ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№34
07.01.2019г.
град Бургас
Бургаски окръжен съд
граждански състав
в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Иво Добрев
като разгледа гражданско дело № 1427 по описа за 2018
година
докладвано от съдията Добрев, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба на И.В.П. срещу И.Ц.П. и С.А.Д., с която е предявена
претенция по чл.62 СК да бъде прието за установено, че първият ответник не е
баща на детето Д.И.П., ЕГН **********, съединена с иск по чл.69 СК да бъде
прието за установено, че вторият ответник е баща на детето Д.И.П., като в акта
за раждане се отбележат имената на Д., а детето се именува Д. Сотирова
Димитрова.
Книжата по делото са разменени редовно. Ответниците са представили
писмени отговори.
Предявените искове имат своето
правно основание в чл.62 ал.2 от СК, за оспорване от майката на установен с акт
за раждане произход от съпруга й, както и за установяване на произход от бащата
– чл.69 от СК. Съобразно разпоредбата на чл.71 СК, иск за търсене на произход
не може да се предяви, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход,
установен с акт за раждане, с предположението по чл.61, или с припознаване,
като двата иска могат да бъдат съединени. В конкретния случай, ищцата е
предявила както иск за оспорване на бащинството на основание чл.62 ал.2 от
цитирания нормативен акт, така и иск за установяване на произход от бащата с
правно основание чл.69 от СК, което прави съединените претенции допустими.
Проект
за доклад:
Ищцата твърди,
че сключила брак с ответника И.П. на 21.09.2014г., който понастоящем не е
прекратен. Посочва също така, че по време на брака родила детето Д.П., като
поради действието на презумпцията на чл.61 СК в издадения акт за раждане на
новороденото като баща бил вписан първия ответник.
Действителният произход бил
различен от посочения по-горе, а баща на детето се явявал втория ответник. С
последния ищцата се познавала от няколко години, тъй като били роднини по сватовство.
През октомври 2017г.С.Д. гостувал в дома на ищцата за няколко дни. По това
време тя и първият ответник не били в добри отношения. В периода
10-15.10.2017г. между П. и Д. възникнала интимна връзка и двамата имали сексуален
контакт. Отношенията и със съпруга и не потръгнали и не били интимни и след
като ищцата му признала за случилото се, последният заявил категорично, че не
иска детето и не желае да носи неговото име. Вторият ответник напротив поискал
да припознае детето и да се грижи за него. Понастоящем ищцата не живеела заедно
със съпруга си и не поддържала отношения с него, като предстояли разговори за
прекратяване на брака по взаимно съгласие. Казаното мотивирало правния интерес
от предявяване на настоящите претенции.
Представени са доказателства.
Исковете
имат правно основание в чл. 62 и чл.69 от СК.
В срока за отговор,
ответниците П. и Д. са депозирали такъв, с който не оспорват наведените от
ищцата твърдения. Заявяват също така, че действително вторият ответник е имал
интимна връзка с П., а първият не поддържал такива отношения с последната, тъй
като се намирали във фактическа раздяла. Изразяват становище, че претенциите са
основателни и следва да се уважат.
Преценявайки
интересите на детето Д.П., назначеният
й особен представител- адв. И.- БАК, е
депозирала отговор, с който заявява, че счита исковите претенции за допустими, но недоказани и неоснователни.
Застъпва позиция, че от представените по
делото доказателства, ответника П., не следвало да бъде изключен по категоричен
начин като вероятен биологичен баща на детето. Горното можело да бъде доказано
чрез ДНК експертиза, представяне на медицински документи, както и със свидетели.
По
доказателствените искания на страните:
С
исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими,
необходими и относими към предмета на делото. Доказателствените искания са
допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на
тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им
и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа
обстановка.
Ищцата, с искова си молба е
отправила искане за допускане до разпит на двама свидетели в режим на
довеждане, като е посочила фактите и обстоятелствата, които ще се доказват
посредством показанията им, поради което горното доказателствено искане следва
да бъде уважено.
С оглед задължението на съда
служебно да се произнесе по въпросите при кой да живее детето, мерките за
упражняване на родителските права и режима на личните отношения между детето и
родителите, и предвид изискванията на разпоредбата на чл.15 от Закона за
закрила на детето следва и служебно да се изиска по делото социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, като в доклада след провеждане на
съответните административни процедури да се опише изрично къде живее детето,
при какви материални условия и в каква социална среда, какви са отношенията
между него и майката, както и между него и ответниците, кой е полагал и полага
непосредствени грижи за него, както и степента му на развитие.
По
доказателствената тежест:
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по
смисъла на чл.154 ал.2 и чл.155 ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 и чл. 146
ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тях. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от материалноправните норми.
Съпругът на майката е
непосредствено засегнат от възможната неистинност на презумпцията за бащинство
съобразно разпоредбата на чл.61 ал.1 СК. Именно поради това, законът е
предоставил правна възможност по съдебен ред да се иска установяване, че той не
би могъл да е и не е биологичният баща на роденото дете по време на
фактическата му раздяла с неговата съпруга, като горните факти следва да се установят от
страните при условията на пълно и главно доказване.
При оспорване на презумпцията за
бащинство, следва да бъде установено, че детето не е могло да бъде заченато от
бащата, съобразно очертания с нормата на чл.62 ал.1 СК, предмет на доказване.
Необходимо е да бъде установена невъзможност съпругът да е баща, т.е. само
вероятност в тази насока не е достатъчна. На доказване подлежат спорните по
делото факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения.
Поради установеното от закона предположение в чл.61 ал.1 предл.второ от СК,
ищцата следва да го обори, като докаже при условията на пълно и главно
доказване, че детето не е могло да бъде заченато от ответника П.. Искът с
правно основание чл.69 от СК има за предмет установяването, че майката е
заченала от претендирания баща. В този смисъл следва да се ангажират
доказателства.
Предвид изложеното съдът
О П
Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за 13.02.2019г. от 14.30 часа.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели
в режим на довеждане на страната на ищцата.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по
делото.
УКАЗВА тежестта на доказване, съобразно
мотивната част на настоящото определение.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и особения
представител.
УКАЗВА на
Дирекция “Социално подпомагане“- гр. Бургас да изготви и представи социален доклад най-късно до
датата на насроченото открито съдебно
заседание с посоченото по-горе съдържание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, особения
представител и на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас, преписи от настоящото определение.
Съдия: