№ 16427
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110158194 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е иск от В. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Латинка“ №
44, ет. 4, ап. 9, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ХХХХХ, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5 за прогласяване на
нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 2 в сключения между страните Договор за
потребителски кредит № *********/09.09.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за
„динамично плащане“ в размер на 410,56 лева, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като
неравноправна клауза, евентуално поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона, както и поради накърняване на добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 09.09.2022 г. сключил с ответното дружество - „БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, Договор за паричен заем №*********, по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лв. Излагат се
твърдения, че в договора било посочено, че клиентът ще се възползва от услугата
„динамично плащане“, за която съгласно чл. чл. 9, ал. 2 било уговорено
възнаграждение в размер на 410,56 лева или 51 % от главницата. Твърди, че
заплащането на допълнителната такса е включено към месечните погасителни вноски.
Счита, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е неравноправна на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП, както и че не е индивидуално уговорена. Твърди се, че клаузата е
нищожна, поради противоречия с добрите нрави, тъй като уговорката водела до
оскъпяване на кредита, а не се предоставяла услуга на кредитополучателя, както и
поради противоречие с разпоредби на ЗПК. Сочи също, че е налице и заобикаляне на
чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Посочва се, че уговорката не кореспондирала и с изискванията на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Ето защо предявява настоящия иск, като
претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131. ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорват се изложените твърдения от
страна на ищеца и се развиват подробно съображения в насока, че клаузата е валидно
уговорена при спазване на законовите изисквания. Посочва се, че дейността на
финансовите институции се осъществява при регулаторен режим и контрол,
гарантиращи пазарна дисциплина и сигурност на клиентите, което не позволявало
допускане на пороците, визирани от ищеца. Възразява се срещу твърденията на ищеца,
че предлаганите от кредитора доброволни действия представлявали скрита
1
възнаградителна лихва, че ГПР не отговарял на действителния и че не бил изчислен
съгласно методиката, посочена в закона. Посочва се, че допълнителните действия не
били калкулирани в ГПР. Подчертава се, че ищецът бил запознат при сключване на
договора с оспорваната клауза и сам е пожелал извършването на допълнителните
действия, което не било задължителна предпоставка за отпускане на кредита. Ето защо
моли за отхвърляне на исковата претенция, като претендира и извършените по делото
разноски.
Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че на 09.09.2022 г. между страните е бил сключен
договор за потребителски кредит № *********, част от съдържанието на който е
оспорваната клауза по чл. 9, ал. 2, предвиждаща заплащане на допълнителна услуга
„динамично плащане“ в размер на 410,56 лева, с посоченото от ищеца в исковата молба
съдържание.
Предявени са обективно съединени искове, които следва да се разгледат при
условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща
от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: иск
с правно основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, евентуално 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи сключването между страните на договор за
потребителски кредит № ********* с посоченото съдържание; твърдяната
неравноправност на клаузата за допълнителни услуга – чл. 9, ал. 2 от договора;
твърдяното противоречие на същата със закона, заобикалянето на закона и
накърняването на добрите нрави.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Искането на ищцата за задължаване на ответника да представи процесния
договор, погасителния план към него и застрахователен сертификат е неоснователно.
От едната страна, ищцата е представила процесния договор за кредит, а от друга -
макар разпоредбата на чл. 190 ГПК да урежда допустим начин за събиране на писмени
доказателства, в случая се касае за документи, с каквито ищцата би следвало да
разполага, който извод следва от тяхното естество – договор /част от клаузите на който
тя възпроизвежда в исковата молба, което сочи, че разполага с него/ погасителен план и
застрахователен сертификат. Следователно ищцата би могла да ги представи по
делото, щом желае да бъдат приети като писмени доказателства, респ. непредставянето
им от нея при наличие на такава възможност /не са изложени твърдения за обратното/
не може да обоснове основание за задължаване на насрещната страна да ги представи.
По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.06.2024г.
от 12:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
2
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените към исковата молба писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3