МОТИВИ
ЯРП е
предявила обвинение против Х. *** за две престъпления по чл.144,ал.3,вр. ал.1
от НК.
В с.з.
участващия по делото прокурор поддържа обвиненията против подсъдимия така, както
са по обвинителният акт, като намира същите за доказани по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Счита, че той следва да бъде признат за
виновен в извършването на посочените в акта престъпления и предлага да
му се наложи за всяко от тях наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода.Пледира се , след
определяне на общо наказание същото да бъде увеличено на две години лишаване от свобода ,което на
основание чл.66,ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Ж.
участва лично и със служебно назначен защитник в наказателното производство.Не отговаря
на въпросите на съда разбира ли
обвинението , признава ли се за виновен и желае ли да даде обяснения..Защитникът
на подс.Х.-адвокат П. пледира за постановяване на оправдателна присъда.Сочи се
,че липсват елементи от обективната страна на състава на престъплението, тъй
като отправените закани не са възбудили основател страх у пострадалите.Според
защитника в действията на подсъдимия
липсвал и престъпен умисъл, поради което извършеното от него не осъществява
престъпен състав.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ж.
и свид.М.Ж. живеели на семейни начала от
2007г.Първоначално взаимоотношенията им били нормални,но през последните три
години се влошили.Вследствие на
системната употреба на наркотици подс.Ж.
започнал да упражнява системен побой и психически тормоз над Ж..В началото на
2017 г., подсъдимият Ж. бил настанен на лечение в ДПБ „Раднево“, предвид
психични и поведенчески разстройства в резултат на злоупотреба с психоактивни вещества.
След като бил изписан двамата отново се събрали да живеят на семейни начала .Отношенията
им били нормални до лятото на 2018 г.Тогава подс.Ж. бил на море със дъщеря
си Н.Ж. и свид.М.Ж..Една вечер подс.Ж.
отново безпречинно започнал да се държи агресивно, да удря и обижда Ж..След този случай през различни периоди
двамата живели както в гр.Ямбол така и в Нидерландия.В края на 2018г. след като
се прибрали в България Ж. помолила поддсъдимият
да напусне семейното им жилище, находящо се в гр. Ямбол, ***. Последният
отказал категорично и продължил с агресивното си поведение.
На 02.01.2019
г. свид. Ж. била на гости в жилището на сестра си- свид. С.Г.,***. За времето
от около 16:41 часа до около 16:44 часа, на мобилния телефонен апарат на Ж. с мобилен телефонен номер ***, се получило
позвъняване от мобилен телефонен номер ***, който Ж. знаела, че се ползвал от
брата на подсъдимия Ж.. Отговорила на обаждането и установила, че я търсил подс.
Ж.. По време на телефонния разговор последният й казал със заплашителен тон:
„Курво ебана, идвам с един нож. Ще заколя теб и цялото ти семейство“. Заканата
била чута и от свидетелката Г..
В резултат на
отправената й закана свидетелката М.Ж. изпаднала в истерия и стрес. Предвид
предходния преживян системен тормоз от страна на подсъдимия Ж., изпитала силен
страх за живота си. Променила начина си на живот, тъй като се страхувала да се
върне вкъщи и да ходи сама по улицата. Живеела при родителите си докато подсъдимият не бил задържан по друго дело.
След това сменила бравата на входната
врата на апартамента и поставила СОТ.
Инициирала и процедура пред Районен съд
- Ямбол за издаването на заповед за защита. Започнала да приема медикаменти за
лечение на отключената психична симптоматика.
Подсъдимият Ж.
и свид.Й. са бивши съпрузи, като от брака си имали една дъщеря-Н. Ж.. След развода им през 2007г.двамата не
поддържали почти никакви отношения,а
контактите им били единствено във
връзка с осъществяваните срещи между подсъдимия и дъщеря му. От лятото на 2018
г. отношенията им постепенно започнали да се влошават, като се стигнало до там,
че от средата на месец декември месец 2018 г., подсъдимият Ж. започнал системно
да звъни на мобилните телефони на бившата си съпруга и дъщеря си, да крещи и да
отправя закани спрямо тях.
В периода от 06..01.2019 г. до 08.01.2019 г.
свидетелката Й., била на почивка в гр. Велинград заедно с дъщеря си и
свидетелят Х.Х., с когото живеела на семейни начала. В посочения период
подсъдимият Ж. не спирал да звъни на телефоните на бившата си съпруга и дъщеря
си. Двете не отговаряли. На 08.01.2019 г. тримата тръгнали да се прибират към гр.Ямбол.
Подсъдимият Ж. продължавал да звъни упорито както на телефона на свид.Й. ,така и на дъщеря си.Изнервен ,че не
му отговаряли подс.Ж. изплатил и съобщение
на телефона на дъщеря си с текст
„Вдигни ми веднага“ ,Ще ти отрежа главата“.Прочитайки го свид.Й. решила да отговори
на позвъняването му,като Ж. отново крещял и отправял заплахи към
нея.Уплашена от случващото се, свид. Й. решила да подаде жалба
в полицията в момента, в който пристигнат в гр. Ямбол. Малко преди 18:00 часа
на 08.01.2019 г.тритама посетили РУ -
Ямбол, където А.Й. била приета от свид.Ч..Докато пишела жалбата и давала писмени обяснения на
мобилния и телефонен апарат с мобилен телефонен номер ***, се получило
позвъняване от мобилен телефонен номер *** - ползван от подсъдимия Ж..
Свидетелката Й. отговорила на обаждането и включила телефона на
високоговорител. По време на телефонния разговор подсъдимият Ж. й казал със
заплашителен и гневен тон: „Къде си, ще ти отрежа главата, намеря ли те ще те
разчленя и в ОАИЛ няма да могат да те съберат“. Заканата била чута и от
свидетеля Х.Х..
В резултат на
отправената й закана свидетелката А.Й. изпитала силен страх за живота си от
проявената вербална агресия спрямо нея и от поведението на подсъдимия Ж.. Това
я мотивирало на следващия ден да инициира
и производство пред Районен съд - Ямбол за издаването на заповед за
защита.Впоследствие Й. променила и начина си на живот, тъй като се страхувала
да ходи на работа и сама по улицата. Излязла в отпуск ,защото подс.Ж. я търсил
на работното и място и се преместила да живее заедно с дъщеря си при техни близки.
Започнала да приема медикаменти за лечение на отключената психична
симптоматика.
Според
заключението на изготвената по делото комплексна съдебно
психиатрично - психологична експертиза на подсъдимия Х.Ж., в диагностичен план
състоянието му се характеризира като емоционално нестабилна личност,
декомпенсация с нарушено социално функциониране. Същият не се води на отчет в
психиатрично заведение. Не са установени нарушения на базисните психични
функции. Чувства се и функционира по обичаен за неговата личност начин. В
състояние е правилно да възприема фактите и обстоятелствата, които имат
значение за делото и може да дава достоверни показания за тях. Експертизата
приема, че Ж. разбира свойството и значението на извършеното от него и може да
ръководи постъпките си.
Видно от
заключението на съдебно -психологична
експертиза на А.Й. и М.Ж., двете пострадали възприемат и осъзнават заплахите,
отправени към тях от страна на подсъдимия Ж. като реални и осъществими.
Изпитват силен страх и опасение за живота и здравето си.
От приложената
по делото справка за съдимост се установява ,че подс.Ж. е неосъждан.
Изложената
фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите М.Ж. , С. Г., Й., Х., Ч., С. и Н. и заключенията на комплексните
психиатрично-психологични експертизи.Тази фактическа обстановка се подкрепя и от събраните и
проверени по делото писмени доказателства – протоколи за предупреждения,заповеди
за налагане на мерки за незабавна
защита,Решения по г.д.№ ***/2019 и № ***/2019г. по описа на ЯРС справки от
мобилните оператори за трафичната
информация на ползваните от подс.Ж.
и свид.Ж. и свид.Й. мобилни телефони, и справка
за съдимост.
Досежно
възприетата по- горе фактическа обстановка, съдът кредитира като достоверни
показанията на свидетелите Й. ,Х., Ж. и Г..От
техните показания се установява
безпротиворечиво отпрявените от подсъдимия Ж. закани към пострадалите. Цитираните
по-горе свидетели са преки очевидци на
деянието,като , същите не само са чули отправените закани от страна на подс.Ж.
към Й. и Ж. ,но
свидетелите Х. Г. са възприели непосредствено и психическото състояние
на двете след случилото се . За да
кредитира възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи
значение за изясняване обективната истина по делото съдът съобризи ,че те се продкрепят и от показанията на
свид. Ч.,С., Н. от заключенията на
комплесните прихиатрично-психологични експертизи и справките от
мобилните оператори за трафичната информация, от която се установява изходящите
повиквания от мобилния телефон ползван
от подс.Ж. и входящите повиквания на телефонните номера ползвани от
пострадалите.
Съдът не
кредитира единствено показанията на свид.Й. и Х. в часта ,в която твърдят ,че
на инкриминираната дата в РУ -Ямбол са били приети от свид.С. и същият непосредствено е въприел отправените от подсъдимия закани
към Й., тъй като от показанията на свид.С.
и Ч. се установява ,че жалбата е приета
от свид.Ч..Това несъотвествие в показанията им обаче по никакъв начин не
ги дискридитира, доколкото по
отношение на главните факти на доказване
и в съществената си част, касаеща конкретните инкриминирани думи на подсъдимия, показанията на
цитираните свидетели в своята съвкупност
са логични, последователни и взаимодопълващи се.Според съда това объркване в показанията на свидетелите се дължи на
обстотялеството ,че свид. С. също е работил по образуваната преписка по жалба на Й. ,провеждал
е беседа с нея и е чул на запис
телефонния разговор с подс.Ж.,в който отправя инкриминираните закани за
убийство към пострадалата.
Съдът няма основание да се съмнява в достоверността
на показанията на полицейските служители Ч. и
С., които са напълно
незаинтересовани от изхода на делото.Същите са логични и последователни в
частта ,в която разказват за времето и
повода на срещите с пострадалата Й. и заявеното от нея във връзка с отправените закани. В действителност св. Ч.
предвид обема на работата си и еднотипността на такъв вид случаи, не си спомя
на инкриминираната дата да е чул от
телефона на Й. отправените и от
подсъдимия закани, но е категоричен ,че
тя и дъщеря и са били разстроени
при отиването им в сградата на
РУ-Ямбол.С оглед на това съдът ги възприе като достоверни при изграждането на
вътрешното си убеждение.
Показанията на
свид.Николово също следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като няма никаква
причина за колебание досежно истинността им.
Настоящият
съдебен състав кредитира заключенията на приетите по делото съдебно психиатрично-психологични експертизи,
като приема, че същите компетентно, обективно и изчерпателно отговарят на
поставените задачи и отчита отношението им към предмета на доказване в процеса
и релевантно извлечената от тях информация.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Подс.Жековв е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по
чл.144,ал.3,вр. ал.1 от НК, тъй като на
02.01.2019 г., за времето от около 16:41 часа до около 16:44 часа, в гр. Ямбол,
от мобилен телефон с мобилен телефонен номер ***, в телефонен разговор с М.П.Ж.
***, ползваща мобилен телефон с мобилен телефонен номер ***, се заканил на М.П.Ж.
*** с убийство, с думите: „Курво ебана, идвам с един нож. Ще заколя теб и
цялото ти семейство“ и това заканване възбудило у М.П.Ж. основателен страх за
осъществяването му.
Също така
подс.Ж. е осъществил фактическия състав на същото престъпление
и по отношение на пострадалата
Й. , тъй като на 08.01.2019 г., около 18:00 часа, в гр. Ямбол, от
мобилен телефон с мобилен телефонен номер ***, в телефонен разговор с А.И.Й. ***,
ползваща мобилен телефон с мобилен телефонен номер ***, се заканил на А.И.Й. ***
с убийство, с думите: „Къде си, ще ти отрежа главата, намеря ли те ще те
разчленя и в ОАИЛ няма да могат да те съберат“ и това заканване възбудило у А.И.Й.
основателен страх за осъществяването му.
Специфичното
за престъплението по чл.144, ал.3 НК- „закана с убийство” е, че изпълнителното
деяние се извършва само чрез действие и се изразява в обективирано намерение
към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо него. Необходимо е също
така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен
страх от извършването й. Такъв би бил
налице, когато при отправянето й съществува реална възможност деецът да
осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи оформено решение
за това или психичното състояние на
субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. Не е
необходимо действително адресата да се уплашил, а законът има предвид
възможността за възникване на основателен страх у него.
От събраните
по делото доказателства е видно ,че тези елементи от обективната страна на
престъпленията са налице.Безспорно се установиха думите на подсъдимия към
пострадалите Ж. –„„Курво ебана, идвам с един нож. Ще заколя теб и цялото ти
семейство“ и Й.- „Къде си, ще
ти отрежа главата, намеря ли те ще те разчленя и в ОАИЛ няма да могат да те
съберат“.Тези вербални закани безспорно са били насочени към определени
лица- пострадалите Ж. и Й. и са били възприети от тях. Храктеристиката
на употребените изрази, начинът и мястото на тяхното отправяне, мотивират съда
да приеме ,че заканите с убийство са
били напълно в състояние да възбудят и са възбудили основателен страх от
осъществяването им у пострадалите.Не на
последно място, при преценка дали една закана може да събуди основателен страх,
следва да бъде взето личните отношения на страните- силно влошени в случая ,
личността на подсъдимия, степента на неговата имполсивност и предишни негово
действия и др., които могат да способстват заканата да възбуди страх- факти,
които са били известни на пострадалите.
От субективна
страна е налице пряк умисъл у подъдимия Ж..Той е действал с ясното съзнание за
противоправността на извършеното от него.Съзнавал съдържанието на заканите,
както и че те ще бъдат възприети от заплашените
като действителна заплаха.Съзнавал общественоопасния характер на
деняието и неговите общественоопасни последици, при което целял настъпването на
противоправния резултат.
Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, че деянията са несъставомерни по чл. 144, ал.
3 от НК. По делото се установи безспорно, че подс. Ж. е отправил ясни и
конкретни закани с убийство - чрез
думи сочещи намерение за засягане телесната неприкосновеност и живота на
пострадалите, които са били обективно, не само годни да възбудят
основателен страх от осъществяване на заканите, а и са възбудили такъв у тях. Обстоятелствата, че заканите не са реализирани не означава, че те не са ги възприели напълно сериозно, нито
правят извършените действия несъставомерни по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК.
Относно наложеното наказание на подсъдимия.
За престъплението по чл.144, ал.3 от НК законът
предвижда наказание до шест години.
При инвидидуализация на наказанието по
отношение на подс.Ж. за извършените от него престъпления съдът отчита като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и личностовото му
разтройство, а като отегчаващи отчита извършването на две деяния, инфантилната недооценъчност на последиците от тях , липсата на критичност,
склонността му към агресия ,данните за други извършени противообществени прояви
и неполагането на труд. При така отчетеното съдът наложи наказание в размер на
една година и шест месеца лишаване от
свобода за всяко едно от деянията,като на осн. чл.23,ал.1 от НК определи общо наказание
в същия размер.
С оглед постигане на целите на наказанието съдът прие ,че следва да се изтърпи ефективно
при първоначален общ режим. Без да се абсолютизира чистото съдебно минало на
подсъдимия и размера на наложеното наказание , съдът счита че индивидуалната и
генерална превенция в случая биха се изпълнили с ограничаване на свободното
предвижване на подсъдимия в затворническо заведение с ефективно изтърпяване на
наказанието. В тази връзка съдът счита ,че отчетеното от експертите разтройство
на личността –емоционално нестабилна личност, съчетано и с употребата на ПАВ и
алкохол води до агресивното му поведение, което рецидивира по отношение на
различни лица.
Тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание
чл.189,ал.3 от НПК, съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 504
лв. в полза на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР-Ямбол и сумата от
100 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на ЯРС..
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: