№ 926
гр. Перник, 02.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720101003 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „НД Мениджмънт“ ООД
срещу Л. М. В..
Ищецът „НД Мениджмънт“ ООД извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че на 28.04.2022г. ответникът Л. М. В. е сключила Договор за
потребителски кредит № 109332/28.04.2022г. с ищеца, в съответствие с разпоредбите
на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на ответника и съдържащ Индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от
ответника. Твърди се, че съгласно сключения договор, ищецът е предоставил на
ответника сума в размер на 310.12 лв., като с подписване на договора
кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата и му е издаден разходен
касов ордер за същата. Сочи се, че страните са се уговорили ответника да върне на
ищеца сума в общ размер на 320 лв., която включва 310,12 - лева главница, ведно с
фиксиран годишен лихвен процент върху главницата в размер на 9,88 лв., на 4 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 80 лв. Твърди, че към датата на
депозиране на исковата молба дължимите суми не са погасени изцяло. Съобразно
изложеното е направено искане ответника да бъде осъден да плати на ищеца следните
суми: 234,03 лева – неплатена главница по сключения Договор за потребителски
кредит № 109332/28.04.2022г., ведно с законна лихва върху главницата, за периода от
датата на подаване на молбата по чл. 390 ГПК – 05.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, 5,97 лева, представляваща договорна лихва по горепосочения
договор, начислена за периода от 28.06.2022г. до 29.08.2022г. Претендира разноски за
исковото производството и за производство по обезпечение на бъдещ иск.
Ответникът в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е
депозирал писмен отговор. Не се явява и не взема становище и в проведеното на
09.10.2024 г. открито съдебно заседание по делото.
1
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като съображенията за това са следните:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
За основателността на предявените искове в доказателствената тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор за
потребителски кредит № 109332/28.04.2022 г., по силата на което е предоставил на
ответника претендираната сума за главница със задължение за връщането й в
уговорения срок, 2) валидна договорна клауза, въз основа на която е уговорено
плащане на възнаградителна лихва в претендирания размер, и 3) настъпване на
изискуемост на претендираните вземания. В доказателствена тежест на ответника при
доказване на горепосочените факти е да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба
и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановеното по делото
определение № 2925/21.08.2024 г. /л. 61 и сл./ по реда на чл. 140 ГПК и в изпратената
до ответника призовка за насроченото по делото открито съдебно заседание /л. 66/,
които са редовно връчени чрез установен по делото работодател на ответника.
Вероятната основателност на исковете следва от приетите по делото писмени
доказателства –договор за потребителски кредит № 109332/28.04.2022 г. /л. 15 и сл./,
искане за кредит от 28.04.2022 г. /л. 22/, извлечение за извършени плащания по
договора от 01.02.2024 г. /л. 27/, разписка за усвоена сума от 28.04.2022 г. /л. 20/.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването
на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично
направеното искане от ищеца в тази насока в ищеца в депозирана от него молба с вх.
№ 22284/07.10.2024 г., следва да бъде постановено решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
Съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, в решението следва да бъде посочена банкова
сметка или друг посочен от ищеца начин за плащане на присъдените суми. Съгласно
посоченото от него в исковата молба, присъдените суми следва да бъдат платени по
банкова сметка в „Банка ДСК" АД с IBAN: BG93STSA93000019852182, с титуляр
дружеството-ищец.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
2
на разноски.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението по обезпечения
иск, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на
правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното
производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес
подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в
хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни
мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез
съдебния изпълнител /в този смисъл: определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т.
д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч.
т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. С оглед изложеното, в настоящото производство на
присъждане подлежат единствено разноските, сторени в обезпечителното
производство, но не и тези в изпълнителното производство.
Предвид изложеното ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца
разноски в общ размер на 890 лв., от които 50 лв. – държавна такса за исковото
производство, 40 лв. – държавна такса за производството по ч. гр. д. № 591/2024 г. по
описа на РС-Перник, и 400 лв. – адвокатски хонорар за исковото производство, и 400
лв. – адвокатски хонорар за производството по ч. гр. д. № 591/2024 г. по описа на РС-
Перник. Плащането на претендираните разноски е доказано по делото, поради което
същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: град ****, да плати на
„НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, следните суми: 234,03 лева –
неплатена главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
109332/28.04.2022г., ведно с законна лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сума в размер на 5,97 лева, представляваща договорна лихва по посочения
договор, начислена за периода от 28.06.2022 г. до 29.08.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. М. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: град ****, да плати на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет.
6, ап. 71, сума в размер на 890 лв., представляваща разноски за исковото производство
и за производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск – ч. гр. д. № 591/2024
г. по описа на РС-Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
3
Препис от решението да се връчи на страните с указания, че защитата срещу
неприсъствено решение се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4