърлен. Същото се отнася до
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забавата, който е неоснователен предвид
неоснователността на главния иск.
Страните следва да заплатят държавна такса за производството по делба съобразно
квотите си. Съобразно Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ДТ е равна на
4% върху стойността на дяловете. Делът на ищцата с квота от 1/2 е на стойност 75000 лв. и
същата дължи ДТ в размер на 3000 лв. Ответницата е със същата квота и същата стойност на
дела й.
Следва да се заплати ДТ от ищцата за исковете по сметките в размер на 4 % върху
цената им, тъй като са отхвърлени.
3
Претенцията на ищцата за направените разноски за вещо лице е основателна и следва
да се уважи, тъй като ответницата съделителка не е заплатила частта, съответстваща на дела
й, съгласно чл. 355 изр.1 от ГПК. Ищцата е заплатила изцяло сумата от 500 лв. за
възнаграждение на вещото лице във връзка с делбата и 200 лв. за иска по сметките.
Ответницата й дължи 1/2 от първата сума за разноски за делбата или 250 лв.. От останалата
сума не й дължи някаква част поради отхвърляне на иска по сметките.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.***
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.553.290.4.2, с площ от 69,70
кв.м. по скица, а по нотариален акт от 80 кв.м., с предназначение жилище, апартамент на
втория етаж от жилищна сграда с идентификатор 87374.553.290.4, заедно с прилежащите му
½ ид.ч. от стълбището и ½ ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти- само под обекта: имот с идентификатор 87374.553.290.4.1, както и сграда с
идентификатор 87374.553.290.2 със застроена площ от 12 кв.м., с предназначение друг вид
сграда за обитаване, заедно с 320/521 ид.ч. от дворното място с идентификатор
87374.553.290, цялото от 466 кв.м. по нотариален акт, а по скица 521 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори 87374.553.291, 87374.553.298, 87374.553.474., 87374.553.287,
87374.553.284, допуснат до делба между М. К. К. от гр.Я., ул.***, ЕГН ********** и Д. К. К.
от гр.Я., ул.*** ЕГН **********, при равни квоти –по ½ ид.ч.; с пазарна стойност 150 000
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявенияте от М. К. К. от гр.Я., ул.*** против Д. К. К. от гр.Я., ул.***
искове –да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата от 6600 лв. - обезщетение
по чл.31 ал.2 от ЗС за ползването на съсобствения имот за периода 13.10.2021 г. – 02.06.2025
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2025 г. до окончателното
изплащане, както и да й заплати обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 600 лв.
за периода 03.06.2023г. – 03.06.2025 г..
ОСЪЖДА М. К. К. и Д. К. К. да заплатят ДТ за делбата в размер на по 3000 лв.
ОСЪЖДА М. К. К. да заплати ДТ за иска по сметките в размер на по 288 лв.
ОСЪЖДА Д. К. К. да заплати на М. К. К. направените разноски за вещо лице в размер
на 250 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________

4