Решение по КНАХД №412/2023 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура, НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ(НТУ) гр. София. Жалбата е насочена срещу решение № 669/16.10.2023г., постановено по а.н.д. № 779/2023 г. по описа на Русенки районен съд, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № **********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата (по надолу за кратко само ЕФ). С него на ”Паралел” ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Севлиево, представлявано от изпълнителните директори И. Г. и [населено място], като собственик на ППС – товарен автомобил „Мерцедес 315 ЦДИ СПРИНТЕР“ с рег. № ЕВ 2820 АС, в състав с ремарке действащи чрез адв. Р. М., АК-София, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Като касационни основания в жалбата се релевират нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията за неправилност на решението на РРС. Административно-наказващият орган не е съгласен, с аргументите на РРС досежно направените характеристики на устройството под № 40342, засякло движението на ППС, с което е извършено административното нарушение. На следващо място счита, че погрешно в атакуваното решение се приема от съдията по делото, че за този вид нарушения законодателят не е предвидил възможност за издаване на ЕФ, а е следвало да се състави АУАН, съответно да бъде издадено наказателно постановление. Излагат се и доводи, свързани с общата техническа и допустима маса на „Мерцедес 315 ЦДИ СПРИНТЕР“ с рег. № ЕВ 2820 АС - над 3.5 тона и липсата на доставчик на услуга за заплащане на ТОЛ такса, т.е. такава изобщо не била заплатена.

Същите доводи се поддържат и в съдебна зала от юрисконсулта и процесуален представител на Агенция Пътна инфраструктура, НТУ.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да потвърди издадения електронен фиш. Претендират се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на поисканите от адвоката на ответника.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор заявява, че я счита за неоснователна. Също излага подробни съображения в подкрепа на своята теза. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е неоснователна.

С решението, постановено по а.н.д. № 779/2023г. Районен съд Русе e отменил атакуваният пред него ЕФ № **********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ гр. София. С него на от ”Паралел” ЕАД, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Наказаното дружество, като собственик на ППС № ********** не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, ал.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС.

Това деяние нарушавало изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Нарушението било констатирано, след като 29.11.2021г., в 14.30 часа от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС „Мерцедес 315 ЦДИ СПРИНТЕР“ с рег. № ЕВ 2820 АС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

На база на така констатираното е издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС - ”Паралел” ЕАД.

Това е установената от районния съд фактическа обстановка.

Съдебният състав на РРС е счел, че в производството по установяване на нарушението са допуснати съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за уважаване на жалбата, с която бил сезиран и за отмяна на ЕФ № **********.

Изложил подробни доводи за вида и характера на устройството, с което е засечено извършеното нарушение, като стигнал до извода, че устройство № 40342 не представлява техническо устройство за установяване на нарушение.

Приел е още, че е основателно възражението на наказаното дружество за нарушение на процесуалния ред за установяване на нарушението и санкциониране на виновното лице. Счита, че разпоредбата на чл.189ж от ЗДвП, уреждаща възможността за издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител и за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, не намира приложение за нарушенията по чл.179, ал.3б от същия закон, а е следвало да се издаде АУАН и след това наказателно постановление.

С такива мотиви е уважил жалбата и отменил ЕФ № **********.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Първата и основна причина за незаконосъобразност на ЕФ № ********** откриваме в недоказаността от страна на АПИ на задължението на собственика на процесното ППС - ”Паралел” ЕАД, за заплащане на дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП за преминаването през този участък.

Движението по пътищата, отворени за обществено ползване, за участъците, за които се дължи съответна такса според вида на ППС е организирано основно по два начина: 1. При смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, по реда на чл.10 от ЗП и 2. При заплащане на винетна такса, по реда на чл.10а от ЗП и съгласно разпоредбите, разписани в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Според чл.10а, ал.7 от ЗП „Винетна такса се заплаща за следните пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона“. В случая, за ППС „Мерцедес 315 ЦДИ СПРИНТЕР“ с рег. № ЕВ 2820 АС е представено с жалбата пред въззивната инстанция СР на ППС, от което е видно, че то е регистрирано в категория N1, а обща технически допустима максимална маса – F2 е 3,5 тона. Следователно, за това ППС важи задължението на собственика му да заплати винетна такса по реда на чл.10а от ЗП, а не както се е приело и твърди от АПИ – такса по чл.10 от ЗП.

Неоснователно остава възражението на АПИ, свързани с общата техническа и допустима маса на „Мерцедес 315 ЦДИ СПРИНТЕР“ с рег. № ЕВ 2820 АС - над 3.5 тона и липсата на доставчик на услуга за заплащане на ТОЛ такса, т.е. че такава изобщо не била заплатена. От СР на ППС - (л.6 от възз. дело) е видно, че това ППС е регистрирано в категория N1, т.е. докато не се обори доказателствената сила на този официален документ, за ППС в писано в него се дължи винетна такса, а не тази по чл.10, а.1, т.2 от ЗП-ТОЛ такса.

По отношение приложението на правото на ЕС и приложимите за казуса материално и процесуално правни норми :

В текста на чл.189ж, ал.1 от закона е записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение през 2024г. на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на нарушението пък казва „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението и към датата на издаване на санкционния акт - ЕФ, водят на извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран РРС, така и в касационната жалба – че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като нарушител се наказва собственикът на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с Д.в. бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС.

За нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, към процесната дата - 11.08.2021 г., за да се ангажира административно-наказателната отговорност на собственика на ППС, то той следва да се санкционира с наказателно постановление, след издаването на АУАН, както правилно е приела и въззивната инстанция.

Налице е нарушение от страна на АПИ на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Предвид късното връчване /година и основно две след датата на нарушението/ на издадените, в нарушение на закона - чл.189ж, ал.1 от ЗДвП ЕФ, АПИ извършва и още едно нарушение – на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл.2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл.2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за изпълнението и са налице. Вярно е, че текста казва „когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“, но това не оправдава нито законодателят, нито АНО да се ползват от невъвеждането на такава възможност, която определено би облекчила превозвачите, ако се допусне такова нарушение, да отстранят незаплащането и да не бъдат наказани.

Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Според чл.10б, ал. 7 от закона, „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.

Идентично е казаното в чл.10б, ал.9 от ЗП, според която норма „При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция "Пътна инфраструктура" действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните“.

Тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено нарушението на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП от процесното ППС. Но с оглед на момента на връчване на ЕФ, АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл.2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС. ЕФ незаконосъобразен и поради всички изложени по-горе мотиви и правни съображения.

Затова, с неговата отмяна РРС е издал правилно и законосъобразно своето решение и то следва да бъде оставено в сила.

В правния мир е постановено вече решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-61/23. С решението си от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство - решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС – Русе електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, в какъвто мисъл са налице мотиви в проверяваното решение.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН право на разноски има ответникът по спора -”Паралел” ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Севлиево . Такива са поискани от адв. М. с отговор на касационната жалба, но съдът следва да остави молбата за присъждането им без уважение. В договор за правна защита и съдействие (л.31 от касац. дело) са посочени като страни ”Паралел” ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Севлиево и адв. Р. М.. Определено е и възнаграждението за извършените от адв. М. услуги. Този договор обаче няма правна и юридическа стойност, тъй като по представеното копие не е видно и доказано той да е подписан от страните, за които се твърди, че са го сключили. Липсата на подписи правят договора недействителен. Ето защо съдът не следва да зачита приложения по касационното дело ведно с писмения отговор ”Паралел” ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Севлиево договор за правна защита и съдействие, съответно не присъжда и поисканите от ответника разноски.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 669/16.10.2023г., постановено по а.н.д. № 779/2023 г. по описа на Русенки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.