Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е образувано по искова молба на Х. Д. Л. от гр. Б. против прокуратурата на Република Б. гр. С., Р. О. С. – гр. Р. и МВР – ОУ на МВР, гр. Р. с искане да се призове и Великотърновската О. П. иск по чл.2 т. 2 предложение 1 от ЗОДОВ с посочена цена на иска 60 000 лева за причинени морални вреди частично предявен в размер на 25500 лева ведно с законната лихва върху претендираната сума считано от 08.12.2006 година и направените разноски по делото. Претендира за присъждане на разноски за възнаграждение на един адвокат. Ищецът посочва в исковата молба, че на 08.12.2006 година бил арестуван и задържан в РУ на МВР, гр. Б., като ищецът счита, че това задържане е незаконосъобразно, което изрично било признато за такова от Върховен касационен С. на РБ. На 22.03.2007 г. в РУ на МВР гр. Б. на ищецът било повдигнато обвинение за хулиганство по чл. 325, ал. 2, предложение 1 във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 НК, по което след обжалване от А..Й.М въззивната осъдителна присъда била отменена изцяло от ВКС на Република Б. и ищецът бил оправдан окончателно. Ищецът не обжалвал присъдата поради липса на средства. След 4 годишно съдебно производство ищецът бил оправдан, в резултат на което неприятните емоции довели до влошаване на здравословното му състояние на нервна почва. Причинени му били също така морални вреди, тъй като воденото срещу него наказателно производство станало достояние на целия гр. Б.. М¯ли да бъде постановено решение, че насрещната страна чрез нейните органи дължи на ищеца сумата 60000 лева за причинените му морални вреди от воденото спрямо него наказателно производство завършило с оправдателна присъда заедно със законната лихва за тази сума, считано от 08.12.2006 година като на този етап претендира частично сумата от 25 500 лева и моли за присъждане на направените разноски. С разпореждане на съда от 20.12.2011 година съдът е дал указание на ищеца да отстрани посочените нередовности в ИМ. Към ИМ е подадена допълнителна молба от 12 7 2011 година, като се конкретизира размера на иска в размер на 25 500 лева ведно със законната лихва за забава и се посочва претенцията по отношение на всеки един от ответниците. С разпореждане на съда от 22.07.2011 година след като е прието че исковата молба е редовна на същата е даден ход в открито съдебно заседание с призоваване на страните и е разпоредено да се изпрати на ответника препис от исковата молба и приложенията към нея, което да се отбележи в съобщението. По делото е постъпил писмен отговор от О. С. – гр. Р. със становище, че предявеният иск е допустим и изцяло неоснователен по отношение на О. С. – гр. Р.. Заема се подробно становище по твърденията исковата молба с искане да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност ако се приеме, че искът е основателен се прави възражение, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено. О. П. – гр. В. Т. представя писмен отговор на исковата молба от 08.08.2011 година, в който се заема становище че предявеният иска е неоснователен и недоказан изцяло. По делото е постъпил писмен отговор от Областна Д. на МВР. Гр. Р. в който се посочва, че исковата молба е нередовна, предявеният иск е недопустим като неподсъден на гражданските съдилища, в случая на Великотърновския О. С. и моли да се прекрати производство по делото по отношение на ответника ОД на МВР гр. Р.. Заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. С определение от 21.09.2011 год. съдът е приел исковата молба за редовна и предявения иск за процесуално допустим .Постановил е, че следва да се допуснат доказателствата и приложението към исковата молба и отговора и да се изиска за прилагане НОХД № 287/2009 год. на РС – гр. Б.. В първото по делото съдебно заседание съдът е приел, че като ответник по делото следва да бъде призован освен О. П. гр. В. Т. П. на Република Б., чрез ВКП на Република Б. - гр. С. и за ответник по делото да се счита не ОУ на МВР гр. Р., а Областна Д. на МВР – Р., гр. Р.. Делото е насрочено за първо съдебно заседание на 02.12.2011 година, в което са изслушани обясненията на страните и е дадена възможност на ответниците да вземат становище по направеното в първото съдебно заседание доказателствени искания от ищеца и да посочат допълнителни доказателства във връзка с направеното оспорване. Дадена е възможност на ищеца да направи писмени искани във връзка с доказателствата. С определение от 21.12.2011 година съдът е постановил да се върне на ищеца исковата молба по отношение на предявения иск против Областна Д. на МВР - Р., гр. Р., като недопустима и се прекратява производството по делото в тази част с присъждане на разноски. Определение е обжалвано от ищеца пред ВТАС, който с определение № 107 от 06.03.2012 година отменя определението на ВТОС само в частта, в която исковата молба на Х. Д. Л. от гр. Б., с която е предявен иск за претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане е върната на ищеца, вместо което е постановено да се изпрати исковата молба за разглеждане на предявения иск по компетентност от Административен С. - гр. Р.. Определението от 21.12.2011 година е потвърдено в останалата обжалвана част и е влязло в законна сила. С разпореждане от 02.04.2012 година е изпратена исковата молба за разглеждане на предявения иск по компетентност от Административен С. - гр. Р.. Във връзка с разделянето на производството е постановено определение от 14.05.2012 година. С определение от 04.05.2012 година съдът е постановил, че производството по делото продължава съгласно постановеното от ВТАС с определение № 107 от 06.03.2012 година. По делото е по±тъпила молба вх. № 12123 от 2011 година от ищеца, препис от която е изпратен на другите страни. Постъпило е писмено становище от Прокуратурата на Република Б.. С определение съдът се произнася по искането за доказателства и насрочва делото за 08.06.2012 година от 10,00 часа, за което да се призоват страните. Ответникът П. на Република Б. чрез процесуалния си представител счита предявения иск за неоснователен и недоказан.Предлага да се приеме,че е предявен иск за сумата 25500,00лв. ,като отговорността на прокуратурата и съда не може да бъде солидарна.Заема становище ,че не е доказан иска относно здравословното състояние на ищеца,тъй като заболяването на ищеца датирало от близо две години преди повдигането на обвинението и няма данни да се е влошило значително след 08.12.2006г.Представителят на прокуратурата заема становище по същество,че не е доказано твърдението на ищеца за заболяване и инвалидност поради повдигнатото му обвинение, както и относно твърдението,че не е могъл да се устрои на работа по същите причини.Също така оспорва заявеното от ищеца, за уронване на доброто му име чрез представените публикации в местния печат.Прави възражение в смисъл,че предявения иск в размер на сумата 25500.00лв. е прекомерно завишен.Оспорва размера на претендираните разноски за възнаграждение на един адвокат,като прекомерно това в размер на 6000.00лв. и несъобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото до размер на минималния такъв 2880.00лв. По направеното искане с молба от 09.05.2012 година от ищеца съдът се е произнесъл с определение от 14.05.2012 година. Претендираните от ищеца права произтичат от твърдението му за извършено срещу него наказателно преследване приключило с оправдателна присъда. Следва да се възприеме за правилна правната квалификация на претендираните права от ищеца по чл. 2, т. 2 предложение 1 от ЗОДОВ. Ответниците правят възражение за неоснователност на предявения иск и за прекомерност на претендираната сума за обезщетение за вреди. Безспорно е по делото наличие на влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца. Това доказателство не се нуждае от доказване. От ищеца следва да се докажат твърденията му за причинени неимуществени вреди по вид и размер, което е негово задължение за доказателство. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест ищецът посочва и представя доказателства, по които съдът се е произнесъл както беше посочено по горе и е дадена възможност на страните да посочат и представят доказателства във връзка с направените възражения. След извършената проверка съдът приема исковата молба за редовна и предявения иск за процесуално допустим.Като разгледа предявения иск ,взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,съдът приема за установено следното: С решение № 401 от 08.10.2010г. по наказателно дело № 385/2010г. Върховен касационен С. на РБ трето наказателно отделение отменява изцяло нова присъда № 24/15.04.2010г.,постановена от състав на Русенския О. С. по в н о х д № 174/2010г. и оправдава двамата подсъдими Х. Д. Л. и А..Й.М по обвинението двамата в съучастие като съизвършители, на 8.12.2006година в гр.Б., Русенска област, да са .осъществили състава на престъпление по чл.325 ал.2, във вр. с ал.1 и чл.20 ал.2 от НК и отменява и протоколното определение от същата дата,с което са потвърдени мерките за неотклонение „подписка” за двамата подсъдими. На 22.03.2007г. в РУ на МВР гр.Б. на ищеца било повдигнато обвинение за хулиганство по чл.325 ал.2 пр.1 във вр. ал.1 и с чл.20 ал.2 от НК. Делото било внесено в съда, върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в обвинителния акт,последвало ново обвинение,по които е постановена оправдателна присъда.След протест на прокурора въззивната инстанция отменила оправдателните присъди и върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Беленски районен С..При новото разглеждане първоинстанционният С. постановил оправдателни присъди,които били протестирани и отменени с решението на въззивната инстанция. С решение № 401 от 08.10.2010г. по наказателно дело № 385/2010г. Върховен касационен С. на РБ трето наказателно отделение отменява изцяло нова присъда № 24/15.04.2010г.,постановена от състав на Русенския О. С. по в н о х д № 174/2010г. и оправдава двамата подсъдими Х. Д. Л. и А..Й.М по обвинението двамата в съучастие като съизвършители, на 8.12.2006година в гр.Б., Русенска област, да са .осъществили състава на престъпление по чл.325 ал.2, във вр. с ал.1 и чл.20 ал.2 от НК и отменява и протоколното определение от същата дата,с което са потвърдени мерките за неотклонение „подписка” за двамата подсъдими. При тези изложени факти съдът приема,че е предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ,в който изчерпателно са посочени предпоставките за реализиране на отговорността на държавата за имуществени и неимуществени вреди,причинени от незаконосъобразни актове на нейните правозащитни органи-следствие,дознание, П., С.. По чл.2 т.2 държавата отговаря при незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление,ако лицето бъде оправдано или образуваното наказателно производство бъде прекратено,поради това,че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление.При положение,че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда следва да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ по реда на чл.2 т.2 от ЗОДОВ. Ищецът твърди,че в резултат на повдигнатото обвинение ,по което е оправдан с влязла в сила присъда,е претърпял множество неблагоприятни последици- по отношение на здравословно състояние,възможност на професионална и обществена реализация. По делото е установено,че в продължение на около четири години ищецът е преживял отрицателни емоции,които са се отразили на здравословното му състояние.По този въпрос са приети писмени доказателства - епикризи, протокол за медицинска комисия,експертно решение на ТЕЛК и е приета съдебно-медицинска експертиза.От тези доказателства се доказва,че ищецът страда от болестни увреждания на сърдечно-съдовата система, като признаци за това има от 2005г. и заболяванията от 2010-2011г. са в напреднал стадий.Вещото лице подробно посочва в заключението от какво се причиняват тези заболявания,както и многото рискови фактори,които благоприятстват развитието на остри и хронични влошавания на състоянието.В конкретния случай няма данни,че веднага след някой от посочените от ищеца стресове е налице остро влошаване на състоянието,което да е наложило веднага болнично лечение.Безспорно посочените външни фактори са благоприятстващи за болестните увреждания на сърдечно-съдовата система.Психоемоционалният стрес е един от многото рискови фактори.Следователно ищецът преди повдигане на обвинението е имал заболяване и здравословното му състояние се е влошило порази причинения стрес от повдигнатото обвинение. Поради повдигнатото обвинение се твърди в исковата молба,че ищецът е претърпял и социални вреди.По делото са разпитани като свидетели М.Й.А- съпруга на ищеца и А..Й.М .Техните показания съдът прецени като взе предвид,че свидетелката Анастасова е съпруга на ищеца, а свидетелят М. е бил обвиняем по същото обвинение като ищеца по същото наказателно производство- наличие на изискванията по чл.172 от ГПК за заинтересованост на свидетелите в полза на ищеца.От показанията на свидетелката М.А съдът приема за установено,че по отношение на ищеца,който бил началник „Военен отдел” в Общината започнали атаки, подигравки,подмятания. Ищецът станал нервен и физически рухнал.Участието на ищеца в политиката довело до инициативата да бъде наказан.От показанията на свидетеля М се установява,че той е присъствал при задържането на ищеца,че ищецът много се бил притеснил при водене на делото,започнал да се оплаква,че не му е добре на сърцето и на главата.Ищецът много се затворил в себе си и тежко изживял случилото се. Относно претенцията за претърпени вреди от публикации в местния печат,съдът намира искането за неоснователно.Отразяването на случая в печата е н-станало по инициатива на журналисти,търсещи сензация и не е доказана връзката между написаното от журналистите и дейността на органите на прокуратурата. След преценката на писмените и главните доказателства по делото съдът приема,че в конкретния случай е налице предпоставката да бъде осъществена хипотезата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ само относно ответника П. на РБ.По делото е безспорно установено,че на ищеца е било повдигнато обвинение и е водено наказателно производство,което е приключило в оправдателна присъда влязла в сила,което е основание да бъде реализирано правото на ищеца да получи обезщетение. Съдът приема за доказано,че ищецът е претърпял неимуществени вреди като пряка е и непосредствена последица от воденото по отношение на него наказателно производство. На ищеца се дължи обезщетение за всички неимуществени вреди,пряка и непосредствена последица от посочения акт.Размерът на обезщетението следва да се определи съгласно чл.52 от ЗЗД по справедливост от съда.За това съдът съобрази вида на причинените вреди на ищеца,преживяното от него като отрицателни емоции и стрес,дали отражение на положението му в социалните отношения и в поведението на личността в продължителен период от време относно продължителността на наказателното производство н конкретния случай не е установено закононарушение,отразеното в местния печат също така не може да се приеме чеса направени с цел да се причинят щети на ищеца. В конкретния случай съдът приема,че на ищеца следва да се определи общ размер на обезщетение сумата 15 000лв.,до който размер исковата претенция е основателна.В останалата част предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На ищеца следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода след 08.10.2010г.,когато е влязъл в сила актът ,с който са признати за незаконни действията на обвинението. Неоснователен е иска за солидарна отговорност на Прокуратурата на РБ и О. С. гр.Р..Солидарна отговорност може да се носи само ако е уговорена от страните или в определените от закона случаи.В настоящия случай няма постановена влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца,която да е била отменена чрез извънредните способи за това. При този изход на делото ответникът П. на РБ следва да запрати на ищеца направените от него разноски за един адвокат съобразно уважената част от иска 1728лева.При определяне на размера на присъдените разноски съдът взе предвид направеното възражение от ответника П. на РБ за прекомерно завишен размер на претендираните от ищеца разноски за възнаграждение на един адвокат на основание чл.78 ал.5 от ГПК до размер на дължимите разноски съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г. и чл.7 ал.2 т.4 от същата наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът следва да запрати държавна такса в размер на сумата 10.лв. по сметка на ВТОС. Водим от изложеното Великотърновският О. С. Р Е Ш И : Осъжда П. на Р.Б. да заплати на Х. Д. Л. с ЕГН * от гр. Б. ул.П.Т. № ...със съдебен адрес гр.Р., ул.Хр.Д. № 5 .ІІ адв.кантора № 25 чрез адвокат Д. Д. Р. от АК гр.Р. сумата 15 000.00/петнадесет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 пр.1 ,вр.ал.1 ,вр.чл.20 ал.2 от НК,ведно със законната лихва върху същата сума,считано от 08.10.2010г. до окончателното изплащане,като отхвърля иска за разликата от присъдените 15 000,00/петнадесет хиляди/ лева до претендираните общо 25 500,00лв./двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева частичен иск в общ размер 60 000/00лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.325 ал.2, във вр.ал.1 ,вр.чл.20 ал.2 от НК,както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 08.12.2006г. до 08.10.2010г. като неоснователни и недоказани. Осъжда П. на Р.Б. да заплати на Х. Д. Л. с ЕГН * от гр. Б. ул.П.Т. № 5 със съдебен адрес гр.Р., ул.Хр.Д. № 5 .ІІ адв.кантора № 25 чрез адвокат Д. Д. Р. от АК гр.Р. сумата 1728.00/хиляда седемстотин двадесет и осем/лева разноски по делото съобразно уважената част от иска. Отхвърля иска ,предявен от Х. Д. Л. с ЕГН * от гр. Б. ул.П.Т. № 5 със съдебен адрес гр.Р., ул.Хр.Д. № 5 .ІІ адв.кантора № 25 чрез адвокат Д.Д. Р. от АК гр.Р. против О. С. гр.Р. солидарно с П. на Р. Б. за сумата 25 500.00/двадесет и пет хиляди и петстотин/ лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.325 ал.2 във ,вр.ал.1 ,вр.чл.20 ал.2 от НК,ведно със законната лихва върху същата сума,считано от 08.12.2006г. до окончателното изплащане частичен иск в общ размер иск за 60 000,00лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.325 ал.2 във вр.ал.1 ,вр.чл.20 ал.2 от НК,както и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 08.12.2006г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани. Осъжда от Х. Д. Л. с ЕГН * от гр. Б. ул.П.Т. № 5 със съдебен адрес гр.Р., ул.Хр.Д.№ 5 .ІІ адв.кантора № 25 чрез адвокат Д.Д. Р. от АК гр.Р. да заплати на ВТОС държавна такса 10.00/десет / лева. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен С. в двуседмичен срок от съобщението. О. съдия: |