РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен,10.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧАВДАР ПОПОВ
при
секретаря Дарина Димитрова, като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 2140/2018
година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
Производството е
образувано с жалба срещу наказателно постановление № 519 от 06.07.15 г. на ***, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН е наложено на Б.П.М., ЕГН **********,*** административно наказание глоба
в размер на 125 лв. и обезщетение в размер на 99.10 лв., за нарушение на чл.
213 ал.1 пр.7, т.1 от ЗГ.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление
останал жалбоподателят, който обжалва НП
пред ПлРС.
СЪДЪТ, като
прецени данните по делото, намира за установено следното :
На 10.09.2015г. съдията-докладчик с разпореждане
№4578/2015г. е прекратил воденото съдебно производство по НАХД№1812/2015г. по
описа на Плевенски районен съд и е изпратил делото на РП-Плевен за последващи
процесуални действия, във връзка с образувано ДП№970/2015г. по описа на
РП-Плевен. В Районна прокуратура – Плевен е образувана преписка №495/2015г.,
като с протокол за наблюдаващ прокурор от 11.09.2015г. е определена прокурор Г.И..
С писмо от 30.09.2015г. прокурор И. е изпратила по компетентност преписката на
прокурор Б.А., тъй като последната е била наблюдаващ прокурор по Досъдебно
производство№ 970/2015г. На 27.08.2015г. обаче, ДП№970/2015г. по описа на
РП-Плевен е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК. На
12.10.2015г. Г.И. – прокурор в РП-Плевен с постановление е отказано да се
образува досъдебно производство и е прекратила преписката с вх.№ В-4995/2015г. На
29.08.2018г. в Районен съд-Плевен е изпратена преписка №4995/2015г. на РП-Плевен.
В открито съдебно заседание на
11.09.2018г. се явява адвокат П. Е.,
който взима становище да му бъде уважена жалбата, тъй като счита същата за
основателна. Пледира, че не може едновременно да има административнонаказателно
и наказателно производство. Също така заявява, че е изтекла абсолютната давност
от датата на деянието, тоест тригодишната давност е изтекла и моли съда да
прекрати наказателното производство на това основание.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
С оглед датата на връчване, на наказателното
постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред
наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна :
Наказателното постановление е издадено това, че на
23.02.15г., в землището на с. Я., общ. Плевен, в двора на дома на Б.М. ***,
съхранява 2 пр. куб. метра дърва за огрев от акация и 2 пр.м3 дърва за огрев от
бряст, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка.
Така изложените в акта фактически констатации се
подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът
възприема и кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание
актосъставител А.В. , чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие
с приложените по делото писмени доказателства. От тях се установява, времето и
мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя – жалбоподателят М..
Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното
следствие от тази, описана в АУАН. Още повече, че нито в акта за установяване
на административно нарушение, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят
е направил възражение, че не е управлявал автомобила с посочената превишена
скорост.
Според съда е неоснователно становището на адв. Е., че
в случая е изтекла абсолютната давност и следва да се прекрати производството
на това основание. Видно от АУАН и НП е, че деянието е извършено на 23.02.15г.
Грешката на адв. Е., в случая е неправилното пресмятане на срока за давността.
Същият счита, че срокът е 3 години, но освен чл. 80 алинея 1 от НК има и чл.81 ал.3 от ЗАНН и
срокът става общо 4 години и половина, т.е. абсолютната давност изтича на
23.08.19г. В този смисъл е и константната съдебна практика на РАС-Плевен,
последно реш. 39 от 06.02.17г. по КАНД 942/16 г. по описа на съда.
Затова съдът приема, че безспорно Б.П.М. виновно е
осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по
смисъла на чл. 213 ал.1 пр.7, т.1 от ЗГ, поради което законосъобразно
наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за
него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която
извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон,
които да водят до отмяна на НП. Не се констатира нарушаване правото на защита
на жалбоподателя. Размерът на наказанията е правилно определен, поради което
същото НП следва да се потвърди изцяло.
Воден
от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
Потвърждава НП № 519 от 06.07.15 г. на ***, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН е наложено на Б.П.М., ЕГН **********,***, административно наказание
глоба в размер на 125 лв. и обезщетение в размер на 99.10 лв., за нарушение на
чл. 213 ал.1 пр.7, т.1 от ЗГ.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: