Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ : ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Р. М., като разгледа
докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2298 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗД, поради допуснати при
постановяването му нарушения на процесуалните правила и на материалния закон,
необоснованост, изразяващи се в неправилни изчисления на данъчната оценка на имота,
както и размера на данъка на недвижимия имот и такса за смет.
В жалбата се сочи, че
имотите не попадат в районите, в които е организирано сметосъбиране и
сметоизвозване от Община Бяла и липсват мотиви за начисляването на ТБО по
отношение на трите му компонента. Сочи се, че е променено предназначението на
имотите с Решение № 11/13.12.2006 г., т.74 за ПИ № 114146, влязло в сила на
11.01.2007 г., с изплащането на таксата по чл. 30 от ЗОЗЗ и с Решение №
2/22.02.2007 г., т.82 и т.83, за ПИ № ***** и ПИ № ******, влязло в сила на
12.04.2007 г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. Съответно, изтекъл е
6-годишния срок от влизането в сила на тези решения за изграждането на обектите
във визираните имоти, водещо като последица загуба на правното им действие и
възстановяване на статута на земеделски земи, за които ДНИ не се дължи на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ.
По изложените в жалбата и
в допълнителна молба с.д. № 16341/05.11.2021 г. съображения жалбоподателят
отправя искане за отмяна на оспорвания АУЗД.
С молба с.д.№4216/16.03.2022г. претендира разноски съобразно приложен
списък и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
По съществото на спора отправя искане за отмяна на процесния АУЗД с присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответникът
– Директорът на Дирекция „Канцелария,
административно-правно и информационно обслужване“ при Община Бяла (правоприемник
на Директора на Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община
Бяла), чрез адв. М., оспорва жалбата. По съществото на спора релевира доводи за
неоснователност на жалбата. Твърди, че в конкретния случай не е налице изключение
по чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ и данък върху недвижимите имоти е дължим. Задълженията
на жалбоподателя в оспорвания АУЗД са изчислени за 2016 год. - годината преди
решенията за промяна на предназначението за трите имота да е загубило правното
си действие - 31.05.2017 год. От представената подробна справка за начина на
изчисление на данъците за имотите и таксата за битови отпадъци по компонента
„чистота” за 2016 год., удостоверения за данъчни оценки за трите имота,
размерите по които са относими към 2016 год., се установява правилното
определяне от органа по приходите на задължението на жалбоподателя в оспорвания
АУЗД. От приобщените по делото доказателства се установява реално осъществяване
на дейността „чистота” на територията на общината и реалното предоставяне на
услугата по почистване на местата за обществено ползване, във връзка с което
счита за законосъобразно начисление в оспорения акт на таксата за битови
отпадъци по компонента „чистота”. Счита, че обжалваният Акт за установяване на
задължения по декларация е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу същия за
неоснователна, поради което отправя искане за нейното отхвърляне с присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Въз основа
на подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/07.03.2007 г., вх. №
**********/15.05.2007 г. и вх. № **********/15.05.2007 г. и констатиране на
обстоятелството, че не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО, с оспорения АУЗД
М.Ц. на длъжност мл. експерт ОПБС при Община Бяла установила дължимостта и
размера на задълженията за ДНИ и ТБО за 2016 г. за следните имоти, декларирани
от жалбоподателя в качеството на собственик: имот с
партиден № *******, в гр. ***, квартал ****, УПИ ХVІ-***, кв. ***,
представляващ земя с площ 8740 кв.м, с данъчна оценка 239 519,70 лв.; имот с партиден № *******,
в гр. ***, квартал ****, УПИ ХХІ-**, кв. ***, представляващ земя с площ 8066
кв.м., с данъчна оценка 254 079,00 лв.; имот с партиден № *****, в гр. ***, УПИ ХХІІ-**, кв.***,
представляващ земя с площ 8065 кв.м, с данъчна оценка 245 047,50 лв. Установените
задължения с оспорвания АУЗД за 2016 г. са както следва: за имот с партиден № ******
– ДНИ 383,23 лв. и лихва 130,44 лв. и ТБО 57,48 лв. и лихва 19,56 лв.; за имот с партиден №
****** – ДНИ 406,53 лв. и лихва 138,38 лв. и ТБО 60,98 лв. и лихва 20,76 лв.; за имот с партиден №
******** – ДНИ 406,4 лв. и лихва 138,36 лв. и ТБО 60,97 лв. и лихва 20,76 лв.
Жалбоподателят
с Декларация по чл. 14 ЗМДТ с № **********/07.03.2007 г., се легитимира като
собственик на имот съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ ***/**** г., том **, рег.№ ****, дело № ***/**** г. С Решение № 11/13.12.2006
г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие и
гори“ гр. Варна, на основание чл. 22, ал. 1 ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 1 ППЗОЗЗ, е
утвърдена площадка за проектиране на обекти върху 8740 кв.м земеделска земя от
VІ категория, собственост на Х.Д., и на основание чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ и чл. 41,
ал. 1 ППЗОЗЗ, е променено предназначението на посочената земеделската земя за
изграждане на обект „Жилищни сгради“ в землището на гр. ***, местност „****“,
имот № ******, при граници и съседи, посочени в приложена скица и влязъл в сила
ПУП-ПЗ на УПИ ХVІІ-***, кв.***, който е извадка от одобрен ПУП-ПР на ЗВКО „****“,
гр. ****.
С Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
…156/15.05.2007 г. жалбоподателят декларира собствеността по Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № ***/**** г., том **, рег.№ ****, дело № **** г., на
имот №****, находящ се в землището на гр. ****, местност „****“, с площ
8 066 кв.м (част от нива с площ 16,131 дка, четвърта категория, представляваща
парцел № 32 от масив 108, с данъчна оценка 1387,20 лв.) С Решение №
2/22.02.2007 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ при Областна дирекция
„Земеделие и гори“ гр. Варна е утвърдена площадка за проектиране на обекти
върху 8066 кв.м. земеделска земя от ІV категория, собственост на Х.Д., както и
е променено предназначението на земеделската земя за изграждане на обект
„Жилищни сгради“ в землището на гр. ***, местност „****“, имот № *****, при
граници и съседи, посочени в приложена скица и влязъл в сила ПУП-ПЗ на УПИ ХХІ-**,
кв.***, който е извадка от одобрен ПУП-ПР на ЗВСО „***“, гр. ***
Съгласно Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № ***/**** г., том **, рег.№ ****, дело № ***/*** г.
жалбоподателят е собственик на имот ****, находящ се в землището на гр. ***,
местност „****“, с площ 8 065 кв.м, (предвид нотариалния акт имотът е част
от нива с площ 16,131 дка, четвърта категория, представляваща парцел № ** от
масив ***, с данъчна оценка 1387,20 лв.) С Решение № 2/22.02.2007 г. на
Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ при Областна дирекция „Земеделие и гори“
гр. Варна е утвърдена площадка за проектиране на обекти върху 8065 кв.м
земеделска земя от ІV категория, собственост на Х.Д., както и е променено
предназначението на земеделската земя за изграждане на обект „Жилищни сгради“ в
землището на гр. ***, местност „****“, имот № ****, при граници и съседи,
посочени в приложена скица и влязъл в сила ПУП-ПЗ на УПИ ХХІІ-**, кв.***, който
е извадка от одобрен ПУП-ПР на ЗВСО „*******“, гр. ***.
От
приложените по делото доказателства се установява, че Решение № 11/13.12.2006
г., т. 74, и Решение № 2/22.02.2007 г., т.82 и т.83 на комисията по чл. 17, ал.
1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя, са влезли в
сила (предвид заплащането на таксата по чл. 30 ЗОЗЗ), като същите са изгубили
правно действие, тъй като няма започнато строителство в 6-годишния срок по §
27, ал. 3, т. 2 от ПРЗ на ЗИД на ЗОЗЗ, предвид Удостоверение с изх. № АУ-42-316-1/12.09.2018
г., издадено от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна.
За
процесните имоти е налице одобрен с Решение № 42-640/30.06.2006 г. подробен
устройствен план (ПУП), с отреждане „Зона за вилен и курортен отдих“, предвид
представените Удостоверение с изх. № РД 1100-357/03.12.2019 г., констативен
протокол от 16.05.2006 г. за липса на постъпили жалби срещу решението, с което
е одобрен ПУП и обяснителната записка към ПУП.
Приложени са
три броя извадки от база данни, от които е видно, че партидите на трите имота
на жалбоподателя са активни до 31.05.2017 г., когато решенията за промяна
предназначението за трите имота са изгубили правното си действие, като след
тази дата партидите на имота не са активни. По отношение на ТБО се установява,
че същата е начислена само за компонентна „чистота“. От приложената справка за
начина на изчисление на ДНИ и ТБО за трите имота се установява, че с АУЗД е
начислена ТБО само за компонента „поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината“.
Размерът на ДНИ за 2016 г. е определен
съобразно изменението на чл.15 от Наредбата за определяне на местните данъци на
община Бяла, според който ДНИ е 1,6 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимите имот на физическите лице.
Размерът на ТБО на територията на
Община Бяла е определен с Решение № 6-20 от 28.12.2015 г. и е 0,24 ‰.
По делото са
приобщени удостоверения за данъчните оценки на трите имота, които са в посочените в АУЗД размери, както и
доказателства за реално предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО с
процесния АУЗД за предоставяне на услугата поддържане на местата за обществено
ползване за 2016г. за която единствено е начислена ТБО. От приобщените Трудов
договор №12/01.06.2006г., Трудов договор № 28/09.06.2008 г. Трудов договор №
37/11.07.2014 г., Трудов договор № 36/03.12.2015 г. сключени между община Бяла
и дл.лица за дейности „Чистота“ и „Озеленяване“, ведно с длъжностни
характеристики и обяснение по
осъществявани трудови задължения по горепосочените трудови договори, се
установява, че реално е предоставяна услугата поддържане местата за обществено
ползване, за която е начислена ТБО. Представен е и Договор между Община Бяла и
„Пътищата и мостове“ ЕООД, сключен на 21.10.2015 г., с предмет „Зимно
поддържане и снегопочистване на ІV-класната пътна мрежа и улици в чертите на
населените места на територията на община Бяла, включително платната за
движение по републикански път в границите на град Бяла за експлоатационен сезон
2015/2016 год.“, както и договор за същите дейности за 2016/2017г., ведно с
фактури, протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални
видове работи и количествени сметки, дневни актове, експедиционни бележки,
товарителници, пътни листове, във връзка с изпълнението на договора. От така
представените доказателства се установява фактическото предоставяне през 2016
г. от общината на услугата по поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания.
Със Заповед
№ РД0700-108/11.03.2013 г. Кметът на Община Бяла, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във връзка с чл. 4 ЗМДТ е определил М. И. Ц. за служител от общинската
администрация с права и задължения на орган по приходите, който да установява,
обезпечава и събира местните данъци по реда на ДОПК, като в изпълнение на
своите правомощия съставя АУЗД, съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК.
При така
изложената фактическа обстановка съдът като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл.
146 от АПК, намира от правна страна следното:
От
приложените доказателства се установява, че АУЗД е изпратен на жалбоподателя по
пощата, както и че пощенската пратка не
е потърсена от получателя. На 31.01.2020 г. на табло за обявления в Община Бяла
е поставено съобщение до жалбоподателя за издадения АУЗД, съобщението е свалено
от таблото на 13.02.2020 г. Направено е обявление и в сайта на Община Бяла.
След
като пратката се е върнала непотърсена съобразно чл.36, ал.1 и 2 от ДОПК е
следвало да се направят най-малко две посещения от служители на Община Бяла на
адреса, лицето да не е намерено на адреса за кореспонденция и това да е
удостоверено с протоколи, за да се пристъпи към съобщаване с обявление на
таблото и с публикуване в Интернет както предвижда чл.32, ал.4 от ДОПК. След
като не са изпълнени изискванията на чл.32, ал.1 и 2 от ДОПК незаконосъобразно
е направено обявлението по чл.32, ал.4 от ДОПК и същото не е произвело
действие. Жалбата по административен ред срещу АУЗД е подадена в срока по чл. 152, ал.1 от ДОПК. Срокът за
произнасяне на решаващия орган съобразно чл.155, ал.1 от ДОПК, вр. чл. 60, ал.6
от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК е бил до 13.09.2021 г. Липсва произнасяне, поради
което АУЗД е мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция „Общински приходи,
бюджет и счетоводство“ при Община Бяла, съобразно чл. 156, ал.4 от ДОПК.
Жалбата по съдебен ред е подадена от надлежна страна на 12.10.2021 г. в срока
по чл. 156, ал.5 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно
обжалване, поради което процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Компетентността
на органа по приходите е регламентирана в закона – чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр.
с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В съответствие с чл. 4, ал. 4 и чл. 9б ЗМДТ, длъжностното
лице от общинската администрация - М.Ц., младши експерт ОПБС, издало оспорения
АУЗД, надлежно е определено като орган по приходите със Заповед №
108/11.03.2013 г. на Кмета на Община Бяла за определяне на длъжностните лица от
общинската администрация, които са с правата и задълженията на органи по
приходите. Имотите, за които с оспорения АУЗД е установена дължимостта и
размера на ДНИ и ТБО, са на територията на Община Бяла. Предвид така
установеното, оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен
орган.
Съдът
намира, че не са допуснати от органа издал акта съществени нарушения на
административно производствените правила, които на това основание да водят до
отмяна на акта. Съгласно чл. 107, ал. 3 ДОПК органът по приходите издава акт за
установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е
платено в срок и не е извършена ревизия, какъвто е и процесния случай. Фактите
и обстоятелствата от значение за случая са изяснени от органа издал акта.
Задълженията на жалбоподателя произтичат от подадени декларации за притежавани
недвижими имоти по чл. 14 ЗМДТ, съгласно които притежава подробно описаните по
делото недвижими имоти, като при извършена проверка е установено, че дължимите
за тези имоти задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно
основание за ДНИ и ТБО не са платени. Посочено е и правното основание за
издаването на акта, а именно: чл. 9б ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 ДОПК. От приложената
към административната преписка справка за начина на изчисляването на дължимите
ДНИ и ТБО за процесните имоти за 2016 г.
безспорно се установява начина на определянето им от издателя на оспорения
АУЗД, поради което е неоснователно възражението на оспорващия, че липсва яснота
за начина на изчисляване на начислените задължения за ТБО и ДНИ. В този смисъл,
не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта,
което да представлява самостоятелно основание за отмяната му.
Задълженията
за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания - чл. 162, ал. 2, т. 1 и
т. 3 ДОПК, вр. с чл. 1, ал.1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ. По аргумент от
чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК за публичните общински вземания - данъци и такси,
следва да се определят и лихвите за забава на плащането им.
Установяването
на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон (чл. 166, ал. 1 ДОПК), като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и
ТБО е регламентираният в ДОПК, предвид препращащите разпоредби на чл. 4, ал. 1
и чл. 9б ЗМДТ.
Съгласно чл.
4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването
на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според нормата на чл. 4,
ал. 3, вр. с ал. 4 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация, определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален
директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал. 4 ДОПК.
Редът за
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също
този по чл. 4, ал. 1 - 5, предвид нормата на чл. 9б ЗМДТ.
Съгласно чл.
10, ал. 1 ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план (ПУП) имат предназначението по чл. 8, т.
1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон,
а съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на
облагаемите с ДНИ имоти.
Разпоредбата
на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11. А
както се посочи, установяването на задълженията за този вид местен данък и
местна такса следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската
администрация.
В случая
установяването на задълженията за ДНИ и ТБО е по реда на чл. 107, ал. 3, във
вр. с чл. 166, ал. 1 ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД, въз
основа на подадени от задълженото лице декларации.
Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ( в редакция преди, изм. – ДВ, бр. 98 от 2018
г., в сила от 1.01.2019 г.) за
новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът, съответно
носителят на ограничен вещно право уведомява за това писмено в 2-месечен срок
общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл. 3 ЗМДТ
декларацията се подава от данъчно-задължените лица по образец, одобрен от
министъра на финансите, като задължените лица декларират обстоятелства,
релевантни за възникването и определянето на задълженията им за ДНИ.
С
декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя
дължимия данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му
факти и обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл. 4, ал. 3 ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от
закона частен удостоверителен документ данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ обвързва подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти
и обстоятелства.
С обжалвания
АУЗД, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, е установено, че оспорващият като
собственик на процесните три недвижими имоти, не е платил ДНИ и ТБО за 2016 г.,
като е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, вкл. са начислени и
съответните лихви за неизпълнение в срок на тези задължения. В разпоредителната
част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно
основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие, както и общият
размер на вземането.
Съдът
намира, че правилно с оспорения АУЗД са установени основанието и размерът на
задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2016 г.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че притежаваните от него имоти представляват
земеделска земя, респ. за тях не се дължи ДНИ и ТБО.
За
установените задължения с оспорения АУЗД, съобразно приложимата към 2016г. редакция
на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, сочи, че с ДНИ се облагат разположените на територията
на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места
и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП
имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон, като съгласно чл.
11, ал. 1 ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаемите с ДНИ
имоти.
С
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ законодателят определя като необлагаеми с
данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за
действително застроената площ и прилежащия й терен.
През
процесния период, за който е определен за заплащане ДНИ, поземлените имоти,
собственост на жалбоподателя безспорно се намират извън строителните граници на
гр. Бяла, но според одобрения ПУП имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ.
Съдът съобрази и посочените решения на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ, както и
обстоятелството, че за да се промени предназначението на земеделската земя,
ЗОЗЗ изисква влязъл в сила ПУП. Освен това от представеното от ответника Удостоверение
с изх. № РД1100-357/03.12.2019 г.,
издадено от главния архитект на Община Бяла, се установява, че за трите
поземлени имота на оспорващия е одобрен ПУП с Решение № 42-640/30.06.2006 г. на
Общински съвет – Бяла. Не е налице изключението по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ,
доколкото не става въпрос в случая за земеделска земя, а за такава с променено
предназначение и с отреждане за застрояване.
За периода,
за който са установени процесните задължения на оспорващия, предназначението на
земеделската земя е променено за неземеделски нужди. Видно от Удостоверение от
12.09.2018 г., издадено от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна,
решенията на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяна на
предназначението и на трите имота на оспорващия са влезли в сила, като по
аргумент от § 27, ал. 3, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ, решенията за промяна
предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди запазват действието
си до изтичане на 6-годишния срок от влизане в сила на закона, а именно до
25.05.2017 г.
Действително
съгласно разпоредбата на § 27, ал. 3, т. 2 от ПРЗ на ЗИД на ЗОЗЗ - когато към
влизането в сила на този закон решението за промяна предназначението на
земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или
с акт на съда, то запазва действието си до изтичане на 6-годишен срок от
влизането в сила на този закон - когато изграждането на обекта не е започнало.
Изложеното обосновава извод, че правилно и законосъобразно е прието, че
жалбоподателят дължи ДНИ за 2016 г., в размер на 1,6 промила върху данъчната
оценка на процесните три недвижими имота, който размер е определен в
съответствие с чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци.
По отношение
на данъчните оценки на трите имота, следва да се приеме, че правилно с
оспорвания АУЗД са установени задълженията на жалбоподателя за 2016 г. по
основание и размер за ДНИ за трите имота. При извършената от съда проверка на
изчисленията не се установява различни от посочените в АУЗД размери на
задълженията за ДНИ. Оспореният АУЗД в частта на установените задължения на
жалбоподателя за ДНИ за трите имота за 2016 г. е правилен и законосъобразен,
поради което следва да се отхвърли оспорването в тази му част.
По отношение дължимостта на ТБО за
2016 г., съдът приема, че правилно е начислена и ТБО с оспорения акт, доколкото
се установява, че услугата поддържане на местата за обществено ползване е
предоставяна от Община Бяла.
В закона
липсва легално определение на понятието "територии за обществено
ползване" за целите на ЗМДТ. Съдебната практика прием, че това са
територии – публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и
техническата инфраструктура или на зелената система. Съгласно чл. 66, ал. 1, т.
3 ЗМДТ услугата се състои в поддържане на чистотата/почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и
селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване.
Почистването на териториите за обществено ползване не е необходимо да бъде в
близост около имота на задълженото лице, за да се дължи такса за него.
Достатъчно е услугата да е предоставяна в границите на района, определен в
заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в който се намира имотът.
От
представената от ответника справка за начина на изчисление на ДНИ и ТБО за
трите процесни имота, при съпоставката й с посоченото в оспорения АУЗД, се
установява, че с АУЗД е начислена ТБО само за един от трите компонента/услуги
по чл. 62 ЗМДТ, а именно поддържане чистотата на територии за обществено
ползване.
Съгласно чл.
71, ал. 1 ЗМДТ в редакция, действаща към 2016 г., не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
само когато услугата не се предоставя от общината.
В тежест на
административния орган е да установи факта на предоставяне на услугите по чл.
62 ЗМДТ, а както се посочи, от представените от ответника доказателства се
установява предоставянето на услугата поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. По делото безспорно се установява, че със заповедта по чл.63,
ал. 2 ЗМДТ са определени за 2016 г. границите на районите, в които е
организирано поддържането чистотата в районите за обществено ползване в гр.
Бяла, към която територията спадат и имотите на оспорващия, както и наличието
на назначени лица, в чиито задължения е фактическото извършване на процесната
услуга, а и реално е осъществявано и поддържането на териториите за обществено
ползване и през зимата.
При тези
данни и тъй като по делото Община Бяла се установява извършването на услугата
по чл. 62, т. 3 ЗМДТ и дейностите по чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ по предоставяне
на процесната услуги, съдът приема, че е доказана дължимостта на начислената с
оспорения АУЗД ТБО, респ. законосъобразно с АУЗД са установени задължения за
ТБО за 2016 г., както и за лихви върху тези задължения.
При
извършените от съда изчисления, съобразявайки определените ставки за ДНИ и ТБО
за поддържане на местата за обществено ползване и данъчната оценка на имотите
се установява неоснователност на твърдението на жалбоподателя за неправилно
определен размер на тези задължения.
Оспореният АУЗД като постановен от
компетентен орган, при спазване на административно производствените правил, при
правилно приложение на материалноправните разпоредби, следва да бъде потвърден
като законосъобразен.
При този
изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед
възражението за прекомерност на ответника следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 359 /триста петдесет и девет/ лева като
съдът съобрази материалният интерес - в размер на 1843,93 лв., както и невисоката
фактическа и правна сложност на спора.
На основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161,
ал. 1 ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.В.Д.,
ЕГН **********,***, против Акт за установяване на задължения по декларация
№ 25 от 12.12.2019 г., издаден от мл. експерт в Дирекция „Общински приходи,
бюджет и счетоводство“ при Община Бяла, мълчаливо потвърден от Директора на
Дирекция „Общински приходи, бюджет и счетоводство“ при Община Бяла (сега
Директора на Дирекция „Канцелария, административно-правно и информационно
обслужване“ при Община Бяла), с който е установена дължимостта и размера на задължения
на жалбоподателя за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за
имоти с партидни номера *****, ***** и ***** за периода 2016 г., в общ размер
1843,93 лв., от които ДНИ - 1196,24 лв. главница и лихви за просрочие - 407,18
лв. и ТБО - 179,43 лв. и лихви за просрочие – 61,08 лв.
ОСЪЖДА Х.В.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на Община Бяла, сумата в размер на
359 (триста петдесет и девет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ :