№ 211
гр. П., 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валери М. Ненков
при участието на секретаря Биляна П. Миткова
като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Административно
наказателно дело № 20211720201434 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.72
ал.4 от “Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по ЖАЛБА на К.И. М.-ЕГН ********** адрес гр.П.
ул.“Юрий Гагарин” Бл.17, Ап.33, Вх.“Б“, Ет.5 депозирана, чрез адв.С.Г.-САК
на осн. чл.72 ал.4 и ал.5 от ЗМВР /Изпратена на 03.ІХ.2021г.-петък,
ПОСТЪПИЛА и ЗАВЕДЕНА в ПРС на 07.ІХ.2021г.- вторник-първи работен
ден, след национален празник/, против Заповед за задържане на лицето К.И.
М., съобразно Заповед за задържане от 03.ІХ.2021г. изд. от К.Г. М.-ЕГН
**********-мл. Автоконтрольор-Сектор „ПП“ –ОД-МВР-П.,като в
последствие е депозирана Допълнителна Жалба-л.8.
Със процесната Заповед е наредено задържане на жалбоподателя
К.И. М.-ЕГН ********** за срок от 24часа в помещение за задържане при
01-РУ-ОД на МВР-П..
В жалбата се излагат съображения,че в процесната жалба липсва
уведомление за възможността да се обжалва самото задържане/отделно от
заповедта по реда на чл.72 ал.4 от ЗМВР /, че заповедта е неправилна,
незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения. Прави се искане
за отмяната й.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован НЕ
се явява лично изпраща адв.С.Г.-САК. Поддържа жалбата на изложените в
нея основания. В хода на устните състезания,писмено пледира/Молба рег. №
3999/01.ІІІ.2022г.-л.84/ за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна и
1
присъждане на разноски.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– К.Г. М.-ЕГН **********-мл.
Автоконтрольор-Сектор „ПП“ –ОД-МВР-П. НЕ се явява лично вместо него
се явява гл.юк. З.В. при ОД-МВР-П.. Оспорва жалбата. Пледира, че
атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и
законосъобразна, поради което прави искане жалбата да се отхвърли, като
неоснователна и възразява за прекомерност на претендираните разноски.
По допустимостта:
С оглед изложеното в процесната Жалба е видно,че жалбоподателя е
пуснал жалба/Изпратена на 03.ІХ.2021г.-петък, ПОСТЪПИЛА и ЗАВЕДЕНА
в ПРС на 07.ІХ.2021г.- вторник-първи работен ден, след национален празник/
в момента на задържането му с която е обжалвал същото,като е приложил
единствено жалбата/без Заповед за задържане и др. документи изискани в
последствие/.Същността на възможността да се обжалва незабавно
задържането му е преустановяване евентуално незаконно такова и
освобождаване незабавно на лицето при такава констатация.
С оглед момента на постъпване в ПРС и завеждане на същата респ.
образуване на процесното производство няколко дни след пускане на
жалбата/ПОСТЪПИЛА и ЗАВЕДЕНА в ПРС на 07.ІХ.2021г.- вторник-първи
работен ден/,обжалването на самото задържане е станало обективно без
предметно,поради което следва да бъде упражнен контрол върху
законосъобразността на Заповедта за задържане,която е предмет в настоящия
процес.
С оглед на това и съгласно чл.140 ал.1 от АПК се приема, че
процесната Жалба е постъпила в законно установения срок.
Жалбата е процесуално допустима и подадена от лице, пряко
засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й
по същество.
Районен съд-гр.П., след като обсъди становищата на страните и
доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168 ал.1 от
АПК/чл. 168. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146. ./ /“чл. 146.
Основанията за оспорване на административните актове са:1. липса на
компетентност;2. неспазване на установената форма;3. съществено
нарушение на административнопроизводствени правила;4. противоречие с
материалноправни разпоредби;5. несъответствие с целта на закона.“/ на
законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата
основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.
При запознаване с процесната Заповед предмет на съдебен контрол се
установява,че наистина не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да
се подаде жалба, относно задържането/чл.72 ал.4 от ЗМВР/ на жалбоподателя
2
в който смисъл изтъкнатото възражение е резонно.
По фактите:
Предмет на настоящето производство е Заповед за задържане на лице
от 03.ІХ.2021г. издадена от К.Г. М.-ЕГН **********-мл. Автоконтрольор-
Сектор „ПП“ –ОД-МВР-П..
В настоящето производство е и предмет само и единствено
законосъобразността на издадения процесен акт по задържането на
жалбоподателя К.И. М.-ЕГН **********.
От данните по делото се установява, че около 02,00ч. на 03.ІХ.2021г.
в Дежурната част на 02-РУ-МВР-П. е постъпил сигнал за нанесен побой на
лице в ресторант „Вагончето“ кв.“Изток“-гр.П..
При посещение на въпросното заведение от органите на МВР е
установено пострадало лице М.Ч.-ЕГН ********** с наранявания в областта
на главата, както и наличие на множество клиенти, сред които е и
жалбоподателя К.И. М.-ЕГН **********, като последния с още едно лице е
задържан в арестните помещения за 24часа считано от 03,30ч. ДО 17,10ч.
на 03.ІХ.2021г. когато същия е бил освободен.
С Протокол за личен обиск-л.36/изискан допълнително от съда/ при
задържането са иззети недопустимите вещи в последствие върнати на същата.
Приложена е и попълнена Декларация-л.40 от 03.ІХ.2021г./при
задържането/ от жалбоподателя К.И. М.-ЕГН **********, относно здравния
статус на същия в която собственоръчно е отразено,че няма проблеми от
здравен характер.
На 03.ІХ.2021г. в 17,10ч. след по малко от 24часа/ задържания К.И.
М. е ОСВОБОДЕН, видно от Книга на задържаните лица и процесната
заповед.
По искане на защитата в хода на съдебното следствие е изискана
допълнително информация за евентуално налично обвинение по отношение
на жалбоподателя /ПИСМО рег. № 1679/28.І.2022г.-л.83 на ОД-МВР-П. и
ПИСМО на РП-П. рег. № 1552/26.І.2022г./ постъпили в хода на процеса.
От изисканата информация е видно, че на жалбоподателя НЕ е
повдигано обвинение имащо отношение към процесното задържане.
От страна на жалбоподателя и представляващия го НЕ бяха
представени гласни доказателства или свидетели.
Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото
административна преписка, както и допълнително постъпилите писмени
доказателства: ПИСМО рег. № 1679/28.І.2022г.-л.83 на ОД-МВР-П. и
ПИСМО на РП-П. рег. № 1552/26.І.2022г. относно липса на
обвинение,Писмени документи представени от защитата изискани от РП-П.,
Удостоверение УРИ № 313р-14409 от 15.Х.2021г.-л.46, Заповед за задържане
на лице от 03.ІХ.2021г. издадена от К.Г. М.-ЕГН **********-мл.
Автоконтрольор-Сектор „ПП“–ОД-МВР-П.-л.45, Кадрова справка-л33,
3
Заверено Копие от Книга за задържане-л.18, Декларация-л.40 от
жалбоподателя,Протокол за личен обиск-л.36, Докладна записка-л.69,
приети,като годно доказателство.
Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и
установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги
кредитира.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното:
ОТ правна страна:
Със Заповед за задържане на лице от 03.ІХ.2021г. издадена от К.Г. М.-
ЕГН **********-мл. Автоконтрольор-Сектор „ПП“–ОД-МВР-П. е задържал
жалбоподателя на осн. чл.72 ал.1 т.1 от “Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24часа в помещение за временно
задържане при 01-РУ-ОД на МВР-П., като същия е освободен преди изтичане
на процесния период време т.е в законно установения интервал.
От Удостоверение УРИ № 313р-14409 от 15.Х.2021г. се установява, че
издателят на заповедта К.Г. М.-ЕГН **********- мл. Автоконтрольор-Сектор
„ПП“ –ОД-МВР-П., към дата на издаването й заема длъжност “Младши
контрольор ІІ степен в Глупа „Контрол на пътното движение по Главни
пътища и Автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ към 01-РУ-ОД-МВР-П.” и същият има качество на
полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР.
В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица
произтича пряко от нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР /чл.72.
(1)Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е
извършило престъпление; 2. което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с поведението си
нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на
явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността му в
случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е отклонило от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е
било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на
съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане
на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на
Европейска заповед за арест; 7. в други случаи, определени със закон.(2) В
случаите по ал. 1 лицето може да бъде настанено в помещение за настаняване
4
на задържани лица и спрямо него могат да бъдат взети мерки за лична
сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това.(3)
Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се
информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.(4)
Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред
районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата
незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда
Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен
съд.(5) От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на
задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от
него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е
на основание ал. 1, т. 1.(6) За задържането съответният орган е длъжен
незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.(7) Полицейските органи
са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е
отпаднало.(8) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални
помещения отделно от задържаните пълнолетни лица.(9) Редът за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване
на задържани лица и редът в тях се определят с инструкция, издадена от
министъра на вътрешните работи./ респ. ответника е оторизиран да задържа
лица при наличие на законовите предпоставки за това.
Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и
НЕ са налице основания за отмяната й в условията на чл.146 т.1 от АПК. /чл.
146. Основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на
компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено
нарушение на административнопроизводствени правила;4. противоречие с
материалноправни разпоредби;5. несъответствие с целта на закона./
Оспорвания процесен акт е в изискуемата форма за действителност по
отношение компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗМВР /чл. 74. (1) За лицата по
чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по
ал. 1 се посочват: 1. името, длъжността и местоработата на полицейския
орган, издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за
задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;4. датата и
часът на задържането;5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73; 6.
5
правото му: а) да обжалва пред съда законността на задържането;б) на
адвокатска защита от момента на задържането;в) на медицинска помощ;г) на
телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;д) да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските
органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството
на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече
държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат
уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;е) да
ползва преводач, в случай че не разбира български език.(3) Задържаното лице
попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да
упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е".
Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.(4)
Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се
удостоверява с подписа на един свидетел.(5) Заповедта за задържане се
вписва в специален регистър.(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното
лице срещу подпис./, задържането на лицата по чл.72 ал.1 от ЗМВР се
извършва с ПИСМЕНА заповед.
Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл.74 ал.2 от ЗМВР,
като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата
на лицето по чл.72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за
правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му
да обжалва пред съда законността на задържането.
Посочено е в заповедта и правно основание за задържането– чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР/чл.72.(1)Полицейските органи могат да задържат лице: 1.
за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с
поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота
на други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи
самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70; 5. което се е
отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от
местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на
6
разпореждане на орган на съдебната власт; 6. обявено за издирване с цел
задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата
екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;7. в други
случаи, определени със закон.(2) В случаите по ал. 1 лицето може да бъде
настанено в помещение за настаняване на задържани лица и спрямо него
могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите
на задържането налагат това. (3) Когато задържаното лице не владее
български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му
на разбираем за него език.(4) Задържаното лице има право да обжалва
законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът
се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на
касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред
съответния административен съд.(5) От момента на задържането си лицето
има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ
от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава
обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1.(6) За задържането
съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от
задържания.(7) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят
лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.(8) Задържаните
непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от
задържаните пълнолетни лица.(9) Редът за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в
тях се определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните
работи./, като липства фактология,относно същото съобразно разпоредбата
на чл.74 ал.2 т.1 вр.ал.1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл. 72, ал. 1 се
издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1 се посочват:
……..2. фактическите и правните основания за задържането; .../
Възраженията в жалбата, че заповедта е издадена без да са посочени
фактическите обстоятелства се приемат за ОСНОВАТЕЛНИ, предвид
следното:
По правната си същност, мярката „Задържане за срок от 24 часа“,
чиято уредба е в чл.72–чл.75 от “Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР), представлява принудителна административна мярка/ПАМ/–
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата.
Основната цел на задържането на лица по чл.72 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР,
7
като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за
събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността
съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят
разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно
преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или
лъжесвидетелстване ИЛИ осигуряване възможност на органите на МВР да
изпълняват своите задължения в рамките на своята компетентост.
Задържането с правно основание чл.72 ал.1 т.1 и т.2 от “Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР/, като принудителна
административна мярка(ПАМ), се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност.
В чл.5 § 1 от ЕКПЧ се изисква на първо място задържането да е
„законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът и формата,
предписани от националния закон. Така, чрез изискването за
законосъобразност, Европейската конвенция бланкетно препраща по
същество към националното право.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.2 от АПК административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-
голяма степен от най-необходимото за целта за която актът се издава. В
контекста на принципа по чл.6 ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка в случая НЕ е
оправдано, защото в случая НЕ са били налице/не са посочени такива/
конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения
интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес,
независимо от презумпцията за НЕвиновност, надделява над правилото за
зачитане на личната свобода,още по малко че са налице данни,че
жалбоподателя е извършил някакво/би следвало да се посочи конкретно
какво/престъпление,каквито данни за извършителство не се приложиха и в
последствие,видно от изисканите справки от съда.
Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека
принципи по прилагането на чл.5 § 1 от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия
случай, сочат, че за задържането на жалбоподателя НЕ са налице достатъчно
данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес,
който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.
От доказателствата приложени по делото е видно, че НЕ са
съществували достатъчно данни, според които жалбоподателя е съпричастен
към извършване на някакво престъпление позволяващи задържане/ по т.1 /.
Видно от процесната Заповед за задържане на лице от 03.ІХ.2021г.
издадена от К.Г. М.-ЕГН **********-мл. Автоконтрольор-Сектор „ПП“ –
ОД-МВР-П.-л.45 по делото НЕ се установи никаква фактическа обстановка
8
съобразно разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗМВР/чл. 74. (1) За лицата по чл.
72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане. (2) В заповедта по ал. 1
се посочват: ……..2. фактическите и правните основания за
задържането; .../
Изисканите и представени по делото допълнително писмени
доказателства не обективираха фактическа обстановка обосноваваща
разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР/чл.72.(1)Полицейските органи могат
да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; ./ с
оглед на която същия е задържан.
Тоест от всичко по горе посочено, не са налице предпоставките на
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР /чл.72.(1) Полицейските органи могат да задържат
лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което след
надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба;……………./
С оглед на горното СЕ констатира отменително основание по чл.146 т.2
от АПК/чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са :
1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3.
съществено нарушение на административнопроизводствени правила;4.
противоречие с материалноправни разпоредби;5. несъответствие с целта на
закона./
Предвид изложеното състава приема, че оспорената заповед, макар и
издадена от компетентен орган при НЕспазване на административно
производствените правила и при НЕточно и НЕ конкретно позоваване на
материално правните разпоредби се явява НЕправилен и НЕзаконосъобразен
акт.
Жалбата е основателна и като такава, следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя К.И. М.-ЕГН **********
се дължат разноски направени в хода на производството от същата в размер
на 300/триста/лева за Адвокатско възнаграждение/един адвокат/ с оглед
направеното възражение за прекомерност на претендираната сума от 650лева,
предвид, че делото се е развило в две заседания по същество от което
последното без участието на защитата в с.з.,както и че делото не представлява
фактическа и правна сложност
Така мотивиран и на основание чл.172 ал.2 пр. последно от АПК,
съдия при Районен съд-гр.П.,
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯВА Заповед за задържане на лице от 03.ІХ.2021г. издадена от
К.Г. М.-ЕГН **********-мл. Автоконтрольор-Сектор „ПП“–ОД-МВР-
П.,срещу К.И. М.-ЕГН ********** на осн. чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.П. да ЗАПЛАТИ на К.И. М.-
ЕГН ********** адрес гр.П. ул.“Юрий Гагарин” Бл.17, Ап.33, Вх.“Б“, Ет.5,
направени разноски по делото в размер на 300/триста/лева /Адвокатско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд-П. в 14-четиринадесетдневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10