РЕШЕНИЕ
№ 1630
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Д.а Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело №
20224430101256 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Ти Би Ай Банк”ЕАД-София против Д. В., за
установяване, вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№4443/2021г. на ПлРС, издадена в
полза на ищеца по чл.417 от ГПК. Твърди се, че по заявление на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е
образувано ч.гр.д. № 4443/2021г., по описа на Районен съд -Плевен по реда на чл. 417 от
ГПК срещу ответника и след издаване на заповедта и ИЛ и изпълнително дело №636/2021г.
по описа на ЧСИ ***. Съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за
предявяване иск за установяване вземането. Твърди се, че на на 21.03.2019г. ”ТИ БИ Банк”
ЕАД сключва Договор за потребителски кредит №********** (Приложение № 2 с ответника
Д. Д. В. ЕГН**********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е
предоставил сума в размер на 3674,50 лева. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на
предоставения кредит - 3000 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за
оценка на риска, в размер на 393,70 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит и се финансира от Кредитора, и се възстановява от Потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането -
декларация.(Приложение 3). Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса
за оценка на риска в размер на 393,70 лв. се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2
от Договора средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка на
Потребителя. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да
1
се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към
сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи
Застраховка „живот” в размер на 280,80 лв. (Приложение 4). Общото крайно задължение по
Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 4698,13 лв., която сума е разсрочена на 24
погасителни месечни вноски - 23 вноски всяка в размер на 195,75 лв., ведно с последна
изравнителна вноска в размер на 195,88лв. Уговореният между страните лихвен процент, с
който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер
на 24,80 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят
има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница
и договорна лихва. Със заявление за рефинансиране на задължение ( приложение 5),
кредитополучателят е пожелал с част от получените средства да рефинансира свой
задължения към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, както следва: по договор ********** - 493 лв. и
********** -1145 лв.Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, а на
25.03.2021 г. е настъпил крайният падеж по договора.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, задължението на Д. Д. В. ЕГН********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по
Договора, е било в размер на 4 687,13 лв. (3674,5 лв. Главница и 1012,63 лв. договорна
лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът ни дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 08.04.2021 г.
е било в размер на 1142,38лв.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че лицето Д. Д. В.
ЕГН**********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № ********** от 21.03.2019 г., дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия
договор, за сума в общ размер 5829,51 лв., от които: 3674,50 лв. главница, 1012,63 лв.
договорна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 25.03.2021 г, 1142,38 лв,- обезщетение за
забава за периода от 15.12.2019 г.до 12.05.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (20.04.2021 г.) до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, като признава
задължението.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 2650/09.07.2021г. по ч. гр.д.№4443/2021г. по описа на
ПлРС, за следните суми: 3674,50лв. главница, 1012,63лв. договорна лихва за периода от
25.04.2019г. до 25.03.2021г., 1142,38лв,- обезщетение за забава за периода от 15.12.2019г.до
12.05.2021г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК -20.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
2
както и разноски в размер на 116,59лв. д.т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводна книга на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД, издадено по Договор за потребителски кредит № ********** от
21.03.2019г. сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, като кредитор и ответника, като
длъжник.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът е банкова институция,
която по занятие отпуска кредити чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Не е спорно наличието на валиден договор между него и ответника, предоставяне на
сумата по кредита, ликвидност и изискуемост на вземането, размера и периода на лихвите.
Спорен по делото въпросът, дали кредитополучателят е изпълнил задължението си в
срок
Направено е признание от ответника на дължимите суми, като са приложени и
доказателства. Ищецът е направил искане по чл.237 от ГПК, като претендира и разноските
В закона е предвидено, че, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Такава е и настоящата хипотеза, като предвид и представените по делото доказателства,
установявяващи основанието за дължимостта на процесните суми, съдът намира, че
признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на направеното
признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъдат уважени.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението
си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да направи
разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение
на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е 166,59лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като изрично е
заявено, че не се претендира юрисконсултско възнаграждение в настоящето
производство. Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в
настоящето производство общо 130,39лв.
3
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, във вр.с чл.237 от ГПК по отношение
на ответника Д. Д. В., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД-
гр.СОФИЯ, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление-***, представлявано от
законните си представители *** Д. – изпълнителни директори, следните суми: 3674,50лв.
главница, 1012,63лв. договорна лихва за периода от 25.04.2019г. до 25.03.2021г., 1142,38лв,-
обезщетение за забава за периода от 15.12.2019г.до 12.05.2021г.,ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК -20.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението за които суми е издадена заповед за изпълнение
№2650/09.07.2021г. по ч.гр.д.№4443/2021г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Д. Д. В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД-гр. СОФИЯ, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление-***,
сумата общо 130,39лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Д. Д. В., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД-гр.
СОФИЯ, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление-***, сумата общо 166,59лв. -
разноски по ч.гр.д.№4443/2021г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4