№ 425
гр. Сливен, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222230200707 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на И. Г. Й. против НП №
22-0804-001833 от 08.06.2022 год., издадено от Началник група към ОД на
МВР гр. Сливен, с което за нарушение на чл.150а от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП
му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2359 на
МВР са отнети 12 контролни точки и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП
му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева. Моли НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени
издаденото НП като незаконосъобразно. Твърди, че на посочената в АУАН
дата автомобилът не е бил управляван от него, а от баща му, поради което не
е имал качеството на водач и за това е отказал извършването на проверка за
употреба на алкохол.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител. Изпраща писмено становище, с което моли съда да
потвърди НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
1
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.05.2022 г. актосъставителят Б. и свид. А. - служители на СПП към
ОДМВР-Сливен патрулирали в с. К., общ. Сливен. При движение в посока
центъра на селото, около 09,40 часа, се разминали със специален автомобил –
платформа марка „Мерцедес“, син на цвят с рег. № ...... При разминаването
свид. А. забелязал и познал жалбоподателя Й., като лице, което е
санкционирал за нарушения на ЗДвП. На платформата било качено
непълнолетно лице, поради което полицейските служители решили да спрат
автомобила и да извършат проверка. Направили обратен завой и го
последвали, като автомобилът завил в пресечка на главната улица и там бил
спрян. Жалбоподателят излязъл от дялната страна на автомобила.
Полицейските служители поискали от жалбоподателя да бъде изпробван за
употреба на алкохол, но жалбоподателят категорично отказал, с мотив че не е
управлявал той автомобила. При справка в системата било установено, че
жалбоподателят е временно лишен от право да управлява МПС, както и че
автомобилът не е преминал през годишен технически преглед. За
констатираното при проверката на жалбоподателя бил съставен АУАН за
нарушение на чл.150а от ЗДвП, чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, но разгледана по същество – неоснователна.
Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения на
ЗДвП, а именно по чл.150а и чл.174, ал.3 от ЗДвП. При извършената на
13.05.2022 г. проверка от полицейски служители, същият е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. В последствие е
отказал да де и кръв за изследване. Безспорно се установява и че е бил
временно лишен от право да управлява МПС. Впрочем тези обстоятелства не
се оспорват от самия жалбоподател. Оспорва се качеството му на водач на
МПС към момента на спирането му от полицейските служители, като се
2
излагат твърдения, че не жалбоподателят, а баща му е управлявал автомобила.
Съдът намира обаче, че се събраха достатъчно и безспорни доказателства, че
именно жалбоподателят е управлявал МПС на датата на съставяне на акта. В
този смисъл твърденията изложени в жалбата и в с.з. за недоказаност на
извършеното нарушение са неоснователни.
Съгласно разпоредбите на ЗДвП, съставените актове се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. те имат обвързваща
доказателствена сила и жалбоподателят, а не АНО, е този, който следва с
всички допустими средства да докаже, че не е извършил описаното в
съставения му АУАН. Отделно от обвързващата доказателствена сила на акта,
съдът намира и че показанията на полицейските служители са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което ги възприе и
кредитира изцяло и изведе описаната по-горе фактическа обстановка.
Жалбоподателят, с ангажираните от него гласни доказателства не можа
да обори по категоричен начин констатациите по съставения му акт.
Действително между показанията на свидетелите ангажирани от него не
се откриват противоречия. И двамата свидетели по идентичен начин
пресъздават къде са се движели, къде са завили при връщането си, къде и бил
качен свид. Господинов и най-вече кой е управлявал автомобила ,а именно
свид. Георги Василев – баща на жалбоподателя. Показанията им обаче освен,
че следва да са безпротиворечиви, следва да са и логични, а те в никакъв
случай не са такива. И двамата свидетелстват за това, което е било причина
да спре автомобила, а именно свършването на горивото му. След спирането
според тях, свид. Василев е слязъл, взел е туба от сватанаците си и е тръгнал в
посока пресечка покрай канала, която излиза на главния път. Влизането в
дома на сватанаците му, търсенето и вземането на туба и отдалечаването му
към пресечката естествено би отнело няколко минути /освен ако сватанаците
му не са го чакали пред вратата с готова празна туба в ръце/. Към това следва
да се прибави и вземането и качването на разсада, тъй като свид. Василев
пояснява, че телефонът му е останал върху касетката с разсада в камиона.
Това време би било в пъти по-дълго от времето необходимо на полицейските
служители да направят обратен завой и да последват автомобила. Дори да се
приеме, че на тази улица не може да се направи директен обратен завой
/както твърди свид. Василев, макар че самият той заявява, че полицейските
3
служители са били до магазина на първата спирка, а както е известно на всяка
спирка има уширение на пътя за безпрепятствено спиране на автобуси/, то
пак не бил отнело повече от половин минута на полицейския автомобил да
направи една маневра назад и да продължи след автомобила на
жалбоподателя. Само че при това положение полицейските служители биха
заварили бащата на шофьорското място или поне биха го видели като се
отдалечава, но те са категорични, че друг в автомобила /вътре в купето/ не е
имало и че бащата не са го виждали при проверката. Само свид. Господинов е
бил качен на платформата. Както беше отбелязано по-горе отделно то това
свид. А. е забелязал жалбоподател още при разминаването му с неговия
автомобил.
Ето защо съдът намира, че е доказано извършването на нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП от страна на жалбоподателя и същият следва да понесе
адм.наказателна отговорност за това нарушение.
Доколкото от така изложеното по-горе, съдът прие, че именно
жалбоподателят е управлявал МПС и е предизвикал ПТП, то намира, че
правилно и законосъобразно в съставения му АУАН е посочено и нарушение
на чл. 150а от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС след като е бил лишен от
това право.
Доколкото жалбоподателят е собственик на процесното МПС, то
задължението да го представи на годишен технически преглед е негово и
непредставяйки го, последният е извършил и нарушение на чл.147, ал.1 от
ЗДвП.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
процесуални нарушения. И акта и НП съдържат всички необходими
реквизити по ЗАНН, няма разминаване между съставения акт и издаденото
НП, същите са надлежно връчени на нарушителя, поради което не са налице
основания за отмяна на наказателното постановление.
Размерът на наложеното наказание за всяко едно от нарушенията е в
рамките на предвидения в закона. За нарушенията на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
на чл.147, ал.1 от ЗДвП този размер е точно определен и не може да бъзе
променен от съда. За нарушението на чл.150а от ЗДвП е определен
максималния размер, но съдът не намира основания да го измени, тъй като
жалбоподателят е системен нарушител на ЗДвП, като е наказван и няколко
4
пъти за нарушения по чл.150 и чл.150аот ЗДвП.
Ето защо съдът следва да потвърди НП, като правилно и
законосъобразно.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0804-001833 от 08.06.2022 год. на
Началник група към ОД на МВР гр. Сливен, с което на И. Г. Й., с ЕГН
**********, с което за нарушение на чл.150а от ЗДвП му е наложено
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП
му е наложено наказание „Глоба” в размер на 2000 лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2359 на
МВР са отнети 12 контролни точки и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП
му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5