Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..06.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети май
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 619 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и се развива след Решение №
12/29.03.2019г. по гр.дело № 1877/2018г. по описа на ВКС,второ г.о., с което е
отменено Решение № 86/19.01.2018г. по в.гр.дело № 2278/2017г. по описа на ВОС,
с което е потвърдено Решение № 3296 /10.08.2017г. по гр.дело № 2189/2017г. по описа на ВРС и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд , друг състав, като са
дадени указания за събиране на доказателства.
Образувано е по
въззивна жалба,вх.№ 50507/07.09.2017г. от
П.П.О., чрез процесуалния й представител - адв. К.С., срещу решение №
3296/10.08.2017 г., постановено по гр.д. № 2189/2017 г. по описа на ВРС, в
частта, в която:
- е прието за
установено в отношенията между страните, че Т.И.И. е собственик на сграда с
идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ от 4.27 кв. м., отразена в действащата
КК на административен район Одесос, гр. Варна, състояща се от две помещения –
вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто
– баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1.57 м на
3.48 м, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099, находящ се в
гр. Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а по документ за
собственост – 149 кв. м., по силата на сключени на 17.12.2009 г. договори за
покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 131, том ІІ, рег. № 2819, дело № 271/2009
г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26496/17.12.2009 г., акт № 68, том
LХХVІ, дело 16440/2009 г., и нотариален акт № 130, том ІІ, рег. № 2816, дело №
270/2009 г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26475/17.12.2009 г., акт №
51, том LХХVІ, дело 16721/2009 г.;
- П.П.О. е осъдена да
предаде на Т.И.И. владението върху помещението – баня, в която зад
подвижен параван е монтирана пералня,
представляващо част от описаната по-горе сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7,
на основание чл. 108 ЗС;
- П.П.О. е осъдена да заплати на Т.И.И.
сумата 840 лв., представляваща обезщетение за периода 01.05.2015 г. –
01.02.2017 г. за лишаване на Т.И.И. от ползването на следния недвижим имот, а
именно: помещение – баня, в която зад подвижен параван е монтирана
пералня, представляващо част от описаната по-горе сграда с идентификатор
10135.1501.1099.7, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2017 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се оспорва
първоинстанционното решение като неправилно поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се изводите на съда, че
към момента на извършване на делбата на имотите през 1958 г. „нужникът“ е
обслужвал само една съществуваща в имота жилищна сграда, различна от
притежаваната от нея, доколкото от заключението на СТЕ и останалите
доказателства по делото се установявало, че ситуираната в западната част на
имот № 6 сграда по старите кадастрални планове съвпада с притежаваната от нея
към настоящия момент и обстоятелството, че в последствие в нейната сграда бил
изграден самостоятелен санитарен възел не изключвало факта, че до този момент
процесната баня и тоалетна са обслужвали и двете самостоятелни жилищни сгради
(на ищцата и на ответницата). Оспорва като неправилни изводите на съда относно
правото на собственост на ищцата върху етажа над сутерена на сградата, както и
върху 50 кв.м идеални части от дворното място, поради липса на това право у
партимониума на нейните праводатели. Поддържа, че в дворното място към 1950 г.
са съществували две отделни постройки – „баня-клозет“, която съвпада с
процесната сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, и долепена до нея барака,
която към настоящия момент не съществува и неправилно съдът е приел, че била
преустроена в баня. Счита, че в тази връзка е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в доклада по делото съдът не е указал на ответницата, че в
нейна тежест е да установи наведеното от нея твърдение, че съществувалата в
имота барака е различна от сградата „баня-тоалет“. Поддържа релевираното в
отговора на исковата молба възражение за изтекла в нейна полза придобивна
давност върху ½ идеална част от процесната сграда за периода от 1993г.
до настоящия момент.
Претендира отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго , с което исковете да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание въззивика се явява лично
и чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната въззивна жалба, моли
същата да бъде уважена, претендира присъждане на сторените по делото разноски
за всички инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК – въззиваемата страна Т.И.И. е депозирала отговор на жалбата, в който
я оспорва като неоснователна. Моли решението в обжалваните части, като правилно
и законосъобразно да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител поддържа
депозирания отговор на въззвината жалба,моли същата да бъде отхвърлена и да се
присъдят направените по делото разноски за всички инстанции.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
пред
ВРС е образувано по предявен от Т.И.И. срещу П.П.О. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД да бъде
прието за установено, че ищцата е собственик на подробно описаната по-горе
сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7 /барака, баня/ и сграда – тоалет /без
идентификатор/ и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението
върху посочените сгради, както и да й заплати обезщетение за лишаването й от
ползване на процесната баня за периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. в размер
на 1260 лв. (след допуснато изменение в размера на предявения иск по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК вместо първоначално заявения – 1050 лв.), ведно със
законната лихва върху главницата.
Ищцата твърди, че е собственик на
самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.1099.5.1 с предназначение –
офис, на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.1099.5.2 - жилище,
ведно с 99/149 кв. м идеални части от поземления имот, върху който е построена
сградата, както и на процесените недвижими имоти – барака-баня и тоалет,
находящи се в същия имот. Посочва, че е придобила собствеността върху имотите
на 17.12.2009 г. от предходните собственици Е.З.М., Д.Х.М.и „Деказ” ООД по
силата на сключени два договора за покупко-продажба от същата дата. В условията
на евентуалност поддържа, че е придобила собствеността върху горепосочените обекти
по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност за периода 17.12.2009г. –
17.12.2014г.
Поддържа, че ответницата П.П.О. е собственик
на жилищна сграда, находяща се в същия поземлен имот, ведно с 50/149 кв. м
идеални части от него, по силата на договор за замяна от 08.09.1993 г.
Твърди, че описаната в нотариалния акт, с
който се легитимира като собственик, „барака в двора до тоалетната“ е идентична
с процесната сграда – баня. Посочва, че процесните помещения (баня и тоалет),
находящи се в съсобственото с ответницата дворно място, в миналото са били
принадлежност към жилищните сгради, доколкото е имало само една тоалетна, която
ги е обслужвала, но понастоящем представляват самостоятелни обекти, защото
всяка от жилищните сгради има минимален брой помещения по смисъла на
благоустройствения закон. В условията на евентуалност твърди, че същите са
принадлежност към притежаваната от нея сграда.
Заявява, че от началото на 2015 г. до
предявяване на иска ответницата й пречи да упражнява правото си на собственост
върху банята и тоалетната в дворното място, като за периода 01.05.2015 г. –
01.02.2017 г. е била лишена от ползването на помещението – баня, с оглед на
което претендира от ответницата заплащане на обезщетение. За получаване на същото
е изпратила до ответницата нотариална покана , получена от последната на
28.04.2015г. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
уважени.
В срока по чл. 131 ГПК ответната по делото
страна е депозирала отговор на исковата молба , в който оспорва исковете като
неоснователни с възражения за липса на идентичност между описаната в титула за
собственост на ищцата барака (която вече не съществува) и процесната сграда
(баня). Същата оспорва правото на собственост на ищцата върху заявените 50/149
кв. м идеални части от поземления имот, доколкото не са били собственост и на
нейната праводателка П. П.. Релевира възражение за изтекла в нейна полза
придобивна давност върху 1/2 идеална част от процесната баня за периода от 1993г.
до предявяване на иска. В условията на евентуалност моли да бъде прието, че
тази сграда е принадлежност към собствения й самостоятелен жилищен имот.
Твърди, че не препятства ползването от страна на ищцата на банята-тоалет.Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание страните
поддържат тезите си.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа и
настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни
изводи:
Настоящото
производство се развива след Решение № 12/29.03.2019г. по гр.дело № 1877/2018г.
по описа на ВКС,второ г.о. Предвид нормата на чл.294 от ГПК, указанията на ВКС
са задължителни за настоящия съдебен състав, поради което същия е изцяло
обвързан с правните изводи изложени в отменителното решение на ВКС, а именно:
1. Уговореното общо ползване на
несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в
съсобствено дворно място, представлява «уговаряне на друго» по смисъла на
разпоредбата на чл.98 ЗС, като съдът, който е сезиран с иск за собственост на
тази постройка, следва да съобрази наличието на такава уговорка. Постигнатата в
съдебната спогодба от 1958г. уговорка за общо ползване на спорните помещения от
частните праводатели на страните подлежи на преценка във връзка със
задължителните указания на TP № 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело №
1/2012 г. на ОСГК, според които, когато основанието за установяване на
фактическата власт сочи на съвладение, съсобственикът се счита само за държател
на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл.69 ЗС е
оборена. Тази преценка трябва да бъде извършена и при отчитане дали вещта е
принадлежност и следва главната вещ или вещи /каквато е настоящата хипотеза/
или съставлява самостоятелен обект на собственост, по отношение на който се
твърди осъществяването на съответното придобивно основание /в случая давностно
владение като евентуално основание/.
2. Преценката за приложимостта на разпоредбата на чл.98 ЗС в хипотезата,
когато в съсобствено дворно място съществуват две или повече самостоятелни
сгради, следва да бъде извършена според това дали и двете сгради имат
характеристиките на главна вещ, като при положителен извод следва да се приеме,
че несамостоятелната, обслужваща същите постройка, съставлява принадлежност и
към двете вещи, като следва тяхната собственост.
По
иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
Основателността на предявения ревандикационен
иск е обусловена от установяването на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл.108 от ЗС - право на собственост на ищеца,
придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт върху процесния
имот от ответника с намерение за своене, както и липса на правно основание за
това.
Съгласно задължителните указания на ВКС ,
обема на притежаваните от страните права следва да определи към 1958 г. ,
когато е извършена съдебна спогодба за делба.
Относно характера на сграда с идентификатор
10135.1501.1099.7, с площ от 4.27 кв. м., настоящия съдебен състав намира за
установено следното:
Съгласно
заключението на вещото лице по приетата по дело СТхЕ, което съда кредитира
се установява, че по КП-1950 г.
постройката с идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ от 4.27 кв. м. по КК,
попада в имот пл. № 6, кв. 379 по плана на гр. – Варна, от който имот след
регулацията по заповед № 244/16.01.1959г. се формират няколко парцела.
Процесният имот попада в парцел V-5,6, кв. 337 и видно от плана и отразената
дворищна регулация преминава през отразена постройка с обърната Г-образна
конфигурация, с надпис – Н /нужник/. Същият е обслужвал едноетажната жилищна
сграда, отразена в имот пл. № 6 по кадастралния план от 1950 г. Реално застроената площ на същата е от 5,46 кв. м., се състои от две
помещения: вътрешно помещение към дъното на имота, представляващо тоалетна и
баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня. По действащата
кадастрална карта процесната сграда попада в по-голямата си част в паянтовата
сграда между имоти с пл. сн. № № 6 и 12.
От изложеното следва, че процесните помещения /тоалетна и
баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня/ нямат самостоятелен
характер, а са принадлежности по смисъла
на чл.98 от ЗС.
Спорни по делото са изводите на ВРС, че
сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ от 4.27 кв. м., отразена в
действащата КК на административен район Одесос, гр. Варна, състояща се от две
помещения – вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява
тоалетна, а второто – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с
размери 1.57 м на 3.48 м, построена в поземлен имот с идентификатор
10135.1501.1099, находящ се в гр. Варна, район „Одесос”, ....бидейки
несамостоятелна такава, е обслужваща единствено собствеността на ищеца.
За да бъде решен правния спор, на първо място
следва да се изследва собствеността на страните по делото и по – конкретно, дали същите представляват
самостоятелни обекти, доколкото само в подобна хитопеза процесната сграда би
могла да бъде обслужваща и двата имота – този на ищеца и този на ответника.
Настоящия съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства, безспорно се установява , че ищеца Т.И.И. е
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1501.1099.5, а
ответникът П.О. е собственик на самостоятелен обект с идентификатор
10135.1501.1099.6.
От нотариален акт № 260 от 04.03.1914 г. /л.
34 от първоинстанционното дело/ се установява, че Д.Д.П.е придобил чрез
покупко-продажба собствеността върху дворно място с площ 250 кв. м, находящо се
в гр. Варна, ул. „Батова” № 548.
Видно от протокол от 14.04.1958 г. по гр. д.
№ 344/1958г. по описа на Варненския народен съд, наследниците на Д.П.са се
спогодили за подялба на имотите, оставени след смъртта на общия им
наследодател, като в дял на Е.А.П.е поставен следният недвижим имот: 100/251
кв. м идеални части от дворното място, находящо се в гр. Варна, ....цялото с
площ от 251 кв. м, представляващо парцел VІ, в кв. 379 по плана на гр. Варна,
заедно с етажа над сутерена от сградата в същия парцел и пристройката към
сградата от стая и салон, както и помещението-маза под стълбището за първи етаж,както
и „ ползване на клозета в двора“.
В дял
на П. Д. Т./П./ е поставен в дял следният имот: 49/251 кв. м идеални части от
дворното място, находящо се на ....цялото с площ 251 кв. м., представляващо
парцел VІ в кв. 379 по плана на гр. Варна, заедно със сутеренния етаж от две
стаи и антре от сградата в същия парцел, заедно с бараката в двора, долепена до
банята-клозет, с правото да преустрои и разшири същата барака и премести
вратата от сегашното й място към улицата, както и да ползва общо клозета в двора.
По отношение на собствеността на ищцата съдът установи следното:
С влязло в
сила решение по гр. д. № 1200/1981г. на Варненския районен съд на основание
чл.288, ал.2 ГПК /отм./ в дял на Е.Н.Я.е поставен жилищният етаж над сутерена
от жилищната сграда, построена в парцел VI в кв.379 по плана на гр. Варна,
заедно със 100 кв. м. ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 251 кв. м., на
стойност 4 455 лв. – л.50 от първоинстанционното дело.
С договор за
дарение от 23.07.2007 г., сключен с нотариален акт № 31/2007 г., Е.Н.е дарила
на Т.Я.описания по-горе жилищен етаж, заедно с 149 кв. м. ид. ч. от дворното
място, съставляващо УПИ XIV-6 в кв.337, идентичен с парцел VI в кв.379, като
надарената е прехвърлила правото на собственост в полза на Д.М./нотариален акт
№ 109 от 2008 г. за покупко-продажба/.
По силата на
договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 193 от 04.11.1993
г. П. Д. П. прехвърля на дъщеря си Д.Н.Г.собствеността върху поставения й в дял
недвижим имот, а именно: жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж от две
стаи и антре, заедно с бараката в двора до клозета, при общо ползване на
клозета, заедно с 49/251 кв. м. ид. ч. от дворното място, в което е построена
сградата.
На
08.07.1994 г. с Договор за доброволна делба ответницата П.П.О., нейният съпруг К.И.П.,
К.Н.Г., Н.Ц.Г.и П. Д. П. получават в общ дял следния недвижим имот – Дворно
място 149 кв. м., съставляващо парцел ХІV, в кв. 337 по плана на ІХ подрайон на
гр. Варна, ....представляващ дял втори по заключението на вещото лице. Изрично
е посочено, че съсобствениците получават имота при съотношение на частите си,
както следва: 50/149 ид. ч. общо за съпрузите П.О. и К.П.; 49/149 ид. ч. общо
за съпрузите Д.Г.и Н.Г.и 50/149 ид. ч. за П. П..
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85/23.11.2006 г. Д.Н.Г.и съпругът й Н.Ц.Г.продават
на „ДЕКАЗ” ООД –гр.Варна, следния недвижим имот: сутеренен етаж от жилищна
сграда, разположена към уличната регулационна линия, който етаж се състои от
две стаи и антре, заедно с бараката в двора до клозета, при общо ползване на
клозета, ведно с 49/149 ид. ч. от дворното място, съставляващо УПИ XIV-6 В
КВ.337 ПО ПЛАНА НА 9-ти подрайон на тр.Варна , с площ 149 кв.м.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 130, т.2, н. д. №
270/17.12.2009г. за собственост, ищцата е придобила правото на собственост
върху самостоятелен обект - жилище с идентификатор № 10135.1501.1099.5.2,
находящ се на втория етаж на сграда № 5, разположена към уличната регулационна
линия, при описани граници, заедно
с 50/149 ид.
ч. от поземления
имот с идентификатор 10135.1501.1099 по
кадастралната карта на гр. Варна. Продавачи по договора са Д. и Е.М..
С договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 131/17.12.2009г., т.2, н. д. № 271 от 17.12.2009г.
ищцата Т.И. е закупила от «Деказ» ООД - гр. Варна и
самостоятелен обект - жилище с идентификатор № 10135.1501.1099.5.1, находящ се
на първия етаж от описаната по-горе сграда № 5, заедно с бараката в двора до
тоалета, при общо ползване на тоалета, заедно с 49/149 ид. ч. от поземления
имот. Правото на собственост на продавача е
било удостоверено с нотариален акт № 165/2006 г. и № 85/2006 г.
По отношение
собствеността на ответницата съдът
установи следното:
След извършването на доброволната делба
протокол от 14.04.1958 г. по гр. д. № 344/1958 г. по описа на Варненския
народен съд, Е.А.П.се е разпоредила с пристройката към жилищната сграда, като с
нотариален акт за покупко-продажба от 01.08.1959 г. на варненски нотариус я е
прехвърлила на Ю.Т.Р., заедно с правото на ползване на клозета в двора и 50/251
кв. м. ид. ч. от дворното място. Както е посочено в мотивите на ВКС по отменителното решение, спогодбата е сключена при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ-отм. /пар.155 и
158 от ППЗПИНМ от 1950 г. и пар.38 и 39 от Строителните правила и норми, в ред.
до 05.04.1960 т.1, при което разпореждането с
обекти, построени по време на тяхното действие и неотговарящи на новите
строителни правила и норми, е било позволено. Поради това, следва да се
приеме,че сградата на ответницата, към момента на сключване на съдебната
спогодба през 1958г. и описана в нея е
представлявала самостоятелен обект на право на собственост, а от там и валиден
обект на последващите прехвърлителни сделки.
В
последствие Ю.Т.Р. е продала същата тази
пристройка към къщата в гр. Варна, ....на Ц.Г.Ф., като сделката е обективирана
в нотариален акт за покупко-продажба №
88 от 04.08.1960 г. на варненски нотариус.
С нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 24/30.03.1966г., Ц.Г.Ф.дарява на Х.Д.Х.следния
недвижим имот: къща, състояща се от покрит вход, входно антре, коридор, стая,
килер, ид. ч. от клозет, заедно с 50/251 кв. м. ид. ч. от дворното място.
С последващ
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 15.03.1975 г. Х.Х.дарява ½
ид. ч. от така описания имот на дъщеря си К.Х.Х., като по силата на Решение №
1769 от 27.10.1987 г., постановено по гр. д. № 1769/1987г./съдебна делба /
жилищна сграда, състояща се от покрит вход, коридор, стая, килер, ид. ч. от
тоалет, ведно с 50/251 кв. м. ид. ч. от дворното място, с площ от 251 кв.м. е
поставен в дял на К.Х.Г./с фамилно име по баща Х./.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192 от 20.05.1992 г. на варненски
нотариус К.Х.Г.и Д.Д.Г.са прехвърлили на Г.М.М.следния свой собствен недвижим
имот: дворно място от 50 кв. м. ид. ч., цялото с площ 251 кв. м., находящо се в
гр. Варна, ....в кв. 337, пл. № 6, ведно с построената в имота жилищна сграда,
състояща се от покрит вход, антре, коридор, стая, килер и ид. ч. от тоалет.
По силата на замяна, обективирана в
нотариален акт № 39, н. д. № 9773/08.09.1993 г., ответницата П.О. е придобила правото на собственост върху
50/251 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 251 кв. м., заедно с
построената в него жилищна сграда, състояща се от «покрит вход, антре, коридор,
стая, килер» и «идеална част от тоалет», като договорът е сключен с Г. и И.М..
След
извършването на доброволната делба с Договор за доброволна делба 08.07.1994г.,
описана по – горе, с влязло
в сила Решение 874/03.2011г. по гр.дело № 14221/2009г. по описа на ВРС
, на основание чл.23 ал.1 от СК е признато за установено, че П.О. е
изключителен собственик на 50/149 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099,
както и на построеното в него жилище с идентификатор 10135.1501.1099.6 на два
етажа.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 192 от 20.05.1992 г. на варненски
нотариус К.Х.Г.и Д.Д.Г.са прехвърлили на Г.М.М.следния свой собствен недвижим
имот: дворно място от 50 кв. м. ид. ч., цялото с площ 251 кв. м., находящо се в
гр. Варна, ....в кв. 337, пл. № 6, ведно с построената в имота жилищна сграда,
състояща се от покрит вход, антре, коридор, стая, килер и ид. ч. от тоалет.
Въз основа на посочените по-горе доказателства, безспорно
се установява, че страните по делото са собственици на самостоятелни обекти, към които спорните
баня и тоалет са принадлежност и са предназначени да ги обслужват,т.е. налице
е съвладение, като съсобственикът се
счита само за държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията
на чл.69 ЗС е оборена.
Обема на правата на всяка от страните касателно сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, е в пряка
зависимост от квотите
/стойността/ на дяловете им към 1958 г., съответно на техните праводатели- Е. П. за ответника и П. Д. – за ищеца и по конкретно съотношението между стойността на жилищната сграда,
включваща
сутеренен етаж от две стаи и антре /поставен в дял на съделителката
П. П. и етаж над сутерена /поставен в дял на съделителката
Е. П./ и жилищната сграда, описана като пристройка, поставена в дял на втората
съделителка.
От приетото пред настоящата инстанция в цялост гр.дело № 344 /1958г. по
описа на ВРС, 6 район и по
конкретно заключението на вещото лице Г.Д.се
установява, че към дата на изготвяне на
заключението 14.04.1958 г. средната
пазарна оценка на дяловете е както следва:
1. Е.А.П.– общо 23 500 лева , от които: 5.500 лв. за 100 кв.м.
ид.ч. от дв.място;12.000 лв. за полумасимен етаж от две стаи и антре;500.00 лв.
за под стълбището /преграда;6.000 лв. за полумасивна пристройка от стая и
салон.
2.П. Д. Т. –общо 9.800 лв. ,от които: 2.450лв. за дворно място от 49
кв.м. ид.ч.;7.200 лв. за полумасивен сутеренен етаж от две стаи и антре;150.00
лв. за малка дъсчена барака.
Въз основа
на това така определените стойности
дяловете на страните в процесниите помещения/след преустройството им/,
съставляващи принадлежност и към двете сгради е както следва:
Ищеца Т.И.
като собственик на самостоятелен обект с
идентификатор
10135.1501.1099.5, е собственик
и на 37.5% ид. част от сграда
с идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ от 4.27 кв. м., отразена в
действащата КК на административен район Одесос, гр. Варна, състояща се от две
помещения – вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява
тоалетна, а второто – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с
размери 1.57 м на 3.48 м. представляваща принадлежност към самостоятелен обект
с идентификатор 10135.1501.1099.5, и до
този обем е доказана активната й
материалноправна легитимация по иска.
Останалите
62,5 % ид.части от сграда
с идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ от 4.27 кв. м., отразена в
действащата КК на административен район Одесос, гр. Варна, състояща се от две
помещения – вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява
тоалетна, а второто – баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с
размери 1.57 м на 3.48 м. са принадлежност към самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1501.1099.6, собственост на
ответника П.О..
Досежно
наличието на владеене на процесния имот от страна на ответника:
За установяване ползването на процесното е
помещение –баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, представляващо част от описаната по-горе
сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7/предмет на настоящото произнасяне е
решението на ВРС в обжалваната част/, от ответника ищеца е ангажирал гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите –В.В., И.Ч.и С.Я./всички без родство със страните,чиито
показания съда кредита/ и съвкупно от които се установява , че същите се
ползват от ответницата, като това било повод за множество скандали между нея и
ищцата. О. слагала там лични вещи и ги
заключвала с ключ. Обстоятелството, че Т.И. е лишена от фактическата власт
върху процесното е помещение –баня се установява и от показанията на водения от
ответника свидетел Д.К., също без родство
със страните,чиито показания съда кредитира.
В подкрепа на събраните гласни доказателства
е и приетото по дело писмо-покана, изпратено по Телепоща и получено от ответницата на
28.04.2015 г. (л. 69), от което се установява, че ищцата е поканила П.О. да
изнесе личните си вещи от помещението, находящо се до тоалета в двора, като в
противен случай следва да й дължи наем за ползването на обекта.
При
така формулираните изводи относно принадлежността на правото на собственост и
установеното владение, на изследване подлежи последната от предпоставките за основателността на ревандикационната претенция, а именно
наличието, респ. липсата на правно основание в лицето на ответника за
упражняваното от него владение върху спорния имот.
С оглед формирания извод за характера на
процесните помещения, както и за обема на притежаваните от страните права върху
тях , в качеството им на собственици на самостоятелни обекти, към които същите
са принадлежности, следва , че за ответника П.О. не е налице годно правно
основание за упражняваното от нея владение върху 37.5% ид.части от процесния имот.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
предявения ревандикационен иск е
основателен и следва да бъде
уважен за 37,5% ид.части от сграда с идентификатор
10135.1501.1099.7, с площ от 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на
административен район Одесос, гр. Варна, състояща се от две помещения –
вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто
– баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1.57 м на
3.48 м, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099, находящ се в
гр. Варна , като за разликата до
претендираните 100 % иска следва да бъде оставен без уважение, като неоснователен
и недоказан.
Ответникът следва да бъде осъден да предаде
на ищеца владението на 37.5 % ид.ч. от
помещение –баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, представляващо част от описаната по-горе
сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7.
По иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
С изложените по-горе мотиви, настоящия
съдебен състав счита, че в хода на производството ищеца, чиято е доказателствената
тежест е представил доказателства, от които се формира положителен извод относно
правото му на собственост върху ПИ
10135.1501.1099.7, за 37.5 % ид.ч. помещение – баня, в която зад
подвижен параван е монтирана пералня,
представляващо част от описаната по-горе сграда с идентификатор
10135.1501.1099.7, както и ползването на последните от
страна на ответницата в заявения период 01.05.2015г. – 01.02.2017г., съответно невъзможността на ищцата да упражнява своето право върху
вещта в притежавания от нея обем.
Относно размера на претендираното обезщетение за лишаване
от ползването, следва да се съобрази обема на притежаваните от ищеца
права,съгласно указанията на ВКС.
От заключението на вещото лице по СОЕ, което съда
кредитира , се установява, че пазарната стойност на наема на
процесните баня и тоалетна за периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. възлиза в
размер на 1260 лв.
Доколкото
ищеца претендира обезщетение единствено за ползваното помещение –баня, в която
зад подвижен параван е монтирана пералня,
представляващо част от описаната по-горе сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7.,
настоящия съдебен състав споделя мотивите на ВРС , че оценката включва и двете помещения-баня и
тоалетна, съставляващи цялата посочена сграда. Средният месечен пазарен наем на
това помещение е 40 лв. /банята е два пъти по-голяма от тоалетната, съгласно
заключението по приетата СТхЕ/. Или в случая дължимото от ответницата
обезщетение за периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. възлиза на сумата 315 .00
лева / 840 лв. /40 лв. х 21 месеца/ x 37.5 %, до който размер искът е
основателен и следва да бъде уважен.
В останалата
част, до пълно уважения размер от 840 лева,
иска е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Основателността
на главния иск предполага основателност и акцесорния такъв за заплащане на
законна лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда 17.02.2017 г. до
окончателното й изплащане.
С
оглед частичното съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено, като същото бъде ревизирано и в
частта за разноските.
По
разноските.
В
настоящото и производството пред ВРС ищцата се представлява от адв. С.Л., която
изрично посочва, че желае присъждането на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като в случая е осъществена безплатна
адвокатска защита и съдействие в полза на друг юрист, на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска
защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата
страна да го заплати.
За
първоинстанционното производство.
Предвид
посоченото, съдът приема, че по иска с правно основание чл. 108 ЗС минимално
дължимото адвокатско възнаграждение е 600 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал. 6
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД минимално
дължимото адвокатско възнаграждение е 318.20 лв., изчислено съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.По делото е представено пълномощно за сумата от 620.00 лева за двата иска,поради
което и възражението на процесуалния представител на ответника по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно. Доколкото не е посочено друго съда приема,че
възнаграждението е по 310.00 лева за всеки от исковете. Съразмерно с уважената
част от предявения иск по чл.108 от ЗС в полза на адв. Л. следва да бъде
присъдена сумата 116.25 лв. Съразмерно с уважената част от така предявения иск
по чл.59 от ЗЗД, в полза на адв. Л. следва да бъде присъдена сумата 77.55 лв.
ли общо дължимата на основание чл. 38, ал. 2 ЗА от ответницата в полза на адв. Л.
сума възлиза на 193.80 лв.
Ищцата представя списък на разноските
по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива,от които по иска с правно
основание чл.108 от ЗС съда приема за установени общо
302 лв. /52 лв. – държавна такса и такса превод + 38 лв. – за заверени
преписи + 10 лв. – за вписване на исковата молба + 202 лв. – държавна такса и
такса превод за СТЕ/. Не са представени доказателства за претендираната сума
100 лв. – такса за удостоверение за данъчна оценка, 2 бр. скици и 2 бр. схеми. Съобразно
уважената част на иска се дължат 113.25
лева.
Съдът намира, че по иска с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищцата е направила разноски в общ размер от 202.40 лв.
/52.40 лв. – държавна такса и такса превод + 150 лв. – депозит вещо лице за
ССчЕ/. Съразмерно с уважената част от иска, следва да й бъдат присъдени
разноски в размер на 50,60 лв. Или общо в полза на страната следва да бъдат
присъдени разноски за сумата 163,85 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Ответника е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК
и претендира сумата 400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение.
Доколкото в договора за правна защита и съдействие от 21.03.2017 г. не е
посочено друго, съдът приема, че за всеки от двата обективно кумулативно
съединени иска ответницата е сторила разноски в размер на по 200 лв. /за правна
защита и съдействие/. Съразмерно с отхвърлената част от иска с правно основание
чл. 108 ЗС, в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на
125.00 лв., а по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – 150.00 лв. Или
общо следва да й бъде присъдена сумата 275.00 лв. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За въззивна инстанция.
Въззивникът е претендирал разноски по
списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 600.00 лева, от които съгласно пълномощно
-400.00 лева заплатено възнаграждение на един адвокат за двата иска. Доколкото
не е посочено друго съда приема,че възнаграждението е по 200.00 лева за всеки
от исковете.
Съразмерно с отхвърлената част на иска,
в полза на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 187.50лв. за
иска по чл.108 от ЗС и в размер на 225 лв. по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, или общо 412.50 лева .
Въззиваемият
е представил пълномощно за сумата от 900.00 лева за двата иска,поради
което и възражението на процесуалния представител на въззивникът по чл.78 ал.5
от ГПК е неоснователно. Доколкото не е посочено друго съда приема, предвид
представеното на л. 25 от в.гр.дело 2278/2017г. пълномощно и Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения,че възнаграждението е 600.00 лева за иска по
чл.108 от ЗС и 300.00 лева за иска по
чл.59 от ЗС. Съразмерно уважената част на иска по чл.108 от ЗС в полза на адв. Л.
следва да бъде присъдена сумата 225.00 лв.Съразмерно с уважената част от предявения иск по чл.59 от ЗЗД , в полза на
адв. Л. следва да бъде присъдена сумата 75.00лв. или общо дължимата на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА от въззивникът в полза на адв. Л. сума възлиза на 300.00лв.
За
производство пред ВКС.
На
основание чл.294 ал.2 от ГПК въззиваемия
следва да бъде осъден да заплати на въззивникът сторените от него
разноски по гр.дело № 1877/2018г. по описа на ВКС,второ г.о. в размер на 680.00
лева съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването
им.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3296/10.08.2017 г., постановено по
гр.д. № 2189/2017 г. по описа на ВРС, 20 св. с което
е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** е
собственик на сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ по скица №
15-24837/20.01.2016 г., презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м., а съгласно
заключението по допуснатата по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към настоящия
момент сградата е с площ 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на
административен район Одесос, гр. Варна/, състояща се от две помещения –
вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто
– баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1.57 м на
3.48 м, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а
по документ за собственост – 149 кв. м., по силата на сключени на 17.12.2009 г.
договори за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 131, том ІІ, рег. № 2819, дело № 271/2009
г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26496/17.12.2009 г., акт № 68, том
LХХVІ, дело 16440/2009 г., и нотариален акт № 130, том ІІ, рег. № 2816, дело №
270/2009 г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26475/17.12.2009 г., акт №
51, том LХХVІ, дело 16721/2009 г. за
разликата над 37.5% ид.части от имота и
П.П.О., ЕГН **********,
с адрес: *** е ОСЪДЕНА, да предаде на Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, владението върху помещението – баня, в
която зад подвижен параван е монтирана пералня,
представляващо част от сграда с
идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ по скица № 15-24837/20.01.2016 г.,
презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м., а съгласно заключението по допуснатата
по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към настоящия момент сградата е с площ 4.27
кв. м., отразена в действащата КК на административен район Одесос, гр. Варна/,
построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в гр. Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а по документ за
собственост – 149 кв. м., за разликата над 37.5 % ид.части от имота
на основание чл. 108 ЗС,както и в частта, с която
П.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***, Е ОСЪДЕНА да заплати на Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за
периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017 г. за лишаване на Т.И.И. от ползването на
следния недвижим имот, а именно: помещение
– баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, представляващо
част от сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ по скица №
15-24837/20.01.2016г., презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м., а съгласно
заключението по допуснатата по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към настоящия
момент сградата е с площ 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на административен
район Одесос, гр. Варна/, построена в поземлен имот с идентификатор
10135.1501.1099 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Одесос”, ....с
площ по скица 141 кв. м., а по документ за собственост – 149 кв. м. за
разликата над 315.00/триста и петнадесет/ лева до присъдените 840.00
/осемстотин и четиридесет/ лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2017
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД; сумата 361.43 лв. /триста шестдесет и един
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените исковем; Е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Л.,
Адвокатска колегия – гр. Варна, със съдебен адрес:***, офис 5, сумата 437.13 /четиристотин тридесет и
седем лева и тринадесет стотинки/лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие в настоящото
производство на ищцата Т.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
както и в частта , с която
Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, Е ОСЪДЕНА да заплати на П.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 116.67 /сто и шестнадесет лева и
шестдесет и седем стотинки/лева , представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** против П.П.О., ЕГН **********, с адрес:
*** ИСК ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** е
собственик на сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ по скица №
15-24837/20.01.2016 г., презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м., а съгласно
заключението по допуснатата по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към настоящия
момент сградата е с площ 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на
административен район Одесос, гр. Варна/, състояща се от две помещения –
вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто
– баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1.57 м на
3.48 м, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а
по документ за собственост – 149 кв. м., по силата на сключени на 17.12.2009 г.
договори за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 131, том ІІ, рег. № 2819, дело № 271/2009
г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26496/17.12.2009 г., акт № 68, том
LХХVІ, дело 16440/2009 г., и нотариален акт № 130, том ІІ, рег. № 2816, дело № 270/2009
г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26475/17.12.2009 г., акт № 51, том
LХХVІ, дело 16721/2009 г. за разликата над 37.5 % ид.части от
имота и П.П.О., ЕГН ********** да
бъде осъдена да предаде на Т.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, владението
върху помещението – баня, в която зад подвижен параван е монтирана
пералня, представляващо част от сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, с
площ по скица № 15-24837/20.01.2016 г., презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м.,
а съгласно заключението по допуснатата по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към
настоящия момент сградата е с площ 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на
административен район Одесос, гр. Варна/, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.1501.1099 по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а по документ за
собственост – 149 кв. м., за разликата над 37.5 % ид.части от имота
на основание чл. 108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.И., ЕГН **********, с
адрес: *** против П.П.О., ЕГН **********, с адрес: *** ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА да и заплати обезщетение за периода 01.05.2015 г. –
01.02.2017 г. за лишаване на Т.И.И. от ползването на следния недвижим имот, а
именно: помещение – баня, в която
зад подвижен параван е монтирана пералня,
представляващо част от сграда с
идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ по скица № 15-24837/20.01.2016г.,
презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м., а съгласно заключението по допуснатата
по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към настоящия момент сградата е с площ 4.27
кв. м., отразена в действащата КК на административен район Одесос, гр. Варна/,
построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в гр. Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а по документ за
собственост – 149 кв. м. за разликата над
315.00/триста и петнадесет/ лева до
присъдените 840.00 /осемстотин и четиридесет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3296/10.08.2017 г., постановено по
гр.д. № 2189/2017 г. по описа на ВРС, 20 св.,в частта, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, с
площ по скица № 15-24837/20.01.2016 г., презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м.,
а съгласно заключението по допуснатата по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към
настоящия момент сградата е с площ 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на
административен район Одесос, гр. Варна/, състояща се от две помещения –
вътрешно помещение към дъното на имота, което представлява тоалетна, а второто
– баня, в която зад подвижен параван е монтирана пералня, с размери 1.57 м на
3.48 м, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а
по документ за собственост – 149 кв. м., по силата на сключени на 17.12.2009 г.
договори за покупко-продажба на недвижим имот, обективирани в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 131, том ІІ, рег. № 2819, дело № 271/2009
г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26496/17.12.2009 г., акт № 68, том
LХХVІ, дело 16440/2009 г., и нотариален акт № 130, том ІІ, рег. № 2816, дело №
270/2009 г., вписан в СВп – гр. Варна, вх. рег. № 26475/17.12.2009 г., акт №
51, том LХХVІ, дело 16721/2009 г., до 37.5 % ид.ч. от сградата, както и в частта , с която
П.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***, Е ОСЪДЕНА да предаде на Т.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, владението върху от помещението – баня,
в която зад подвижен параван е монтирана пералня, представляващо част от сграда с идентификатор 10135.1501.1099.7, с
площ по скица № 15-24837/20.01.2016 г., презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м.,
а съгласно заключението по допуснатата по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към
настоящия момент сградата е с площ 4.27 кв. м., отразена в действащата КК на
административен район Одесос, гр. Варна/, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.1501.1099 по КККР, одобрени със заповед №
РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а по документ за
собственост – 149 кв. м., до 37.5 % ид.ч. от помещението, на
основание чл. 108 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3296/10.08.2017 г., постановено по
гр.д. № 2189/2017 г. по описа на ВРС, 20 св.,в частта с която П.П.О., ЕГН **********,
с адрес: ***, Е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обезщетение за периода 01.05.2015 г. – 01.02.2017
г. за лишаване на Т.И.И. от ползването на 37,5 % ид. части от недвижим имот, а
именно: помещение – баня, в която
зад подвижен параван е монтирана пералня,
представляващо част от сграда с
идентификатор 10135.1501.1099.7, с площ по скица № 15-24837/20.01.2016г.,
презаверена на 15.08.2016 г., 4 кв.м., а съгласно заключението по допуснатата
по делото СТЕ – с площ 5.46 кв. м. /към настоящия момент сградата е с площ 4.27
кв. м., отразена в действащата КК на административен район Одесос, гр. Варна/,
построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1501.1099 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се
в гр. Варна, район „Одесос”, ....с площ по скица 141 кв. м., а по документ за
собственост – 149 кв. м., до сумата от 315.00
/триста и петнадесет/ лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.02.2017 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.П.О., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 163.85
/сто шестдесет и три лева и осемдесет и пет ст./лева, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.П.О., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Л.,
Адвокатска колегия – гр. Варна, със съдебен адрес:***, офис 5, сумата 193.80 /сто деветдесет и три лева и
осемдесет ст./лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на
правна защита и съдействие в първоинстанционното производство;сумата от 300.00/триста/ лева представляваща адвокатско възнаграждение за
оказване на правна защита и съдействие във въззивната инстанция на ищцата Т.И.И., ЕГН **********, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.П.О., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 275.00 /двеста седемдесет и пет/лева
, представляваща сторените в първоинстанционното производство разноски; сумата от 412.50/четиристотин и дванадесет лв. и
петдесет ст./лева сторени съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 680.00/шестстотин и осемдесет/лева
разноски пред ВКС на основание чл.294 ал.2 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.