№ 589
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Ивайло Хр. Родопски
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500639 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение № 68 от 19.03.2025 г., постановено по гр.д. №
23/2025 г. по описа на РС-Ихтиман, Агенция „Пътна инфраструктура“,
с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3 и адрес за кореспонденция:
гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 215, ет. 5 е осъдена да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 следните
суми: главница в размер на 320.17 лева /триста и двадесет лева и 17
стотинки/ - регресно вземане, която сума представлява изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с лек автомобил с рег. №
............, който автомобил е увреден при настъпило произшествие на
26.02.2023 г., като обезщетението е изплатено от ищцовото дружество
по силата на договор за имуществена застраховка „КАСКО на МПС“,
сключен посредством застрахователна полица № .................., както и
сумата от 15 лева /петнадесет лева/, представляваща ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху посочените по-горе суми за
времето от датата на подаване на исковата молба /09.07.2024 г. – когато
първоначално е била подадена исковата молба пред СРС/ до
1
окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 34.53
лева /тридесет и четири лева и 53 стотинки/ – начислена мораторна
лихва от датата на връчване на поканата на ответника /30.08.2023 г./
до завеждане на исковата молба, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК съдебни разноски: 100 лева –/сто лева/- внесена държавна такса,
400 лева /четиристотин лева/ внесен депозит за изготвена на
експертиза и 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/ –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция
„Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност,
незаконосъобразност е необоснованост. Излага, че липсвал протокол
за ПТП, издаден от компетентен държавен орган, което означавало, че
лицето не е уведомило КАТ – Пътна полиция. Снимков материал не е
изготвен от местонахождението на евентуалното ПТП, както и на
самото препятствие. Неправилен бил извода на съда относно извода за
наличие на противоправно поведение. Заключението на вещото лице
не можело да служи като доказателство за механизма и причинно-
следствената връзка, защото било изготвено на база различна
хипотеза. Описаната щета е с възможен механизъм за ПТП от бордюр,
навлизане в „банкета“ и др. Не били представени и Общите условия за
застраховка, актуални към датата на настъпване на ПТП. Излага, че
водачът на ППС е допринесъл за настъпване на вредоносните
последици. Водачът не бил тестван за алкохол или други упойващи
вещества, не били събрани и доказателства за причиняване на вредите
от умишлени действия. Излага, че ищецът не доказал дали сключената
застраховка покрива описаната евентуална щета – гуми. По
изложените съображения моли да бъде отменено изцяло решението на
РС-Ихтиман и да бъдат отхвърлени исковете, като претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от
„Дженерали застраховане“ АД, с който жалбата се оспорва. Изразява
се становище за неоснователност. Излага подробни съображения, че е
налице валидно застрахователно правоотношение между дружеството
и собственика на увредения автомобил, изплатено застрахователно
обезщетение и противоправно деяние на ответната страна, изразяващо
се в бездействие на служителите му да отстранят повреди и
препятствия по републиканските пътища. Моли решението да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
2
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения
срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.
258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното
от Районен съд - Ихтиман решение, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността
на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното:
РС-Ихтиман е сезиран с искова молба от „Дженерали
застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са
предявени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, вр. с чл.
49 и чл. 45 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден ответника да му
заплати сумата 335.17 лева - регресно вземане, която сума
представлява изплатено застрахователно обезщетение във връзка с лек
автомобил с рег. № ............, увреден при настъпило произшествие на
26.02.2023 г., по силата на договор за имуществена застраховка
„КАСКО на МПС“ по полица № .................., ведно със законната лихва
върху посочените по-горе суми за времето от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, както и
сумата от 34.53 лева /тридесет и четири лева и 53 стотинки/ –
начислена мораторна лихва от датата на връчване на поканата на
ответника /30.08.2023 г./ до завеждане на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК, ответника е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени
изцяло.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Видно е от застрахователна полица № .................. от 29.08.2022 г.
за комбинирана автомобилна застраховка "Автогрижа" на МПС, че
същата има за обект лек автомобил „KIA“, без регистрация, с рама №
.................., като застрахован бил Уникредит Лизинг ЕАД, а
застраховател – ищецът в настоящото производство. Срокът на
3
застрахователното покритие е една година - от 30.08.2022 г. до
29.08.2023 година.
Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от
договора, клаузата „Пълно Каско“ покрива щети, причинени от
застрахователно събитие от ПТП, както и изчерпателно посочени
други рискове.
Представени са писмените документи, приложени по
образуваната при ищеца преписка по щета № *********/27.02.2023 г.,
от които е видно, че били изготвени опис и оценка на щетите.
Видно от платежно нареждане от 24.07.2023 г., ищцовото
дружество е изплатило на Киа Моторс България-София ООД сумата
от 320,17 лева.
Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за
заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
320,17 лева и 15.00 лева начислени ликвидационни разноски или
общо 335,17 лева.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че на
26.02.2023 г., около 12,30 часа, лек автомобил „Киа Ниро“, с рег. №
............, се движи по Републикански път III-801, и в района на с.
Вакарел, превозното средство попада в дупка на платното за
движение. От техническата гледна точка, причината за настъпване на
процесното ПТП е наличието на дупка на платното за движение.
Всичките увреждания по лекия автомобил се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 26.02.2023 г.
произшествие на Републикански път III-801. Стойността за
възстановяване на автомобила, изчислена на пазарни цени, съгласно
приложената по делото фактура, издадена от „Киа България“ ООД в
качеството му на официален за марката сервиз, към датата на ПТП е
320,17 лева. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
Каско са в размер между 15.00 лева и 25.00 лева.
От показанията на свидетеля К. Н. Д. се установява, че при
управление на МПС в посока Панагюрище автомобилът попаднал в
дупка, която не била обозначена и обезопасена. В резултат на това
предна дясна гума на автомобила била срязана, след което се обадил
на застрахователя, който изпратил пътна помощ, тъй като колата не
можела да продължи на собствен ход. Пътната настилка била
4
нормална, имало движение. Уточнява, че по време на ПТП е
управлявал със скорост 50 км/ч. Свидетелят се наложило да върви
пеш, за да се обади на застрахователя, тъй като на мястото нямало
обхват на мобилните телефони.
Свидетелските показания като безпротиворечиви и правдиви
съдът кредитира изцяло.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи.
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от
районния съд.
В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна
Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП
републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна
инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния
клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30,
ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1, т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено
легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както
следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или
подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата
и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава
извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане
на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните
5
кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на
дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди,
тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от
ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
В настоящия случай е доказано, че между ищеца и Уникредит
Лизинг ЕАД е сключен договор за имуществено застраховане. За този
договор е предвидена писмена форма за действителност, която е
спазена, а доколкото е сключен като застрахователна полица същата
съдържа всички необходими задължителни реквизити. По силата на
договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования моторно превозно средство, като във връзка с
процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
320,17 лева.
Спорен по делото е въпросът дали изобщо е настъпило
твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е
настъпило по начина, описан в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на
пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато
при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато
между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват
съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б. " от закона/, а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато между
участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/.
Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да
посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т.
ч., когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните
6
превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не
е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди /т. 8/.
В Наредба № I з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8
от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г.,
изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./. са регламентирани видовете
документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1)
констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП
с материални щети и 3) двустранен констативен протокол за ПТП /чл.
2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при
произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/.
Същевременно в нормата на чл. 6, т. 4 от Наредбата е указано, че
не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от
друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход. Същевременно дори да не
е изпълнено законово задължение за уведомяване на службите за
контрол на МВР и/или за съставяне на КП за ПТП това не изключва
възможността настъпването на ПТП и обстоятелствата, при които то е
настъпило, да бъдат надлежно установени в съдебното производство с
други доказателствени средства, което именно е налице в случая. Не е
пречка механизмът на произшествието да бъде установен по делото с
всички допустими доказателствени средства.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетел и заключението на съдебно-техническата
експертиза, от които се установява механизмът на произшествието,
както и причинените имуществени щети. Според събраните писмени
и гласни доказателства и заключението на вещото лице посочените
вреди върху автомобила са настъпили в причинно-следствена връзка с
7
попадането на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, поради което и възражението на ответника, че не е
доказана причинната връзка е неоснователно.
От показанията на св. К. Д. се установява, че на път към гр.
Панагюрище управляваният от него автомобил попаднал в дупка на
пътното платно, при което гумата била срязана. Произшествието не
било посетено от КАТ, тъй като нямало други проблеми по
автомобила. Застрахователят бил сигнализиран и изпратил пътна
помощ.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционният съд е
кредитирал частни свидетелстващи документи, изходящи и
представени от ищеца, установяващи факти, които не се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Изводите на първоинстанционния
съд се основават на съвкупна преценка на доказателствата по делото,
като изложените от ищеца факти, за които е представил изходящите от
него частни документи, са подкрепени от останалите доказателства по
делото – свидетелски показания и заключение по САТЕ.
Противно на твърденията в жалбата са представени и Общи
условия, действали към момента на възникване на застрахователното
събитие. Липсата на положен подпис от застрахования нямат значение
за валидността на договора.
Не се споделят доводите, че конкретният застрахователен риск не
покрива увреждането на гуми. В т. 16.34 от Общите условия са
изключени увреждания по гуми, джанти и тасове при събития,
различни от ПТП, какъвто не е настоящия случай.
По делото остана недоказано възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тежест на ответника по иска е
било при условията на пълно доказване да установи този факт, което
не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника
за неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ подлежат на
възстановяване действително причинените вреди, които възлизат на
стойността на ремонта (или вещите, необходими за ремонта) по
средни пазарни цени. В настоящия случай съгласно заключението на
вещото лице това е сумата от 320,17 лева.
С оглед възражението на въззивника трябва да се изтъкне, че по
8
делото не се ангажират доказателства при условията на пълно
доказване, от анализа на които да може да се обоснове извод, че
водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение
по пътищата. Съгласно последната цитирана норма водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая се касае до несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо
препятствие по цитираната норма. Не се доказва и с оглед пътните
условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея,
да я заобиколи или да премине над нея.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се
намира под въздействието на алкохол или други упойващи средства,
както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия,
следва да се посочи, че тежестта за доказване на обратното е на
навелата възражението страна – в случая ответника, който доказване в
този смисъл не проведе.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
Съобразно горния резултат на ответника по въззивната жалба
трябва да бъдат присъдени разноските по водене на делото пред
настоящата инстанция, а именно – сумата от 480, 00 лева за
адвокатско възнаграждение с ДДС.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68 от 19.03.2025 г., постановено
по гр.д. № 23/2025 г. по описа на РС-Ихтиман.
9
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3 да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК: ........., седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68,
сумата от 480 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10