№ 3438
гр. Варна, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Срещу Решение № 260999/19.03.2021 г., постановено по гр. дело № 3835/2020 г. по
описа на ВРС, са постъпили следните въззивни жалби:
1.) Въззивна жалба от П. ИЛ. ИВ., чрез процесуален представител адв. Б.Б., с която
решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждане на
ответника „ЕП Комерс" ООД, ЕИК ****************, гр. Велико Търново да му заплати
горницата над присъдената сума от сумата 30 000 лева до целия предявен размер от 60 000
лева, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука от 26.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането - 26.09.2019 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
В жалбата са изложени доводи за неправилност, поради нарушения при приложението на
материалния закон и процесуалните правила, и необоснованост на съдебния акт в
обжалваната част по съображения, че с оглед установения с Разпореждане № 5104-04-
72/11.10.2019 г. на ТП на НОИ – Велико Търново трудов характер на злополуката по чл. 55,
ал. 1 от КСО и констатираните със СМЕ травматични увреждания, обуславящи постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота и затруднение на хватателните движения на
дясната ръка, определеното от първоинстанционния съд обезщетение не съответства на
принципа на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че не е отчетено от
първоинстанционния съд, че ищецът е изпитал много силни болки при настъпване на
злополуката, както и че въпреки млада си възраст, никога няма да се възстанови, тъй като е
настъпилия резултат е необратим. На следващо място жалбоподателят оспорва извода на
първоинстанционния съд, че е налице груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал 2 от КТ,
1
тъй като е изпълнявал преките заповеди на началника на склада Николай И., на когото
заедно с Жени Кирилова непосредствено след настъпване на трудовата злополука е
издадено наказателно постановление. Нещо повече, именно за да опази своя живот и здраве,
към момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в процес на предизвестие. По
гореизложените съображения моли за отмяна решението в обжалваната част и уважаване на
иска с присъждане на извършените разноски в производствата пред двете съдебни
инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „ЕП Комерс“ ООД, чрез
процесуален адв. Д.М., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, като излага
съображения, че определеният размер на възнаграждението от 30 000 лева е прекомерен с
оглед установеното съпричиняване от страна пострадалия, поради което отправя искане
същата да бъде оставена без уважение.
2.) Въззивна жалба от „ЕП Комерс“, ЕИК ****************, гр. Велико Търново,
чрез процесуален представител адв. Д.М., срещу решението, в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на П. ИЛ. ИВ., сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на
настъпилата на 26.09.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането - 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
В жалбата се излага становище за неправилност на съдебното решение в посочената
част по съображения, че макар първоинстанционния съд коректно да е определил
съпричиняването от страна на пострадалия, размерът на първоначално определеното
обезщетение, преди неговото редуциране, от 60 000 лева е прекомерен и не съответства на
реално претърпените болки и страдания, както и на приложимата съдебна практика. Счита,
че в хода на производството не са доказани такива неприятни изживявания, които да
обосновават присъждане на обезщетение в толкова висок размер. Сочи, че вещото лице е
установило в заключението си по проведената СМЕ, че първоначално пострадалият
изпитвал болка, но впоследствие тя затихнала, като отрекъл твърденията на ищеца относно
продължителността на изпитваните болки и страдания, както и че е ползвал обезболяващи
месеци по-късно. Останали недоказани и твърденията на свидетелката, майка на
пострадалия, че пръстите на последния се разкървявали на мястото, където били зашити.
Предвид изложеното счита, че присъденото обезщетение е прекомерно и противоречи на
принципа на справедливостта, установен с чл. 52 от ЗЗД, поради което моли решението да
бъде отменено в обжалваната част, а иска да бъде отхвърлен до размер на доказаните от
ищеца неимуществени вреди. Отправя искане за присъждане на разноски в
първоинстанцнионното и въззивното производства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от П. ИЛ. ИВ., представляван от
адв. Б., с който въззивната жалба се оспорва и се претендира същата да бъде оставена без
2
уважение по твърдения, че присъденото възнаграждение е в занижен размер.
Жалбите са депозирани в законоустановения двуседмичен срок и съдържат изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което са допустими и
подлежат на разглеждане по същество. Не са направени доказателствени искания.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от П. ИЛ. ИВ., чрез процесуален
представител адв. Б.Б., срещу Решение № 260999/19.03.2021 г., постановено по гр. дело №
3835/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя за
осъждане на ответника „ЕП Комерс" ООД, ЕИК ****************, гр. Велико Търново да
му заплати горницата над присъдената сума от сумата 30 000 лева до целия предявен размер
от 60 000 лева, обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от 26.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 26.09.2019 г. до окончателното
й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в ъззивна жалба от „ЕП Комерс“, ЕИК
****************, гр. Велико Търново, чрез процесуален представител адв. Д.М., срещу
Решение № 260999/19.03.2021 г., постановено по гр. дело № 3835/2020 г. по описа на ВРС, в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати на П. ИЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж. к. „***********" № *, вх. *******, сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
настъпили в резултат на настъпилата на 26.09.2019 г. трудова злополука, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 26.09.2019 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2356/2021г. на 09.11.2021г. от 9:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № *, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
3
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4