Р Е Ш Е Н И Е
№ /…………………2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ПЪРВИ ТРИЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Елена Воденичарова и при участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА к.адм.д. №1709 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“- Варна срещу Решение № 279/29.06.2021
г., постановено по НАХД № 1573/2021 г. по описа на ВРС, XXІX-ти състав, с което
е отменено НП №23-0000095/15.02.2021Г. на директора на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“- Варна, с което на В.И.Р. е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер от 2000лв., на осн.чл.93 ал.1 т.1 от
Закона за автомобилните превози.
В
касационната жалба са изложени аргументи, подкрепящи тезата, че оспореното
решение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отразил фактическата
обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Възприема извода на
първостепенния съд, че от представения превозен билет от 13.11.2020г. не се
установява възмездността на конкретния превоз, за неправилен и некореспондиращ
с установените обективни данни. Според касатора са налице достатъчно данни за
извършен обществен превоз на товари. Представената административна преписка
обосновавала състава на законовото определение за превоз на товари, дадено в §1
т.3 от ДР на ЗАвП. На изложените основания сезира касационната
инстанция с искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради неговата незаконосъобразност и постановяване на
решение, с което да се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание редовно призован,
касаторът не се представлява.
Ответникът по касационната жалба редовно
призован , не се представлява. Представени са писмени бележки с.д. №14759/08.10.2021г.,
в които на подробно изложени мотиви оспорва касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на В.И.Р.
срещу Решение № 279/29.06.2021 г., постановено по НАХД № 1573/2021 г. по описа
на ВРС, XXІX-ти състав, с което е отменено НП №23-0000095/15.02.2021Г. на
директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“- Варна, с което на
В.И.Р. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер от 2000лв., на
осн.чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
За да се произнесе, въззивният съд е коментирал, че административния орган приел от фактическа страна, че на 13.11.2020 г. около 11.00ч. по път II-29
гр.Добрич-Варна след разклона на с.Изворско, управлява товарен автомобил марка
„ЗИЛ 131“ с рег.№ ******, собственост на
И.Д. и отдаден под наем на ЕТ „МИ-В.Р.“. При проверката било установено,
че водачът извършва обществен превоз на
товари/ дървесина/ на територията на РБългария, без да притежава лиценз за
извършване на обществен превоз на товари на територията на РБългария. Тази
обстановка установил и съда, възоснова на събраните по делото доказателства,
които възприел за логически свързани и последователни. Възоснова на доказателствената съвкупност, РС
приел, че наказаното лице не е извършило нарушение на чл. 6 ал.1 от
Закона за автомобилните превози. Конкретно е коментирал, че констатацията на
административнонаказващия орган не се подкрепя от събраните по делото
доказателства, тъй като превозния билет от 13.11.2020г.
не установявал възмездността на конкретния превоз. Позовал се е на разпоредбата
на чл.211 от Закона за горите, според който превозният билет доказва единствено
вида и произхода на превозните дърва, но не и възмездния характер на
превозването им. Той се доказвал със събирането на фактури.
Касационният състав споделя този
извод. Действително в административнонаказателното производство тежестта за
доказване на вмененото противоправно деяние е на административнонаказващия
орган. Последният, в обжалваното наказателно постановление се е позовал на
превозния билет, за да установи изобщо извършването на превоз. В този ред,
както АНО , така и първостепенния съд са конментирали превозния билет като
доказателство по делото, първият, за да установи с него извършването на
превоза, а вторият, за да обоснове тезата, че с билета не се установява
възмездност при извършването му.
При това фактическо установяване,
независимо, че формата на превозния билет не коментира възмездността на
превоза, той е част
от преписката и е именно доказателството, което установява
неговото извършване. В
конкретния случай, касационният състав установи, че превозният билет не е
приложен по преписката. Районният съд в единственото открито съдебно заседание
е приел като писмени доказателства материалите по административнонаказателната
преписка. Същата е изпратена от АНО с писмо на районен съд №6288/16.04.2021г.,
като в него подробно са описани доказателствата, които съставляват документи
към нея. Видно от писмото, превозният билет не е приложен към тях.
Същевременно, той е иззет в хода на фактическата проверка, извършена на
13.11.2021г., като това се установява от описанието на доказателствата,
извършено в АУАН № 280097/13.11.2020г., които са иззети. Липсата на това
относимо към предмета на спора доказателство, възпрепятства проверката, която
съдът /първостепенен и касационен/, може да извърши. Без него на първо място не
се установява превозът, едва след това идва място на разсъжденията възмезден
или не, е бил, съответно доказва ли се обществения му характер или не.
Съдът при
касационната инстанция, като обсъди доводите в касационната жалба и
възраженията на ответника по касация формира извод, че въззивният съд не е
установил фактите, възоснова на относими доказателства, а е формирал воля
неподкрепена с кореспондиращи към предмета на спора доказателства. В конкретния
случай, формалната законосъобразност на наказателното постановление може да се
установи едва след събирането на превозния билет, което не е сторено от съда, в
задължение на който законът е придал това служебно начало.
При констатираната
липса на безпротиворечивост във фактическите установявания и предвид
съдържащата се в чл. 220 АПК
забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият
състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Допуснатото
нарушение е съществено, тъй като препятства осъществяване на инстанционен контрол върху правилността на съдебния акт и
в общия случай сочи на основание за връщане на делото на същия съд от друг
състав за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото ВРС следва да установи
релевантните факти, след като изиска и приеме превозния
билет от 13.11.2020г.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият тричленен състав
намира, че се установяват наведените с жалбата касационни основания за
необоснованост. Решението
следва да бъде отменено, а делото възрнато за ново разглеждане от друг състав
По изложените съображения и на
основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 63 ал.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 279/29.06.2021 г., постановено по
НАХД № 1573/2021 г. по описа на ВРС, XXІX-ти състав, с което е отменено НП
№23-0000095/15.02.2021Г. на директора на Регионална Дирекция „Автомобилна администрация“-
Варна, с което на В.И.Р.
е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер от 2000лв., на осн.чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.