Р Е Ш Е Н И Е
Номер 259 10.08.2020г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на осми юли две
хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№338 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на
Пазарджишки районен съд №1705 от 19.12.2019г. постановено по гр.д. №2790/2019г.
по описа на същия съд, е осъден ответника „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“С.А.“№ 19А, да заплати на ищеца Д.Т.Д.,
ЕГН-**********, с адрес ***, с пълномощник адв.Т.И. ***, оф.3, следните суми
представляващи брутно възнаграждение за
положен труд по граждански договор за извършване на медицински услуги от
01.04.2011г., а именно: неизплатено възнагражднеие за месец януари 2019г. в
размер на 437.56лв; неизплатено възнаграждение за месец февруари 2019г. в
размер на 450лв; неизплатено възнаграждение за месец март 2019г. в размер
на 370.40лв; неизплатено възнаграждение
за месец април 2019г. в размер на 293.40лв;
неизплатено възнаграждение за месец май
2019г. в размер на 165лв, ведно със законната лихва върху главниците считано от
датата на подаване на исковата молба-05.07.2019г. до окончателното изплащане,
както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 380лв, като е
допуснато предварително изпълнение на решението за присъденото възнаграждение. Със
същото решение е осъден „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД с посочени седалище и адрес на
управление и ЕИК, да заплати следващата се държавна такса в размер на 68.64лв.
Решението се обжалва
изцяло с въззивна жалба, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответното
дружество чрез пълномощника си адв.Л.Б., с искане да бъде отменено изцяло,
включително и в частта с която е допуснато предварително изпълнение. Твърди се,
че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.Поддържа, че е налице несъответствие между посочените от експерта
размери на възнагражденията за всеки
месец по отделно и посочените размери от ищеца. Счита, че предвид разликите по
размери на възнагражденията не следвало да се взима в предвид заключението на
вещото лице. Поддържа, че претенцията е неоснователна по размер, като в
решението би следвало да се уточни дали се присъжда БТВ или се присъжда
остатъка след приспадане от БТВ на дължимия ДОО и осигурителни вноски.Счита, че
е следвало ИМ да се остави без движение
и се даде възможност на ищеца да уточни претенцията си-не само по размер, но и дали се претендира БТВ, което жалбоподателят
квалифицира като допуснато нарушение на процесуалните правила и като краен
резултат се твърди, че е постановено незаконосъобразно и необосновано решение.
В срок е постъпил
писмен отговор /“становище“/ от ищеца в производството пред първата инстанция Д.Д.
чрез адв.И., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Твърди
се, че районннят съд е анализирал в
цялост фактическата обстановка и е достигал до изводите мултиплицирани в
диспозитива на решението и че актът не страда от пороците посочени в жалбата.Моли
да се потвърди решението с присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Няма направени
доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната
инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност
съобрази изложеното във въззивната жалба на „ДКЦ-Е.-Ц.“ ООД и отговора на насрещната
страна и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове за заплащане на възнаграждение по сключен граждански
договор за извършена от ищеца
консултативна медицинска дейност за нуждите на осъществявания предмет на дейност от ответното дружество-чл.266
ал.1 във връзка с чл.258 ал.1, чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът Д.Т.Д. твърди,
че на 01.04.2011г. между страните е сключен граждански договор по силата на
който е приел да извършва консултативна
медицинска дейност с оглед осъществяване предмета на дейност на ответното ДКЦ, като възнаграждението на ищеца се
определяло от броя на преминалите пациенти и реализираните направления към
специалист “Уролог“, изплащано му до
10-то число на следващия месец срещу ордер.Правоотношението с ответното ДКЦ
било прекратено от ищеца на 28.05.2019г. поради периодично неизплащане на
уговореното възнаграждение за извършената от него работа за периода от месец януари до месец май 2019г., в общ размер на
1716.36лв, формирано от неизплатено възнаграждение за м.януари 2019г. в
размер на 437.56лв; за м.февруари
2019г.-450лв;за м.март 2019г.-370.40лв;за м.април-293.40лв и за м.май
2019г.-165лв. Въпреки отправена покана от ищеца до ответника за плащане на
възнагражденията, такова не е последвало.Моли да се осъди ответното дружество
да заплати исковите суми, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба, както и разноските и да бъде допуснато
предварително изпълнение.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна с който исковите
претенции се оспорват по същество с доводи, че от дължимото възнаграждение
следва да се извършат необходимите приспадания, свързани с данъчното и
осигурителното законодателство и че в
случая такива приспадания за данъчни и осигурителни вноски се дължат. Като прекомерна се определя
претенцията за разноски.Моли да се отхвърлят исковете с присъждане на
разноските.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се,
че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
изработка /извършване на консултативни медицински дейности/, по силата на което
ищецът като изпълнител е поел задължение да извършва посочените медицински дейности за нуждите на осъществявания от ответното ДКЦ предмет на дейност, вписан в
Търговския регистър, и подробно изброен в чл.6 от сключения на 01.04. 2011г. между
страните договор, за което изпълнителят
има право да получава от ДКЦ-възложителя
възнаграждение, определящо се на
базата на реално осъществената медицинска дейност и в съответствие с вътрешните
правила за определяне на възнаграждения за лечебното заведение, като договорът
не е сключен за определен времеви период.Няма спор, че действието на договора е
едностранно прекратено от изпълнителят
д-р Д.Д. с писмено заявление от
28.05.2019г. поради системно неплащане (забавяне на изплащането) на
възнаграждението за периода м.януари до м.април 2019г., като прекратяването на
договора е оформено и чрез двустранно подписано споразумение между страните от
28.05.2019г. Установява се в нарочно издадена от възложителя служебна бележка,
изх.№129 от 25.06.2019г., че ищецът Д.Д.
не е получил брутното си възнаграждение за периода от м.януари 2019г. до м.май
2019г. включително като посочените суми
напълно съответстват на претендираните с исковата молба.
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза поискана
от ищеца Д., заключението по която,
изготвено от назначения по делото експерт Л.Ц. въззивната инстанция
напълно възприема като обективно, обосновано и компетентно изготвено и
неоспорено от страните и от което се
установява, че исковите претенции по размер съответстват на размерите на
месечните брутни възнаграждения, дължими от ответното ДКЦ за процесните месеци.
Освен това експертът е изчислил и чистата сума за получаване след приспадане на дължимите данъци, която е
в размер на 1587.62лв както и че липсват
данни претендираните суми да са изплатени към момента на изготвяне на
заключението.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения за това процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца Д.Д., имащ качеството на
изпълнител по сключения граждански договор, да установи надлежно възникнало
облигационно правоотношение между страните по което му се дължи заплащане на
възнаграждение от възложителя за извършени консултативни медицински дейности с
оглед предмета на дейност на възложителя и за които не му е било изплатено следващото
му се брутно възнаграждение за посочените месеци.
По същество исковата претенция е
изцяло основателна.
Възложителят и
ответник по спора ДКЦ“Е.-Ц.“ ООД не оспорва наличието на валидно възникнало
между страните облигационно правоотношение, не оспорва, че ищецът е изпълнил
задължението си да извършва посочените консултативни медицински дейности и че
такива реално са извършени от него за периода м.януари до м.май 2019г.
включително или за пет календарни месеца, поради което има право на уговореното
възнаграждение за труда си съгласно чл.7 и чл.10 от договора, платимо от
възложителя.
Предвид констатираното
неизпълнение на задължението си за плащане на възнаграждение от страна на
възложителя ДКЦ „“Е.-Ц.“ ООД, последният
следва да бъде осъден да заплати исковите суми в размерите така както са
посочени в исковата молба и установени от вещото лице в изготвеното и прието по
делото заключение и представляващи дължимото брутно възнаграждение за
процесните пет календарни месеца на 2019г. – м.януари до м.май включително.
Възнагражденията следва да бъдат присъдени в претендирания си брутен размер, а
доколкото се касае за заплащане на дължимите
се за тях данъци и осигуровки върху възнаграждението, това следва да бъде
сторено от самия ищец в един последващ момент след реалното им получаване от
възложителя било доброволно било след принудителното им събиране от съдебния
изпълнител.В случая за исковият съд е достатъчно да посочи в диспозитива на
решението, че присъжда брутните размери на месечните възнаграждения. Правилно съдът е допуснал и
предварително изпълнение на решението тъй като се касае за претендирано
възнаграждение за положен труд /за извършена работа/ по облигационно
правоотношение /чл.242 ал.1 от ГПК.
Съдът не споделя
доводите развити във въззивната жалба за порочност на обжалваното решение. Експертът
коректно е представил данни както за брутното възнаграждение дължащо се на
ищеца, така и чистата /нетна/ сума която остава след приспадането на данъци и
осигуровки. Трайната и последователна
съдебна практика е в посока, че със съдебното решение следва да се
присъди претендираното брутно възнаграждение като база върху която в
последствие ще бъдат направени по
съответния ред пресмятания за дължимите суми като данъци и осигуровки, както и
поради това, че сумата се претендира като брутно възнаграждение, а не като
нетно. Не е налице каквито и да било нередовности на исковата молба, налице са
ясно заявени факти и обстоятелства и съответстващ им петитум, и в рамките на
така заявения петитум е налице надлежно произнасяне от исковия съд, което прави
решението изцяло валидно и допустимо, не
се установява да е налице нито допуснато нарушение на процесуалните правила,
нито незаконосъобразност нито необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради
което същият следва да бъде потвърден изцяло.
Освен това въззивната
инстанция напълно споделя и мотивите на Пазарджишки районен съд изготвени към
обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход
на делото в полза на въззиваемия Д.Т.Д. *** ще следва да бъдат присъдени
разноски направени в производството пред въззивната инстанция като адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв, заплатени в брой за което е представен
договор за правна защита и съдействие от 06.07.2020г. и списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд № 1705 от
19.12.2019г. постановено по гр.д. №2790/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА
Диагностично-консултативен център„Е.-Ц.“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“С.А.“№ 19А, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Д.,
ЕГН-**********, с адрес ***, с пълномощник адв.Т.И. ***, оф.3, сумата от 300лв /триста
лева/ представляваща сторените пред въззивната инстанция разноски.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.